количествено за "Метафизика"-та

Вчера следобед се случи поредният епизод от сериала Няма Метафизика на български, който се излъчва по нашите академични канали вече 19 години.

Бях уведомена устно, че срещу мен е постъпило възражение, или по-точно, че има писмено възражение срещу регистрацията ми в регистрите на НАЦИД. Не ми бе съобщено кой е неговият автор, нито какво точно е неговото съдържание.

И за това станах в ранни зори, написах и изпратих следното писмо, което в прозорчето на електронната поща има тема
възражение срещу възражението:

Уважаеми господин Ректор,

Господин Декан,

Уважаеми проф. Христов,

Уважаема госпожо изпълнителен директор на НАЦИД Грашкина-Минчева,

Уважаема госпожо Янакиева,

Уважаема д-р Жечкова,

Уважаеми колеги-получатели на писмото-възражение, 

Вчера, 29 януари,

бях уведомена чрез писмо и телефонно обаждане от д-р Жечкова,

която е оторизирана да обработва наукометричните данни на някои от преподавателите

във Философския факултет на Софийския университет, за постъпило възражение

против вписването ми в регистрите на НАЦИД.

Отидох при д-р Жечкова в каб. 62 на Ректората, където разговаряхме с нея лично, а

с г-жа Елена Янакиева и с друг сътрудник на НАЦИД, чието име не разбрах,

говорихме по телефона.

Съгласна съм, че така, както е попълнена в момента, графата за моята работа, възлизаща на хабилитационен труд, е непълна, неясна и озадачаваща.

В събота, 19 януари,

когато оживено кореспондирахме с д-р Жечкова за това какво и как

да се попълни в съответните правоъгълници, предложих в графата за хабилитацията ми

непременно да се включи следният текст:
Встъпителна студия Какво е Метафизиката на Аристотел?

с. V-XXXVI; коментари към превода на Николай Гочев: с. 305-319 и 351-381; 

Библиография в съавторство с Иван Христов: с. 433-450. 

Този текст в правоъгълника за хабилитационната ми работа

може да се разшири още по-конкретизиращо: 

Встъпителна студия Какво е Метафизиката на Аристотел?

с. V-XXXVI; коментари към превода на Николай Гочев на книги Първа-Трета: с. 305-319; коментари към превода на книги Десета- Четиринадесета: с. 351-381; 

Библиография в съавторство с Иван Христов: с. 433-450. 

Към това писмо изпращам много снимки, за да се уверите, че изданието на 

Метафизика от 2000 г., прецизно и на няколко места в книгата отбелязва кой от тримата

учени, работили върху него, какво е направил.

Първо, отбелязано е със знак за авторско право на с. IV кой какво е превеждал, редактирал, кои са авторите на двете студии, кой е автор на предговора, на бележките и на индексите. Затова, впрочем, това издание е образец за старателна академична работа и за това какъв трябва да е

надлежният апарат, придружаващ един сериозен превод на фундаментално философско произведение.

Второ, всичко това се вижда и от подробното съдържание на книгата на с. 451-454.

Трето, има издателско каре на с.455, в което коректно е отбелязано кой какво е превеждал и редактирал, като е добавено,

 че научен консултант на превода и коментара на кн. Първа-Трета и Десета-Четиринадесета,

е Анастас Герджиков.

Относно наукометричните показатели бих могла да добавя следното:

от най-новите изменения в ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, както и от нашия университетски

Правилник, приет от Академичния съвет на 31 октомври миналата година, съм 

запозната с количествените параметри, определящи един текст като статия, студия или монография.

Има обаче определение и за страница в ППЗРАСРБ: страница е текст, който съдържа 1800 знака.

Това е било винаги количественото измерение на стандартната страница у нас, за разлика, например, от англоезичния свят, където стандартите се задават с брой думи.

От приложените снимки можете да се уверите, че бележките в изданието са на страници, които имат не по 30, а по 55 реда, а библиографията е със съвсем малък пункт, за да има по 60 реда на страница.

Встъпителната студия от мен, както и встъпителната студия на проф. Иван Христов имат на много от страниците си бележки под линия, което ги прави много по-големи, ако ги калкулираме с мерилото за стандартна страница: 1800 знака.

Твърдя, че общият брой на страниците, на които съм автор в изданието - студия, бележки към осем от книгите и библиография в съавторство с Иван Христов -

надхвърля 100 страници. Това, впрочем, се отнася и за направеното от него, тъй като той е автор и на индексите на понятията в

шестте книги, преведени от него, като

така страниците в изданието, на които е автор той, със сигурност са над 150.

Не знам коя от многобройните си работи той ще посочи като хабилитационна,

но стриктният наукометричен подход позволява още повече за него,

отколкото за мен,

изданието да бъде зачетено като хабилитационен труд.

Надявам се, че тези пояснения са достатъчни. 

Надявам се също така да получа самия текст на възражението против вписването ми,

защото в противен случай ще се окаже, че две сериозни държавни институции работят 

по анонимни сигнали.

Нито НАЦИД, нито още по-малко нашият 130 годишен университет, не би трябвало да работят по анонимни доноси.

Все пак, дори и сигналът да е анонимен, това е отличен повод информацията за мен

в правоъгълника за хабилитацията да се разшири с добавяне на следното:

Встъпителна студия Какво е Метафизиката на Аристотел?

с. V-XXXVI; коментари към превода на Николай Гочев на книги Първа-Трета: с. 305-319; коментари към превода на книги Десета- Четиринадесета: с. 351-381; 

Библиография в съавторство с Иван Христов: с. 433-450. 

Това е повод и да направя предложение: 

в графата Хабилитационен труд/Хабилитация

 в наукометричните таблици да се добави в скоби текст (равностойни публикации),

тъй като и по стария Закон за научните степени и научните звания ЗНСНЗ, и по новия 

ЗРАСРБ хабилитирането е законно 

с една нарочна хабилитационна работа или по съвкупност с няколко други.

При моята хабилитация, която продължи повече от 3 години и половина, макар че по ЗНСНЗ би трябвало да приключи за 9 месеца, бях представила и една книга, и студия

в тясната ми специалност, както и статии и студии по философия на образованието.

В противен случай ще има най-малко две негативни следствия, които ще взривят хуманитарната академична общност:

1. Ще се окаже, че новият ЗРАСРБ има реверсивно действие, което е правен абсурд. Всеки закон, поне от първите закони, постановени от Солон в Атина преди повече от 2500 години, започва да действа от приемането си нататък. Наукометричните методи не бива да отменят хабилитационните процедури, осъществени по ЗНСНЗ.

2. Предстои на всички Вас да се срещнете с още най-малко 50 подобни случая при калкулирането на редовете във встъпителните студии, коментарите и бележките, индексите и библиографиите на велики паметници на старобългарската,

среднобългарската и възрожденската

литература,

издадени и/или преведени на новобългарски с образцов академичен инструментариум.

На всички тези най-малко 50 колеги от ФКНФ и ФСлФ, от институти на БАН,

на които им предстои регистрация, на всички тях ли ще им се наложи да броят редовете и знаците на страниците в тези издания, без които хуманитарното знание

е немислимо, и да ги делят на 1800?

Надявам се, че поне на тях ще им бъдат спестени тези унижения.

С уважение: доц. д-р Димка Иванова Гичева-Гочева