Google+ Followers

Tuesday, December 12, 2017

поредица лични годишнини


     През тази и следващата календарна година имам няколко лични академични юбилеи: 35 години откакто станах студентка по философия през 1982 г.; 30 години откакто се дипломирах (и в дипломата ми пише: философ и преподавател по философия и английски език); 30 години откакто спечелих аспирантски конкурс по антична и средновековна философия; 30 години трудов стаж в СУ, който започна с началото на аспирантурата - от 15 януари 1988 г.

     А вчера, 11 декември, станаха 20 години, откакто защитих дисертация.
        
     Интересът ми към античната философия и по-специално към енциклопедизма на Аристотел започна отдавна, още в първи курс на следването, през учебната 1982/83 г. когато за първи път прочетох изцяло (в превод на руски) и конспектирах подробно Метафизика и За небето
     Курсовата ми работа по дисциплината История на античната и средновековна философия беше върху Седма и Осма книга на Метафизика, в обем над 50 страници. Когато я видя, проф. Радев се смая: "Какво е това!?! Курсовата работа трябваше да е 5-10 страници! Вие сте написала 50!"
     Е, как за книгите Дзета и Ета на Метафизика да е по-кратко? Там всичко е важно. И така страниците станаха 58.


                 това е първата ми работа за Аристотел: 58 страници на преразказваща първокурсничка, написани на машина, но с възторг



     За едно от упражненията по Етика във втори курс преведох изцяло, но от английски език Пета книга на Никомахова етика и на самото упражнение два часа четох превода дума по дума. Пак във втори курс, през учебната 1983/84 г. започнах да изучавам факултативно старогръцки, а от следващата година – и латински език.
     По онова време в учебния план на специалност Философия не бяха включени нито гръцки, нито латински, но беше сформирана малка група от аспиранти и студенти. През учебната 1983/1984 ни преподаваше Богдан Богданов, който по онова време беше доцент, а през следващите две учебни - Петя Янева, която тогава беше асистентка. По латински ни преподаваше доц. Анна Б. Николова, а после, в аспирантските ми години - колегата Милена Минкова и доц. Мария Костова.  
     Дипломната ми работа бе написана под научното ръководство на проф. дфн Ради Радев, с текста по същество и около 100 страници приложения към него стигна и надмина 200 страници като обем. 
     Беше защитена на 22 юни 1987 г. в катедрата по История на философията. В нея се занимавах с телеологизма в първата и втората философия на Аристотел, но понеже в тази посока може да се включи всичко, останало от Аристотел до днес, продължих по същата тема и като дисертация. Прецених, че  има много много интересни неща в идеята за целенасочеността и целесъобразността, които плачат за обсъждане и в неговите трактати, посветени на живите същества, природата и живота - За раждането на животните, За частите на животните, Описание/история на животните

      Асистентският конкурс, който спечелих по дисциплината Антична и средновековна философия, се проведе на 10 и 11 май 1990 г.

      Няколко важни проблема, свързани с темата на дипломната работа и малкия докторат, но все пак излизащи донякъде в нейната периферия, ме вдъхновиха за написването на книгата В лабиринта на Платон и Аристотел, която бе публикувана през 1994 г. от нашето УИ „Св. Климент Охридски“. За нея през 1996 г. получих наградата на Фондация „Минерва“ и наградата за най-добър млад учен на Фондация „Св. Климент Охридски“, която споделихме със ст. ас. Кристиан Таков. Разказах случката в написаното за кончината му през това лято: в церемонията по награждаването ни на празника на свети Климент, на 25 ноември 1996 г.  бях бременна вече в деветия месец с Теодор и когато се качих на подиума в Аулата, Кристиан Таков - Бог да го прости! - почти припадна от притеснение, че раждането може да започне всеки момент... 

      Дисертацията Телеологизмът във философията на Аристотел бе обсъдена в катедрата по История на философията през април 1996 г. и защитена в СНС по Философия през декември 1997 г. – в края на втория ми отпуск по майчинство. Книгата Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм представя основни моменти от нея[1].

      През следващите четири години заедно с Николай Гочев четири пъти редактирахме неговия превод на осем от книгите на Метафизика. В първия български превод на тази истинска Библия на философията, издаден от „СОНМ“ през 2000 г., книгите Алфа, малката алфа, Бета, Йота, Капа, Ламбда, Мю и Ню бяха преведени от Николай Гочев, а от Гама до Тета – от Иван Христов. В това издание съм автор на първата встъпителна студия Какво е Метафизика на Аристотел, съавтор съм на библиографията и почти всички коментарни бележки към осемте книги, преведени от Николай Гочев, са написани от мен[2].

      Хабилитационната ми процедура продължи почти четири години, макар че по предишния Закон за научните степени и научните звания, съкращаван като ЗНСНЗ, би трябвало да продължи най-много 9 месеца. Научното звание доцент получих от ВАК през май 2004 г.

      От следващата година, от 2005 г. ме занимава замисълът за написването на едно голямо изследване върху справедливото и справедливостта при Херодот, Тукидид, Софокъл, Платон и Аристотел. Първата стъпка към неговото осъществяване беше доклад, който изнесох през май 2006 г. на конференция, посветена на 60-тата годишнина на проф. дфн Александър Андонов, на тема Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон.

      В края на същата година бе публикуван преводът ми на За небето. В изданието, което включва и За възникването и загиването в превод на д-р Димитър Илиев, съм автор и на встъпителната студия, индекса и коментара към За небето, както и на тематичната библиография[3]

       През учебната 2007/2008 година имах щастието да проведа заедно с няколко колеги двусеместриален интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическото мислене на европейското „минало” и тогава ускореното ми приближаване към практическата философия на Аристотел придоби необратима посока[4].

       През учебната 2009/2010 г. за първи и последен път в моята академична биография бях подкрепена за работа по индивидуален изследователски проект, финансиран чрез ФНИ, на тема Справедливото и справедливостта в историографията и класическата гръцка философия: Херодот, Тукидид, Платон и Аристотел. Фокусите на проекта бяха два и съответно и частите му бяха две: от една страна, философстването за справедливото (и правото) и справедливостта в книга Епсилон на Никомахова етика бе прояснено чрез един достатъчно прецизиран, но умишлено буквализиран на някои места превод; а от друга страна, бяха написани три студии по съвсем същия проблем – справедливото и справедливостта - в История на Херодот, История на Пелопонеската война на Тукидид и Държавата на Платон. Тогава се появи концептуалното ядро на изследването, върху което работя вече 12 години и в което важното твърдение е: Аристотел не измисля нещо съвсем ново в този аспект на практическата философия, но преосмисля по свой начин и със своите оригинални модални понятия онова, което наследява от Херодот, Тукидид, Софокъл и Платон. 
       Четирите студии, завършени още през 2009 г., са включени в книгата Poikilia. Една книга за класическите гръцки мислители, която нашето УИ „Св. Климент Охридски“  публикува през 2013 г..
       Студията Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон е публикувана и на още едно място: в сб. Онтологични ситуации[5].
      Студията за политическите устройства като решаващ конституент и определящ фактор, формоносещ ейдоса на полиса и най-вече виновник за непостигането на справедливото в почти всички човешки общности, освен в книгата ми от 2013 г. е публикувана и в сборника Политическата мисъл на европейското „минало“, споменат преди малко. За да стане още по-експлицитно нейното най-изискващо твърдение в изследването, което ме занимава вече 12 години, промених заглавието ѝ и в него тя е трета част от втора глава, озаглавена Политическите устройства – решаващото за (не)постигането на справедливото според Платон и Аристотел.
     Текстът за отвъдната справедливост в Антигона на Софокъл е публикуван като послеслов в електронното и книжното издание на превода на Николай Гочев на трагедията, издаден с паралелен гръцки текст от „Проектория“ през 2014 г. 

       Имам и други текстове - още  една встъпителна студия към Метафизика, послеслов към Атинската държавна уредба, статия за историко-философските романи, студия за онтологията на хетеросексуалността според Аристотел и свети Василий Велики...
       Имам и други публикувани преводи, освен За небето. Например, книга Епсилон на Никомахова етика, Против метода на Паул Файерабенд - важна книга за съвременната епистемология и методология на науката. 
      И още: текст за персонификацията на добродетелите в „Персийския разказ“ на Сократ в Алкивиад на Платон, който бе представен първоначално като доклад на международна конференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“, а впоследствие бе публикувана и в едноименния сборник Диалогът Изток-Запад: многопосочност на прочитите[6].....  
     
       ... и всичко това е оценено как? 
    
     Е, в академичното ми битие не всичко е хубаво. Направеното от мен наистина не е много и в много отношения съм отрицателен пример.
    Оказва се, че всичко това, което съм направила до този момент - като преводи, публикации и преподаване - според силните на деня във ФФ е както малко като количество, така и лошо като качество. Две от книгите ми бяха трикратно обявявани за несъществуващи по време на хабилитационната ми процедура и затова тя продължи не 9 месеца, а 4 години: в СНС по философия, в комисията по хуманитарни науки и във ВАК.

     За наказание за това, че преведох За небето и че редактирах осем книги от Метафизика бях подсъдима по Наказателния кодекс... 

      Сякаш предизвиках съдбата: няколко години се занимавах теоретично с проблемите на справедливото и справедливостта в далечната античност, но ми се наложи да прекратя луксозното занимание и да се занимая на практика със съдебното справедливо в актуалната реалност. Зер, и за съдебното справедливо пише в книга Епсилон на Никомахова етика
     Но всички подробности от тази 20 годишна Historia calamitatum Dimcae са подробно разказани на специалния тематичен блог, който направих.
     
      Нека всичко това да се знае. В историята на нашия 130-годишен университет има много случаи на уволнени, съкратени, изгонени, съдени и даже няколко осъдени на смърт преподаватели. Става дума за осъдените от Народния съд, разбира се...
     Както четем при Херодот, историята се изтъкава от нишките на разказите за индивидуалните съдби.
     Чрез моята академична биография се разказва историята за "меките" репресии в десетилетията на преход от тоталитаризъм към неототалитаризъм срещу онези волнодумни преподавателки-критикарки, които имат мнение и за концепциите на учебните ни планове, и за начина, по който се управлява ФФ и университета, и за властта на мутромилиционерската сбирщина, обладала държавата, и за огромни проекти за милиони, финансирани от най-мощните неправителствени организации и останали неотчетени от онези, които се облагодетелстваха от тях. Една лична академично-биографична история за властта на неакадемичните сили и за срастването на политическото, съдебното, неправителственото и медийното влияние на авторитетни преподаватели и професори в неавтономния 130-годишен Софийски университет.

    Не възприемам себе си като жертва и не се оплаквам.
    Просто правя равносметка по повод на годишнините:
Вече три години нямам нито един час в нито една задължителна дисциплина в нито една бакалавърска или магистърска програма. Всички дисциплини, които водех преди, една по една ми бяха отнети и останаха само две избираеми, а след месец, в средата на януари на идващата 2018 г., ще закръгля 30 години трудов стаж в Софийския университет.

    Поуката:

   Индивидуалната академична свобода е изключителен аристократичен лукс. 
     Могат да си го позволяват само онези, които могат постепенно да бъдат лишени от всички преподавателски възможности, след което за тях следват всички предвидими следствия. 


[1] Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм, С., "ЛИК", 1999.
[3]  Аристотел. Два трактата. За небето. За възникването и загиването. Превод, встъпителна студия, бележки и индекс на За небето – Димка Гочева. Превод на За възникването и загиването - Димитър Илиев. Редактор Владимир Маринов. С., „СОНМ“, 2006.
[4] Подробности за съдържанието и участниците, които бяха лектори и дискусанти през двата семестъра, както и най-важни разработки по темата на курса: в сборника Политическата мисъл на европейското "минало". Димка Гочева (съст.)Невена Панова,Иглика Милушева, научни редактори., УИ "Св. Климент Охридски", С., текстове от Димка Гочева, Невена Панова, Иглика Милушева, Елена Георгиева, Галина Иванова, Георги Петков, Николай Гочев, 2010.
[5] Онтологични ситуации. Сборник доклади в чест на 60-годишния юбилей на проф. Александър Андонов. Съст. Веселин Дафов и Цветина Рачева, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010.
[6] Диалогът Изток-Запад: многопосочност на прочитите. Съст. Антоанета Николова. УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2015. с. 27-35. Със съкращения тя е публикувана и в електронното списание на ФФ на ЮЗУ Nota bene: http://notabene-bg.org/read.php?id=362. Заглавието там е променено, за да съответства по-добре на концепцията на организаторите на конференцията и съставителката на сборника.



No comments: