Google+ Followers

Friday, July 1, 2016

ἐπέκεινα τῆς οῦσίας








Специално за Евгени Зашев и за въпроса, който той снощи зададе във фейсбук във възможно най-неподходящия момент, в началото на мача между Полша и Португалия, ето какво предлагам като по-подробен отговор.

Първият човек в света, който написва, че най-висшето и пораждащото битието и/или същността е отвъд същността и/или битието, е Платон. Разбира се, уж на майтап и с иронично преувеличение.

Към края на Шеста книга на Държавата, 509 b, малко преди да започне разказът за пещерата и за това, че само малцина от нас, дето по рождение сме осъдени да пребиваваме в нея, само инцидентно и само за малко могат да я напускат, Сократ и Главкон си казват: 

Καὶ τοῖς γιγνωσκομένοις τοίνυν μὴ μόνον τὸ γιγνώσκεσθαι φάναι ὑπὸ τοῦ ἀγαθοῦ παρεῖναι, ἀλλὰ καὶ τὸ εἶναι τε καὶ τὴν οὐσιαν  ὑπ᾽ ἐκείνου αὐτοῖς προσεῖναι, οὐκ οὐσιας ὄντος τοῦ ἀγαθοῦ, ἀλλ᾽ ἔτι ἐπέκεινα τῆς οῦσίας πρεσβείᾳ καὶ δυνάμει ὑπερέχοντος.
Καὶ ὁ Γλαύκων μάλα γελοίως, Ἄπολλον, ἔφη, δαιμονίας ὑπερβολῆς!
(Platonis Dialogi, Lipsiae, in aedibus B. G. Teubneri, MDCCCLXXXIII, vol. IV)

Проф. Александър Милев в третия том на диалозите, издадени от „Наука и изкуство“, 1981 г., го е превел така:

-          - Така и доброто, трябва да се каже, доставя на познаваемите предмети не само възможност да бъдат познавани, но и да съществуват и да получават от него своята същност, но по достойнство и по сила стои много по-горе от същността.
       Тогава Главкон с язвителен смях рече:
-          - Аполоне, каква невероятна хипербола!



Д-р Георги Гочев в новия превод, издаден миналата година от издателството на НБУ, го е решил така:

-          - По същия начин трябва да кажеш, че доброто дава на нещата, които се познават, не само възможността да бъдат познавани, но им придава и съществуването, и същността, без обаче самото то да е същност, защото надвишава по старшинство и сила същността и е по-горе и отвъд нея.
      Тогава Глаукон рече доста насмешливо:
-         - Аполоне, каква страшна хипербола!

***
Ако ще търсим думи при Платон, които да изразят с една лексема уж ироничната хипербола, със сигурност във Федър и в Пирът ще намерим няколко пъти ὑπερουράνιος, -α, -ον. Не съм сигурна дали някъде при Платон има ὑπερούσιος, или в женски род, или в мн.ч., но както са казали немските класически философи, най-паче Хегел: идеята е по-важна от понятието, а понятието – от термина.

Идеята за това, че най-висшето в битието и/или същността е отвъд същността и /или битието, е в най-мистичната част на Държавата. Най-мистичните казвания там са маскирани като шегички, които си разменят Сократ и Главкон, или Глаукон, както го дава д-р Г. Гочев. Светотатствено е да се говори за тези неща сериозно, при това да си придаваме важност като най-разбиращи, когато говорим за най-важното.
Уж на шега, уж на игра. "Като се преструваме, че се заемаме със сериозно нещо, нека да си поиграем..." Така Платон разбира одързостяването да се говори за най-висшето: може само със закачки и с ирония, която прикрива смразяващото стъписване от неизказуемостта и недостижимостта.

Отвъднебесният, отвъднебесната, отвъднебесното, отвъднебесните. Любимото му хиперболизиране при изразяването само с една дума. Сиреч, вечните, неизменните, мислимите, умопостижимите в действително съществуващото.

Оттук нататък може да се направят хиляди справки за средния и късния платонизъм, и за александрийския синтез на Филон, и за неоплатонизма: за всичко възможно, което започва с ὑπερ-,  но вече при автора, известен като свети Дионисий Ареопагит, виждаме думите във всички родове на прилагателното и като наречия: ὑπερούσιος - свръхсъщностен, отвъдсъщностен, пресъщностен.

Преди него при светите Отци Кападокийци също има доста места, но не ми е под ръка индексът за тях.
Използвам изданието на автора на Ареопагитическия корпус, защото е най-академичното, с което разполагаме засега или поне онова, което ми е на една ръка разстояние. А това, че авторът на Ареопагитическия корпус използва много думи и практически всичко възможно, което може да се словосътвори, започващо с ὑπερ-, обикновено е един от аргументите, че е живял и писал след Прокъл и най-малко след Четвъртия вселенски събор, а даже и след това.

В изданието на За небесната йерархия и За църковната йерархия, „ЛИК“, 2001, проф. Иван Христов както винаги е бил повече от прецизен и го е снабдил със старателно изработен справочен апарат. Затова сканирам 217 с. от него, на която са дадени всички подобни думи, като се започне с „пречист“ и „отвъдначален“.

От самия превод, ако направите справка с местата, посочени от проф. Христов, ще видите, че в неговата преводаческа версия има равновесие между свръх-, отвъд- и пре-.
И така и трябва да бъде.


Но също така вижте и с. 185 от Новобългарско-гръцко-старобългарския речник, което е едно от бижутата в изданието и която сканирам:




No comments: