новини за седмицата

Днес в Университета на Бразилия в столицата на държавата Бразилия - град Бразилия - започва Единадесетият Международен Платонов Симпозиум, посветен на Федон.

За повече подробности вижте тук.

Международното Платоново общество възниква в Мексико Сити през 1986 г. като среща на учени от няколко страни, предимно от двете Америки. Тема на тогавашната среща са били късните диалози. През 1989 г. в Перуджа, Италия то става вече наистина световно и събира над 100 участници от всички континенти. Диалогът на фокус тогава е бил Федър. Оттогава насетне броят на участниците в симпозиумите никога не е бил по-малко от 200.

Уставът и регламентът на Международното Платоново Общество са приети през 1989 г., като се предвижда провеждането на един световен форум веднъж на три години и смяна на членовете на Управителния съвет и редакционните комисии на изданията на обществото също веднъж на три години. Председател винаги става онзи колега, който поема организирането и домакинството на следващия международен симпозиум. Освен световните, се случват и регионални, и национални семинари, колоквиуми и срещи, като в по-големите страни на света те са най-малко веднъж годишно.  

През 1992 г. в Университета на Бристол темата беше Държавникът и тогава беше, струва ми се, единственият случай, когато четирима български преподаватели и изследователи участвахме в най-големия форум на платонистите по света, като трима имахме и доклади.

Следват: 1995 г. в Гранада, за Тимей и Критий; 1998 г. в Торонто, за Хармид, Лизис и Евтидем; 2001 г. в Йерусалим,  за Закони; 2004 г. във Вюрцбург, за Горгий и Менон; 2007 г. в Дъблин, за Филеб; 2010 г. в Токио, за Държавата; 2013 г. в Пиза за Пирът.

Някои от най-интересните доклади от симпозиумите, разширени до студии, излизат в големи томове на поредица на Академи Ферлаг в Берлин; издава се електронно списание за публикации, посветени изключително на диалозите, а също така сред важните, ритмично осъществявани добри дела е и това, че всяка година пожизненият вицепрезидент на МПО проф. Люк Брисон с помощта на много други изследователи от центъра Жан Пепен в CNRS публикува сравнително пълна библиография на излизащото по света.

Можете да видите годишните библиографии за периода от 2000 до 2014 г.

Вече точно 24 години няма българско участие на международните Платонови симпозиуми, като причините за това далеч не са само онези, за които най-първо ще предположим. 
Пиза се намира в Италия, Вюрцбург се намира в Германия, а Дъблин - в Ирландия. 
За полети до Токио или през някой европейски град до Сао Паоло и оттам до столицата Бразилия е трудно мнозина от нас да си мислят, но също така е не по-малко вярно това, че в световен мащаб през последните 15 години публикациите за τὰ ἄγραφα δόγματα са под един процент и 99% от платонистите по света не вярват, че математикът, писателят, мистикът и философът Платон е бил догматик. У нас обаче във Философския факултет на Софийския университет господарува другото мнение, защото както е известно, cuius regio - eius religio.

В тази връзка не може да не се отбележи, че през последните 10 години като академичен център за изучаването на античната философия у нас се утвърждава все повече и повече Новият български университет: и чрез финансовите инструменти, с които разполага, и чрез издателската си политика и най-вече чрез кадровия подбор на занимаващите се с антична философия млади колеги, които получават простор и перспективи за работа там.


***

Другите събития за тази седмица, са свързани с 
Аристотел.

Докторантският курс Наследството на Аристотел ще завърши с дискусия, която ще започне в сряда, 6 юли, от 17.30 часа в новата конферентна зала, намираща се на партера на Четвърти блок.

Всички, които желаят да участват, дори и да не са се включвали нито веднъж досега, нека да заповядат и да подготвят по едно експозе на тема Наследството на Аристотел, което може да бъде представено за 5-10 минути. Съдържанието може да е съвсем академично, може да е есеистично, може да е афористично. 
Ще направим така, както преди време завършихме курса Интелектуалците през античността. Ако искате да си припомните как приключи той - финалните изказвания и общата дискусия след тях, минете към образователния канал Класически изследвания, на който са откриваеми множество видеа, благодарение на ентусиазма на колегата Боил Мусев.
Редът на 
прочитането на кратките текстове на участниците в сряда вечерта ще бъде определен по жребий, а след като минат тези първи изказвания, ще започне общата дискусия. 

Всички, които са любопитни, нека да заповядат, но да помислят за кратко първоначално изказване.

***

И както вече няколко пъти бе казано и написано тук, на този блог, академичните събития, свързани с Аристотел, са много по-нередовни и по-малки по мащаб и участници от множеството Платонови семинари, колоквиуми и симпозиуми, които ритмично се случват по всички континенти, но тази година е по-различно, заради големия юбилей.
Световният конгрес, посветен на Аристотел, на който домакин сега ще е Атинският университет, ще бъде официално открит в събота на 9 юли, а от 10 до 15 юли на него ще бъдат представени стотици пленарни и секционни доклади в десетки паралелни сесии.
Работната програма е вече тук:
http://www.wcp2016.gr/ 
Благодарение на частичната подкрепа, която получих от ФФ, ще участвам с доклад за Влиянието на Херодот върху практическата философия на Аристотел.
Също така в конгреса ще участва и проф. д-р Силвия Минева от катедрата по Логика, етика и естетика, а като неформален участник там ще е и доц. д-р Николай Гочев от катедрата по Класическа филология във ФКНФ.