проф. Андрей Лебедев
проф. Джордж Хефернан
един гръцки колега, докторант в Осло, който участваше на мястото на отсъстваща колега от Мексико
Озаглавявам поредния снимков репортаж от конгреса в Атина така, защото там най-после видях и имах честта да разговарям за кратко с един от най-големите познавачи на античността, наши съвременници, един отличен преводач и интерпретатор, от чиято работа съм научила неоценимо много, особено през студентските и аспирантските ми години.
Професор Андрей Лебедев, чиито преводи дълги години бяха настолни книги за мен.
Преподаването и изучаването на античната философия и на български език щеше да е много по-затруднено и бедно, ако я нямаше антологията Фрагменты ранних греческих философов, на която той е преводач и съставител, при това с богатството на източниците и сведенията, включени в нея, тя е най-пълното събрание на фрагменти за досократиците, с което нищо друго по света не може да се мери и досега. В руското издание на "Наука", М. от 1989 г. са включени фрагменти, до които Дилс и Кранц по ред причини не са стигнали и точно поради това обхватът на събраното в изданието на "Наука", направено от него, е най-богатата колекция на материал - от всичко, което може да се намери за ранната гръцка философия. При това ние имаме предимството - е, поне някои от нас, от по-възрастното поколение - да четем на руски, а като се прибави и това, че в обозримо бъдеще едва ли някой ще се натовари с мъчната, нископлатена и неблагодарна работа да превежда кошмарно трудните фрагменти от и за досократиците на български език, със сигурност мога да напиша, че неговите Фрагменты... ще останат поне още две десетилетия настолна книга за сериозно занимаващите се с античното философстване у нас.
Да добавя и статиите му във Философский энциклопедический словарь, М., 1983. Почти всички статии за античната философия там са негови.
Разбира се, негов е и преводът на За небето в руското издание на Аристотел, том 3, "Мысль", 1981. Него прочетох през пролетта на 1983 г. и космологията на Аристотел точно тогава ме плени. При превеждането на текста на бъргарски, който излезе заедно с чудесния превод на За възникването и загиването, направен от д-р Димитър Илиев, в изданието на "СОНМ" в края на 2006 г. в библиотека "Делос", се опирах и сверявах почти всяко изречение с двата английски превода, с френския превод на Пол Моро и с руския превод и коментар на Андрей Лебедев.
А превеждането на За небето за мен беше мечта от пролетта на 1983 г. и Господ даде да я осъществя преди десет години.
Проф. Лебедев е член на Гръцката и на Руската академия на науките и е бил гост-професор по антична философия на много места по света, най-продължително в университета Джон Хопкинс в Балтимор; пожизнен член е на колегията на All souls college в Оксфорд, а от 2000 година живее на остров Крит и преподава в университета в Ретимно.
За мен това беше един необикновено вълнуващ следобед в юлския пек на Атинския Аристотелов конгрес - 14 юли 2016 г. Най-после видях на живо знаменития Андрей Лебедев.
И така, програмата на тази сесия на секцията Aristotle’s ethics беше:
Chair
Andrei Lebedev (Greece)
Speakers Andrei Lebedev (Greece)
Aristotelian virtue as a moral fitness and a form of will: some thoughts on the meaning of hexis and proairetikos/proairesis.
Elizabeth Mares Manrique (Mexico)
The Possibility of Real Definitions in Aristotle’s Ethics
George Heffernan (USA)
The Fallibility of First-Person Happiness
Statements: An Investigation of Judgments about the Highest Good in Light of Evidence from Aristotle’s Nicomachean Ethics
Fredrik Nilsen (Norway)
Aristotle on “free will”
Впечатленията ми са много богати и мога да ги подкрепя с материалите, които получих по време на сесията. Хандаутите, които се раздават по време на конгреси и конференции, са истински академични трофеи. За съжаление, на Атинския конгрес почти никой докладчик не раздаваше хандаути, може би защото на мнозина им се свиди да раздават така щедро конспекти, цитати, библиографии и планове на изложения, върху които са работили с години и които представят за кратко пред почти непозната или напълно непозната аудитория.
Но все повече се убеждавам, че особено на големи международни форуми, където има стотици участници и понякога за няколко дни изслушваш десетки доклади, има две задължителни неща:
Първо, за да бъде разбран човек колкото се може по-добре от колеги, които го виждат и чуват за първи път, трябва да има задължително презентация с проектор; и второ, за да бъде запомнен, трябва да раздаде хандаут.
Тази секция, на която водещ и модератор беше проф. Лебедев, освен с висотата на академизма си, се отличи и с това, че всички участващи в нея раздадоха материали: подробният конспект на доклада на проф. Лебедев е 4 страници; проф. Джордж Хефернан раздаде цяла статия с библиография от 30 страници, която представи накратко, а Фредерик Нилсен от Арктическия университет в Тромсьо, Норвегия даде кратък, но информативен хандаут на доклада си, в който оспори основната теза за появата на схващането за свободата на волята, позната на елинистите от посмъртно публикуваната книга на Михаел Фреде A Free Will - origins of the Notion in Ancient Thought, University of California Press, 2011.
С едно изречение: в личен план най-вълнуващото от Аристотеловия конгрес в Атина за мен беше виждането на проф. Андрей Лебедев - учен и преводач, който е влиял на мисленето ми за ранната и класическата гръцка философия в продължение на десетилетия и когото видях чак сега.
***
Снивки от секцията Aristotle’s metaphysics
Chair Olga Gomilko (Ukraine)
Speakers Rita Salis (Italy)
On the Omniscience of Aristotle’s Unmoved Mover: A Note on Metaphysics Λ 4, 1070 b 34-35
Saime Hızır (Turkey)
Unity of the Definition and the Substance in Books Zeta and Heta
Ilan Moradi (Israel)
The Eidos Concept in Aristotle – Form and Species.
Takashi Oki (Japan)
Necessitarian Argument in Metaphysics E 3
Впечатления: много хубави доклади на съвсем млади изгряващи звезди, но за съжаление без хандаути на представянията на Рита Салис от Италия и на Саймъ Хъзър от Мармара университет в Истанбул. Д-р Илан Моради, защитил в един от бастионите на аристотелизма, в Гьотинген, раздаде пълния текст на доклада си, който бе нещо като много кратко резюме на дисертацията му.
проф. Георгия Апостолопулу от Университета в Янина
д-р Ксиолин Лиу от Китайската академия на науките
говоря за Херодотовото влияние върху Аристотел; снимката е на д-р Мирте Бартелс
Chair Myrthe Bartels (Germany)
Speakers Stefania Achella (Italy)
The Aristotelian idea of Kairos and the recent debate on “presentism” in Ethics
Georgia Apostolopoulou (Greece)
The Self-sufficiency of the Theoretical Form of Life in the Nicomachean Ethics
Ivanova Dimka Gicheva-Gocheva (Bulgaria)
The Heritage of Herodotus in the practical philosophy of Aristotle
Xiaolin Liu (China)
Aristotle’s concept of “megalopsychia”
Впечатления: нашата секция беше изцяло дамска в тази сесия и всичко мина приятелски и лежерно. Водеше я д-р Мирте Бартелс, alumna на университета в Лайден, в момента изследовател в Университета в Ерфурт. Колегата от Италия, включена в програмата, не се появи. Проф. Апостолопулу направи Кантианска интерпретация на самодостатъчността на съзерцателния живот в Никомахова етика. Колегата от Пекин по много провокативен начин представи онова труднопреводимо понятие, което при Аристотел е равно приближено и равно отдалечено от "великодушие"-то, "самочувствие"-то, "себеуважение"-то и "самонадценяване"-то. А аз? Откакто преведох За небето, вече десет години се занимавам с автори и мислители, писали преди него за справедливото и справедливостта. Накратко представих в Атина какво наследява Аристотел от Херодот. Конспект от това, което говорих там, ще публикувам на специалния тематичен блог, на който слагам материалите, които раздавам, когато имам доклад на международна конференция или семинар. Който иска да види предишни, нека да погледне тук:
http://theepinomisofplato.blogspot.bg/2014/10/the-opposed-are-principles.html
http://theepinomisofplato.blogspot.bg/2014/10/the-souls-in-kore-kosmou.html
***
С това завършват строго академичните репортажи със снимки от Аристотеловия конгрес в Атина, но ще има още - размисли за положението на университетите в Елада и у нас; фоторепортаж за трите часа, които прекарахме на остров Егина в събота преди откриването на конгреса; снимки от новия музей на Акропола в неговото подножие.
No comments:
Post a Comment