Google+ Followers

Tuesday, July 19, 2016

някои спорадични впечатления






Програмата на Аристотеловия конгрес в Атина беше много интензивна и както вече стана дума: всички следобедни и вечерни секции се конкурираха с по още 11 паралелни секции, така че няма как впечатленията ми да не са спорадични и откъслечни.

Ето някои снимки от някои от докладите, на които присъствах.
Първите три са от кръглата маса за Аристотеловата телеология, която се проведе в три части: в неделя сутринта, в понеделник сутринта и в петък сутринта. Модератор и на трите сесии беше
Константин Станиславович Хруцки, а програмата следва:
Round Table Actuality of Aristotle’s Teleological (Functionalist) Naturalism as a Type
of rationality (Type of (Bio)cosmology)
Chair Konstantin Stanislavovich Khroutski (Russia)

Speakers Leonardo Chiatti (Italy)
Physics Meets Philosophy at Quantum Scale: A Biocosmological Perspective
Xiaoting Liu (China)
The Root of Organic in Ancient Concept of Nature —Taking Ancient Greek and China as examples
Kwon Jong Yoo (Korea)
Comparison of Aristotle’s Mind Under Standing to Confucius’ Understanding
Marianna Benetatou (Greece)
Perfection and Completion. The Aristotelian Teleology of the Optimum and Natural
Functionalism in Chinese Philosophy
Manoochehr Almohammadi (Iran)
Transcendent Philosophy: Mulla Sadra’s
Hypothesis of Substantial Motion - the Doctrine of Mulla Sadra’s Ontology and Cosmology
Xiuhua Zhang (China)
Modern Engineering Deviated from the
Aristotle’s Naturalism and City Civilization: In the Perspective of Phenomenology
Milan Tasic (Serbia)
The Anthropoidity as a Regulative Idea in the Interpretation of the World
Spyridon Koutroufinis (Greece)
Biological Neo-Teleologism from an Aristotelian Perspective
Chuangen Huang (China)
On the Origin of Aristotle’s Organic Thoughts: Based on Homer Epic
Jeidong Ryu (Republic of Korea)
On Hakamaya Noriaki’s Critique of Vico in his Interpretation of Aristotle’s Topica

Впечатленията ми точно от тази кръгла маса, посветена на телеологията, са най-недобри: Много големи и общи приказки за всеизвестни неща в някои от докладите; много недоказуеми паралели в други между гръцкото и китайското; много хлабава връзка между проблема, поставен на фокус на кръглата маса и конкретния доклад. Един от най-именитите китайски професори говореше на китайски, а асистентът му консекутивно му превеждаше, но всяко едно твърдение беше накъсано най-малко на три части, като при превода се губеше връзката помежду им. С едно изречение: разочароващо ниско ниво, напълно несъпоставимо с докладите, посветени на философията на природата, живото и Аристотеловия телеологизъм, представени на Солунския конгрес.
Наистина, може би и аз съм прекалено придирчива точно по този проблем, а също така не присъствах на последната сесия в петък сутринта.
За всички останали сесии на секциите, в които бях, субективните ми оценки са по-високи.

***






Снимки от секциятя Aristotle’s metaphysics
Chair Ilan Moradi (Israel)

Speakers Dionysios Anapolitanos (Greece)
Aristotelian Time
Andrew Mark Sentesy (Canada)
How Does the Now Generate Time
Selene Iris Siddhartha Brumana (Italy)
“To the first nothing is contrary”. Aspects of the τάξις in Aristotle’s Metaphysics Λ 10

Впечатленията ми: Макар че се казваше Аристотеловата метафизика, повечето от докладите в секцията бяха посветени на физиката, а не на първата философия, затова пък бяха чудесни. Дионисиос Анаполитанос и Андрю Марк Сентези влязоха в остър, но любезно-колегиален диспут помежду си, защото и докладите им предложиха алтернативни интерпретации на проблема за времето. Докладът на младата Селене Ирис Сидхарта Брумана беше великолепен. Както тя, така и Андрю Марк Сентези ми направиха много добро впечатление и в Солун.


***










Снимки от секцията Aristotle’s ethics 
Chair George Heffernan (USA)

Speakers Karen Connie Abalos (Japan)
“Cosmopolitanism As Virtue: Aristotle and The Culture of Migration”
Silviya Mineva (Bulgaria)
The relationship of ethics and politics according to Aristotle and to modern views: From the ethical politics to the political ethics
Georgios Chrysafis (Greece)
Responsibility and Accountability as Presumptions of Morality in Aristotle
Esther Miquel (Spain)
Exactness of Ethics according to Aristotle: why it matters to us
Anastasia Dimitrakopoulou (Greece)
George Tsoukalas (Greece)
«γίγνεσθαι δ’ ἀγαθοὺς οἴονται οἵ μὲν φύσει οἵ δ’ ἔθει οἵ δὲ διδαχῇ» The contribution of physis,
ethos, logos to the formation of character

Впечатления: Отлично написани и интересно поднесени доклади.
Блестящо представяне на проф. д-р Силвия Минева от Катедрата по Логика, етика и естетика, която изнесе доклад на тема Отношението между етика и политика според Аристотел и според съвременните схващания: от етичната политика към политическата етика.
След докладите се възпламени дискусия, която може би беше най-космополитната от всички по време на форума, защото колегите от Южна Африка и Нигерия даваха чрез примерите си един контекст, водещият проф. Хеферман препращаше към казуси от съвременния политически живот в Щатите, колегата от Иран - към други съображения, а колегата от Япония - към още по-различни.

***





Снимки от секцията Aristotle’s ontology 
Chair Tatyana Shatilova (Russia)

Speakers Brad Berman (USA)
Primary Substances in Aristotle’s Categories
Tatiana Denisova (Russia)
Ontology of topos according to Aristotle
Tomasz Duma (Poland)
The Truth of Being in the Philosophy of Aristotle

Впечатления: Много интересни гледни точки на скромни и сериозни учени. Младият колега от Щатите беше един от съвсем малкото докладчици в Атина, които освен добре подготвена презентация, имаха и подробен хандаут. Колегата от Русия направи Хайдегерианска интерпретация на Аристотел, а полският преподавател - томистка.

***
















Снимки от кръглата маса Aristotle and his Influence on Islamic Philosophy, която се проведе във вторник сутринта, 12 юли
Chair Hasan Mehrnia (Iran)

Speakers Hasan Mehrnia (Iran)
Islamic Philosophers Different Attitudes toward Aristotle’s Theology
Mansour Nasiri (Iran)
Abduction in Aristotle and Avicenna
Moslem Mohammadi (Iran)
Aristotle’s Middle term principle and different interpretations of it from Meskeveih and Khaje Nasir’s view point
Mohammad Ali Abdollahi (Iran)
Avicenna’s supplements on Aristotle’s theory of Four causes and its influence on proving the existence of God.
Ali Jafari (Iran)
“Natural rights” in the viewpoint of Aristotle and Muslim thinkers
Hasan Zarei Matin (Iran)
Investigating the Concept of Social Capital in Aristotle Theories
Seyed Mahmoud Mirkhalili (Iran)
The Effects of Ethics and Cognition on Community from the View of Aristotle and Avicenna
Reza Gandomi Nasrabadi (Iran)
The Role of Conjecture or Intuitive Indication in Scientific Explanation: Comparing the Views of Aristotle and Avicenna
Reza Berenjkar (Iran)
The Subject Matter of Metaphysics in Aristotle and Muslim Philosophers
Moahammad Adibymehr (Iran)
Aristotle’s Views about Will in Relation to Law cases
Mohammad Reza Fayyaz (Iran)
The role of Ethic, education, cognition in a safe community, in the view of Aristotle and Avicenna


Впечатления: Без любопитството на арабската култура, математика, философия, медицина и преводаческа школа към мислителите от гръцкия и римския свят, почти нищо не би достигнало до Пиренейския полуостров, а оттам и до целия латиноезичен европейски ареал. В областта на знанието за арабското знание, за отношението му към езическата елинска мисловност и ролята, която има арабският мост за запазването и препредаването на античното към другите епохи, аз съм почти напълно невежа и затова всички доклади ми бяха много интересни.

***

Ще има още постове със снимки от интензивната Атинска седмица.

Засега ще направя няколко позволими обобщения:

Първото е, че двата Аристотелови конгреса имаха много отчетливи и различаващи се профили. На Солунския доминираха сериозните учени, които се занимават с Аристотеловата философия на науката за природата и живото, с биологията и етиката, с физиката и логиката като рожби на неговата традиция. Такъв е и профилът на Солунския интердисциплинарен център за Аристотелови изследвания.
На Атинския конгрес превес имаха историко-философските доклади и прочитите на рецепцията на идеите му през по-сетнешните епохи в различни религии и култури, както и съвременното осмисляне и преформатиране на аристотелизма.
Например, в Солун имаше само един или най-много два доклада за аристотелизма в арабския свят, докато в Атина, освен посочените по-горе от тематичния панел, имаше още няколко, така че общо стават повече от 15.

Второто е, че докладите в Атина бяха около 350 - не знам колко точно, защото не всички изпратили резюмета присъстваха на самия конгрес. Докладите, които реално бяха представени в Солун, бяха с около 100 по-малко, но пък беше очевидно, че са минали през много по-строга селекция. Количеството в Атина беше по-голямо, но качеството в Солун - по-добро.

Трето. Абстрактите от докладите на Солунския конгрес са в интернет, но са бавно и поединично достъпни. Всички резюмета от доклади от Атинския конгрес са отпечатани в книга, 330 страници, което е по-удобно за справки. В началото на септември, когато филиалната библиотека отвори след лятната ваканция, ще я оставя там на разположение на интересуващите се.

No comments: