Това е последният пост, с който споделям впечатления и снимки от Световния конгрес, посветен на Аристотел, с домакинството на Атинския национален и Каподистриев университет, проведен от 9 до 15 юли.
Първата група снимки, които виждате по-горе, са от книгите, изложени на конгреса. Домакините бяха заявили отдавна намерението си да направят изложба с книги за и от Аристотел на всякакви езици, каквато имаше на конгреса в Солунския университет в края на май, но за съжаление съвсем малко от участниците в Атинския конгрес се отзоваха на предложението. Във фоайето на сградата имаше няколко щанда, на които се продаваха книги, почти изключително и само на гръцки, на всякаква тематика и без особена връзка с античността. Имаше и томчета с доклади и материали от предишни конференции, които почти всяка година се организират от Международната асоциация за (изучаване на) гръцката философия на различни места из Елада.
Може би и защото участниците в конгреса в Атина, които са преводачи, коментатори и интерпретатори на Аристотел, бяха много по-малко от колегите в Солунския конгрес, но подарените книги, които останаха за библиотеката на Философския факултет, бяха почти само нашите, донесените от България.
Една малка бележка, написана на ръка, съобщаваше, че тези книги са дарение за факултетната библиотека.
***
Имаше обаче и една малка любопитна инсталация, наречена Аристотел и коприната.
Да, не е Марко Поло онзи, който е донесъл в Европа първите копринени пашкули и знанието как копринените буби да се угояват с черничеви листа, докато произведат скъпоценните нишки. Historia animalium е един пребогат албум-класьор на всички видове животни, птици, риби и влечуги, разбира се и на най-мъничките буболечки, от които някои философи и учени-класици от по-новите времена се потрисат. Когато се занимава с това къде и как се (само)зараждат най-микроскопичните червейчета, личинки и пеперудки, и по-точно в пасажа 551b 10-17, любопитството на Аристотел регистрира и това, че има едни буби, които се превръщат в пашкули за шест месеца. После някои жени размотават влакънцата от тези същественца, издърпват нишките и после изтъкават плат от тях. И даже споменава, че първата жена, която сторила това, се казвала Памфила и била от остров Кос.
Естествено, има класически филолози, които в коментара към това място възразяват, че тези копринени буби не са били като онези копринените буби, които се появили във византийския императорски двор през шести век след Христа и с цената на жестоки кървави убийства чудодейните им сили били опазени само в него, а след като през тринадесети век барутът, спагетите, хартията и пашкулите стигат от Китай до Апенините, цяла Европа постепенно разбира и за червейчетата, създаващи копринените нишки... Но в знанието е така: няма нито едно мнение, което да е универсално прието и неоспорено. Само в идеологиите всичко е единствено правилно и вярно, при това завинаги.
***
Този пост завършва с няколко тъжни снимки от сградата на Философския факултет на Атинския университет, който е един от четирите факултета, конституиращи университета. В него са обединени и всички филологии и исторически специалности, археология, право, педагогика и теология.
Сградата е открита през 1987 година и е огромен бетонен квадрат. Квадратната форма на сградите е много разпространена около Средиземно море. Вътре във вътрешността на квадрата е по-хладно, отколкото навън в горещите летни месеци. Тази традиционна средиземноморска архитектурна форма има най-вече това предимство пред всички останали - температурна изолация.
Иначе, самата сграда е напълно неподдържана и занемарена.
Сякаш всичко в нея казва: дори и в Атина знанието и образованието вече не са ценност. В съвременния свят приоритетите са други.
Ще рискувам с няколко обяснения и поуки за нас от видяното там.
Първото обяснение: финансовата агония на университетите е неминуема след суровите мерки, на които са подложени гръцките образователни институции вече осем последователни години и които особено от миналото лято насам блестящо доказаха безрезултатността си. Въпреки всички ограничения, икономии, съкращения и всевъзможни мерки, дългът на Гърция към кредиторите не само че не намалява, но даже и се увеличава.
Страната е не само в депресия, а в дистимия.
Затова сградата на Философския факултет, околоблоковите пространства и целият университетски кампус в квартала Зографу е в плачевно състояние: стените и подовете на сградите; бетонните паралелепипеди в аудиториите, върху които са поставени катедрите; съсипаните алеи и непочистените улици.
Солунският Аристотелов университет покрай юбилея на своя патрон е получил много щедри чужди дарения и помощи, и поради това кампусът му, сградите, алеите, дърветата, храстите и цветята в него са отлично поддържани. Вижте постовете от юни месец на този блог.
Втората причина е: перманентният студентски активизъм. След героите на Политехниката, които жертват живота си за събарянето на хунтата през ноември на 1973 г., и в Техническия университет, наричан Политехниката, както и във Философския факултет на Атинския университет има непрекъснати събрания, акции и митинги на младежки и студентски групи, предимно леви и анархисти, а периодично - стачки, отмяна на лекции и/или окупации.
Каквито и да са поводите за това нестихващо студентско брожение, колкото и справедливо да е било всичко, за което се борят, резултатите са видими.
Например, на последната снимка на този пост се вижда един графит върху стена. Една от малкото стени в големия квадрат, върху която е положена боя.
Графитът казва: "Тероризмът е платено робство" или "Платеното робство е тероризъм".
Може би вторият превод е по-верен, защото определителният член е преди "платеното робство".
Но колкото и да съм съгласна с това, че тероризмът е платено робство или с това, че нископлатената заетост е платено робство, сиреч жив терор над работещите срещу мизерно заплащане, няма как да ми хареса, че графитът е върху една от единичните стени, където фасадна боя е покрила бетона.
Николай Гочев е следвал в този университет, при това началото на следването му е точно в годината, когато сградата е била открита. Не беше идвал в нея от завършването си, от 25 години.
Аз имах десетмесечна стипендия за учебната 1993/1994 г., но ползвах от нея само два месеца и половина през есента на 1993 г. По онова време все още беше сравнително ново и добре запазено.
И двамата сме добре запознати и с процесите, които протичат в Елада, и с младежките бунтове, и със студентския активизъм.
Но беше много тежко и за двама ни да видим как се съсипва Атинският университет.
Лично за мен поуките от това са:
1. Непрекъснато трябва да се води борба за прилично финансиране на висшите образователни институции.
2. Непрестанно трябва да се търсят помощи, спонсори и дарители извън държавното финансиране.
3. Абсолютно недопустимо е превръщането на академичните сгради в театър на привидно студентски, но по същество политически изстъпления.
4. Колкото повече студентите окупират академичните пространства, толкова повече политиците се деморализират и демагогстват в публичното пространство.
Това се отнася за политическата класа и в двете страни.
5. Има само един сигурен и гарантиран резултат от студентския активизъм, когато той се развихря вътре, а не извън университетските сгради: съсипията на университета. Нищо друго не се постига. (Разбира се, някои от протестиращите студентски лидери и подкрепящите ги преподаватели правят гигантски кариерни скокове извън университета, заради поразиите, които са направили вътре в университета, но да са им сладки - и постовете, и привилегиите, и заплатите.)
Тези обобщения лично за мен са неизбежни, защото и в теоретичен, и в исторически план студентският активизъм и стачно-окупационната дейност на гръцките младежки и пара-академични структури е на първо място в целия свят от 1973 г. насам.
Още повече, че при нас има няколко огромни разлики: сградата на ФФ в Атинския университет е голям бетонен квадрат, който така и никога не е бил боядисан, а сградата на Ректората е приказен палат неземен. Мрамори, парадни входове, статуи, капители, колони, теракотени и гранитни подови настилки, витражи, керамични пана, мозайки, гипсови орнаменти.
А Аулата?
Няма по-красива университетска сграда на Балканския полуостров от Ректората, а паметници на културата са още 16 от сградите на най-големия и най-стария наш университет в столицата.
Също така, и университетският кампус, и Политехниката в Атина са далеч от центъра, в квартала Зографу, а нашият Ректорат е на 100 метра от Народното събрание и на 500 - от президентството. Почти на самата сцена на политиката.
Пиша това, защото през есента на тази година ще има президентски избори, а след тях - предсрочни парламентарни. Събитията по света и у нас не обещават спокойствие и пари за наука и образование, а напротив - турбуленции и недоимък.
***
Затова, с този последен пост за юли пожелавам на всички посетители на блога хубаво, весело и красиво лято, а през есента и новата учебна година да започнем освежени и отпочинали с осъзнаване на мисията ни: да опазим знанието във всичките му форми и обективации, и във видимото, и в невидимото, и в незримите му богатства, и в триизмерните материализации на сградите и всичко в тях.
Каквото и да става в страната и на Балканите.
