Google+ Followers

Friday, February 28, 2014

в чест на проф. Тъпкова-Заимова






През август месец тази година проф. Василка Тъпкова-Заимова ще навърши 90 години.
Да ни е жива и здрава!
И тъй като горещите августовски дни не са никак подходящи за провеждане нито на тържествени, нито на делови научни форуми, нейните дългогодишни колеги - византинисти, старобългаристи, историци и филолози, много хубаво са се сетили, че юбилеят трябва да се отпразнува подобаващо през пролетта.

Днес, 28 февруари 2014 г. ще се проведе научна конференция в нейна чест, която ще започне празнично в Зала 1 на Ректората от 9 часа. След тържествената част академичната работа ще продължи в четири различни секции, в които ще бъдат представени десетки доклади.  

Организатори на конференцията в нейна чест са:

Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Институтът за балканистика с център по тракология при БАН, Центърът за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и Институтът за исторически изследвания при БАН 

Темата на конференцията е

 „Средновековна България в контекста на балканската и европейската история и култура“

Програмата на конференцията с всички участници и теми на доклади може да се види на сайта на Университета.

Най-подробна биография за нея на български език във виртуалното пространство може да се намери на публицистично-художествения личен сайт на Николай Гочев.

Едно много интересно интервю за най-важните периоди и събития в нейния живот и работа, направено от Зоя Христова-Димитрова, може да се прочете в рубриката Библиотека на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование и на сайта на Катедрата по класическа филология във ФКНФ, в рубриката за историята на класическото образование у нас.

Биографично представяне на живота и професионалното развитие на проф. Тъпкова-Заимова на английски език има на тематичния англоезичен блог на Николай Гочев.

Нейният живот и академичният й път са необикновено интересни. Много често се казва, че има хора, в чиято съдба, в перипетиите на биографиите на техните родители, но и на тях самите, на техните съпрузи и/или деца, се разгръща голямата надличностна история. А изобщо има ли голяма, "обективна" и надличностна история или обратното, от нишките на хилядите човешки съдби, с обратите и съдбовните моменти в тях, се изтъкава "голямата" история на цялото човечество, на народите и държавите? Историите на отделните личности и семейства ли предопределят историята на големите човешки общности или обратното, историята на човечеството обуславя и детерминира живота на отделните човеци, на хората като индивидуалности, като уникални и неповторими човешки същества?


                                       
                      преподаватели и студенти от катедрата по Класическа филология, 1947 г.

За методологическите спорове и различните, десетките философски виждания за историята  може да се пише и спори много, но в тези кратки бележки трябва да спомена  и че историята на класическото гимназиално и университетско образование почти във всички бивши социалистически страни, изследвана точно през биографията на един много голям учен и преподавател по науките за античността и/или средновековието във всяка една страна, е била на фокус и в големия международен проект "Познай себе си", осъществен през пролетта на 2010 г. в Центъра за академичния изследвания Collegium Budapest по инициатива на проф. Габор Кланичай и проф. Дьорд Каршаи от Унгария, както и на проф. Йежи Аксер и проф. Елжбиета Олеховска от Полша.

Всичко важно за проекта "Познай себе си" - за участниците и вдъхновителите му, за срещите и дискусиите, за конференции и семинарите през декември 2009 г. във Варшава и през пролетта на 2010 г. в Будапеща, може да се намери на специалния сайт на проекта.

Биографията на проф. Тъпкова-Заимова като жизнеописание на пътя на един човек с класическо образование, чрез която може да се разкаже и "голямата", надличностната история, е публикувана на английски език в книгата "Класическото образование и комунизма", излязла през 2013 г. и съставена от текстовете на участниците в проекта "Познай себе си" от Габор Кланичай, Давид Моврин, Елжбиета Олеховска и Дьорд Каршаи.

Изданието може да бъде открито във филиалната библиотека на специалността Класическа филология и заслужава да бъде прочетено внимателно - в него са представени, цялостно или само с отделни епизоди, превратностите в съдбите на много учени, изследователи и преподаватели: класически филолози и/или историци на философията и литературата, познавачи на античността от бившите социалистически страни като Аристид Доватур, Олга Фрайденберг, Сергей Аверинцев, Ян Паточка и много други.

Проектът "Познай себе си" е възобновен и в него като следващ представител на катедрата по Класическа филология се включи доц. д-р Невена Панова.

             снимките на проф. Тъпкова-Заимова са направени в дома й през ноември 2010 г.

Monday, February 17, 2014

поетични прозрения и воински стратегеми от Китай

         
      Това място е колкото музей, толкова и галерия за произведенията на изкуството, създадени от природата - много и впечатляващи експонати и фотоси, сред които най-импозантни са кристалите: истински въплъщения на стереометрично прецизираната красота със своята съразмерност, пропорционалност и симетричността на решетъчните си структури. Разбира се, това е музеят "Земята и хората", където в сряда, на 12 февруари, от 18 часа бяха представени две книги на издателство "Изток-Запад", приближаващи българския читател към литературата на Китай. Едва ли в София може да се намери по-подходящо и по-просторно място за празнуване на публикуването на точно тези две световноизвестни творби на китайската литература на български език.


                                           
       Представянето на двете книги на това просторно и красиво място беше водено от издателя-философ Любен Козарев, който разказа за дългогодишната плодотворна работа и сътрудничеството си с г-жа София Катърова - синолог, преводач и преподавател по китайски език във ФКНФ на Университета.



     Дългогодишна преподавателка в Центъра за източни езици и култури, а впоследствие в специалността Китайска филология на Софийския университет и изтъкната преводачка  от китайски език, г-жа София Катърова  сподели радостта си от появата на "Стихове от Студената планина" на Наставника Ханшан, който през годините дали 766-779, се оттеглил в планината Тиентай и се заселил в Изумрудената преграда... Както разбрах в края на премиерата, издателството "Изток-Запад" направило много мил подарък на г-жа Катърова с отпечатването на книгата миналата година през септември в чест на нейния рожден ден.



   
     През цялото време на представянето на двете книги, на екрана зад колегите, които говореха, бяха прожектирани пейзажни фотоси от китайските планини и старокитайски гравюри и графики. Това пораждаше визуално атмосфера, напълно в съзвучие и с поезията на поета от Студената планина, и с антологията на старокитайската пейзажна лирика, съставена и преведена от г-жа Катърова и Антоанета Николова преди десетилетие: "Поезия на планините и водите", издадена през 2003 г. от изд. "Стигмати".




    Преводачът Петко Хинов разказа за "Тридесет и шестте стратегеми" като ключ към постигането не само на воинските добродетели и мъдростта на истинския боец, като водене към военните победи при влизането в противоборство от всякакъв характер, но и като философия на живота и живеенето, изводима преди всичко от сдвоените изначални битийни принципи на допълването и взаимоопределянето: Ин и Ян.


                               

    Антоанета Николова както обикновено говори кратко, притеснено и скромно, но всяка дума, която произнасяше, беше като кристал на преживяното и осмислено източно слово и мъдрост. Всичко, което тя прави, има вече десетилетия лична история: на пътуването й към познанието за Изтока. Тя е не само преподавателка по източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград, доцент и доктор с дисертация за разбирането на природата в източните култури, но и поетеса, и преводачка на поезия, и литературен критик.
     Тя е автор на едно чудесно философско изследване на поетичното безмълвие в далекоизточната, но и в родната поезия, озаглавено "Езикът на Пустотата", което може да видите тук: http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=20182&buy=%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0
     Електронно издание на нейната стихосбирка "Високи бели птици на брега" може да се види в Литернет: http://liternet.bg/publish19/a_nikolova/visoki/index.html

     А ето тук на този блог можете да прочетете две от най-любимите ми стихотворения от Антоанета Николова - "Четене по миди" и "Раджастан", както и едно любимо хайку, от нейни предишни стихосбирки, издадени от "Стигмати".


    
            
     За почти-непостижимостта на златното сечение между точността и поетичността при превеждането на лирика говори Марко Клисурски, който е не само преводач на някои от шедьоврите-енигми на автора на осемстишията от Студената планина, но и лекар-невролог. Марко Клисурски: синолог и невролог. Трябва да напише книга, чрез която да сподели с нашия читател какво му дава източната светонагласа в диагностичната и терапевтичната му практика.



       И понеже дълго се чудих кои стихотворения от Ханшан да препиша тук на този блог, реших, че това ще са тези две, които прочета първи тази сутрин при отварянето на книгата напосоки:

Отворих и първо прочетох осемстишието на с. 25:

Година на тъга отлита идва друга

пристига пролетта и съживява всичко

планинските цветя се смеят над лазурните води

край стръмни върхове зелените мъгли танцуват

пчели и пеперуди бликат радостта си

а птиците и рибите са още по-щастливи

не секват чувствата с приятелите споделени

не ме оставят до зори да мигна

А на съседната 24 страница вляво е осемстишието:

За четирите сезона отдих няма

една година си отива идва друга

безбройните неща се сменят подновяват

безспирно се редуват Девет небеса

на изток засветлее ли - на запад притъмнява

окапват цветовете после пак цъфтят

и само пътникът към Изворите жълти

отишъл в непрогледното не се завръща

Като пояснение към това осемстишие преводачите са написали:

Девет небеса - древните китайци разделяли небесното пространство
на девет части, всяка със свое название.

Жълти извори - едно от названията на отвъдния свят.




Wednesday, February 12, 2014

щастливи са невкусилите зло


втори стазим

Хор

                                                                  строфа



Щастливи са невкусилите зло в живота си.
А на които жилището се разклати свише, не са
далеч от Ата; беди пълзят към много от потомците.
Това е като при вълнение,
когато запъхтените
тракийски морски ветрове се затекат към бездната
подводна. Завърта пясък черен откъм дъното
и удряните брегове гърмят под бурноветрения стон.

                                                                   антистрофа

Нещастия от древност падат и се трупат, виждам ги,
върху угасналия дом на Лабдакидите.
Родилите не могат да спасят родените; но бог
поваля ги и няма изкупление.
И ето, светлина над сетните
издънки се разпростира днес в дома Едипов:
ала сече ги кървавият меч на божествата тъмни;
безумие в речта, в ума – Ериния.


                                                                   строфа 2

Каква надменност на човеци, Зевсе, ще издържи пред
твоето могъщество? Не го владее изтощителният сън,
ни божиите месеци неуморими;
но цар си ти, не остаряваш с времето,
господстваш над сиянието бяло на Олимп.
Закон това е. Той ще надделява
във бъдещето, както и преди.
И нищо между смъртните в живота си
не ще да се отскубне изпод Ата.

ст. 569-593

превод на Николай Гочев в новото издание на "Антигона" в издателство "Проектория":http://projectoria.com/

Thursday, February 6, 2014

разговор за образованието и изследванията на античната философия и медицина



     В единия от двата образователни канала, които катедрата по Класическа филология и Магистърската програма по Антична култура и литература във ФКНФ поддържат в
YouTube - Antiquitas Bulgarica, вече е споделен разговорът, проведен на 20 септември 2013 г. в двора на кафе-клуба "Timeless" на Съюза на архитектите - за класическото образование и изследванията на античната философия и медицина, с които се занимава нашата колега Светла Славева-Грифин.
     Тя беше гост на катедрата по Класическа филология и Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО, и изнесе две лекции в Университета (във вторник, 10 септември и сряда, 11 септември), като темите им бяха
"В градината на Зевс: Плотин и Хелиодор за алегорията на любовта" , на 10 септември, и 
"Дългът на Сократ към Асклепий: лекари и философи с Асклепиеви души в късната античност", в сряда, 11 септември.
    Но също така проведохме с нея и един дълъг разговор за това какво и как се учи като curriculum в департаментите по classics в някои щатски университети, в които тя е придобила своята магистърска и докторска степен.
    Светла Славева-Грифин е alumna на НГДЕК "Константин Кирил Философ" и специалност Класическа филология във ФКНФ. От няколко години е Associated Professor във Florida State University, а в момента работи върху книгата си за късноантичната философия и медицина с дългосрочна изследователска стипендия на фондация "Александър фон Хумболт" в Университета на Бохум-Рур в Германия.

     Предварителната програма на темите в разговора и покана за включване в него
имаше във фейсбук и тук, на този блог:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2013/09/blog-post_19.html

     В разговора се включиха още: Цена Желязкова, която преди няколко години защити дипломна работа върху "За възникването и загиването" на Аристотел; после стана докторантка по онтология в Института за изследване на обществата и знанието в БАН, но и е водещ редактор в издателство "Проектория"; както и Владимир Маринов - преподавател по класически езици и антична философия в департамента по Класически студии на Новия Български Университет, преводач и изследовател на философията на неоплатонизма.

    Аудиофайлът е обработен, разделен на пет части и визуализиран със снимки от колегата Боил Мусев - математик и студент в МП Антична култура и литература, по чиято инициатива и с чийто безвъзмезден ентусиазиран труд се поддържа и вторият образователен канал, Класическа филология.