Google+ Followers

Monday, February 17, 2014

поетични прозрения и воински стратегеми от Китай

         
      Това място е колкото музей, толкова и галерия за произведенията на изкуството, създадени от природата - много и впечатляващи експонати и фотоси, сред които най-импозантни са кристалите: истински въплъщения на стереометрично прецизираната красота със своята съразмерност, пропорционалност и симетричността на решетъчните си структури. Разбира се, това е музеят "Земята и хората", където в сряда, на 12 февруари, от 18 часа бяха представени две книги на издателство "Изток-Запад", приближаващи българския читател към литературата на Китай. Едва ли в София може да се намери по-подходящо и по-просторно място за празнуване на публикуването на точно тези две световноизвестни творби на китайската литература на български език.


                                           
       Представянето на двете книги на това просторно и красиво място беше водено от издателя-философ Любен Козарев, който разказа за дългогодишната плодотворна работа и сътрудничеството си с г-жа София Катърова - синолог, преводач и преподавател по китайски език във ФКНФ на Университета.



     Дългогодишна преподавателка в Центъра за източни езици и култури, а впоследствие в специалността Китайска филология на Софийския университет и изтъкната преводачка  от китайски език, г-жа София Катърова  сподели радостта си от появата на "Стихове от Студената планина" на Наставника Ханшан, който през годините дали 766-779, се оттеглил в планината Тиентай и се заселил в Изумрудената преграда... Както разбрах в края на премиерата, издателството "Изток-Запад" направило много мил подарък на г-жа Катърова с отпечатването на книгата миналата година през септември в чест на нейния рожден ден.



   
     През цялото време на представянето на двете книги, на екрана зад колегите, които говореха, бяха прожектирани пейзажни фотоси от китайските планини и старокитайски гравюри и графики. Това пораждаше визуално атмосфера, напълно в съзвучие и с поезията на поета от Студената планина, и с антологията на старокитайската пейзажна лирика, съставена и преведена от г-жа Катърова и Антоанета Николова преди десетилетие: "Поезия на планините и водите", издадена през 2003 г. от изд. "Стигмати".




    Преводачът Петко Хинов разказа за "Тридесет и шестте стратегеми" като ключ към постигането не само на воинските добродетели и мъдростта на истинския боец, като водене към военните победи при влизането в противоборство от всякакъв характер, но и като философия на живота и живеенето, изводима преди всичко от сдвоените изначални битийни принципи на допълването и взаимоопределянето: Ин и Ян.


                               

    Антоанета Николова както обикновено говори кратко, притеснено и скромно, но всяка дума, която произнасяше, беше като кристал на преживяното и осмислено източно слово и мъдрост. Всичко, което тя прави, има вече десетилетия лична история: на пътуването й към познанието за Изтока. Тя е не само преподавателка по източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград, доцент и доктор с дисертация за разбирането на природата в източните култури, но и поетеса, и преводачка на поезия, и литературен критик.
     Тя е автор на едно чудесно философско изследване на поетичното безмълвие в далекоизточната, но и в родната поезия, озаглавено "Езикът на Пустотата", което може да видите тук: http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=20182&buy=%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0
     Електронно издание на нейната стихосбирка "Високи бели птици на брега" може да се види в Литернет: http://liternet.bg/publish19/a_nikolova/visoki/index.html

     А ето тук на този блог можете да прочетете две от най-любимите ми стихотворения от Антоанета Николова - "Четене по миди" и "Раджастан", както и едно любимо хайку, от нейни предишни стихосбирки, издадени от "Стигмати".


    
            
     За почти-непостижимостта на златното сечение между точността и поетичността при превеждането на лирика говори Марко Клисурски, който е не само преводач на някои от шедьоврите-енигми на автора на осемстишията от Студената планина, но и лекар-невролог. Марко Клисурски: синолог и невролог. Трябва да напише книга, чрез която да сподели с нашия читател какво му дава източната светонагласа в диагностичната и терапевтичната му практика.



       И понеже дълго се чудих кои стихотворения от Ханшан да препиша тук на този блог, реших, че това ще са тези две, които прочета първи тази сутрин при отварянето на книгата напосоки:

Отворих и първо прочетох осемстишието на с. 25:

Година на тъга отлита идва друга

пристига пролетта и съживява всичко

планинските цветя се смеят над лазурните води

край стръмни върхове зелените мъгли танцуват

пчели и пеперуди бликат радостта си

а птиците и рибите са още по-щастливи

не секват чувствата с приятелите споделени

не ме оставят до зори да мигна

А на съседната 24 страница вляво е осемстишието:

За четирите сезона отдих няма

една година си отива идва друга

безбройните неща се сменят подновяват

безспирно се редуват Девет небеса

на изток засветлее ли - на запад притъмнява

окапват цветовете после пак цъфтят

и само пътникът към Изворите жълти

отишъл в непрогледното не се завръща

Като пояснение към това осемстишие преводачите са написали:

Девет небеса - древните китайци разделяли небесното пространство
на девет части, всяка със свое название.

Жълти извори - едно от названията на отвъдния свят.




2 comments:

Rosen Hinkov said...

Чудесно ревю за книгите Димке. Приемам го като препоръка,за което благодаря и веднага ще заръчам да ми купят „Ханшан“-Стихове от Студената планина.

dimka said...

http://www.kultura.bg/bg/article/view/21857
Росене, благодаря, наистина събитието беше забележително, а мястото - точно за тези две книги. Антоанета Николова е най-добрата наша поетеса според мен, а като преподавателка и изследователка на Изтока също има неизречими достойнства. Познавам я от 1982 г., защото бяхме състудентки от един и същ курс философия.
Госпожа София Катърова за първи път я видях миналата сряда и се възхитих на нейната скромност и достолепие. Виж по-горе на линка едно интервю с нея от последния брой на "Култура" относно стиховете в книгата и дългия път на тяхното превеждане от неколцина - тя самата, Николай Кънчев - Бог да го прости!, Марко Клисурски и Антоанета Николова.