гост-блогър доц. д-р Виржиния Радева

    На този блог ще се появят текстове и на колеги, които не са заети с тази тегоба - поддържането на личен блог и профил във фейсбук, но все пак желаят да споделят с виртуалната читателска аудитория и с поглеждащите тук някои свои размисли и впечатления.

    Ето едно похвално, но и аналитично-мемоарно слово, написано от доц. д-р Виржиния Радева от Катедрата по Реторика във Философски факултет. То беше прочетено на научна конференция, организирана по инициатива на Катедрата по логика, етика и естетика във Философски факултет на тема: "Истината, доброто и красотата: философски прочити"
Конференцията бе в памет на тримата дългогодишни преподаватели в катедрата, видни личности и изтъкнати учени - проф. Исак Паси, проф. Добрин Спасов, проф. Кирил Нешев. Участниците в нея говориха за тях на 21 и 22 декември 2011 г. Сборникът с докладите и научните съобщения е под печат в УИ "Св. Климент Охридски"

 доц. д-р Виржиния Радева
 

 Академичният стил и харизмата на проф. Добрин Спасов , проф. Кирил Нешев и проф. Исак Паси

                                               Резюме:

    В  доклада се разглеждат няколко проблема. Ораторското майсторство на професорите- философи  - специфични особености пред публика. Аргументативни характеристики  и общественополитически позиции. Стил и език на техните лекции и на начина, по който те завладяваха аудиторията.

    Краткото  експозе, което ще направя  за професорите Добрин Спасов, Кирил Нешев и Исак Паси, е опит да разкрия пред публиката магията, с която те завладяваха своята аудитория, а за мен е връщане към лекциите от нашите студентски години. Това, с което те грабваха аудиторията, беше богата култура, ерудиция и собствена позиция. Те бяха задължителен елемент от аргументацията, с която извайваха своите лекции. Освен задължителните лекции по Логика, проф. Спасов ни четеше и спецкурсове по актуални проблеми на българското общество, за които той казваше, че те са материалистическата трактовка на философия на историята. Първото впечатление, което остави у нас, студентите по философия беше, че неговите лекции бяха непрекъснат диалог с аудиторията и  поставяне на  въпроси, на които той отговаряше и търсеше нашите погледи, за да разбере мислите ни.

   Предаването на научни знания с помощта на устната реч не е лека задача и има различни варианти от гледна точка на непосредствения обект на дадената информация. То фактически може да удовлетворява потребностите на различна публика: първо, на учени-специалисти  в дадената познавателна сфера, които изразяват дискусия, обмен на становища, както и на учащи се, с оглед предаване на научни знания с дидактическа цел. Проф. Спасов правеше това с лекота, забравяйки, че ние сме студенти и гледаше на нас като на бъдещи философи, учеше ни да изразяваме позиции и мнение. Няма да забравя онова, което той често ни повтаряше: "Не преразказвайте текстове, а анализирайте със собствена позиция и мнения". "Иначе", ни казваше професорът, "ще правите интелектуални полуфабрикати и реферати с ниско съдържание, с които са пълни нашите списания, че дори и книги!"

     Красноречието на учения, застанал на трибуната пред слушатели,

повишава и силата на въздействието на неговите знания. Човешката мисъл, оформена изящно в сферата на езика, придобива по-голям социално действен  заряд, като една обективна истина. В Библията, в Притчи Соломонови се казва: "Мъдрият по сърце назовават благоразумен, а сладката реч ще увеличи знанието”. Стилът  на проф. Спасов беше точен, прецизен, мисълта - логически издържана, с елегантна фраза, при това не рядко обагрена с двусмислие и ирония.

   Несъмнено адресатът на научната реч поставя изисквания както спрямо нейното съдържание, така и спрямо нейната форма. Когато проф. Спасов говореше  на конференция или симпозиум, неговата мисъл беше максимално задълбочена и абстрактна, така че слушателите имаха необходимата психическа нагласа да възприемат съобщението в рамките на познатия от по-напред категориален апарат. Тъкмо тогава поставяше много остро някои въпроси, нестанандартно търсеше отговора, като често аудиторията развълнувано му отговаряше. Не беше лесно в епохата на социализма да мислите различно, нестандартно, то можеше да има някои не дотам желателни последици за осмелилия се да говори открито. Но проф. Спасов не се интересуваше от това дали ще бъде порицан от университетския партиен комитет. Спомням си една негова открита лекция за социалистическата държава и зрялото социалистическо общество. Той не премина в хвалебствия и апели от партийните конгреси, а започна остро да поставя някои въпроси за нашето общество, като стресна аудиторията казвайки, че държавата е отчуждена публична власт и че социалистическата държава не прави изключение, и че олигарси може да има и при социализма.

      Реториката на проф. Спасов, а също и на Проф. Нешев и на проф. Исак Паси, беше аргументирана, точна и ясна и далеч от ласкателствата на дворцовата реторика, затова той си печелеше приятели и неприятели-критици, които търсеха повод и причина за нови отговори. За своето време той беше възприеман нееднозначно, днес ние, неговите бивши студенти виждаме много повече неговите достойнства.

    Лекциите на  проф. Спасов бяха удоволствие за аудиторията, поради своята актуалност, ерудираност и красив, точен изказ. Словото на професора беше силно, богато орнаментирано с много сравнения, примери, понякога и с ирония, и с двусмислени изрази.  Неговото слово предизвикваше винаги реакцията на аудиторията, която отговаряше с раздвижване и въпроси. Проф. Спасов винаги отговаряше на въпросите откровено, точно и ясно, без заобикалки и стремеж да се хареса на номенклатурата в университета, която винаги следеше за идеологическа чистота на лекциите на преподавателите, а когато нашият професор ни говореше, той сякаш извайваше със словото си картина със жив и образен език. С лекциите си той ни караше да мислим, да разсъждаваме, а не папагалски да заучаваме нещата. 

     Спомням си лекциите и по Етика, които за нас, студентите по философия водеше проф. Нешев: бяха като истинска приказка, с дълбоко анализиране на извечни нравствени проблеми – добро, зло, милосърдие, състрадание  и много други. С лекота и забележителна ерудиция той  поставяше в проблемите акцент и поанта за размисъл, сякаш искаше да ни каже: "Помислете, анализирайте, направете свои изводи и оценки". Професор Нешев имаше гражданска позиция – той винаги защитаваше тези, които имаха право по закон и по своите научни качества. Затова често си печелеше неприятели. Той, както и нашият обичан проф. Исак Паси, беше харизматична личност – интелигентен, обаятелен, ерудиран. Харизмата е качество, което не се дава свише, но се развива, то е психичното излъчване на силната, обаятелна личност. 

    Лекциите при проф. Паси бяха интелектуално удоволствие, защото той ни поразяваше с ерудиция и силен магнетизъм. Всеки, който е слушал лекциите му, ще го потвърди.  Много са спомените за нашите професори, но по-добре да се пише и каже най-хубавото, отколкото дълго, затова ще спра дотук.

   Сега, когато ние, вече бившите студенти, сме от другата страна на катедрата, разбираме истинската стойност на преподавателския труд, защото той не се измерва само с брой изнесени лекции, но и с подготовката на следващите поколения специалисти и осъзнаване на голямата ни отговорност като преподаватели.

   В заключение бих искала да добавя, че съм далеч от мисълта да  правя апология или да превръщам своето експозе в похвално слова за нашите професори, но да изкажа и своята благодарност за всичко, на което ни научиха, че подпомогнаха  нашето израстване като философи, за да обикнем философията, затова искам да кажа като тяхна бивша студентка:

   "Поклон, Професори!"