Тези дни ми се обадиха и писаха няколко познати и колеги, за да споделят колко навременно за тях е било да научат за съществуването на едно красиво и ерудитско място в мрежата на български: в блогпоста за новото издание на Цицерон, написах тук за сайта Romulus Bulgaricus, на който могат да бъдат намерени много преводи на български на латинска литература, при това в паралел с оригинала. Някои от тях са отлично познати, но други са правени преди десетилетия. Много полезен е и енциклопедичният речник, на който са пояснени стотици имена на реални и митологически персонажи, на исторически и географски реалии, които помагат на осмисленото четене на класическата литература.
Затова трябва отново да разгласим за съществуването на още едно подобно академично-виртуално място, наречено
дигитален архив и сайт
Научният екип, благодарение на който това място в Интернет е станало толкова уютно и полезно, е в състав: Недялка Георгиева (ръководител), Доротея Табакова, Невена Панова и Николай Шаранков.
В представянето на проекта “Тезей” във виртуалното пространство на адрес http://theseus.proclassics.org/
впечатлява колегиалното признание за обвързаността на “Тезей” с латинистичния проект на колеги от Катедрата по класическа филология във ФКНФ:
“... заради търсеното продължение на постигнатото в рамките на "Ромул", този проект е наречен "Тезей" - заради традиционното обвързване на двамата царе, основателя на Рим и обединителя на Атина. Но Тезей е и героят, измъкнал се от лабиринта на Минотавъра - така и ние се надяваме, че нареченият на него проект ще предлага ориентация в лабиринта на българските преводи на старогръцки автори, както и ще упътва бъдещите преводачи към изхода на добрия преводачески подход”.
Сайтът предлага десетки произведения на старогръцката литература. Има речник към текстовете с имена, изписани на старогръцки. Има различни каталози на преводите, които прегледно информират и ориентират посетителите на сайта: и по имената на преведените автори, и по имената на преводачите, и по жанрови класификации. От сайта си припомняме: колко много незаслужено забравени преводи имаме на български, публикувани през първата половина на ХХ век и даже през ХIX век. Колко нови преводачески дела, като например творбите на екипа Res metrica.
Във време на лавини от информация във виртуалното пространство и всевъзможни въдички и изкушения за всички негови посетители, всеки проект за дигитализиране на наши преводи на антични текстове трябва да се рекламира отново и отново.
Досега сайтът е бил демонстриран няколко пъти, но все в много малки и специализирани аудитории, например:
- На 4 април 2008 г. проектът бе представен на конференцията, организирана от студентите от катедрата по Класическа филология Disputationes antiquitatis.
- На английски език по време на заключителната сесия на проекта “Контекстуализиране на класическите изследвания” (на 27 май 2008, в американския научен център, София), като от чуждестранните колеги (най-вече от балканските страни, които владеят сръбски, хърватски и македонски, и разбират съдържанието на подобни сайтове и на български) те са получили ценни предложения.
- По време на участието на Доротея Табакова и на Невена Панова в международната конференция “Антична драма” в Белград през октомври 2008 г., свързани съответно с “Едип цар” на Софокъл ( тема на доклада на Доротея Табакова) и “Облаци” на Аристофан ( тема на доклада на д-р Невена Панова) в нашата езикова среда.
- По време на участието на Доротея Табакова и на Невена Панова в международната конференция “Антична драма” в Белград през октомври 2008 г., свързани съответно с “Едип цар” на Софокъл ( тема на доклада на Доротея Табакова) и “Облаци” на Аристофан ( тема на доклада на д-р Невена Панова) в нашата езикова среда.
- През септември 2008 г. “Тезей” е представен и с материал във вестник "Култура" (с автор: Райна Маркова: http://www.kultura.bg/article.php?id=14638) във връзка с по-общия въпрос за правилата при създаване на електронни библиотеки и други форми на общуване в мрежата, с цел запазване на академичния дух и на сайтове, които са напълно свободно достъпни.
Членовете на екипа на "Тезей" Доротея Табакова (преводач на Плавт и Еврипид), Николай Шаранков ( преводач на Изократ и Елиан) и Невена Панова (преводач на Платон, Плутарх и Елиан) заедно с други колеги участваха в издаването на няколко нови превода от старогръцки език в рамките на поредицата Архетип (изд. Фондация на българска литература), с подкрепата на програма Култура 2007-2013 на ЕК. За тази поредица можете отново да си припомните, като надникнете тук:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/07/blog-post.html
На сайта на "Тезей" можете да намерите стари, но преродени във виртуалното преводи: да речем, на Платоновия "Критон", за които малцина знаят, като например, преводът на Иван Държилов, още от 1888 г. и на Боян Ботушаров от 1928 г., публикуван първоначално в "Класическа библиотека".
И още много други изненади и наслади около изучаването на античността.
Членовете на екипа на "Тезей" Доротея Табакова (преводач на Плавт и Еврипид), Николай Шаранков ( преводач на Изократ и Елиан) и Невена Панова (преводач на Платон, Плутарх и Елиан) заедно с други колеги участваха в издаването на няколко нови превода от старогръцки език в рамките на поредицата Архетип (изд. Фондация на българска литература), с подкрепата на програма Култура 2007-2013 на ЕК. За тази поредица можете отново да си припомните, като надникнете тук:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/07/blog-post.html
На сайта на "Тезей" можете да намерите стари, но преродени във виртуалното преводи: да речем, на Платоновия "Критон", за които малцина знаят, като например, преводът на Иван Държилов, още от 1888 г. и на Боян Ботушаров от 1928 г., публикуван първоначално в "Класическа библиотека".
И още много други изненади и наслади около изучаването на античността.
всички снимки на този пост са от 4 септември, тази година, а тези чудни вази са експонати на Археологическия музей в Кавала
No comments:
Post a Comment