оформлението на корицата на цялата поредица Cultura animi e на Капка Кънева
Наскоро си спомних, че между празничните Никулден и студентския осми декември, е денят, който за себе си наричам "денят на Цицерон". Цицерон е бил убит, или направо казано заклан по заповед на Марк Антоний на 7 декември 43 г. преди Христа. После трупът му е бил осквернен, а части от него били показани на попарените от потрес сенатори ... Според някои автори Марк Антоний показал на сенаторите, за да ги сплаши, отрязания език на Цицерон, а според други - отсечените му ръце...
Тази дата ми напомня винаги, че свободата да говориш точно онова, което мислиш и още по-трудното, да действаш и постъпваш наистина според човешките и философските си убеждения, е духовен и съвестов лукс, който малцина са си позволявали, а почти всички от тях са платили с живота си за тази смелост. Зенон от Елея, Сократ и Цицерон са били убити; Анаксагор, Протагор и Аристотел са се отървали със своевременно бягство; Платон е бил продаден на пирати и за щастие спасен от предани и щедри приятели... Смелостта на полисното или публичното поведение е била многократно наказвана. Във всички исторически епохи, навсякъде по света.
Денят на съсичането и издевателствата над трупа на Цицерон ми напомни, че годината изтича, а все още не съм успяла да напиша отзив тук за чудесното ново издание на български.
През пролетта на тази година, но датиран като публикуван още през 2008 г., най-после излезе томът с двете може би най-важни философски произведения на Марк Тулий Цицерон - За задълженията и Тускулански беседи. Преводът на За задълженията, De officiis е направен от Рада Златанова и редактиран от Петя Стоянова, а Tusculanae disputationes е в превод на д-р Димитър Илиев. Остават непреведени на български още две от най-важните философски съчинения: De finibus bonorum et malorum и За природата на боговете.
В изданието има кратък предговор от доц.д-р Анна Николова, който представя автора като държавник, оратор, писател и философ. Този предговор за кой ли път ми напомни за изключителната скромност на доц. Николова. Крайно време е тя да се осмели, а и да се намери издател, който да издаде в един том нейните многобройни встъпителни студии и предговори към толкова много антични, предимно латиноезични автори, издадени в превод на български: от това ще се получи внушителен и много полезен том за римската литература, култура и история.
Преводът на Рада Златанова е редактиран и коментиран от Петя Стоянова, която е отдавна позната на българския читател като преводач и коментатор на трите най-важни съчинения на Цицерон за философията и теорията на реториката: За оратора, Брут, или за прочутите оратори, и Ораторът, издадени от УИ "Св. Климент Охридски" през 1992 г. в сборника За оратора; както и на най-важното съчинение на Сенека в онзи специфичен за Рим раздел на античната етика: добродетелите на владетеля и етиката на императора. Става дума, разбира се, за De clementia, което е било адресирано до цезаря Нерон за неговата 18-годишнина, и е преведено на български като За снизходителността. Заедно със За благодеянията то е включено в едно малко, луксозно издадено томче от 2001 г., изд. "РИВА".
Произведения на Цицерон в превод на български има вече няколко, при това не само в книжни тела, повечето от които са полиграфски отлично издадени, но и в достъпни интернетни ресурси. Без да претендирам за изчерпателност, защото със сигурност през първата половина на ХХ век има и други преводи, една ориентировъчна библиография би могла да изглежда така:
*Етически трактати. С.,
1984, “Народна култура”. Превод Юдит Филипова, предговор Анна Николова.
*Избрани писма. С.,
1983, “Народна култура”. Превод Недялка Георгиева, предговор Анна Николова.
*За държавата. За законите. Превод и предговор Мария Костова. С., "СОФИ – Р", 1994.
*За оратора. С.,
1992, УИ “Св. Климент Охридски”, превод Петя Стоянова, встъп. студия Богдан
Богданов, предговор Исак Паси.
*Избрани речи. С.,
“Наука и изкуство”, 1983.
Съставителство и уводна
студия Анна Николова. Превод: Владимир Атанасов, Димитър Бояджиев, Недялка
Георгиева, Лили Йорданова.Много ценно за нашите читатели, за ученици, студенти и преподаватели от множество дисциплини е и това, че почти всички тези христоматийни речи и някои философско-теоретични творби са част от мащабния проект, разработван от колеги от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, наречен Romulus bulgaricus.
Вижте тук:
http://romulusbg.net/?page=library
На линка за произведенията на Цицерон, например, са публикувани и най-важните му речи, и някои от философско-теоретичните му творби за реториката, и двете най-важни произведения за философията на държавата и правото - За държавата и За законите.
Този контекст на вече публикувани преводи на Цицерон и на интернет-източници на латински на някои от тях, паралелно представени с преводите им на български, е обогатен от двата нови превода в изданието Избрани произведения на УИ "Св. Климент Охридски", което се появи в реално време тази пролет. Доколкото разбрах от колегите, преводачката Рада Златанова вече не е сред живите и няма как да види своя труд публикуван... Може би заради това цялото издание е със следното посвещение:
Този том се посвещава на паметта на класическите филолози, за които е било невъзможно да разпространяват класическото образование в България след образователната реформа през 1946-1947 г.
Прецизният български превод на Тускулански беседи, направен от д-р Димитър Илиев и обилният коментар към него през обясненията за митологичните персонажи, историческите личности, мислителите, философите, ораторите и творците, споменати от Цицерон в съчинението, не могат да изненадат никого.
Колегата д-р Димитър Илиев е преводач не само на Цицерон, но и на Аристотел.
Едно от най-важните съчинения на Аристотеловата философия на природата – За възникването и загиването – стигна в негов превод до нашия читател, през 2006 г., издаден от издателство "СОНМ" в книжното тяло Аристотел. Два трактата.
Цялата поредица "Делос" можете да видите тук:
http://www.bsph.org/index.php?view=publishers&show=publications&level_0=books&mid=4&level_1=12
Философията на Тускулански беседи и основните теми в нея – презрението към смъртта, понасянето на болката, душевните страдания и скръбта, но най-вече достатъчността на добродетелта като условие за щастлив живот – беше представена от д-р Димитър Илиев през май месец на студентите от първия випуск на новата специалност История и философия в Исторически факултет.
No comments:
Post a Comment