зимна поезия от Алкей

З и м н о    н а с т р о е н и е

Зевс праща снеговете
и от небето иде дълга зима:
реките се сковаха в лед.

Ти тая зима укроти.
И запали си огън
в огнището. В голяма чаша
налей си сладко вино
и под главата си сложи
една възглавница по-мека.


***

Не бива да оставяме сърцето си
на грижите: ний нищо не печелим,
когато се отдаваме на скърби,
о Бакхусе... И все пак най-доброто лекарство
си остава виното.
Налей да се напием...

***

... Защото виното
е огледало
на човека...

***

Пий, Меланипе, с мене... Мислиш ли,
че ще се върнеш пак през Ахерон
- опасната, великата река -
при светлината бледа на деня?
О, не бъди тъй сигурен.
Сизиф бе също умен, също хитър
и два пъти орисницата го накара
да мине Ахерон,
 но не избяга от смъртта.
И Кронос го осъди строго
на тежък труд под черната земя.
Та - нека затова...

***

О, този долен, лош Питак
- единодушно го избрахме
за господар на нашия нещастен
и добродушен град.

***

Недей посажда нищо друго,
преди лоза да посадиш.

***

Разказват в стари времена
Аристодем във Спарта
изрекъл мъдростта:
"Парите са човека".
Наистина до днес
нито един бедняк
не се е радвал
на слава,
ни на почит.

***

Да пием в здрача... И защо
да чакаме да се запалят лампите?
Остана малко от денят.
Големите и многоцветни чаши донеси,
любима... Дионисий,
синът на Зевс и на Семела,
е дал на хората вино,
за да забравят.
Ти чашите ни напълни догоре,
смеси виното със вода
и нека чаша чашата да следва.

***

Цитира се преводът на Борислав Георгиев
от изданието Антична поезия. Антология, изд. "Народна култура",
библиотека "Световна класика",
С., 1970, с. 68-72.