към страна далечна и безгрешна

ХVІІ

        КЪМ СТРАНА далечна и безгрешна сега съм потеглил.

Сега ме следят въздушни създания

        с дъгите на полюса по косите

и с мека позлата по кожата.

        Сред тревите минавам, с коляно – корабен нос

от лицето на земята моят дъх прогонва

        последните къдели на съня.

И до мене дървесата крачат срещу вятъра.

        Виждам чудеса могъщи и странни:

Криптата на Елена е станала чешма.

        Кръстният символ е тризъбец с делфин.

Нечестивата телена мрежа е бяла порта.

        И сега със слава ще премина.

Предалите ме някога слова и плесниците са станали

       мирти и финикови клонки

които казват: Осанна за идващия!

       В лишенията виждам наслада от плод.

Маслинови криви гори със синьо между пръстите

       са годините на гняв зад решетките.

И крайбрежие безкрайно, навлажнено от магията на хубави очи

       е дълбината на Марина

Където аз невинен ще пристъпя.

       Предалите ме някога сълзи и униженията са станали

повеи и незалязващи птици

       които казват: Осанна за идващия!

Към страна далечна и безгрешна сега съм потеглил.

                                                          ХVІІІ

            КЪМ СТРАНА далечна, към страна без бръчки сега съм потеглил.

Сега ме следват лазурни момичета

            и каменни кончета:

върху челата им широки – слънчевото кръгче.

            Поколения мирти ме разпознават

откакто треперех сам в светилището на водата

            викат: свят е, свят!

На Ада победителят, на Любовта спасителят –

            той е Принцът на лилиите.

И отново в миг съм бил рисуван

           от онези критски повеи.

За да получи шафранът справедливост от въздуха.

           Във варта сега затварям истинските си Закони,

на варта ги доверявам.

           Блажени са, казвам, силните, които Непорочното разчитат.

За техните зъби остава зърното опиващо

          На гръдта вулканска и девичата лоза.

Ето, нека да вървят по моите стъпки!

          Към страна далечна, към страна без бръчки сега съм потеглил.

Сега ръката на Смъртта

          Живот дарява

и не съществува сън.

         Бие обедната камбана

и бавно върху огнените камъни се очертават буквите

        СЕГА и ВО ВЕКИ ВЕКОВ и ДОСТОЙНО ЕСТ.

Во веки, во веки и сега, и сега пеят птиците

       ДОСТОЙНА Е платената цена.

…..

Откъси-оди от част Втора, СТРАСТИ,

 от поемата „Достойно ест” от Одисеас Елитис

в превод на Цветана Панициду и Владимир Левчев

по изданието на „Народна култура” от 1987 г., с. 76-77