и отново от Одисеас Елитис

 M

                                ОТВАРЯМ устата си  *  и ликува морето

                                   Отнася словата ми  *  в пещерите си тъмни

                             И на малките тюлени   *  ги прошепва

                                          Нощем когато   *  човешките горести плачат

                                 Нарязвам си вените  *  и сънят червенее

                             Превръща се в обръчи  *  из кварталите детски
                        И в чаршафи за безсънни  * те девойки

                                 Скришом да слушат  *  на страсти и жар чудесата

                                      Ухаят глицинии   *  и в градината слизам

                              Погребвам телата на   *  мъртъвците си тайни
                      На звездите им – изменни  *  ци прерязвам

                                        Пъпните върви  *  от злато – да паднат към бездната.

                                   Ръждясва желязото  *   аз века му наказвам
                           Че в мен са изпробвани  *   остриета безчетни
                               Теменужките и нарци  *  сите само
                              В нов нож превръщам  *   достойния нож за Героите

                              Разголвам гърдите си  *  ветрове се развързват

                                     Помитат руините  *  и порочните духове

                               И от облаците тежки  *  се очиства

                                          Земната шир и  *  открива Блажени ливади!

Един псалм от втората част СТРАСТИ на поемата Достойно ест от Одисеас Елитис

в превод на Цветана Панициду и Владимир Левчев;

цитира се по изданието на „Народна култура” от 1987 г., с. 75 .
Много е популярен като песен, заради музиката, написана от Микис Теодоракис като оратория Достойно ест по текстове от поемата. Но не всичко от поемата е включено в ораторията, както и от този псалм са взети само два куплета.