Google+ Followers

Wednesday, August 22, 2012

и отново от Одисеас Елитис

 M





                                ОТВАРЯМ устата си  *  и ликува морето
                                   Отнася словата ми  в пещерите си тъмни
                             И на малките тюлени   *  ги прошепва
                                          Нощем когато   *  човешките горести плачат

                                 Нарязвам си вените  *  и сънят червенее
                             Превръща се в обръчи  *  из кварталите детски
                        И в чаршафи за безсънни  * те девойки
                                 Скришом да слушат  *  на страсти и жар чудесата

                                      Ухаят глицинии   *  и в градината слизам
                              Погребвам телата на   *  мъртъвците си тайни
                      На звездите им изменни  ци прерязвам
                                        Пъпните върви от злато – да паднат към бездната.

                                   Ръждясва желязото  *   аз века му наказвам
                           Че в мен са изпробвани  *   остриета безчетни
                               Теменужките и нарци  *  сите само
                              В нов нож превръщам  *   достойния нож за Героите

                              Разголвам гърдите си  *  ветрове се развързват
                                     Помитат руините  и порочните духове
                               И от облаците тежки  *  се очиства
                                          Земната шир и  открива Блажени ливади!


Един псалм от втората част СТРАСТИ на поемата Достойно ест от Одисеас Елитис
в превод на Цветана Панициду и Владимир Левчев;
цитира се по изданието на „Народна култура” от 1987 г., с. 75 .
Много е популярен като песен, заради музиката, написана от Микис Теодоракис като оратория Достойно ест по текстове от поемата. Но не всичко от поемата е включено в ораторията, както и от този псалм са взети само два куплета.

No comments: