храмове във форма на небе

ХІV

          ХРАМОВЕ във форма на небе
и момичета красиви
          с грозде между зъбите, които ни подхождахте!
Птици обезсмислили сърдечната ни тежест във високото
          и толкоз много синьо което обичахме!
Отминаха отминаха
          Юли със светлата риза
и каменният Август с малките неравни стъпала.
          Отминаха
и в очите на дълбините неразтълкувана остана морската звезда
          и в дълбините на очите неотдаден залезът остана!
И благоразумието на човеците затвори границите.
          Застени световните краища
и откъм небето вдигна девет бойни кули
          и върху олтара тялото закла
по изходите сложи многобройни стражи.
          И благоразумието на човеците затвори границите.
Храмове във форма на небе
          и момичета красиви
с грозде между зъбите които ни подхождахте!
          Птици обезсмислили сърдечната ни тежест във високото
и толкоз много синьо което обичахме!
          Отминаха отминаха
Мистралът с островърхия сандал
          и лекомисленият Грегос с полегатите платна червени.
Отминаха
          и дълбоко под земята се заоблачи
на мъртвите гласът издигнал
          черен чакъл и гръмотевици
и бавно и със скърцане на вятъра
          се обърнаха с гърди напред отново,
страшно, на скалите статуите!


***
ода от втора част СТРАСТИ на поемата "Достойно ест" на Одисеас Елитис;
цитирам по изданието на "Народна култура", 1987 г.
превода на Цветана Панициду и Владимир Левчев
с. 61-62

и отново от Одисеас Елитис

 M

                                ОТВАРЯМ устата си  *  и ликува морето

                                   Отнася словата ми  *  в пещерите си тъмни

                             И на малките тюлени   *  ги прошепва

                                          Нощем когато   *  човешките горести плачат

                                 Нарязвам си вените  *  и сънят червенее

                             Превръща се в обръчи  *  из кварталите детски
                        И в чаршафи за безсънни  * те девойки

                                 Скришом да слушат  *  на страсти и жар чудесата

                                      Ухаят глицинии   *  и в градината слизам

                              Погребвам телата на   *  мъртъвците си тайни
                      На звездите им – изменни  *  ци прерязвам

                                        Пъпните върви  *  от злато – да паднат към бездната.

                                   Ръждясва желязото  *   аз века му наказвам
                           Че в мен са изпробвани  *   остриета безчетни
                               Теменужките и нарци  *  сите само
                              В нов нож превръщам  *   достойния нож за Героите

                              Разголвам гърдите си  *  ветрове се развързват

                                     Помитат руините  *  и порочните духове

                               И от облаците тежки  *  се очиства

                                          Земната шир и  *  открива Блажени ливади!

Един псалм от втората част СТРАСТИ на поемата Достойно ест от Одисеас Елитис

в превод на Цветана Панициду и Владимир Левчев;

цитира се по изданието на „Народна култура” от 1987 г., с. 75 .
Много е популярен като песен, заради музиката, написана от Микис Теодоракис като оратория Достойно ест по текстове от поемата. Но не всичко от поемата е включено в ораторията, както и от този псалм са взети само два куплета.

към страна далечна и безгрешна

ХVІІ

        КЪМ СТРАНА далечна и безгрешна сега съм потеглил.

Сега ме следят въздушни създания

        с дъгите на полюса по косите

и с мека позлата по кожата.

        Сред тревите минавам, с коляно – корабен нос

от лицето на земята моят дъх прогонва

        последните къдели на съня.

И до мене дървесата крачат срещу вятъра.

        Виждам чудеса могъщи и странни:

Криптата на Елена е станала чешма.

        Кръстният символ е тризъбец с делфин.

Нечестивата телена мрежа е бяла порта.

        И сега със слава ще премина.

Предалите ме някога слова и плесниците са станали

       мирти и финикови клонки

които казват: Осанна за идващия!

       В лишенията виждам наслада от плод.

Маслинови криви гори със синьо между пръстите

       са годините на гняв зад решетките.

И крайбрежие безкрайно, навлажнено от магията на хубави очи

       е дълбината на Марина

Където аз невинен ще пристъпя.

       Предалите ме някога сълзи и униженията са станали

повеи и незалязващи птици

       които казват: Осанна за идващия!

Към страна далечна и безгрешна сега съм потеглил.

                                                          ХVІІІ

            КЪМ СТРАНА далечна, към страна без бръчки сега съм потеглил.

Сега ме следват лазурни момичета

            и каменни кончета:

върху челата им широки – слънчевото кръгче.

            Поколения мирти ме разпознават

откакто треперех сам в светилището на водата

            викат: свят е, свят!

На Ада победителят, на Любовта спасителят –

            той е Принцът на лилиите.

И отново в миг съм бил рисуван

           от онези критски повеи.

За да получи шафранът справедливост от въздуха.

           Във варта сега затварям истинските си Закони,

на варта ги доверявам.

           Блажени са, казвам, силните, които Непорочното разчитат.

За техните зъби остава зърното опиващо

          На гръдта вулканска и девичата лоза.

Ето, нека да вървят по моите стъпки!

          Към страна далечна, към страна без бръчки сега съм потеглил.

Сега ръката на Смъртта

          Живот дарява

и не съществува сън.

         Бие обедната камбана

и бавно върху огнените камъни се очертават буквите

        СЕГА и ВО ВЕКИ ВЕКОВ и ДОСТОЙНО ЕСТ.

Во веки, во веки и сега, и сега пеят птиците

       ДОСТОЙНА Е платената цена.

…..

Откъси-оди от част Втора, СТРАСТИ,

 от поемата „Достойно ест” от Одисеас Елитис

в превод на Цветана Панициду и Владимир Левчев

по изданието на „Народна култура” от 1987 г., с. 76-77

  

на островчето на свети Гай

   Свети Гай е бил един от седемдесетте апостоли. Той е покровител на малкото островче Пакси, както му казват гърците, с ударение върху "и"-то, или Паксос, както му казват туристите. Близо е до красивата Керкира, на час път с малко туристическо корабче от пристанището на главния град.
   Паметта на светеца-покровител се почита на 29 юни. В туристическите справочници за него неточно е отбелязано, че той е един от 70-те преводачи на Септуагинтата, но няма как да е вярно: хем да е бил един от преводачите на Септуагинтата, хем да е бил апостол, един от 70-те апостоли, християнизатор-покръстител на Йонийските острови.
   Може би все пак е бил преводач на нещо друго, на друга част от свещените текстове, понеже на единствената икона, на която е изобразен, е със свитък в ръка... но не можахме да разберем повече за няколкото часа там. 
   Точно срещу островчето Пакси се намира миниатюрното островченце агиос Николаос, което прави завет на пристанищния залив и го пази от ветровете - толкова закътан, тих и красив.
   Бяхме там за няколко часа в горещия юлски следобед на 20 юли с хиляди други туристи, които разнообразяват престоя си на Керкира с малък еднодневен круиз до Пакси и Антипакси.
   За съжаление, църквата, в която се пазят мощите на този светец и преводач беше затворена, както и археологическият музей, който имаше работно време от 19 до 23 часа вечерта.
   Напълно разбираемо, но неудобно за много от туристите, които прескачат за няколко часа от Керкира до него.
   Също така за дългосрочен ремонт, до 2015 година чак, е затворен и археологическият музей на Керкира, така че откъм набелязани места за посещение културно-образователната ни програма въобще не беше изпълнена.
   Но, дай Боже и друг път да отидем до тези северни йонийски острови, островчета и островченца: както на нас, така и на добрите хора, които ще прочетат това репортажче на блога ми!
   Откакто голямата магистрала от Солун до Игуменица замени убийствените серпентини на стария Ходос Егнатия с широки ленти и над 60 тунела, прокопани в снагата на Пинд, пътят през Епир стана по-бърз, по-лесен и много по-безопасен.