за дисертацията на Галина Иванова

Напоследък в няколко последователни поста тук се появиха рецензии за дисертации на колеги-докторанти, които написах през предишни години. За дисертациите на Моника Портокалска-Леви, на Андрей Захариев и на Владимир Маринов.

През тази учебна година имах възможност да работя върху още една блестяща дисертация, за която стана дума и през януари. 
Това беше респектиращата работа на Галина Койчева Иванова
„Литературната рефлексия върху проблема за истината. (Истина и разбиране у Ницше, Хайдегер и Гадамер)”
Научен ръководител на чудесното изследване беше доц.д-р Ирен Александрова.

Всичко важно е тук:


http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_slavyanski_filologii/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv/galina_kojcheva_ivanova_fakultet_po_slavyanski_filologii

Написах доста дълъг текст и все пак той не е толкова дълъг, колкото можеше да бъде.
Новият Закон за развитие на академичния състав благоприятства приближаването към един широко разпространен академичен стандарт в много страни по света: да се пишат дълги, много подробни рецензии, да се публикуват във виртуалното, а на самите защити да се представя накратко най-важното от тях.

 Как ви изглежда съотношението 10 към 1?

Това ще рече, че например, за една работа от 300 страници рецензиращият трябва да напише около 30 страници текст, в който да представи много подробен анализ, при което както много пунктуално да възпроизведе основните тези и доказателства на автора, така и да изкаже своето виждане поне по най-главните проблеми. Така се постигат две цели: 1) гарантира се добросъвестното отнасяне на рецензиращия към рецензираното изследване; и 2) чрез изказването на виждането на рецензента по изследваните проблеми се разширява знанието за тях.
Това съотношение 10 към 1 се обсъждаше и при някои от законопроектите за регламентиране на процедурите за академичното развитие, които бяха в процес на изработване през изминалите няколко години.
Имаше хора, които при дискусиите върху предишни, пропаднали законопроекти, иронизираха това предлагано и много добро според мен изискване за добросъвестно отношение от страна на рецензента с изказвания като следното: "Леле, тука някакви графомани искат да наложат нов закон, така че да се пишат по 20-30 страници рецензии!"

Това предложение за стандарт на количество на рецензиите в съотношение 10 към 1 не се прие.
По една или друга причина предишните законопроекти отпаднаха, а беше реализиран сегашният ЗРАСРБ, който има доста добри страни, най-добрата от които е тази: публикуването на авторефератите, рецензиите и становищата за дисертациите в интернет, така че всеки интересуващ се да може сам да прецени.

Е, когато човек разглежда сайтовете на различните факултети, пак забелязва, че в някои случаи становищата за някои дисертации са по 2 страници и са съвсем общи и нищоказващи, така че дори и привидно да има нещичко в мрежата, по същество за някои работи или хабилитации не може да се
разбере почти нищо.

Дисертацията на Галина Иванова е образцова в много отношения, но и в това.
Как се прави автореферат, от който да се разбере какво е виждането на автора на изследването по проблемите, с които се е занимавал в продължение на години и които вълнуват мнозина от академичната общност по света и у нас.
И как се правят прецизни рецензии и становища от най-добрите познавачи по темата у нас, какъвто в нейния случай беше проф. Христо Тодоров, но и останалите колеги от научното жури.