за хабилитацията на Йордан Банев

    През миналата седмица успешно приключи хабилитационната процедура на д-р Йордан Банев, който чрез нея стана доктор по музикална естетика в Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров".

    Научното жури бе в състав: проф. д-р Иля Йончев, проф. д-р Веска Цинандова-Харалампиева, проф. д-р Андрей Диамандиев, проф. д.изк. Кристина Япова, доц.д-р Добриела Котова, доц.д-р Симеон Евстатиев и аз, като с големи и напълно заслужени похвали всички  приеха хабилитационната работа на колегата Банев на тема “Disciplina musica и музикалното мислене през втората половина на ХІІІ и ХІV век – три трактата: латински, гръцки и арабски”.
     Всичко за хабилитационната работа, рецензиите и становищата за нея е на сайта на НМА:
http://www.nma.bg/bg/lpage/8460bd/a3bbf1

     Ето някои моменти от моята рецензия, като изцяло тя е достъпна на сайта на Академията, редом с оценките и на останалите колеги от научното жури.

Рецензия за кандидатурата на гл. ас. д-р Йордан Красимиров Банев

в конкурса за академичната длъжност доцент по музикална естетика към катедра 

Теория на музиката в

Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”

Curriculum vitae

     Йордан Красимиров Банев е роден на Преображение Господне, 6 август 1974 г. в София като четвърто дете в семейството на Красимир Банев (дългогодишен преподавател по класически езици в катедрата по Класическа филология във ФКНФ на СУ  “Св. Климент Охридски”) и филолога-османист Лиляна Банева.

      Гимназиалното си образование получава в НГДЕК “Константин-Кирил Философ” (от 1988 до 1993 г.).

   От 1993 до 1999 г. следва в ДМА “Проф. Панчо Владигеров”, където през 1999 г. се дипломира като бакалавър по педагогика на обучението по музика с тема на дипломната работа “Теологията, философията и изкуството на Блажени Августин като ключ към неговото музикознание”.

      От май 2004 г. до септември 2009 г. е редовен докторант по държавна поръчка в  катедра “Музикално-теоретични дисциплини” в ТКДФ на НМА “Проф. Панчо Владигеров”. По време на докторантурата си извършва впечатляваща изследователска работа на тема “Музикалното мислене на античността и патристиката” с научен ръководител проф. д-р Иля Йончев.

        Дисертационният му труд на тази тема е обсъден и апробиран в катедрата по Музикална естетика на 10 ноември 2009 г., а публичната й защита се провежда на 16 февруари 2010 г. на открито заседание на СНС по музикознание и музикално изкуство. Диплом за докторска степен - № 34141 от 25 май 2010 г. Рецензенти на докторската му дисертация са проф. д-р Веса Харалампиева и ст.н.с. І ст. д.изк.н. Кристина Япова.

      От септември 2006 г. до септември 2010 г. Йордан Банев преподава като хоноруван асистент по музикална естетика в НМА “Проф. Панчо Владигеров”; от септември 2010 г., след защитата на дисертацията си и придобиването на докторска степен работи като редовен асистент, а от септември 2011 г. до сегашния момент е главен асистент.

           В неговата академична биография непременно трябва да се отбележат и две дългосрочни практики-специализации.

           През академичната 2002/2003 г. той е преподавател по византийска нотация в Школата за гръцка народна и църковна музика “Панайотис Ахилас” във Волос, където ръководител на школата е д-р Константинос Карагунис.

    През академичната 2005/2006 г. той специализира класическа османска музика в Техническия университет “Йълдъз” в Истанбул, под ръководството на доц. д-р Рухи Аянгил.

       Езиковата му компетентност е разностранна и документално доказуема - съответните езици са изучавани в продължение на години в НГДЕК и НМА, усъвършенствани са на краткосрочни езикови курсове и по време на двете дългосрочни специализации. За академичната и изследователската си работа г-н Банев отлично си служи и много добре превежда от руски, английски, френски, новогръцки и турски език, но най-вече от старогръцки и гръцки от византийския период, латински и старобългарски.

 ...

  

Рецензия на хабилитационния труд

     В конкурса за академичната длъжност доцент по музикална естетика единственият кандидат гл.ас. д-р Йордан Красимиров Банев участва със специално разработено изследване: хабилитационен труд на тема “Disciplina musica и музикалното мислене през втората половина на ХІІІ и ХІV век – три трактата: латински, гръцки и арабски”.

    Ако трябва като за начало този текст да бъде характеризиран само с една-единствена дума, тази едничка дума ще е мултидисциплинарност. Работата впечатлява с многобройността и разностранността на проблемите, които обсъжда и с многоезичието на изворовите текстове, които интерпретира. В личната му академична биография тя е трето поредно стъпало – след дипломната работа върху Августин Блажени и дисертацията за музикалното мислене на античността и патристиката, в хабилитационния труд на Йордан Банев отново се срещат музикалната естетика, музикалната феноменология, историята на мисленето на музиката и трудната филологическа работа по превеждането и коментирането на основополагащи текстове на велики автори от миналото.

    Трите текста, на чието сравняване, съпоставяне и анализ е посветена работата, са: анонимен “Трактат” на латински език от ХІІІ век; “Синтагма”-та на четирите математически науки – аритметиката, музиката, геометрията и астрономията на византийския енциклопедист Георги Пахимер; и “Книга на кръговете” на арабския музикант и описател Сафиаддин ал-Урмави.

    Във въведението (с.3) се очертава основната изследователска задача: да се разкрие музикалното мислене в тези три текста, които са написани на три различни езика в единно историческо време, започват от едни и същи теоретични предпоставки, но в хода на разгръщането си се отдалечават, като още по-раздалечени са практическите следствия от тях.  

    Поставят се няколко основни въпроса, към чиито възможни отговори трябва да наведе цялото изследване.

    Първият въпрос е: какво е музикалното мислене на арабския автор-и-инструменталист, чрез което би могло да се разбере защо музикантите, които първи във времето са въвели буквената нотация в нагледен и прегледен вид (върху схема на самия струнен инструмент), все пак в последствие така упорито странят от петолинейната нотация и още повече от западноевропейското многогласие?

    Вторият въпрос е: защо в удивителната музикология на Георги Пахимер виждаме “събрана цялата антична теория с пълни подробности”, но теоретичното писане за музиката не засяга инструменталната практика? И това става в Града, от който е изпратен като подарък за Пипин Къси най-величавият инструмент “на Запада” – органа? (с. 4).

     Третият въпрос е: защо в диалога с иноезичната, инославната и иноверската мъдрост западният музикант “на драго сърце приема нотно-инструментално-мелодийно-терапевтичния” плод на източния музикант-мислител, но не приема смислово-съдържателните основания на неговата изкусност? (с. 4)

     В обобщение, трите въпроса в своето засрещане поставят питането: “защо латинският, гръцкият и арабският текст, които започват с деленето на струната и чрез това изглежда желаят вярност към древногръцката музикална наука (следователно, според някои, и към древногръцката музика), са в плодовете си толкова – до степен на отчужденост различни “(с.5)

     Първата глава е посветена на няколко важни методологически аспекта.

     В първия параграф са очертани историческите граници на периода, през който са били написани и са предизвикали непосредствен отзвук тези три трактата – втората половина на ХІІІ и началото на ХІV век – “време, което е “изключително смислозадаващо за цялото Средиземноморие и, в частност, за осмисления музикален опит, за музикалното мислене”. Според Йордан Банев и по отношение на музиката “тогава се доначертават  последните линии, които векове напред ще различават музиката, общо казано на Запада, от музиката на Изтока”. (с.5)

    Във втория параграф на първа глава са представени текстовете на трите трактата и изданията/компактдисковете и онлайн-ресурсите, от които са направени преводите по тях: енциклопедиите Thesaurus Musicarum Latinarum (TML) на Илинойския университет; и Thesaurus Linguae Graecae (TLG) на Калифорнийския университет. Stephanou and P. Tannery, Quadrivium de Georges Pachymère [Studi e Testi 94. Vatican City: Bibliotheca Apostolica Vaticana, 1940]: 1, 3, 5-95, 97-199, 201-454. Текстът на Сафиаддин ал-Урмави е преведен и интерпретиран по турския му превод в издание, снабдено с увод и  студия, коментар и факсимиле на арабския оригинал – Safiyyüddin Abdülmüm‘min Urmevi ve Kitâbü‘l-Edavârı на Dr. Uygun, Mehmet Nuri, Istanbul 1999.

    Защо точно тези три текста са станали обект на изследването?

    Ще се спра на този въпрос обстойно, защото в това виждам едно от големите достойнства на научната работа на д-р Банев. Подборката на текстовете доказва, че той напълно заслужава да стане doctor habilis и прави хабилитацията много значима не само в областта на музикалната естетика, но и за историята на философията на музиката.

    По отношение на латинския “Трактат” от неизвестен автор д-р Йордан Банев защитава избора си с премереността на обема и съответността на съдържанието му, в съпоставка с останалите 90 средновековни трактака, публикувани в Съкровищницата на латиноезичните музикални текстове (TML), повечето от които също са анонимни. Избраното произведение е достатъчно изчерпателно и същевременно обозримо. В един обгледим диапазон то обсъжда най-важните общотеоретични проблеми на музиката, а не нещо особено или прекалено специфично.

    По отношение на текста на Георги Пахимер – за познавачите е ясно и няма нужда от обилно аргументиране. Авторът е отлично познат като историк и хронист на  важни събития и процеси във Византийската империя, но освен това той е учен, историк на философията и философ с всеобхватна начетеност, интелектуална надареност и неизчерпаемо любопитство. Освен че е един от най-добрите познавачи на Платон и Аристотел в онази имперска епоха, Пахимер е и отличен преводач от латински на гръцки. Ключово за неговото интелектуално дело е обстоятелството, че той е коментирал “Парменид” на Платон и превеждал “Разделение на диалектическите топоси” на Боеций. За развитието на средновековното знание, на логиката и философията, на curriculum-a на средновековните университети  едва ли някога ще бъде надценено значението на превода на Боеций на “Въведението” на Порфирий към “Категории” на Аристотел, както и още повече на “Коментара” му към неговия собствен превод. В същото положение и със същото значение по отношение на философията на музиката и музикознанието, при това не само за средновековния канон на свободните изкуства, е трактатът на Боеций De institutione musica. Трактатът на Георги Пахимер Quadrivium vel Σύνταγμα τῶν τεσσάρων μαθημάτων е византийският аналог на постигнато от Боеций като философия на четирите свободни изкуства.

    За “Книга на кръговете” (Kitab al-Adwar) на Сафиаддин ал-Урмави д-р Банев отбелязва, че тя е една от двете прочути негови книги, но също така и че тя е била веднага преведена от арабски на персийски, била е веднага харесана от музикантите-инструменталисти  и за дълго време е останала  най-четената книга за музиката в арабско-персийския свят, благодарение на която впоследствие биват записани 50 образци на османската класическа музика. На пръв поглед тя се занимава с конкретни описания за позиционирането на пръстите за изпълнението на музиката, но всъщност предполага общи положения и в дълбочина не се разминава с логиката на латинския анонимен автор (с. 10)

    В третия параграф на първата глава се изяснява разграничението между disciplina musica и музикално мислене, като се реферират тезисно резултатите от задълбоченото осмисляне на тази основополагаща концептуална разлика, осъществено в дисертацията на д-р Банев за “Музикалното мислене на античността и патристиката”. (с. 11-15)

    Втората глава е озаглавена “Диалогът на трактатите” и в нея се очертават местата на сговаряне между тях. В първия параграф на тази глава се подчертава, че анонимът е написан като музикално-практическо, обучително пособие, като наръчник. Във втория параграф се дискутира как точно този тип музикално мислене превръща музикалното изкуство в лечителско. Как и защо музиката може да бъде музикотерапия, лекуване на душата? На този въпрос се отговаря с много интересни паралели между латинския анонимен автор и написаното от Сафиаддин за това, че определени маками трябва да бъдат изпълнявани в точно определени отрязъци от денонощието. Въздействието на музиката върху душата, нрава и добродетелите на човека  е изконна тема за философията и музикознанието. Тя започва още от орфизма, питагорейството и Платон. Латинският анонимен автор продължава идеите на старите питагорейци за тричастното деление на музиката “по цветове” – диатонична, хроматична и енхармонична, и на Платон от “Държавата” и “Закони” за възпитанието чрез различните видове музика. 

 

     Вторият параграф на втората глава анализира текста на Quadrivium vel Σύνταγμα τῶν τεσσάρων μαθημάτων, ἀριθμητικής, μουσικής, γεωμετρίας καὶ ἀστρονομίας

     “Синтагма”-та на Пахимер е огромна и с оглед на задачите на хабилитационната работа Йордан Банев се съсредоточава само върху частта, посветена на хармониката, сиреч на музикалната наука. Самата тази част е много голяма и доколкото ми е известно не е превеждана на никакъв модерен език, включително на новогръцки, за разлика от другите три части, анализиращи другите три математически науки. Това показва сложността на работата, извършена от автора тук: превод, интерпретация, съпоставка с другите два другоезични трактати.

 

...

    Критичният прочит на Банев при анализа на Пахимер се изостря в прехода от въпросите на акустиката (от типа на проблематичността на съзвучието октава-кварта) към проблемите на музикалната естетика и феноменология. “Какво трябва да чуя?” е въпрос от музикално, а не от математическо естество, равен на въпроса “какво трябва да прозвучи”(с.28)

    В тази част на хабилитацията се засилва отново съпротивата срещу редукционисткото свеждане на музиката към аритмологията и числовите съотношения. По този повод да цитирам: “Самото наименование “chroma” за някакъв тип звучност може да дойде само по пътя на музикалното чуване в цветове и настроения. Числото няма настроение. Нито цвят.

    Дори досежно отделния тон отношението, ако иска да бъде музикално, отново е обърнато. Питагоровият голям цял тон се чува и в Китай, и в Персия, и в Египет, и при траките, и следователно не може да е верен, понеже е пропорция, равна на 9/8. Бидейки всеобщ звуков феномен, този тон е очевидно своероден отзвук на човешкото естество. Математиката в своето аритметико-пропорционално мислене описва закономерностите на музикалната дейност, а не ги задава. Нейната работа е апостериорна и немузикална, обуславя се от вече отзвучалата музика”. (с.29)

   ...

     Това подразделение на хабилитацията завършва с един много важен извод: музикалното мислене на Сафиаддин е давало на изпълнителите-инструменталисти усещане за свобода: първо, свободата да бъде избран основният тон, а после – свобода на изпълнението. За разлика от прочутия “Микролог” на абат Гвидо от Арецо, чертежите на арабския музикант не се превръщат в нотация, фиксираща височината на звуците, която дава възможност и неизучаваните мелодии да бъдат изпълнявани като познати. По този повод Банев прави евристична аналогия между “отворения код” на някои съвременни компютърни операционални програми и отвореността в музикалното мислене на Сафиаддин.

   В следващото подразделение за теоретичната музикална систематика има още няколко момента, в които арабският трактат бива съпоставен с латинския анонимен текст и музиколожкото съчинение на Йоан от Гарландия в частта им за обяснението на гласовете. В латиноезичния корпус от текстове Банев вижда неумолимия ход на обвързването с петолинието и заковаването на височините в недосегаемите партитури. Въпрос на време става отпадането на “възможността  модалният глас да запази естествената си връзка с гласа на пеещия го, да започва, така да се каже, “откъдето му е удобно на певеца”. Последното би било адекватно на търсената в пеенето древност, но освен това, както в тоново, така и в процесуално отношение би пазило най-дълбоката природа на модалността, а именно начина, по който е устроен гласът на всеки един”(с.42)

    От съпоставителния анализ на Банев неминуемо следва изводът, че в двата споменати латиноезични трактата така мислената музика първо престава да бъде изкуство, а се превръща в наука, и второ, налага дисциплинарната скованост на ригидността и рестрикцията. 

   

...

     В последното заключително подразделение на аналитичната втора глава се очертава още веднъж линията на раздалечаването между западното и източното мислене на музиката. То започва и при Гвидо, и при Авицена от едно и също - “от определението за тон и продължава през деленето на струната към изясняване на консонансите и интервалите”. Макар че интенцията им е да дадат практически указания и въпреки общата изходна точка, те постепенно развиват различно съдържание и в крайна сметка споделят различен музикален смисъл (с.55). Така още през Х и ХІ век са посети семената на различните видове мислене на музиката, които дават плодовете си в края на ХІІІ век в трите сравнявани трактата и в музикалната практика, породена чрез тях: високата музика на Запад и на Изток става непреодолима различна, защото едната мисли вертикала, а другата – хоризонтала. (с.56)

    Третата глава на работата от с. 59 до с. 135 представя преводи на трите трактата, за да могат читателите на хабилитационната работа да се запознаят с контекста на ключовите места, върху които е излята музикалнофеноменологичната интерпретация на Банев, като латинският аноним и арабският текст са преведени изцяло. Както вече бе посочено,  съчинението на Сафиаддин ал-Урмави е преведено от съвременен турски език от солидно академично издание, в което е възпроизведен и арабският оригинал.

    Георги Пахимер като музиколог е представен в подборка на най-важните места от втората книга на “Синтагма”-та – “Хармоника”-та.

    Латинският и гръцкият текст са в лявата колона на страниците, а в дясната е техният превод. Преводът е достатъчно точен, като на места смисълът ще спечели, ако при една бъдеща редакция бъде олекотен словоредът.

Заключение:

     При подробното представяне на аналитичната част на хабилитационната работа отбелязах съпътстващо и едни от нейните най-големи достойнства, както и някои схващания, към които може да се погледне и от друга гледна точка.

     Представената хабилитационна работа заслужава поздравления и потвърждава недвусмислено, че нейният автор заслужава да стане doctor habilis, да получи академичната длъжност доцент по музикална естетика, защото:

1.       Работата е изключително високо академично постижение поради своята мултидисциплинарност. Тази многоучена хабилитация свидетелства за високата ерудиция и компетентност на своя автор не само в областта на музикалната естетика и историята на музиката, но и в музикалната феноменология и философията на музиката, в историята на философията и филологията.

2.       Д-р Банев владее няколко класически музикални инструмента и собствения си глас (като псалт, който всекидневно служи в църквата “Преображение Господне”), но и инструментите, които са задължителни за всяка работа с претенции в областта на историята на хуманитаристиката – инструментите на чуждите езици, стари и нови: гръцкия език в трите му големи рода - старогръцки, византийски и новогръцки; латински, старобългарски, руски, английски, френски и турски.

3.       Както хабилитацията, така и дисертацията му притежават много ценното качество диалогичност. А dialogos означава както разговор, така и размисъл. В текстовете от триптиха на Банев (дипломна работа-дисертация-хабилитация) се чува неповторимият глас на човек, който овладяно говори за мисленето на музиката, но не назидава другите със своите твърдения, а ги кани и те да размислят, да се замислят и да заговорят из тези неизбродни обятия на духа.

4.       Авторът притежава упоритостта и търпението за многогодишна работа около една проблематика, която се разгръща през различни епохи, култури, религии и езици. Дисертация и хабилитация като неговите показват точно тези качества, без които никой не може да бъде истински учен-изследовател и преподавател.

5.       Същевременно обаче, Йордан Банев притежава и необходимите за всеки учен скромност и честност. Когато човек се заеме с интелектуалното предизвикателство да решава толкова сложни интерпретаторски задачи, неизбежно се сблъсква и с неясни места. Добрите учени си признават кои са те, а привидните учени ги прикриват зад маската на всезнаенето и пренебрежението. В този случай това е мястото от латинския анонимен трактак, в който музиката е определена като воден дух и е направена някаква неразгадаема засега за него алегория (или етимология от еврейски) с името на св. пророк Мойсей. Йордан Банев не прикрива това, а избира точно от това място поетичната метафора за мото на своя текст. 

6.       Хабилитационната работа на Йордан Банев показва както неговата интелектуална самостоятелност, така и принадлежността му към една респектираща научна общност – общността на колегите-музиколози и философи на музиката, които през последните години създадоха много ценни произведения с извънредна стойност за цялата родна хуманитаристика. А и не само за нея. Имам предвид особено книгите на проф.д.изк. Кристина Япова “Звук и етос. Вариации върху тема от Боеций”, БАН – ИИИ, С., 2011 и на проф. д-р Иля Йончев “Музикалният смисъл”, РИВА, С., 2007. 

    Музиката не може и никога няма да бъде зазидана в мисленето за музиката чрез думи, термини и понятия, но и най-изтънченото феноменологично мислене трябва да приеме, че античното и средновековното мислене на музиката я приема като космическа битийна даденост, даже предшестваща времето според едната от двете най-важни философски парадигми на тези епохи. Като космическа и битийна реалност тя може и трябва да бъде познавана и осмисляна от човека като същество, надарено с логоса като разум и слово, а оттам – преподавана, изпълнявана, графично фиксирана в едно или друго нотно писмо.

     Споделям това свое размишление като свидетелство на убедеността ми, че  дисертацията и хабилитацията на д-р Банев, когато бъдат публикувани и като книжни издания, и като електронни книги, ще предизвикат и други диалогични отговори. Това ще оживи и обогати нашата академична общност, разделена от толкова много институционални прегради, заради които понякога не се вижда и чува какво се случва на 500 метра разстояние от едната до другата университетска и/или академична сграда.

    Още веднъж изразявам своята надежда, че и останалите колеги от научното жури, а впоследствие и членовете на Факултетния съвет на Теоретично-композиторския и диригентския факултет в НМА “Панчо Владигеров” ще изберат д-р Йордан Красимиров Банев за доцент по музикална естетика.

    София, 1 май, 2012 г.

     доц. д-р Димка Гочева, ФФ, СУ “Св. Климент Охридски”