Google+ Followers

Wednesday, December 28, 2011

стихотворение на Платон и други наслади




Големият деветдесетгодишен юбилей на катедрата по Класическа филология е увенчан и с един чудесен сборник.
Култовото списание "Ах, Мария" излезе със специален тематичен сборник "Обсебена от античността", 2011.
Броят е подготвен от редакционен екип: Румен Баросов (гл.ред.), Мирена Славова, Виолета Герджикова, Невена Панова и Николай Шаранков. Художник на изданието е Андрей Кулев, а дизайнът е на Ася Кованова.
С подкрепата на Програма Култура на Столична община.




Стихотворението на Платон е:

Щом във горичка поспряхме усойна, във нея видяхме 
чедото на Китерея, кат ябълка пурпурно също.
Нямаше ни пълен стрелник, нито лък дълговиден -
те окачени висяха на прелестнолистни дървета.
Сам той, от сън окован, усмихнат сред розите спеше,
а пък във него пчелите златистокафяви звънливи

медени пити градяха, кръжейки край сладките устни.


Преводът е на колектив Res metrica, а стихотворението е включено в обзорното встъпление 
Poeta fit. Работилница за превод на старогръцки поети.
Автор на встъплението е Доротея Табакова.



Освен него, във встъплението от работилницата за старогръцката поезия
са извадени на показ фрагменти на Алкей, Сафо, Теогнид, откъси от Аристофан и
Еврипид, но и
също така е предложен нов поетичен превод на встъплението към
философската поема на Парменид "За природата".
С това преводите на български на встъплението към знаменитата поема
стават вече четири - предишните са на Христо Данов, на Богдан Богданов
и на Любомира Радоилска.










В юбилейния празничен брой има няколко превода, които за първи път дават възможност
на читателя у нас, на български език да прочете целите произведения или откъси
от: "Андромаха" на Еврипид, в превод на Тамара Петринска; псевдо-Платоновия диалог "Минос", в превод на Люба Радулова; антични биографии на тримата трагици, в превод на Мирена Славова;  антична поезия от България, в превод на Николай Шаранков; "Епиграми" на Паладас, в превод на Димитър Илиев; "Филогелос" - първият европейски сборник с вицове, в превод на Драгомира Вълчева.






За изучаването на античната философия у нас този брой помага много не само
със стихотворението на Платон и загадъчно-алегоричната интродукция на
Парменидовата поема.
Има и още нещо важно: много ценен принос за опознаването
на философията в Рим и стоицизма дава преводът на една прочута Менипова сатира
на Луций Аней Сенека. В тази жлъчна и злостна литературна творба виждаме
Сенека в съвсем друга светлина, в сравнение със сантиментално-ригористичните поучения
на писмата до Луцилий, например или посланията до някои негови приятели,
за гнева и неговото сдържане, или за снизходителността.
"Отиквяването на божествения Клавдий" е увлекателно преведена и много обилно
коментирата от Елия Маринова.





В списанието има и няколко страници със снимки, чрез които читателят може да види
как са изглеждали именитите преподаватели от катедрата, много от които до този момент
са му били отлично познати, но само като имена без визия.
Този снимков блок придава на списанието и една необходима симпатична скромност.
С това издателите и редакторите сякаш казват: не всичко започва от нас.
Същевременно не са залитнали и в противоположността на прекаляването във венцехваленето на предшествениците: ние сме стъпили на раменете на великани.
Чрез снимковия материал е уцелена златната среда.









Има още един тематичен блок, представящ големия проект "Арион", посветен на рецепцията на античната драма в съвременната българска поезия, драматургия, театър и хуманитаристика:
*разговор за античното със съвременни български поети;
*интервю с Учителя Огнян Радев за българското Алтер его на Плавт и снимки от постановката на театъра към НГДЕК;
*текст на Лорна Хардуик за античната драма и нейната рецепция в перспективата на националните култури;
*беседата на Янис Симонидис с публиката, състояла се след моноспектакъла по "Апология на Сократ" на Платон, за който вече бе писано тук.










Списанието завършва с един тематичен блок, в който пак са включени преводи и интерпретации, като например "Единадесета олимпийска ода" на Пиндар, в превод на Иван Петров и анализ на стихотворението на Сафо (известно като 31) на Виолета Герджикова.
В този тематичен блок можем да намерим текстове на изгряващите звезди на катедрата:
Стефан Стефанов, Симона Стоянова, Ирина Симова, Елина Боева-Димова, Марта Ивайлова.


Като прочете тези текстове, читателят се убеждава, че катедрата по Класическа филология има не само 90 години история, но и поне още 90 години бъдеще на флагман сред хуманитарните катедри на Софийския университет.






Списанието е отличен Коледен и Новогодишен подарък, защото е издадено в красиво книжно тяло, на хубава хартия.

*
снимките са от Тасос, Кавала и София







2 comments:

Ogi said...

Прекрасно... Но къде е това списание?

dimka said...

Здравейте,
Последно го видях в "Книжиците". Това е издание на катедрата по класическа филология, а не на конкретно издателство, така че сигурно ще се разпространява по-трудно. Ще попитам как и ще пиша пак.