Корабчето "Демостен" излиза от пристанището на Закинт в 10 сутринта.
Отправя се първо на юг, а после на запад покрай големия залив на Лаганас.
Първото хвърляне на котва ще е на островчето Маратониси...
... при което най-нетърпеливите за плуване скачат направо от корабчето в изумрудените води.
После се движи покрай западната към северната част на острова.
Тук вече морето започва да се оцветява повече в синьо, отколкото в зелено.
Повече сапфирено понякога, а друг път по-смарагдово.
Второто хвърляне на котва за двучасов плаж е тук - на прочутия залив на корабокрушението. Този залив сигурно има и друго име, но така и не го знам засега.
Капитанът на корабчето.
Кобалтово...
и тюркоазено...
и неназовимо лазурно.
Колкото по-високо е слънцето...
... толкова по-прозрачна е водата към съвършената белота на дъното на залива.
Имало смелчаци, които скачали от ръба на надвеса с въже за бънджи надолу.
А в сянката на надвеса все пак има прохлада.
А после се тръгва на североизток и...
... започва плаването покрай източната страна на острова.
Покрай прочутите сини пещери на Закинт.
Но в тях се влиза само със съвсем малки лодки.
И още едно закотвяне за последен час плуване и къпане малко след тях.
Колкото повече се връщаме към пристанището Закинт, толкова повече кобалтово синьото отстъпва на изумруденото.
5 comments:
Диме, Можеш да си докарваш екстра доходи като пишеш гидове за туристическите дестинации из Гърция. Изглежда фантастично и е описано във великолепен синтез на ем описателен, ем наратив :) Най-топличко ти завиждам за вълшебното море и скали. За преживяването им.
мн.красиво:))
Ирка,
Много благодаря, а за екстра доходите...
както знаеш, живот и здраве, след един месец ще стана на 47 години и ще започна 48, но до този момент така и не се научих да правя пари от знанията и уменията, които имам.
За това пък изпитвам удоволствие да споделям с посетителите тук. Колко още имам да споделя от тази интензивна почивка - лека-полека през следващите дни, докато все още не е започнало преподаването на задочниците, ще разкажа още много и за Закинт, и за Кефалония или КефалонЯ, както й казват съседите, и снимки от Итака и Лефкада ще има... Пари никога не съм знаела как се печелят, а само как се харчат :-)
Е, не съм и някаква мързелана. И като ученичка, и като студентка съм получавала стипендия за отличен успех, а вече повече от 22 години, от началото на аспирантурата имам и трудов стаж в университета.
Но като съм имала възможност да видя тази красота в творението на Твореца, трябва да я споделя с приятелите, близките и посетителите на блога.
Росене,
Благодаря.
Голяма красота и толкова много силни цветове на тези йонийски острови - бях виждала и преди много снимки, и все си мислех, че са дорисувани или поукрасени чрез фотошоп, но не е така.
Много светлина, много цветове, много впечатляващо.
С Диди днес това си говорихме - това място изглежда НЕРЕАЛНО красиво. Може би защото е нетипично, пущиняково едно такова, вълшебно, магическо... Снимките са хубави като от зарибявките на някогашния Некерман, ама красотата е особняшка. Исках да те похваля, че е разказано интересно и красиво като приказка, стъпка по стъпка, кадро по кадро и наистина си майстор на споделянето на екзотични или обичайни морета, острови и планини.
П.П. Туй с харченето на парите мисля да е общосподелим талант :)
Post a Comment