Google+ Followers

Thursday, April 9, 2009

отново за голямото четене

Вчера се включих във форума на вестник СЕГА към обсъждането на статия на Димитри Иванов за голямото четене.
Кампанията приключи и понеже тя беше много вълнуваща за мен, а и за да не бъда многословна, обобщих впечатленията си от нея в десет точки.
Писането в схематизма на точките дисциплинира, подрежда впечатленията и донякъде предпазва от многословие.

Ето какво (с малка редакция чрез съкращаване) написах там:

Много е хубаво да си поговорим пак (така де, да си попишем пак) за Голямото четене, но не само за романа-победител.
***
Форумци, първо нека лично да поздравим бате Джимо!
Една от 12 книги-финалисти беше книга, която той лично препоръча в своята колонка.
Ако прехвърлите назад в архива, ще видите, че той писа (струва ми се беше през ноември) за "Пътеводител на галактическия стопаджия" и това стана една от 12 книги-финалисти.
***
А, СЕГА, за самата кампания:

1. Много хубаво, ценно и интересно начинание на нашата БНТ по модела на БиБиСи. Браво на всички, които работиха за това!

2. Първата част на кампанията по обективни причини беше много по-интересна и интригуваща от втората, защото в първата част на кампанията интригата беше: от стотиците книги, които четящите хора у нас са прочели, кои ще станат първи сто и първи 12. А във втората част на кампанията интригата беше: коя от 12 книги ще бъда първа.

3. Телевизионните предавания-дискусии в първата част на кампанията бяха много по-интересни от 12 филмчета на втората част. В първата част всяка седмица Георги Тенев беше поканил съвсем различни, нови, малко известни хора на разговор.
Тук интригата беше също голяма.
"Я, да видим, кои са събеседниците тази седмица?"
Събеседниците всеки път бяха много интересни и малко познати.

4. Имаше някакъв проблем в софтуеъра на играта, чрез който се гласуваше.
През първата част на кампанията, понеже регламентът го позволяваше, всеки ден отделях по 5-10 минути, за да номинирам и да гласувам за моите любими романи, като:
а) "Антихрист" на Емилиян Станев се появи сред номинираните на 4 ден, след като някаква друга участничка изрева във форума, че вече няколко пъти го номинира, а все заглавието не се появява в списъка;
б) тук вече ще споделя за една своя грешка: през първите три седмици всеки ден по веднъж номинирах тетралогията "Йосиф" на Лион Фойхтвангер и "Йосиф и неговите братя" на Томас Ман, и чак на края на третата седмица разбрах, че при номиниране на трилогии и тетралогии номиниращият трябва да посочи и заглавието на конкретен том, а не цялото изобщо;
в) един от номинираните съвременни български романи, които номинирах всеки ден, се появи в списъка на края на петата седмица;

5. БНТ беше обещала да посочи и да даде списък на всички 500 романа от първите 500. Освен това, хубаво е да научим повече статистика:
а) колко романа са получили гласове от един и същ компютър, с едно и също АйПи; (аз, например, гласувах за около 15 романа - всеки ден за по няколко, като ги редувах; но това беше позволено от регламента;)
б) колко романа са получили гласове чрез писма или картички; колко ЕсЕмЕса са били подадени и т.н.; повече инфо ще бъде добре дошла за всички ентусиасти.

6. Всички зрители, които сме гледали всички коментарни предавания от първата част и финалното предаване, няма как да не сме се възхитили на Георги Тенев и на неговото драматургично умение да събира и да води разговор с толкова много и различни хора. Както и на неговата акция за "Пътуващата библиотека" - нещо, което го няма в готовата формула на БиБиСи и което беше толкова хубаво и интересно у нас.
Пък и целият екип от хора, които работиха за "Пътуващата библиотека" и всеки ден рано сутрин ни разказваха толкова интересни - понякога съвсем неизвестни, понякога малко известни факти за наши автори и техни романови произведения;

7. Филмчетата във втората част на кампанията бяха различни: някои бяха много хубави, но други бяха много себични и говореха не за романите и техните автори, а за авторите на филмите.
Специално искам да посоча, като става дума за филмчетата за 12 романа-финалисти:
а)"Под игото", освен всичко останало, получи и служебно предимство.
Всички знаете, че филмчетата за 12 романа-финалисти се излъчваха по азбучен ред, и излъчването на филмчето за "Под игото" се падна точно на националния празник 3 март, което му придаде допълнителна символна тежест;
б)"Време разделно" не съм го чела, а само съм гледала филма, но филмчето за него беше много добре направено. То говореше не за сюжета (или казано по Аристотеловски - за фабулата) на романа, а за вечните, човешки, екзистенциални теми в него. Филмчето за "Време разделно" беше направено така, че на всеки зрител да му се прииска да прочете романа, докато някои други филмчета бяха направени като телевизионен половинчасов паметник на своите самовлюбени автори.

8. Успехът на "Под игото" е повече от закономерен и повече от неизбежен.
Все пак, това е единственият роман и единствената книга сред 12 финалисти, които се изучават в средното училище задължително. При това не веднъж, а два пъти - веднъж в прогимназиалния курс и втори път в гимназиалния.
Това е единственият роман - сред нашите и чуждите, който се изучава в училище два пъти.
В някакъв смисъл резултатите от гласуването говорят и за това колко почтени са били гласуващите: те са гласували за книга, която наистина са чели и познават наистина добре.
"Тютюн" също се учи задължително, но само веднъж - в гимназиалния курс. И се прочита от първата до последната страница внимателно само от онези, които са решили да кандидатстват с изпит по литература за по-нататъшното си образование.
А успехът на "Време разделно" е успех също на задължителното средношколско образование, но не по БЕЛ, а по история на България, която се учи на три пъти според учебния план на нашите училища - веднъж в началния курс, втори път в прогимназиалния и трети път в гимназиалния.

9. По време на финалното телевизионно предаване, в ефира, Любен Дилов-Син, който беше застъпник на "Пътеводител на галактическия стопаджия" разказа един кратък виц, за който каза, че е парафраза на съответно място от "Пътеводителя..."
Не знам дали това наистина беше парафраза на някакво място от "Пътеводителя...", защото тази книга не съм я чела, а и едва ли скоро ще я прочета, защото си падам по друг тип четива.

10. Последното, което ще спомена "за протокола": моят фаворит сред 12 финалиста беше "Осъдени души".
И филмчето за него беше чудесно. Това беше филмовият шедьовър сред половинчасовите филмчета за 12 книги-финалисти.

1 comment:

peter ivancheff said...

Привет, Димка, поздрави за чудесните публикации.
Аз лично повече харесвам малките и тихи неща, понеже четенето е тъкмо това. Тези сравнителни вертикални списъци доста пъти създават право на непочтени определения. Това ме смущава и острата ми реакция е ответен начин да се удържам в онова, което си представям да е разумно.
Иначе ако класацията се транспонира във философията вероятно на първо място ще излезе Талес Милетски, а на второ: Ото Вайнингер. Така де, да се определят важните неща е лично право и пак масовката нагарча.
Честита Цветница и хубави празници.
Петър