Google+ Followers

Friday, April 3, 2009

един мъж за София





Днес е празник на София.

Днес градът изглежда ужасно и отвратително, но все пак нека на празника да си спомним за хора, които са работили за това София да стане европейски град и европейска столица.

Ще напиша за инж. Иван Иванов.

Водата, която пият и днес една трета от софиянци, стига до града от Рила, благодарение на отлично проектирания и осъществен от него водопровод.

Огромна част от павираните улици в София са павирани по време на неговото управление.

Благоустрояването на Борисовата градина и построяването на къпалнята "Мария Луиза", (която бе съсипана от мутрите и през последните три години столичани не могат да я ползват) е пак направена по негово време. С три басейна - за скокове във вода, олимпийски и детски.
Наистина това беше отлично място за разхлаждане през горещите летни месеци, когато работата задържа някои хора в града. Но беше.

Инж.Иван Иванов според мен е бил най-добрият кмет на София досега.
Кметувал е от 1934 до 1944 г.
Благодарение на него и досега една трета от София пие вода от Рила; по негово време и решение е създадена Столичната голяма община и са били присъединени към нея Витошките квартали; изградена е инфраструктурата и трамвайните линии;

Ако трябва цифра за павираните улици - били са павирани 140 000 кв.м. от улиците. И още, и още…

Е, после Народната власт го “възнаградила”, както може да се предположи, заради това, че е бил кмет по неподходящо време, но още през 1946 г. го освободили и реабилитирали, защото другарите видели как столицата се скапва без неговата компетентност.

Тези снимки от едно скромно възпоменателно табло са направени малко над Бистрица - там, където започва алеята към Железница, или там, където свършва алеята от Железница към Бистрица.

Това май е било негово любимо място за разходка.
А впрочем, тази алея е чудесна за разходка за онези, които не обичат нито да се катерят, нито да се спускат надолу.
Във всички сезони. Особено когато горе е ветровито и студено.

Все пак в София е имало и добри кметове.
Не видях в Интернет много инфо за инж. Иван Иванов.
Ако искате, щракнете върху снимките, за да прочетете за него: роден е в Сливен, дипломирал се е в Мюнхен;
осъден от Народния съд, но после реабилитиран;
работил после още доста години скромно и без слава за столичани;
накрая го избрали за член-кореспондент на БАН по хидромелиорация и хидроенергетика.

***
Дано този град да види по-добри дни и по-добро кметуване от сегашното.

2 comments:

dimka said...

Как потече софийската вода
Столичани пиели от Владайската река и перели на Искъра


Димитър Ведър

При първото преброяване на населението в България през 1880 г. София има 20 501 жители, а при второто (през 1905 г.) те вече са четири пъти повече - 82 621. Столицата обаче все още е невероятно малка: на юг стига до Перловската река, на север - до Владайската, на запад - до Руския паметник, и на север - до Орлов мост. Непосредствено след Освобождението в София има 54 чешми, които основно са край кафенетата и на градските площади. Столичани се редят край тях, а някои ползват вода от Владайската река.
По-късно е направен водопровод от глинени тръби, зидани корита за разпределение на водата и канали, покрити с каменни плочи. Водата идва от Боянските извори, пресича Боянската река, като се смесва с нейната вода, а когато завали дъжд и тръгнат дъждовните порои, настъпва истински ужас. През 1886 г. се стига дотам, че в София пламва епидемия от коремен тиф. Четиринадесет години по-късно, през 1900 г., от 8 хиляди къщи само 1812 имали водоснабдяване
но водата се подавала по квартали само за по няколко часа.
През 1907 г., когато населението на столицата наброява вече 90 хиляди души, водите на Витошкото плато били насочени в обновения и разширен водопровод. Временно въпросът с водоснабдяването бил решен. Срокът за удвояване на населението вече станал 15 години и по време на войните 1912-1918 г. отново дошло времето на водна криза. Днес звучи невероятно, но на софиянци се наложило да събират дъждовна вода, да черпят вода от Владайската река, а през лятото да ходят да перат на Искъра.
Още през 1905 г. инж. Христо Танев, началник на столичното водопроводно и канализационно отделение, поставил въпроса за снабдяването с вода от Рила. Началото на реализацията на неговата идея било едва през юли 1919 г. Тогава за негов помощник бил назначен завършилият Политехниката в Мюнхен млад и талантлив инженер Иван Н. Иванов. Те обединили край себе си група инженери.
Принос в проучванията и плановете имат Иван Иванов, Б. Гошев, Н. Беров, А. Иванов, Р. Рачев, Д. Цветков, Ал. Златаров, Ив. Кюркчиев, а в ръководството на строежа се включват Иван Иванов, Б. Гошев, Д. Велев, Ал. Шенк, Ив. Кюркчиев, Н. Балтаджиев, Ст. Шиваров, Сп. Георгиев, Д. Георгиев и Т. Кантарджиев.
От 1920 до 1923 г. Христо Танев и Иван Иванов лично проучват реките Леви, Бели и Черни Искър правят изчисления и на вододелната област между Егуля и Паликария. На линията, по която трябвало да мине водопроводът, са били изследвани и набелязани 55 хиляди точки. Оказало се, че режимът на реките е много променлив и се наложило изграждане на язовир в долината на Бели Искър, за да бъде хваната излишната вода, с която да се осигури непрекъснатата работа на електроцентралите.
Това довело до реакцията на главния директор на белгийското електропроизводително дружество "Себийон", който подхванал в печата яростна атака срещу проекта, която продължила цяло десетилетие - от 1923 до 1932 г.
На Иван Иванов, който планирал водопровода да задоволява за дълъг период столицата, се наложило да реагира остро: "Никакви полумерки! На вечен град - вечно разрешение на въпроса за водоснабдяването!"
Единодушното решение на Софийския общински съвет, взето на заседание на 5 август 1924 г., било строежът да започне 4 дни след това - на 9 август.
Така и станало. Но както и в наши дни, така и тогава имало борби и машинации около търговете за изграждането на водопровода. Частта в отрязъка София - Бистрица била възложена през 1925 г. на германската фирма "Грюн и Билфингер".
Прокарването било перфектно извършено за 1 година. За да се ускори строителството, била построена временна теснолинейна вагонетна жп линия за пренасяне на съоръжения и материали. На 24 октомври 1926 г. водата с
дебит 80-200 литра в секунда от реките от Бистришкия район достигнала София. Така подаването на вода било увеличено двойно, но не било достатъчно, защото се чувствала криза в неделя и понеделник.
Другата ангажирана със строителството била италианската "Сочиета дженерале перкоструциони". Тя изградила частта Бистрица - Рила. Строителството започнало на 28 февруари 1928 г. с изграждането на 25-километрова теснолинейна жп линия с 600 вагонетки и вагони, 10 локомотива и 2 дрезини. Пробити били 20 тунела с обща дължина 16 км, включително най-дългия тогава на Балканите тунел (3562 м), съединяващ Бели Искър под върховете Алиница и Пчелино.
За изграждането му били необходими точно 2 години 8 месеца и 6 дни, като той е бил започнат от двете страни и при прокопаването му не било допуснато никакво отклонение. Стойността му била 29 милиона лева. Освен това били направени 14 сифона, мостове, мостчета и акведукти. Кратка рекапитулация на извършеното:
Водопроводът Рила - София е изграждан на няколко части: София - Бистрица е 13 856 м, до разклонението над с. Малка църква - 47 244 м, до Седемте рилски езера - 82 км. От започването до завършването му за него са изразходвани 750 милиона лева, като първоначалната оценка на инж. Иван Иванов е била 700 милиона, без да се отчита язовирът при Демир капия. Предназначението му е било да осигури вода за столицата при население от 800 000 души.
На 22 април 1933 г. във вестник "Мир" излязла статия
отдаваща дължимото на упоритостта и труда на инженер Иван Иванов: "На неговите способности като техник и на ценните му качества на човек се дължи тъй сполучливото завършване на цялото предприятие. Много често по отделни въпроси той вземаше мненията на известни специалисти. За водата, за почвата, за скалистите и земните пластове по пътя на водопровода директорът Иванов изисква мнения на професори - геолози, бактериолози, хигиенисти и ред други. Хвала!"
На 23 април 1933 г. в София царяла всеобща веселба
Александър Гиргинов, който бил министър на вътрешните работи, прерязал лентата и водата потекла. Вечерта на банкет в БИАД кметът Христо Орошаков отбелязал заслугите и на другите кметове преди Иван Иванов за построяването на водопровода: Иван Площаков, Паскал Паскалев, Георги Маджаров, генерал Владимир Вазов и Боян Начев.
Малко говорил за настоящия - инж. Иван Иванов, но не пропуснал да спомене, че вестник "Мир" предния ден е дал точна характеристика на свършеното от него.
А навън, по къщите хората празнували. Имало достатъчно вода за всички, и то за десетилетия напред.

***
статията е публикувана в "Стандарт" на 1 февруари 2009 г.

dimka said...

Ето и линк към статията, която цитирах от "Стандарт" изцяло:

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-02-01&article=265058

А ето и още една публикация за него, от която се разбира, че не само че е намерил начини да насърчи развитието на туризма към столицата, но че даже водоснабдяването на Варна с вода от Камчия е пак негов проект!
http://www.duma.bg/2005/0805/270805/otdih/otd-2.html