Google+ Followers

Monday, December 1, 2008

романът за Платон с писмата до него в "Голямото четене"

Посланията до Платон в “П и с м а д о Е г и н а”

от Николай Гочев


Книгата на Николай Гочев “Писма до Егина” е литературен опит, който няма аналог не само в българската, а доколкото ни е известно и в световната литература. Защо? Защото неговите “Писма до Егина” са писма, адресирани не до кого да е, а до Платон. Платон – знаменитият елински философ-и-писател, който създава забележителна и дискутирана и до ден днешен литература-и-философия и философия-в-литература. Всеизвестно е мястото на диалозите на Платон и в историята на човешката мисъл, и в световната художествена словесност.

Опитът на Николай Гочев е да “сговори” диалозите и писмата му, и да помогне на читателя да ги види откъм една посока, неизпитвана досега по художествен път. В епистоларния роман на Николай Гочев Платон не е представен като автор на своите знаменити диалози-шедьоври или на по-малко известните му писма. Не, в този роман Платон е просто получател на текстове-писма, които му изпращат хора, с които неговият живот е бил съдбовно свързан: тиранинът на Сиракуза Дионисий, персонифициращ обсебеността от властта; любимият Дион – представен тук като вдъхновен от, но и вдъхновител на Платоновия политически утопизъм; знаменитият софист Горгий, ръководещ школа и разсъждаващ за образоваността, щастието и приятелството; математикът Теодор, изтънчено и самотно размишляващ за началата на нещата; питагореецът Филолай – боготърсач, преживяващ и осмислящ първоосновите на религиозността и благочестието, на семейството и храмовата уредба, на устройството на космоса и съдбата на душата на човека след “този живот”; песимистично настроеният Архит, който е изобразен като познавач на човешката душа и нейните скрити страсти, но и като човек, който се е съблазнил от тези си умения “да чете в сърцата на хората” и се е изкушил да стане съветник и скрит идеолог на антидемократично и про-тиранично настроените аристократи във “Велика Гърция” ( Така по времето на Платон е била наричана богатата Южна Италия и Сицилия).

Всички те изпращат по няколко писма на Платон, докато той пребивава на остров Егина, където е попаднал след злополучния край на Сиракузката си авантюра и на опита си да се превърне в най-влиятелния приближен на Дионисий, както и да повлияе на политическата му дейност. Техните писма оформят първата част на романа. Всички тези герои-автори на писма му пишат отново и след благополучното му пристигане в Атина. Това формира третата част, озаглавена “Писма до Атина”. А като своеобразна литературно-драматична интермедия между тях са поместени любовните писма на Евдокс, които според замисъла на автора на романа, са от по-ранен период, но загатват за това, че върху творческите търсения на Платон са влияли не само знаменити ретори, софисти, математици, философи и политически дейци от неговото съвремие, но и емоционалността на хората, които са го обичали в един или друг период от живота му.

Критично изпитание за всеки един епистоларен роман е удържането на интригата и образите на пишещите. Особено в случай като този, когато читателят взема в ръцете си не просто епистоларен роман, а ерудитско-епистоларен роман, в който може да се види отливка на цялата гръцка култура от онова време, а не “само” безброй алюзии, реплики, реминисценции и вариации от теми, обсъждани от литературно-философските персонажи на Платон в един или друг негов диалог. Всяко едно от писмата започва с цитат от едно или друго Платоново произведение, но читателят на книгата ще открие, че освен с този диалог, цитат от който “отваря” едно или друго писмо, всяко едно от тях се “задява” в по-малка или по-голяма степен и с много други теми и тематизации от Платоновото творчество, от други диалози, а и от гръцката култура изобщо.

Това, което ще удържа вниманието на читателя, е необикновено ценното качество на всички тези автори на писма. Николай Гочев е изобразил всички тях като пълнокръвни и вълнуващи характери, със свой собствен уникален сантиментален, ментален и поведенчески профил, а не просто като персонификации на човека-властник, на математика-мистик, на недоволния реформатор на полиса, на тайния съветник и лечител, на просветителя-софист, на безумно влюбения, на философстващия боготърсач.

Има едно клише, което гласи: “Книгата е предназначена за широка читателска аудитория”. В случая клишето е съвсем уместно, защото “Писма до Егина” е родена от един доста по-обемист ръкопис. Раждането на книгата в точно този вид, в който тя достига сега до читателите, бе акуширано от продължителната редакторска работа на Георги Тенев. По негов съвет някои писма са съкратени във фрагментарен вид и също така по пътя от ръкописа до книгата са отпаднали не малко писма, които със своята абстрактна философска спекулативност не биха били по вкуса на “широката читателска аудитория”.

И наистина, всеки културен човек с всякакво образование и всякаква професия може да прочете с наслада “Федър”, “Пирът”, “Федон” и “Протагор”, “Апологията” и “Критон”, но не всеки човек, а и малцина философи и класици, малцина студенти и преподаватели у нас и по света, прочитат от начало до край и с интерес “Парменид” и “Софистът”, “Държавата” и “Теетет”, “Държавникът” и “Тимей”. Това се транспонира и върху художествената игра на автора на епистоларния роман с произведенията на Платон.

Ето заради това Николай Гочев и Георги Тенев са решили, че първоначално текстът трябва да стигне до колкото се може повече читатели, а след време дано, макар и в по-малък тираж, пълният текст на романа в неговия първоначален обем да стане достъпен за по-скромната аудитория на размишляващите и философстващите читатели.


Текстът е публикуван в “Литературен вестник” през 2006 г.

No comments: