Google+ Followers

Wednesday, December 17, 2008

мислимо ли е времето без промяна

Вчера в Ректората на СУ, в новичката 63 аудитория на третия етаж, се състоя впечатляваща лекция на проф.Ханох Бен-Ями от ЦЕУ в Будапеща.
Темата беше "Time without change?", или малко по-разгърнато преведено, как можем да мислим времето, ако няма промяна.
Лекцията на Ханох Бен-Ями по същество беше полемика срещу някаква теория или хипотеза, изказана от учен, чиято работа не ми е позната.
Човекът, с когото полемизираше Бен-Ями, се казва Шумейкър (а може би Шумахер) и той оспорвал класическата Аристотелова дефиниция, че времето е число на движението/изменението, измерващо го според предишното и следващото.
И така, лекцията на Бен-Ями беше опровержение на хипотетичното допускане на Шумахер или Шумейкър, с други думи, refutation of the conjecture, ако можем така да се пошегуваме с едни известни термини от философията на науката.
Шумахер, или Шумейкър оспорва класическата концепция за времето, като прави следното допускане: да си представим,
*че има място на света, където на всяка трета година времето спира за една година;
*че има друго място на света, където на всяка четвърта година времето спира за една година;
*че има трето място на света, където на всяка пета година времето спира също за срок от една година; и т.н.
Според Шумахер можело да си мислим за такива "локални замръзвания", за места, в които времето спирало и на всичкото отгоре в тях не само че в продължение на една година няма никакво движение, никакво изменение, никакъв растеж и никакъв упадък, но и те били абсолютно ненаблюдаеми за когото и да било отвън.
Сякаш отделени с плътна и непроницаема завеса.
***
Това горе-долу разбрах, но, разбира се, това е преразказ на преразказа, който направи снощи Бен-Ями, и освен това не съм чела работата на Шумахер.
***
На тази хипотеза, която наистина, много повече прилича на научно-фантастичен разказ, отколкото на обосновима хипотеза, Бен-Ями предложи серия от много убедителни - според мен - възражения.
***
Най-първо, дори и всичко да се вцепени в едно такова островче на локално замръзване на времето и изменението, там пак ще има някакви протичания и процеси. Например, ако слънцето нагрява някакъв господин, който точно в минутата на спирането на времето е бил облечен в тъмен фрак и бели ръкавици, температурата на фрака, който е тъмен, ще се увеличи повече от увеличението на температурата на ръкавиците, които са светли.
Съответно и след залез слънце, тъмните предмети ще отделят повече топлина, а светлите - по-малко, защото са поели по-малко през деня.
Та, ето на това логично възражение Шумахер бил отговорил, че в местата на хипотетично локално спиране на времето, спирали не само всички процеси, но и изобщо нищо не можело да се наблюдава, да се види и възприеме от ставащото там.
Сиреч, пълна непроницаемост и "отцепеност" на района.
Логично, на това Бен-Ями възрази, че това означава, че местата с "локалните замръзвания" не просто застиват във времето. Те изобщо изчезват.
Шумахер изобщо ги анихилира, защото, както казва Платон в "Софистът" 247 d-e, ако нещо съществува, то или действа върху друго, или друго действа върху нещото.
Според Шумахер в тези островчета на спиране на времето, не само че няма никакви промени, но и нищо не може да бъде наблюдавано.

Другото възражение на Бен-Ями беше също класическо.
Ако говорим, че на едно островче времето спира за една година на всяка трета година, а на друго островче времето спира на всяка четвърта година и т.н., и т.н., това все пак предполага наличието на един универсален часовник, спрямо който се определя годишното време, летоброенето за всяко едно от тези островчета.

Още по-логично беше и третото му възражение, в което той чрез една интересна схема очерта как изглежда времето за островчето А, където то спира на всяка трета година в продължение на една година и за островчето Б, където то спира на всяка четвърта година.
Как изглежда времето на островчето А, гледано откъм островчето Б и времето на островчето Б, гледано откъм островчето А. С други думи, какво се получава, ако съотнесем едно с друго поне две от тези многобройни и хиротетични островчета на "смразяване на времето".
Тук разсъжденията на Бен-Ями бяха като на Аристотел при заобикалянето на четвъртата апория на Зенон във "Физика"-та, но разбира се, стана дума и за относителността на времето и движението в съответствие с това спрямо какво, от кого и как биват мерени и отчитани. (Това ми напомни най-вече за Галилеевата аргументация за това, че движението и времето в различните координатни системи изглеждат и се описват по различен начин - нещо, което на Галилей му е било съдбовно важно, за да може да обоснове как така "все пак тя се върти" и защо ние не виждаме и регистрираме това).
***
Ханох Бен-Ями, обаче, си послужи най-вече с най-старите класически понятия на Платон - за съществуването като действие и изпитване на въздействие и за привилегированата гледна точка на едно измерващо, която Аристотел лансира като отговор на апорията на Зенон за "стадиона".
***
С други думи, поне за мен впечатлението от неговата лекция в опровержение на хипотеза на Шумахер, която не познавам от личен прочит, е: да запазим релативизма при мисленето на времето и изменението, но в някакви мислими граници, защото при ексцесии, каквито лансира Шумахер, вече навлизаме в научната фантастика.
***
Лекцията беше придружена от прожектиране на многозначителни снимки и репродукции на известни произведения на изкуството с часовници, така че аудиторията беше подпомогната и визуално.
След лекцията имаше дискусия, в която се включиха колеги от Института по философски изследвания от БАН, а след това би трябвало да е имало представяне на магистърски и докторски програми на ЦЕУ-Будапеща, но не останах за тях.
Освен това, не видях никакви студенти, защото за жалост, една толкова впечатляваща лекция не беше достатъчно добре разгласена - кога, къде и как ще се случи.
***
А, и още нещо, което направо ме порази още от пръв поглед.
Професор Ханох Бен-Ями поразително прилича на моя любим преподавател по философия на науката Веселин Петков - същата висока и слаба фигура, същият ръст, същото физиогномично изражение на лицето...

Понякога наистина съм се чудела как така едни и същи занимания и интереси моделират фигурите и лицата на хората със сходни научни (и всякакви други) страсти по сходен начин.

Веселин Петков (за него вижте тук http://alcor.concordia.ca/~vpetkov/) се интересуваше и продължава да се занимава със същите най-спекулативни проблеми на теоретичната физика и философията на науката като Ханох Бен-Ями - движение, изменение, време,съществуване, относителност, обща и специална теория на относителността.

2 comments:

hinkoff said...

"Time without change"– „Време без промяна„, по вероятно. Но да предположим една грешка в превода, въпреки липсата на определитен член.Но, без да съм вещ във филисофската наука, а още по малко в древно гръцката, изпадам в захлас от толкова предположения и хипотези които, хм, цитирам. Имат за ЗАДАЧА „да запазим релативизма при мисленето на времето и изменението, но в някакви мислими граници..и ако ексцесии, навлизаме в научната фантастика„.
А все пак, мисловно как възприемате времето. А емоционално!Или това не е философски! А неговата относителност и библейска кончаемост или релативност? Или да се оставим на неговите ексцесии в мисловният му интровртен вариант и да го спрем за малко докато се ..облекчим.
Не се заяждам, тъжно ми е за философията. Тъжно. А пък някой все прилича на някой друг, хайде сег носталгии, по онзи професор, моля!

dimka said...

Здравейте, Росене,
Честита нова година и на Вас!
Отговарям с известно закъснение, защото няколко дни не ми се искаше да теоретизирам с понятия.
Е, освен това отговорих и с онази песен на Алън Парсънс Проджект, която харесвам много, в която се пее за това, че времето тече като река...
Не разбрах защо точно Ви е тъжно за философияТА.
Според мен, има много по-големи основания да се говори за времеТО, отколкото за философияТА.
Няма една философия - има много философи, философствания и философии.
Обаче, времето по-скоро е едно, според мен.
***
Вие много уместно сте забелязал, че по-вероятно и по-точно за превод на заглавие на лекция на следрелативистична тема, е да бъде ВРЕМЕ, а не времеТО, както съм го превела аз.
Да, прав сте, за този контекст, да.
За заглавието на тази лекция, да.
По-добре е без определителен член - "мислимо/възможно ли е време без промяна".
Аз обаче го преведох в репортажа тук, на блога, с определителен член поне по 2 много важни причини за мен причини:
1. Професионална деформация
- толкова много съм се занимавала с античност и дорелативистични космологически теории и философии, че за мен не е привично да говоря и пиша за време неопределено.
За Платон времето е "движещо се според числото изображение на вечността"(Тимей в "Тимей"), за Аристотел - "число на движението, според предишното и следващото".
Според Книга Битие (глава 1, стих 1-31)ден един, втори, трети, ... до седмия. Времето на сътворяването на сътвореното. Сътвореното е във времето, а Творецът - във вечността.
***
2. Има обаче и друго, което не се свързва само с антично-средновековно-класически и предмодерни теории, които доминират моето мислене за времето.
Не става дума и единствено и само за религиозност.
Става дума за езиковото ми сетиво.
Понякога с редакторите на моите преводи (Константин Янакиев, Владимир Маринов, Дора Минева) или като редактор на преводи, направени от други колеги(Николай Гочев, Любомира Радоилска) съм спорила с часове за някои случаи - дали едно или друго понятия в едно или друго изречение трябва да е с определителен или неопределителен член.
Има една много добре обоснована (според мен) теория - на Бруно Снел (или може би Шнел).
В книгата му Die Entdeckung des Geistes, преведена на английски като The Discovery of Мind.
На български само две глави от нея са преведени и включени в сборника "Традиция. Литература. Действитгелност".
Та, Бруно Снел (или Шнел) най-добре обяснява защо философията е възникнала в Елада - защото в гръцкия език (и в новогръцкия, разбира се) има определителен член, който членува всичко, дори личните имена.
Ако Вас, например, днес някой грък или гъркиня Ви търси по телефона, ще каже "Тон Росен, паракало". "Росена, моля":-)))
Колкото повече членуване, толкова повече субстантивиране, толкова повече фиксиране на мисълта към мислене с понятия - случило се е в Елада, защото езикът е такъв.
Разбира се, тези неща и преди, и след Бруно Снел, са обяснявани от други. (Преди него - например, от Хегел, след него - от Феликс Клийв), но обяснението на Бруно Снел ми е харесало най-много, макар че и другите двама са ми повлияли доста.
Може би затова ме вълнува и ме занимава толкова много философията, мислена и изразявана през, на и чрез гръцкия език - както античната, така и християнската.
Защото този тип езиковост съответства на моето индивидуално езиково сетиво и на моята индивидуална мисловна предразположеност да мисля за определяните като определени чрез определености.
***
Благодаря за коментара и съжалявам, че се забавих, но няколко дни след Рождество не ми се искаше да философствам.