Google+ Followers

Sunday, December 7, 2008

отзив от студентите за мен и за античните философски школи

De philosophicis scholis


Ползата винаги се разглежда само като следствие на нещата, които са отминали, тя никога не е еднозначна и винаги предизвиква разногласия. За радост те не са сериозни, ако все пак ползата е неоспорима, а това, което е критикувано е всъщност нейната многостранност. Празно би било цялото изложение, ако не се дадат примери, които да призоват убедителността на наша страна. Защото съдиите ни няма да са, по думите на Аристотел, необразовани хора, а именно противоположното. А всъщност по-важното е, че са не само образовани, но и умни, две особености, които се срещат твърде рядко в една и съща личност. Затова нека добавим само настоятелното си твърдение, че, пряко мнението на самия ни преподавател, който твърди, че курсът "Антични философски школи" не е бил полезен заради обстоятелства, които, смеем да сме сигурни в това, изобщо не са били в негова вреда, прекараните часове в разглеждане философската страна на Античността са не само приятни, но също така и нужни, не само за нас, които вече сме се възползвали от преимуществото да сме ги посещавали, но и за следващите, желаещи да се впуснат в изследването на едно от лицата на древността, лице, без чието познаване не може и да се говори за успех в начинанието, което сме си поставили – да наблюдаваме основанията на нещата.
Достойнствата на курса са много повече, отколкото преподавателят би дръзнал да изтъкне, вследствие на природната си свенливост, ненатрапчивост и огромно желание да даде на студентите си възможно най-много от знанията и опита си, и то далеч не само в сферата на философията. Напълно безпочвени са постоянните терзания на преподавателя, че курсът не е бил пълноценен. Напротив, запознахме се с античната философия така, както не бяхме и предполагали, че е възможно. Особено важен е фактът, че всеки час четяхме текстовете на философите в оригинал и по този начин навлязохме в предмета на курса много по-дълбоко, отколкото бихме могли иначе. Наред с най-важните схващания на всеки философ, се запознахме и с езика и стила му, със специфичната му терминология – обикновено ключова за разбирането на учението му, рагледахме из основи идеите му. Освен това преподавателят ни снабди с огромно разнообразие от справочници, които предлагат различни гледни точки върху философките учения, върху проблемите на разбирането и осмислянето им и на гръцката мисъл изобщо. Друг особено важен момент е фактът, че лекциите имаха по-скоро формата на упражнения – всичко постоянно се подлагаше на дискусия, всяко твърдение, всеки термин – от етимологичната му основа та чак го вариациите в превода и съответно значението му в съвременните езици. Не на последно място трябва да се отбележи и атмосферата на спокойствие и непринуденост, а най-вече постоянният хумор, който съпровождаше всеки час, който не само че не накърнява важността на предмета, но всъщност прави учебния процес много по-приятен и лек, и действитлно спомага за бързото усвояване на сложния материал. Преподавателят винаги беше готов да отговори на въпрос, да спре излагането на нови идеи, за да се довърши дискусия по стар проблем, да направи справка, да препоръча литература...

Това е курс, който не отминава просто така и наред с историята на хода на античната мисъл научихме и един от най-важните принципи, които тласкат човек да извършва това, което най-ярко го прави именно човек – да мисли – добре известния принцип на Симонид, запазен за нас в първа книга на „За природата на боговете” на Цицерон:
„Quanto diutius considero, tanto mihi res videtur obscurior.”

автор, предпочел да остане дискретен


post scriptum:
Всяка житейска ситуация и професия има както добри, така и лоши страни.
Всъщност както много добри, така и много лоши страни.
Досега съм имала само една професия и само едно работно място.
Много неща не ми харесваха и продължават да не ми харесват както в тази професия, така и на това работно място, и за това написах и публикувах стотици страници през последните години...
Но все пак, очевидно е, че щом не променям нито професията, нито работното си място, има нещо, което е в противовес на лошото.
Най-хубавото на работата на университетския преподавател е преподаването, общуването със студентите.
Всяка година и всяка група се получава различно.
Не всичко зависи изцяло от преподавателя, нито изцяло от студентите.
Понякога съм била в добра интелектуална и духовна форма, а студентите като цяло не са имали съответния интерес към античността, в други случаи съм преподавала на много заинтригувани, любознателни и старателни студенти, но точно тогава личен приоритет ми е била дисертацията или отглеждането на децата, или борбата за промяна...
Понякога съм давала на студентите повече, отколкото една група може да (въз)приеме, а друг път не съм била в емоционално равновесие да им дам толкова, колкото заслужават.
За най-добри преподавателски години смятам първите пет години на преподаването ми.
Тогава водех само семинари и спецсеминари.
Тогава разбрах колко е трудно да се направи добро упражнение, да се предизвика диалог, в който да участват много от тях, но постепенно се научих.
***
В навечерието на студентския празник реших да споделя с читателите на блога
този ласкателен отзив, който получих от студентите от класическа филология за съвместната ми работа с тях през втория семестър на миналата учебна година.
Те са си спестили критиките, забележките и препоръките, за които несъмнено също са им дала повод, и са решили само да ме похвалят.
Сигурно защото са преценили, че съм прекалено склонна към автоупреци и интуитивно са решили да ме окуражат като преподавател.
***
Да, ето заради такива колегиални жестове от младите колеги продължавам все още да бъда преподавател.

No comments: