С Петя ме свързват много неща, но и най-вече нещо съдбовно. Тя ме запозна с Николай.
Поред. През учебната 1983/84 година в група за студенти и аспиранти-философи започнахме да изучаваме старогръцки език. Преподаваше ни Богдан Богданов, който на първото упражнение се представи като асистент, а на второто щастливо усмихнат каза, че вече е доцент.
Богдан – Бог да го прости! Вчера станаха 8 години и от неговото представяне пред Господа.
Та, проф. Богданов ни преподаваше всяка сряда вечер от 18 до 21 часа в 187 кабинет. Изискваше много, изпитваше ни и на декламиране на парадигмите, и на превод на изреченията от една оранжева христоматия, по която се учеше тогава и всеки път ни напомняше, че имаме за домашна работа за следващия път да преведем всички изречения за съответната граматическа категория от оранжевата христоматия. „Но ако искате да научите, превеждайте всички изречения и от христоматията за Духовната академия, съставена от проф. Александър Милев“.
Изпитваше ни и за всякакви реалии от античната митология, литература и история. Веднъж беше много ядосан и по средата на часа възмутен и разтреперан от нашето невежество, трясна папката си и излезе по средата на часа. Никой не знаеше за какво се разказва в мита за Прокна и Филомела, защо едната се е превърнала в славей, а другата в чучулига.
В края на годината прямо ни обясни, че от нашата група не е доволен и няма повече да се занимава с нас.
През есента започнахме с ас. Петя Янева. Часовете се провеждаха във ФЖМК, най-често бяхме само трима: Антони Миленков, Людмил Табаков – мой колега и брат на Диди Табакова, и аз. Скоро те двамата се отказаха. Продължих само аз – и през пролетния семестър на 1984/85, и през цялата следваща 1985/86. На нея тези часове ѝ се отчитаха като пълноценно преподаване, защото административно групата се водеше аспирантска, а всъщност тя преподаваше само на мен. И понеже бяхме само двете, винаги когато времето беше хубаво през пролетта на 1985 г., се занимавахме на една пейка в Докторската градина. За мен ползата беше огромна: тя се занимаваше само с мен. Изпитваше ме и обсъждахме всичко, всички изречения и от оранжевата христоматия, и от другата, на проф. Милев.
Когато станах аспирантка, пак се записах в един аспирантски курс с колеги-старобългаристки. Те бяха много старателни и редовни. И така, Петя ми преподаваше още два семестъра.
***
През лятото на 1991 г. отидох за първи път в Гърция, на курса по новогръцки език в Атинския университет, в който имаше 30 нива – от съвсем начинаещи до преподаватели по езика.
На 22 юни 1991 г. имахме среща в едно барче на хотел „Ахилион“ на булевард „Свети Константин“, за да се уточни къде ще се настаним за месец и половина.
Тогава тя ме запозна с Николай, като при това запознанство се запитах: „Този защо така се е намъкнал в спортен екип в тая жега?“. Бил се връщал от тренировка по кунг-фу. А той на свой ред също не ме харесал, защото си помислил, че съм бременна, като ме видял облечена в широка тензухена рокля. „Тази явно е много амбициозна. Като е бременна, защо е хукнала на курс по новогръцки?“ Не бях бременна, такава рокля имах за атинската жега.
Участниците в този летен курс бяхме почти 10. Ние с Петя се настанихме в един пансион само за жени в квартал Ано Илиуполи. Всяка сутрин пътувахме заедно с автобус оттам до центъра на Атина, до представителната неокласическа сграда, наречена "Академията", в която се провеждаха по 6 часа на ден интензивните занимания по новогръцки.
***
През февруари 1993 г. кандидатствах за едногодишна специализация в Атинския университет. Работният език щеше да е английски, но трябваше да положа и изпит по новогръцки в МОНТ.
Малко преди това в Яйцето видях Петя.
– О, знаеш ли кой ще ви изпитва?
– Кой?
– Ники Гочев.
– Кой е тоя? Не го знам.
– Е, как да не го знаеш, нали ви запознах в Атина? Много е готин. Ще видиш.
Спомних си смътно за онзи, дето в най-голямата жега беше дошъл в хотел „Ахилион“ с анцуг.
– И какво той?
– Ами, току-що се е върнал, завършил е, в министерството са го поканили за екзаминатор.
– Аха.
***
Изпитът се проведе на 22 февруари 1993 г. и Николай, очевидно запознат предварително със специалностите ни, ми даде да преведа първата страница на „За душата“ и една страница от „Протагор“. На курса през лятото на 1991 г. бях научила съвсем малко за пет седмици, но изданията бяха билингва, ориентирах се повече по старогръцкия, а и тези текстове... Заслужено получих от Николай много добър 4. 50, което беше достатъчно.
***
След това започнах да посещавам някои от часовете на Николай, който преподаваше на хонорар новогръцки в Новогръцка филология, след някои от тях се разхождахме и си говореме с часове, и... така се открихме, и се сприятелихме.
***
Така се случи, че и на Петя ѝ бяха попречили, и на мен, та вместо да заминем в началото на септември за Атина, пътувахме заедно в един автобус на 13 октомври 1993 г. В автобуса ѝ казах, че съм бременна и че ще ползвам най-много два месеца от специализацията.
В общежитието Зографу повечето от живеещите на последния етаж бяха от българската колония. Всички се грижеха много за мен най-приятелски, понеже бях бъдещата жена на Гочев, с когото повечето от тях бяха живяли няколко години там.
С Петя и с Ваня Дончева ходихме на Акропола, в музея на Цикладското изкуство, веднъж в края на октомври ходихме на плаж на Вулиагмени, веднъж ходихме на таверна на Плака.
Върнах се от Атина на 8 декември 1993 г. и оттогава заживяхме с Николай.
***
Тук започва разказ, който завършва мрачно.
Още от първата ни среща, от първото упражнение в скърцащата сграда на Журналистиката през есента на 1984 г. Петя ни каза, че започва работа с група старобългаристи по Симеоновия сборник. Не бях чувала за него.
Оттогава сигурно десетки пъти сме си говорили за него и за философските категории в него. По какво приличат и по какво се различават от Аристотеловите.
Веднъж, трябва да е било през есента на 1993 г., малко преди да тръгнем заедно към Атина, ѝ бях на гости в Студентски град. Тогава и тя, и аз живеехме там.
Беше изпекла пиле с картофи, а аз не предполагах, че ще вечеряме. Преди вечерята тя ми показа някои много трудни места от Симеоновия сборник и остана поразена от това, че съм напреднала със старогръцкия, а изобщо не съм учила старобългарски.
Най-големият научен подвиг на Петя стана повод и за най-голямото ѝ огорчение.
Тритомният Симеонов сборник е паметник с неизмерима стойност за старобългаристиката, за византологията, но и за богословието и за философията.
Петя получи за него направо научната степен доктор на науките, после стана доцент и професор, получи награда за най-голямо научно постижение през 2016 г., но...
Дойде 2018 г.
Беше приет мракобесният – уж видоизменящ, а всъщност подменящ – Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав. ЗИД на ЗРАСРБ.
Законът за репресиране на академична колегия у нас е изработен с очеизвадната цел:
да убие българската хуманитаристика.
Да унижи чрез най-садистични издевателства и
чрез чудовищни гаври
да смачка онези преводачи, издатели на текстове и изследователи на С Л О В О Т О,
които са посветили десетилетия от живота си, понякога целия си професионален път,
както е с академичния живот на Петя,
на текстове, които са се появили преди хиляда и/или повече години.
Тези текстове, които са написани на старогръцки или на гръцки от византийския му период с всичките особености на променянето му през вековете, които са били първите, преведени на старобългарски, веднага след Свещеното Писание и богослужебните книги.
Без тези текстове нямаше да ни има днес, нямаше да я има страната, езикът, вярата нямаше да е опазена.
Петя беше една от най-огорчените и най-садистично унизени големи наши учени.
Не я вписаха в НАЦИД.
В края на живота си тя разбра, че работата, която е осмисляла живота ѝ и за която – уж – преди това беше получила признание, е всъщност нищо, НИЩО, Н И Щ О.
С Ъ В С Е М Н И Щ О!
Чета сега съвсем стандартния некролог, в който са изредени академичните позиции: заместник-декан, два пъти декан, Общо събрание, член на експертна комисия в НАОА.
„Колеги“, които също сте заемали и сега заемате подобни позиции,
настоящи и бивши ректори и декани,
НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ?
Докога ще угодничите пред силните на деня, които чрез идиотизмите на наукометрията,
съсипват здравето и живота на най-заслужените наши учени-хуманитари, преводачи и изследователи на старогръцки и старобългарски текстове?
Защо търпите още този убийствен и мракобесен закон?
Петя не беше вписана в НАЦИД.
Може би един от последните ни разговори беше през пролетта на 2019 г.
„Ами, Диме, няма да събера точките. Не ми признават нищо от работата досега“.
През последните години от живота си Петя разбра, че работата ѝ не струва
НИЩО, НУЛА... уви.
Нищо от нейната и от нашата работа на преводачи на хилядолетни текстове на български език не
струва.
„Ама това не е научна работа“ – обясняват вещо администратори от паразитната структура НАЦИД, но и от
раболепно полегналия в мутренските нозе най-стар наш университет.
Трябва да пишем статии на английски език в квартили и квартали, и да ни цитират в други статии на английски език, и да си мерим на кого колко му е голям импакт-факторът.
Не е така, но в тази унизителна и отровна среда тя се разболя и угасна.
Бог да я прости и да почива в мир!
споделени и във фейсбук
No comments:
Post a Comment