Wednesday, January 4, 2017

читател, коректор, редактор






Днес фейсбук ми напомни, че преди четири години съм се похвалила с новия домашен любимец. Краси бе подарен на Теодор за неговия рожден ден на 18 декември 2012 г. и живее вече четири години с нас. Противно на очакванията ни не избяга. Живеем на нисък етаж и от едното балконче може да скочи на гаража под нас, а от другото балконче - на ореха или на липата срещу апартамента. Така избягаха първо Люси, а после Мъри преди години. Каквито и грижи да полагат стопаните за своите домашни любимци, желанието за общуване със себеподобни живи същества надделява много често и особено при котките, ако жилището им е на висок етаж, опитите за бягство могат да завършат лошо.
Краси не се изкушава вече малко повече от четири години да пробва как е навън, може би и защото свободните котки в околните дворове намаляха.

А и децата вече са по-внимателни с него. С Люси и Мъри се отнасяха понякога като с играчки, а на тях това не им се нравеше.

Освен това е много зает. По цял ден каталогизира и преглежда книгите у нас, защото от малък му хареса да е домашният библиотекар.



И последно, но не и по важност: Краси внимателно чете всичко, което пиша на лаптопа. Е, понякога е разсеян, защото се преуморява от тежката библиотечна работа, а аз често съм уморена или недоспала, затова понякога остават грешчици тук-там в написаното от мен.


От негово и мое име честитя новата година и пожелавам на всички, които се отбиват тук:
най-вече здраве, щастие, любов и вдъхновение!


No comments: