Честит Ден на будителите!
С голяма благодарност споделям рецензията на колегата Ясен Андреев, публикувана в сп. Философия, книжка 3, 2023, година XXXII, (ISSN 0861–6302), стр. 325-329.
https://azbuki.bg/
Тя представя няколкото частични и цялостни издания на превода досега от 2000 до 2023 г.
За улеснение на читателите в рецензията вмъквам и няколко снимки, на които се вижда кое от тях как изглежда.
Благодаря на Ясен за смелостта и колегиалността!
Всички знаят за несъществуването на тези книги, на всички тях – и на изданието от 2000 г., и на частичните от 2017 и 2019 г., и на цялостното от 2020 г. – всички те не съществуват като книжни
тела в т р и и з м е р н о т о пространство.
Това също е част от историята на нашия 135-годишен университет: от началото на новия век и хилядолетие се утвърди традицията не в един, а в три факултета – ФФ, ФКНФ и ФСлФ
овластени ръководители на катедри, декани, заместник-декани, членове на научно жури и прочие недосегаеми академични апаратчици да могат безнаказано
да лъжат и да клеветят,
да фалшифицират протоколи от катедрени и факултетни съвети,
да фалшифицират информация за дисертации, защитени преди има-няма 17 години,
да завеждат унизителни дела по Наказателния кодекс срещу неудобни конкуренти.
Те могат и да л ъ ж е с в и д е т е л с т в а т безнаказано в Софийския районен съд.
Те могат да изпращат призовкари всяка седмица в продължение на една година, които да тормозят децата ни с носене на призовки за предстоящи съдебни заседания и уведомления за липсващи страници от документацията по едно наказателно дело.
А впрочем, всеки един български гражданин, ако е пълнолетен и има лична карта, може да получи цялата документация по в с я к о едно гражданско или наказателно д е л о,
просто да я чете в коридорите на съда, но може и да я копира от първата до последната страница, да я изнесе от Софийския районен съд и да си я чете на воля.
Може и да я цитира колкото, когато и където желае.
Понеже написаното дотук зазвуча много тъжно, обещавам все някога да ви развеселя и с дословни цитати от онова, което е документирано в Наказателното дело срещу мен, заведено като наказание за това, че защитавах изданието на М от 2000 г. и превода ми на За небето.
В парализирана от страх "колегиална" среда е голяма доблест, чест и достойнство да защитиш онеправданите.
Мнозина са дресираните като безсловесни твари да мълчат и звук да не издават.
Книги и преводи на преподавател(к)и, които не се поддадохме на поведенческо, мисловно, светогледно, словесно и най-вече на атеистично дресиране, бяха обявени за несъществуващи.
За това cърдечно благодаря на Ясен Андреев – единственият човек досега, който се осмели да напише и публикува обзор за изданията на М от 2000-ната до 2023 година.
Благодаря и на редакционната колегия на сп. Философия за това, че е публикувала рецензията.
АРИСТОТЕЛОВАТА МЕТАФИЗИКА
В БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД [1]
Гл.
ас. др. Ясен Андреев
Институт по философия и социология – Българска академия на науките
1062 а 15 Защото тези,
които възнамеряват да общуват чрез разума, трябва в нещо да се разбират: ако
това не става, как ще имат разумно общуване помежду си? Следователно всяка от
думите, които използват, трябва да бъде позната и да означава нещо определено:
сиреч не много неща, а само едно. Ако пък използваното име означава много неща,
трябва да се изясни към кое от множеството значения то се отнася в дадения
случай.
Отделни части на Аристотеловата Метафизика
започват да бъдат спорадично превеждани на български език от втората половина
на 70-те години на миналия век. Първият пълен превод на целия текст на Метафизиката
ще трябва да почака обаче чак до 2000-та година. Тогава той е издаден от
издателство „СОНМ“. Става дума за колективен труд на двама преводачи - Николай
Гочев и Иван Христов - като работата между тях е разпределена както следва:
средните книги IV-IX са преведени от Иван Христов, а книги I-III и X-XIV - от
Николай Гочев. Редактор на книги I-III и X-XIV е Димка Гичева-Гочева.
Преводът
е снабден с така необходимия научен и справочен апарат. Той е предговорен от
встъпителните студии на Димка Гичева-Гочева „Какво е „Метафизиката“ на
Аристотел?“ (стр. v-xxxvi) и на двамата преводачи „Предговор към превода
на книги I-III и X-XIV“, Н. Гочев (стр. xxxvii-xl) и „Метафизиката в
Аристотеловата „Метафизика““, И. Христов (стр.
xli-lxxx). Студията на Димка Гичева-Гочева е организирана както следва: Основните
питания за „МЕТАФИЗИКАТА“, Основните питания на „МЕТАФИЗИКАТА“, Най-важното търсене
в „МЕТАФИЗИКАТА“, Какво е подлежащото и защо и то е същност?, Мястото на този превод на „Метафизика“ и неговата стратегия
в езиковата среда на преводите на философски съчинения на български език, а тази на И.
Христов както следва: I. Произход на названието „Метафизика“, II. Първата философия в
структурата на „Метафизика“, III. Критика на платонизма и апориите пред първата
философия, IV. Понятието за „първа философия“, 1. Първата философия като „наука
за началата и причините“, 2. Първата философия като „наука за битието като
битие“, 3. Първата философия като „наука за субстанцията“, 4. Първата философия
като „теологика“, V. Как да съхраним метафизиката в превода на „Метафизика“?. Към превода има
изготвен предметен показалец (стр. 386-432), индекс
на имената и наименованията (стр. 384-385), тематична библиография (стр.
433-450) и множество разяснителни коментари на преводачите дадени в бележки
след текста на превода (стр. 305-381). Рецензия на изданието на Метафизиката
от 2000-та година от проф. Богдан Богданов може да бъде намерена в Култура
- Брой 45 (2421), 17 ноември 2000.
При всички неоспорими достойнства на колективния превод от 2000-та година, на лице е известно напрежение между преводаческо-понятийните стратегии на двамата преводачи. Преводът на Α, α, Β, Ι, Κ, Λ, Μ, Ν въвежда терминология, съществено отличаваща се от тази на превода на „средните“ (IV-IX) книги. Докато Иван Христов основава своя превод на основни понятия на Аристотеловата философия на чуждици от латински като субстанция (οὐσία), субстрат (ὑποκείμενον), акциденция, атрибут, то Гочев базира своя превод на основните Аристотелови понятия единствено на думи с български корени като съществуващо (τὸ ὄν), подлежащо (ὑποκείμενον), същина (τὸ τί ἦν εἶναι), същност (οὐσία), съпътстващо (συμβεβηκός).
Седемнадесет
години по-късно се появява ново издание на осемте, преведени от Николай Гочев
книги - Α, α, Β, Ι, Κ, Λ, Μ, Ν. Многократно редактираните осем от
четиринадесетте книги този път са издадени от издателство „ДИВА 2007“. Научен
редактор и на това второ издание е Димка Гичева-Гочева, която участва и с две
встъпителни студии - написаната през 2000 г. „Какво е „Метафизиката“ на
Аристотел?“ (стр. 3-30) и нов „Предговор към второто издание на книги от
Метафизика на Аристотел на български език“ (стр. 31-50), посветен на
2400-годишния юбилей на Философа, както и на развитието на Аристотелознанието у
нас. В справочния апарат на изданието от 2017 г. преводачът Николай Гочев
отново е включил индекс на имената (стр. 263-264) и още по-подробен индекс на
почти 250 философски понятия (стр. 265-296). Това прави книгата своеобразен
речник на Аристотеловата теологика. Изданието е допълнено и от четири
тематични библиографии: на преводите на Аристотел на български до края на 2016
г. (стр. 297-299); на работите върху Аристотел в нашата академична среда (стр.
299-309); както и две кратки библиографии на издания (стр. 309-311) и
интерпретации на чужди езици по проблеми на първата и втората философия (стр.
311-316).
През 2019 г., отново при издателство
„ДИВА 2007“, Николай Гочев издава своя собствен превод на „средните“ (IV-IX)
книги на Метафизиката. Така е постигната и внушителната цел целият текст
на Метафизиката да бъде преведен от само един преводач. Следва да се
отбележи, че тук се въвежда терминология, съществено отличаваща се от тази на
съществуващия превод на същите книги от 2000 г. Гочев следва вече установената
при предаването на книги I-III и X-XIV преводаческа стратегия. Неговото
убеждение е, че чрез тази именно терминология би трябвало да се превеждат и
коментират главните философски съчинения на Аристотел, тъй като тя ще съдейства
за укрепването на философски език, основан върху думи с български корени и
понеже философското образование и мислене на български език е мъчно (или дори
невъзможно) да бъде основано върху чуждици. В изданието на
централните шест книги от Четвърта до Девета, публикувано през 2019 г., вече
може да се намерят конспективните изложения на преводача на съдържанието на
главите и книгите, т. нар. иманентна преводаческа херменевтика (стр. 205-238).
В това издание има нова встъпителна студия от преводача (стр. 5-33), обширни
коментарни бележки под линия – негови и на редактора д-р Иван Петров – индекс
на думите (стр. 239-322), индекс на съкращенията (стр.
323-325), тематични библиографии (стр. 326-344) и послеслов от
Димка Гичева-Гочева (стр.
345-347).
През
2020 г. излезе изданието на Аристотеловата Метафизика на Университетско
издателство „Св. Климент Охридски“. Тук вече само в едно книжно тяло, в превода
на само един преводач, са събрани и подредени 14-те книги в реда, отреден им
векове след смъртта на Аристотел от Андроник Родоски. Встъпителната студия
(стр. 7-35) отново е от преводача, също негов е и солидният коментар на книги
от IV-IX, даден в бележки под линия. Има и впечатляващ индекс на понятията от
100 страници (стр. 361-460), под редакцията на Димка Гичева-Гочева и Иван
Петров, послеслов от нея (стр. 487-489), както и индекс на съкращенията (стр.
460-462) и обширна библиография (стр. 463-486, организирана в следните рубрики:
Издания, Коментари, Преводи, За Аристотел и метафизиката, Библиографии),
съставена от Николай Гочев, Димка Гичева-Гочева и Иван Петров. Книги I-III и
X-XIV са редактирани и коментирани от Димка Гичева-Гочева. Изданието е оформено в
един том, чудесно изработен от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
През
2023 г., отново в Университетското издателство, излиза най-новото издание на
Аристотеловата Метафизика в цялостен превод на Николай Гочев. То отново
съдържа встъпителна студия на преводача, организирана както следва: „Метафизиката“
като книга, Коментарите на „Метафизиката“, Ерудитските изследвания XIX–XXI в.,
Съществуващото – τὸ ὄν, Животът на Аристотел, Аристотелознанието на български
език, Българските преводи и коментари на „Метафизика“, За този превод,
Благодарности (стр.
7-36), превод (стр. 37-360), снабден с множество разяснителни коментари под
линия, индекс на понятията в забележителния обем от 100 страници (стр.
360-460), индекс на съкращенията (стр. 463-467), библиография (организирана в
следните рубрики: Издания, Коментари, Преводи, За Аристотел и Метафизиката,
Библиографии) и кратък послеслов на редактора Димка Гичева-Гочева (стр.
605-607). Последното издание е по-обемно от предишното със 120 страници,
защото, освен споменатия вече солиден научен апарат, то съдържа и 110 страници
преводачески резюмета с гръцки текст на най-сложните места (стр. 467-580). За
разлика от предишното, тук вече е добавен и индекс на имената (стр. 460-463).
Отново редактори са Иван Петров и Димка Гичева-Гочева.
Преводът на Николай
Гочев във всички изброени издания е направен по редактираното от Хю Треденик
издание на гръцкия текст на Имануел Бекер (Берлин, 1831; Оксфорд, 1837). Следва да се отбележи, че разясненията и
коментарите на отделните книги (особено обширни върху книги VII-IX) взимат
предвид всички по-влиятелни коментари и преводи от последните 200 години.
Такива са например преводите и коментарите на Швеглер, Бониц, Рос, Кубицки,
Трико, Фреде-Патциг и Реале, но и много други. Такъв обстоен коментар,
привеждащ примери и аргументи от двадесет и два превода на осем различни езици
се прави за пръв път на български. Преводът на Гочев е първият пълен български
превод на Метафизиката, дело на един преводач. В цялата история на
преводаческото дело има само девет случая, в които Метафизиката на
Аристотел е била превеждана за пръв път от един човек на даден език. Така Гочев
се оказва десетият в света, превел цялата Метафизика за пръв път на
даден език самостоятелно. Преди него това са направили само Мьорбеке (латински,
XIII в.), Тейлър (английски, 1801), Хенгщенберг (немски, 1824), Аскарате
(испански, 1875), Бартелеми Сент-Илер (френски, 1879), Карлини (италиански,
1928), Кубицки (руски, 1934), Бездечи (румънски, 1965), Лесняк (полски, 1983). Преводът на
български език на Аристотеловата Метафизика е интелектуално достижение
от ранга на образцовите за нашата хуманитарна култура преводи на Критика на
чистия разум на Имануел Кант (преводач Цеко Торбов, 1967) и на Битие и
време на Мартин Хайдегер (преводач Димитър Зашев, 2005).
ЛИТЕРАТУРА
АРИСТОТЕЛ.
2000. Метафизика. (Превод от старогръцки: Николай Гочев - книги I-III,
X-XIV и Иван Христов - книги IV-IX. Редакция: Димка Гичева-Гочева - книги
I-III, X-XIV.) София: „СОНМ“, ISBN: 954-8478-24-2.
АРИСТОТЕЛ.
2017. Метафизика I-III и X-XIV. (Превод от
старогръцки: Николай Гочев. Редакция: Димка Гичева-Гочева) София: „Дива 2007“, ISBN: 978-619-90314-8-3
АРИСТОТЕЛ. 2019. Метафизика
IV-IX. (Превод от старогръцки: Николай Гочев. Редакция: Иван
Петров) София: „Дива 2007“, ISBN: 978-619-91056-4-1
АРИСТОТЕЛ. 2020. Метафизика.
(Превод от старогръцки: Николай Гочев. Редакция: Димка Гичева-Гочева и Иван
Петров) София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, ISBN: 978-954-07-5239-6
АРИСТОТЕЛ.
2023. Метафизика. (Превод от старогръцки: Николай Гочев. Редакция: Димка
Гичева-Гочева, Иван Петров) София: Университетско издателство „Св. Климент
Охридски“, ISBN: 978-954-07-5676-9
REFERENCES
ARISTOTEL. 2000. Metafizika. (Prevod
ot starogratski: Nikolay Gochev - knigi I-III, X-XIV i Ivan Hristov - knigi
IV-IX. Redaktsia: Dimka Gicheva-Gocheva - knigi I-III, X-XIV.) Sofia: „SONM“,
ISBN: 954-8478-24-2.
ARISTOTEL. 2017. Metafizika I-III i
X-XIV. (Prevod ot starogratski: Nikolay Gochev. Redaktsia: Dimka
Gicheva-Gocheva) Sofia: „Diva 2007“, ISBN: 978-619-90314-8-3
ARISTOTEL. 2019. Metafizika IV-IX.
(Prevod ot starogratski: Nikolay Gochev. Redaktsia: Ivan Petrov) Sofia: „Diva
2007“, ISBN: 978-619-91056-4-1
ARISTOTEL. 2020. Metafizika. (Prevod
ot starogratski: Nikolay Gochev. Redaktsia: Dimka Gicheva-Gocheva i Ivan
Petrov) Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, ISBN:
978-954-07-5239-6
ARISTOTEL. 2023. Metafizika. (Prevod
ot starogratski: Nikolay Gochev. Redaktsia: Dimka Gicheva-Gocheva, Ivan Petrov)
Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, ISBN:
978-954-07-5676-9
Aristotle's
Metaphysics in Bulgarian Translation
Jassen
Andreev, Assist. Prof., PhD
ORCID
iD: 0009-0009-6020-5888
Institute
of Philosophy and Sociology
Bulgarian
Academy of Sciences
4,
Serdika St.
1000
Sofia, Bulgaria
E-mail: jassen.andreev@ips.bas.bg
No comments:
Post a Comment