днес: Общо събрание

 

Днес се провежда редовното годишно Общо събрание на най-стария и най-авторитетния наш университет, което този път е и отчетно-изборно. Той вече не е най-голям. УНСС ни изпревари по брой на студенти и докторанти.

Денят ще бъде дълъг, защото първо ще се избират няколко комисии, после ще се избира нов председател и заместник-председател на Общото събрание, които по закон и правилник имат немаловажни функции, но рядко се чува нещо за тях. Може би последният председател на Общото събрание, който се възползва от правомощията, които му дават законите и правилниците за тяхното прилагане, беше доц. д-р Петър Делев, който се противопостави и протестира срещу незаконната окупация на Ректората преди 10 години.

После ще има три отчета – мандатен отчетен доклад на ректора; доклад на председателя на Контролната комисия и доклад на университетския обществен застъпник, сиреч на омбудсмана.

Според мен липсват два отчета, които в момента правилниците и законите не изискват, но е не само хубаво, а и необходимо да се представят всяка година и на редовните годишни, и на отчетно-изборните събрания.

Единият от тези отчети би трябвало да бъде отчетът на Етичната комисия, а другият – на общоуниверситетския Студентски съвет.

Общият обем на трите отчета, които днес събранието ще обсъди накратко и ще приеме по всяка вероятност с почти пълно единодушие е над 200 страници.

Отчетът на ректора е както винаги – бездушна и бюрократична информация, без нито една самокритична фраза и с неспоменаване на най-пагубното срастване между овластените в университета и овластените извън него, което кулминира през последния мандатен период.

Отчетите на Контролния съвет и на омбудсмана са интересни, като от тях се разбира, че от санкциите на Контролния съвет по отношение на незаконосъобразността на вътрешноуниверситетски избори, решения и процедури, понякога има следствия и ефект. От отчета на омбудсмана се разбира, че жалбите до този стожер на общественото застъпничество, сиреч на онези, които са или се самовъзприемат като онеправдани, получават само пожелателно окуражаване, от което не е ясно дали произтича нещо.  

Ето затова е важно отчетът на Етичната комисия също да се представя пред Общото събрание всяка година, защото от нейните решения и препоръки, които тя по правилник отправя към ректора след сигнал на един или друг сигналоподател, последиците са повече от сериозни. Ректорът налага наказания по предложение на Етичната комисия, които никак не са безобидни, защото за някои от тях Кодексът на труда предвижда дисциплинарно уволнение. 

Два от тези случая нашумяха през мандатния период: проф. Михаил Мирчев, който даже не е щатен преподавател на СУ, а е вече пенсиониран преподавател на УНСС, стана жертва на свирепа гонка с явен политически заряд и избираемият курс, който водеше, му беше отнет. В медийната истерия изобщо беше пропуснато, че той не е преподавател на Софийския университет и че курсът е избираем.

След другия сигнал, който несъмнено отново имаше политически причини, поводи и претексти, преподавател от ЮФ напусна, като с това изпревари дисциплинарното уволнение. Причината: плагиатство. Но защо то е било потулено в продължение на години, а когато вече бившият наш колега стана видим на публичната сцена, това беше разкрито?

Има и други решения на Етичната комисия със сериозни дисциплинарни последици за потърпевшите, за които е хубаво Общото събрание да научава: например, наказването ми след току-що приключила положителна атестация във ФФ по „сигнал“ на партийния секретар на „Дай, България“ във филологическите факултети. За това съм писала и преди, но когато бъде избран новият ректор, ще поставя отново няколко въпроса пред него и пред новия Академичен съвет, както и пред новия състав на Контролната комисия и омбудсмана. Например, редно ли е Етичната комисия да пренебрегне сигнал, при това подаден от досегашен член на Академичния съвет, срещу доц. Стойчо Стойчев, който размахвал среден пръст пред протестиращи през лятото на 2020 г., сред които е имало и студенти от магистърски програми на ФФ? 

Ако някои преподаватели са защитени от сигналообследване, защото са медийни звезди и венцехвалители на управляващите, а други сме потърпевши от „сигнали“-доноси на неуспели кандидати за депутати на „Дай, България“, защо критерият за допустимост или недопустимост на сигналите не се включи в Правилника на Етичната комисия?

Според мен също така трябва да се възроди традицията, която съществуваше през първото десетилетие на този век. Студентският съвет на ФФ тогава всяка година представяше също доклад на годишното Общо събрание на ФФ, а също и общоуниверситетският Студентски съвет представяше доклади поне в края на мандатите. През последните години, доколкото изобщо мъждукаше някакъв академичен живот по време на пандемията, студентските съвети и на ФФ, и на целия университет работеха много и това се вижда и от сайта им, и от групите им във фейсбук. Имали са много успешно осъществени проекти, полезни инициативи, били са в помощ на колегите си за различни социални и битови въпроси, свързани с общежитията и стипендиите, например. Най-последната им идея – дебатът между четиримата кандидати за ректор – също беше добре обмислена и се случи преди седмица. Има обаче и намерения, които те са си поставяли като първостепенни задачи, но не са успели да ги решат. Например, да се признават кредитите и оценките на студентите, обучавани един или два семестъра по „Еразъм“ в чужди университети. 

В един обзорен доклад те би трябвало да съобщават на университетската общност какво и как са направили, и къде са били препънати в опита да решат например това или други нерешени задания.

Що се отнася до избора на новия ректор, предполагам, че ще се реши на балотаж, защото кандидатурите са четири и силни, но и уязвими всяка по своему. С всеки един от тях е имало отделна среща-разговор, представяне на мандатната им програма и отговаряне на въпроси от присъстващите в Аулата. 

Не бях на нито една от тях, защото не съм член на Общото събрание и нямам правото и отговорността да гласувам, но изгледах внимателно и четирите 15-минутни репортажи по студентската телевизия Алма Матер, както и целия дебат между четиримата, воден от бившия председател на Студентския съвет. По време на този дебат те се представиха накратко, поставяха си въпроси един на друг, отговаряха и на студентски въпроси, поставени анонимно в един електронен форум и избрани от водещия по степента на честотата на задаването им.

От този дебат, от биографиите на четиримата професори и от мандатните им програми, които вече месец са в интранет, научих много за тях и за намеренията ми. Някои от тях са намерения с голям размах, като например повторното откриване на Аграрен и Ветеринарен факултет в университета, за да се върне той към цялостната всеобхватност, която е имал през първата половина на ХХ век. Добре, но не е ли по-важно да се подменят асансьорите? По време на дебата се каза, че във всички университетски сгради има 72 асансьора, като половината от тях са опасни и не работят, само 2 асансьора от 72 са нови.

Сред нерешените проблеми, които новият ректор ще наследи, е и плачевното състояние на Астрономическата обсерватория в Борисовата градина. Какъв по-очевиден пример да се даде за резултатите от симбиозата и синергията на университетското ръководство и управлявалите столичната община през последния мандат?

Това, което ме отчая по време на дебата, дано да не съм чула добре, бяха недомлъвките, че печалният ремонт на Астрономическата обсерватория „уронва престижа на университета“ (sic!). Кой уронва престижа на университета? Тези, които са сключили неизгоден договор с фирмата-изпълнител и не са контролирали как тя (без)действа в продължение на месеци, или колегите от катедрата по Астрономия във ФзФ, които изпратиха възмутено писмо до институции и медии?

Недомлъвките за „уронването на престижа“ не ме правят оптимистка, че университетът ще престане да бъде репресивна и наказателна институция спрямо инакомислещите и критиците, който и от четиримата да бъде избран за ректор.

Аз имам по-голям трудов стаж от всеки един от тях и поради това се вълнувам чие име ще чуем довечера. От 41 години, от 1 октомври 1982 г. съм само тук – студентка, аспирантка, асистентка, доцентка. Имам само един еднократно проведен избираем курс в една магистърска програма на НБУ през пролетта на 2005 г.

Трудовият ми стаж се равнява на сбора на трудовиге стажове на двама от кандидатите за ректор.

Двама от тях са и доста по-млади от мен.

Но такива като мен никога не заемат никакви изборни и мандатни длъжности, и даже нямат правото да участват като делегати в Общото събрание. Защото с множество критични текстове и стотици настойчиви въпроси ... хъм, да, „уронвах“ и „петнях“...

И все пак, след избирането на новия ректор и на новия Академичен съвет може за пореден път да се опитам да поставя въпроси, които вече многократно съм задавала и на които досега не съм получила отговори. Само наказания от всякакви ейдоси и родове.