Вчера коментирах интервю във вестник "Дневник"
Преди 15 години Студентският съвет на Софийския университет, който по онова време се състоеше от млади хора с академичен профил, а не от активистчета на партийки, предложи в учебните планове на всички специалности задължително да се изучава дисциплината Академично писане и това да става още през първия семестър на първи курс.
Академичният съвет прие това решение, но после различните специалности, както обикновено, го приеха или не.
В някои специалности дисциплината е задължителна и се преподава още в първия семестър, в други е избираема. Едно от най-важните неща, които се включват в силабуса, сиреч в учебната програма, е порочността на плагиатството и съответно, различните стандарти и правила за цитиране: на книга, на статия в сборник или списание, на превод, на откъс от аудиокнига или видеолекция, под линия или в края на текста; европейски стандарт, харвардски стандарт и прочие.
В някои специалности колегите правят и пълен преговор на основните правописни правила. Преподава се умението да се чете с разбиране различни видове текст; техники на конспектиране, преразказване и резюмиране, срокове и изисквания към семестриални писмени работи; към бакалавърските дипломни, към магистърските тези, към дисертациите, към писмения държавен изпит – за онези, които ще предпочетат да се явят на писмен държавен, а не да защитят дипломна работа.
Впрочем, в някои хуманитарни специалности изобщо беше елиминирана възможността студентите да завършат с бакалавърски дипломни с общия аргумент, че няма да могат самостоятелно да ги напишат, ще компилират, преразказват и преписват.
Това е много обидно за най-добрите и най-амбициозни студенти от тези специалности, които планират академично развитие за по-нататък.
Вече повече от 10 години в СУ има софтуер в Мудъл, с който отговорници от всички специалности проверяват всички бакалавърски дипломни работи, магистърски тези и дисертации.
Софтуерът го прави за по-малко от час и заимстваните без обозначение пасажи излизат в ярък цвят, като даже програмката показва и откъде е взето – само обаче, ако преписаното е в интернет, а ако е в книга, издадена в малък тираж на някакъв език?
Наблюденията ми от миналогодишната лятна сесия, от тазгодишната зимна и лятна сесия са, че студентите масово започнаха да използват единствено и само не книги, а всякакви източници от интернет – понякога цитират не само откъде, но и на коя дата последно е било достъпено съответното място, както и трябва да бъде. В повечето случаи обаче не го правят и се оправдават с това, че са затворени по домовете си вече година и половина, учим имитативно-виртуално, библиотеки и специализирани книги по родните им места няма, а интернет е безкраен...
"Дневник" се е фиксирал в един конкретен случай, но проблемът е наистина огромен: за всички тези студенти, които прекараха вече три семестъра в режима на дистанционното "обучение", копирането и лепенето, превеждането от чужди езици с автоматичните устройства на търсачките и снаждането на парчета от други автори в уж техните студентски текстове тип пачуърк, се превръща в правило и норма.
димка гочева
Изречението от интервюто, което е избрано да стане заглавие на материала, е повече от обидно за по-голямата част от преподавателите, учените и изследователите у нас, най-малко защото вече повече от 10 години всички дипломни работи, дисертации, хабилитационни публикации и прочие, които се оценяват в процедури, се предават и на компактдискове в електронен формат и се проверяват за плагиатство.
Като окалвате и омаскарявате целокупната преподавателска и изследователска общност с изказвания като това, изведени в заглавието, защо се чудите после, че напред излизат и в публичността се утвърждават простащината, грубиянството, цинизмът и арогантността?
Имаше един знаков случай: професор Хикс Игрек, който беше бил два пъти шеф на катедра и два мандата декан на факултет, беше разобличен, че големият докторат е преведен от книга, издадена на руски в Новосибирск.
Но това стана чак когато проф. Хикс Игрек беше заместник-ректор и изобличението направи смела колега от ВТУ.
Освен това, най-важното в случая: изобличеният имаше връзки и протекции в една партийна централа... Пак стигаме до вредната политизация, която убива академизма. Изобличенията на плагиатството се правят тогава и само тогава, когато трябва да се удари някой "враг" от съперничеща партия, а никой не обелва дума как ще е тази идваща вече нова учебна година: пак ли студентите ще "учат" дистанционно, вече четвърти и пети семестър?
Дистанционната имитация на образование ги поставя в безизходица, защото малко са дисциплините, които могат да се похвалят с пълен набор от дигитализирани книги, учебници, преводи, речници, справочници, карти, атласи и прочие. И тогава им остава широката нива на интернет, автоматичното превеждане на информация от съмнителен характер, уикицитатите, които приписват на мислители от миналото небивали глупости, изказвания, които те не са правили и прочие.
димка гочева
No comments:
Post a Comment