книгата и предупрежденията

Преди 5 години на този ден, 5 август 2016 г., си отиде проф. Богдан Богданов.

Бог да го прости и да почива в мир!

В следващите редове ще припомня само за един аспект от неговото многостранно жизнено дело, за участието му в процесите по управлението по образователната политика, но ще стане дума и за някои днешни наши неволи, така че предупреждавам: няма да е много приятно за четене. Който не иска да си разваля настроението в жегите, да не продължава по-нататък.

Тази пролет, когато трябваше да бъда вписана във фамозните регистри на злокобната НАЦИД с втората ми дисертация, като един от цитиращите ме колеги бях посочила неговото име и три места от книгата му Отделно и заедно. Някакво неизвестно, добре скрито зад анонимност лице, изпратило на колегата Зорница Ангелова от ФФ, която технически попълва „клетките“ в прокрустовата наукометрична таблица, съобщение, че тези три цитата не бива да бъдат вписани там, защото книгата Отделно и заедно не е е сериозна научна монография, а повърхностно сборниче...

Първото нещо, което си помислих, когато прочетох препратеното съобщение, беше „Ако беше жив, как ли щеше да го приеме?“.

А всъщност, ако беше останал жив, изобщо нямаше да се стигне до промените в образователното законодателство от 2018 г., овластяването на НАЦИД и всички съпътстващи „колатерални щети“, на които станаха жертви хиляди български учени и науката като целокупност.

Проф. Богданов, като класически филолог, историк на литературата и културата, и като истински интелектуалец, като един от учредителите и дългогодишен председател на настоятелството на НБУ имаше своя цялостна теория за висшето образование, вкоренена здраво в отличното познаване на античната философия. Той беше един от най-енергичните застъпници на антиетатистките идеи по отношение и на променянето на законите за висшето образование и за научните степени и звания, и на тяхното прилагане, и на всичко останало, което се пръква в Народното събрание като норма, а после се прилага на дело.

Битките започнаха отдавна, като най-острастените дискусии и спорове, конференции, работни срещи и прочие говорилни, се проведоха от 1997 до 2001 г. По времето на управлението на ОДС, в чийто мандат почти до края министър на образованието беше проф. Димитър Димитров, а заместник-министър с ресор наука и изследвания беше проф. дхн Борислав Тошев. Той беше апостолът на тоталния държавен контрол и управление на "висшите училища", пророкът на импактфакторите и наукометрията, на публикуването изключително на английски и от само себе си се разбира, на сериозни научни статии и монографии, а не на някакви си там книжлета.

Ясно е какви бяха и продължават да са фронтовите линии – етатисти срещу автономисти, сциентисти срещу хуманитари. Разбира се, не всички хора на точните науки са против хуманитарите и не всички преподаватели от държавните университети искат министерски диктат за всичко и всички. 

Не само защото ръководеше първия и най-важен и досега частен университет у нас, а защото имаше идея за това що е то университет и своя философия за образованието, проф. Богданов не беше единственият, но може би беше най-влиятелният и най-известният от онези, които предупреждаваха: в никакъв случай не бива да се свръховластява МОН, което по онова време беше МОНТ – министерство на образованието, науката и технологиите. Принципният аргумент беше: какво ще се случи, когато министър и заместник-министър на висшето образование бъдат случайни, неуниверситетски хора?

Видяхме какво се случи.

Принципното съображение на автономистите беше и остава: каквото и да е правителството, който или която да са министри и заместник-министри, не трябва да се появява никаква структура, която да се управлява от министерството, защото може да се случи страната да бъде управлявана от хора, които са много далеч от науката, културата, изкуствата и прочие. Както и стана.

Тази позиция взе превес, утвърди се, но животът ѝ беше кратък. Само две десетилетия. През 1999 г. беше създадена Националната агенция за оценяване и акредитация, която пое грижата за осигуряване на качеството в институциите, предлагащи висше образование. За почти пълни 20 години, от 1999 г. до 2018 г. това беше най-високата кота за управление, мандатът на ръководителя ѝ е седемгодишен.

Най-хубавите неща се случиха в периода от 2004 до 2011 г., когато неин председател беше проф. дхн Иван Панайотов – човекът, за когото се пише, споменава и говори несъразмерно малко, но който за седем години направи най-доброто от най-доброто: бяха проведени първите акредитации; нашата акредитационна агенция стана част от европейски и световни сходни организации и, да си дойдем на думата, бяха създадени първите регистри на учените и изследователите у нас.

Между НАОА и НАЦИД има няколко огромни разлики: във всички комисии и подкомисии на НАОА членовете на комисиите, които оценяват в НАОА се избират от факултетните и академичните съвети. Така учените оценяват учени. В НАЦИД хората се назначават от министъра, който и да е той или тя, а той или тя може да са случайни хора без академична биография, опит и публикации. Той или тя назначават чиновниците в НАЦИД, които също не са учени и може би единици от тях са доктори, но по една научна специалност, а всички вкупом оценяват университетски хора и изследователи от БАН от всякакви научни специалности, вписват когото пожелаят, обявяват едни книги за несъществуващи, други – за ненаучни, трети – за кръгли нули.

Да повторя, проф. Богданов не беше единственият, но неговата дума се чуваше най-силно. В периода, в който се провеждаха много от обсъжданията как и защо да се променя Законът за висшето образование и Законът за научните степени и звания, който беше в сила до 2010 г., от страна на НБУ най-често участваха проф. Мирослав Дачев, проф. Людмил Георгиев, проф. Сергей Игнатов и проф. Бойчо Кокинов – Бог да го прости! Той имаше и най-хапливия език и понякога задаваше въпроси като: „И как точно ще си измерим колко точно ни е голям импакт-факторът?“, или „Добре, де, като ни изчислите индивидуалната числова стойност, къде ще ни я татуирате?“

До 2015 г., докато беше жив проф. Богданов, все още никой не можеше да повярва какъв преврат се готви, как най-важната работа ще бъде иззета от НАОА и ще бъде предадена във властта на НАЦИД.

Мнозина бяха онези учени, които предупреждаваха: не просто автономията на университетите ще бъде съсечена, не просто хуманитаристиката ще бъде унищожена, ще пострада цялата българска наука и всички учени. 

Човекът, който според мен има най-голяма заслуга да се предотврати бедствието поне за известно време, беше проф. дхн Иван Панайотов: от 2004 до 2011 г. сами подавахме заявления за вписване в регистрите на НАОА, веднъж на три години трябваше да се обновява информацията за участията ни в конференции, публикации и прочие. Регистрите бяха занемарени в периода от 2011 до 2018 г. когато агенцията беше управлявана от друг професор. До края на мандата си той така и не разбра, че има там и едни регистри за поддържане, а може би е бил на мнение, че институцията, която ръководи, трябва да се обезкръви и всяка изпълнителна власт да прави каквото ѝ скимне чрез структура, управлявана от министерството. Така стана след май 2018 г.

Потърпевшите са ясни: проф. Камен Велев в едно интервю от началото на миналата година, цитирано в „СЕГА“, каза, че в техническия университет специалисти по хладилници рецензират дисертации за асансьори. В Народното събрание се чу, че във ветеринарните науки специалисти по овце участват в научни журита за отглеждането на риби и т.н.

Измерващите количеството, точкуващите монографиите и сравняващите големината на импактфакторите (си), управляват образованието.

Най-приносната философска книга на професор Богданов  – Отделно и заедно –

е квалифицирана post mortem като несериозно и не-приносно, не-импакт-факторно, незаслужаващо внимание незначително сборниче.

Не знам чие е мнението, защото чиновниците в НАЦИД, които ни наукометрят, както и техните университетски експертни съветници, за нас, преподавателите от ФФ са анонимни. На колегите от ФКНФ им е дадено правото, ако желаят, сами да си попълват прокрустовите „клетки“ и те виждат трите имена на служителите в НАЦИД, които одобряват или не дадено заглавие, но впоследствие някакви анонимни оценители могат да изтрият когото пожелаят и което заглавие пожелаят.

Разбира се, за днешната ситуация допринесе и бездействието на университетите. В университета в Краков, който е създаден през 1364 г., от 1371 г. се водят подробни регистри на докторите, които са се изучили там. В миналите векове са били изписвани имената им върху волски кожи, всичко отдавна е дигитализирано. Този университет има памет...

Няколко пъти на Общи събрания на ФФ съм предлагала факултетът да си направи свои регистри на дисертациите, авторефератите, рецензиите и становищата. Първият път, когато направих това предложение, беше през октомври 2012 г.

*** 

От проф. Богданов съм научила много и той заедно с проф. Радев са хората, които най-силно са ми повлияли. 

Бог да прости Богдан и Ради, и да бъде вечна паметта им!