вчера коментирах в "Дневник"

Вчера коментирах интервю във вестник "Дневник" 

https://www.dnevnik.bg/intervju/2021/08/27/4245927_kalin_kostov_plagiatstvoto_se_e_prevurnalo_v/?ref=id

Преди 15 години Студентският съвет на Софийския университет, който по онова време се състоеше от млади хора с академичен профил, а не от активистчета на партийки, предложи в учебните планове на всички специалности задължително да се изучава дисциплината Академично писане и това да става още през първия семестър на първи курс.
Академичният съвет прие това решение, но после различните специалности, както обикновено, го приеха или не.
В някои специалности дисциплината е задължителна и се преподава още в първия семестър, в други е избираема. Едно от най-важните неща, които се включват в силабуса, сиреч в учебната програма, е порочността на плагиатството и съответно, различните стандарти и правила за цитиране: на книга, на статия в сборник или списание, на превод, на откъс от аудиокнига или видеолекция, под линия или в края на текста; европейски стандарт, харвардски стандарт и прочие.
В някои специалности колегите правят и пълен преговор на основните правописни правила. Преподава се умението да се чете с разбиране различни видове текст; техники на конспектиране, преразказване и резюмиране, срокове и изисквания към семестриални писмени работи; към бакалавърските дипломни, към магистърските тези, към дисертациите, към писмения държавен изпит – за онези, които ще предпочетат да се явят на писмен държавен, а не да защитят дипломна работа.
Впрочем, в някои хуманитарни специалности изобщо беше елиминирана възможността студентите да завършат с бакалавърски дипломни с общия аргумент, че няма да могат самостоятелно да ги напишат, ще компилират, преразказват и преписват.
Това е много обидно за най-добрите и най-амбициозни студенти от тези специалности, които планират академично развитие за по-нататък.
Вече повече от 10 години в СУ има софтуер в Мудъл, с който отговорници от всички специалности проверяват всички бакалавърски дипломни работи, магистърски тези и дисертации.
Софтуерът го прави за по-малко от час и заимстваните без обозначение пасажи излизат в ярък цвят, като даже програмката показва и откъде е взето – само обаче, ако преписаното е в интернет, а ако е в книга, издадена в малък тираж на някакъв език?
Наблюденията ми от миналогодишната лятна сесия, от тазгодишната зимна и лятна сесия са, че студентите масово започнаха да използват единствено и само не книги, а всякакви източници от интернет – понякога цитират не само откъде, но и на коя дата последно е било достъпено съответното място, както и трябва да бъде. В повечето случаи обаче не го правят и се оправдават с това, че са затворени по домовете си вече година и половина, учим имитативно-виртуално, библиотеки и специализирани книги по родните им места няма, а интернет е безкраен...
"Дневник" се е фиксирал в един конкретен случай, но проблемът е наистина огромен: за всички тези студенти, които прекараха вече три семестъра в режима на дистанционното "обучение", копирането и лепенето, превеждането от чужди езици с автоматичните устройства на търсачките и снаждането на парчета от други автори в уж техните студентски текстове тип пачуърк, се превръща в правило и норма.

димка гочева

Изречението от интервюто, което е избрано да стане заглавие на материала, е повече от обидно за по-голямата част от преподавателите, учените и изследователите у нас, най-малко защото вече повече от 10 години всички дипломни работи, дисертации, хабилитационни публикации и прочие, които се оценяват в процедури, се предават и на компактдискове в електронен формат и се проверяват за плагиатство.

Като окалвате и омаскарявате целокупната преподавателска и изследователска общност с изказвания като това, изведени в заглавието, защо се чудите после, че напред излизат и в публичността се утвърждават простащината, грубиянството, цинизмът и арогантността?

Имаше един знаков случай: професор Хикс Игрек, който беше бил два пъти шеф на катедра и два мандата декан на факултет, беше разобличен, че големият докторат е преведен от книга, издадена на руски в Новосибирск.
Но това стана чак когато проф. Хикс Игрек беше заместник-ректор и изобличението направи смела колега от ВТУ.

Освен това, най-важното в случая: изобличеният имаше връзки и протекции в една партийна централа... Пак стигаме до вредната политизация, която убива академизма. Изобличенията на плагиатството се правят тогава и само тогава, когато трябва да се удари някой "враг" от съперничеща партия, а никой не обелва дума как ще е тази идваща вече нова учебна година: пак ли студентите ще "учат" дистанционно, вече четвърти и пети семестър?
Дистанционната имитация на образование ги поставя в безизходица, защото малко са дисциплините, които могат да се похвалят с пълен набор от дигитализирани книги, учебници, преводи, речници, справочници, карти, атласи и прочие. И тогава им остава широката нива на интернет, автоматичното превеждане на информация от съмнителен характер, уикицитатите, които приписват на мислители от миналото небивали глупости, изказвания, които те не са правили и прочие.

димка гочева

фрагмент от Хераклит

Хераклит казва:

πυρὸς τροπαὶ πρῶτον θάλασσα,

θαλάσσης δὲ τὸ μὲν ἥμισυ γῆ, τὸ δὲ ἥμισυ πρηστήρ ...

θάλασσα διαχέεται καὶ μετρέεται εἰς τὸν αὐτὸν λόγον

 ὁκοῖος πρόσθεν ἦν ἢ γενέσθαι γῆ

 

Превращенията на огъня са: първо море,

от морето – наполовина земя, наполовина буря…

 

Морето се разлива и спазва мярката на същия този логос,

такъв, какъвто е съществувал преди да се роди земята.

 

Цитира го съвсем точно Климент Александрийски в „Стромата“, като добавя и от себе си прозаични пояснения:

В изданието на Дийлс и Кранц това е фрагмент 31B DK:

 

„Понеже твърдял, че е и раждащо се, и умиращо, указва превращенията:

 

Превращенията на огъня са: първо море,

от морето – наполовина земя, наполовина буря…“

 

По силата на това, казва, че от името на управляващия Логос и Бог,

огънят превръща всичко през въздух във влага, която е приспособима и е като семе на подреждането на космоса и която нарича море. От тази влага се раждат после небето и земята, и всичко, което те обхващат. А начинът, по който се възстановява обратно и изгаря, ще стане ясен от това:  

 

„Морето се разлива и спазва мярката на същия този Логос,

такъв, какъвто е съществувал преди да се роди земята.“

 

Преводът е на Илия Панчовски – Бог да го прости!

В: Илия Панчовски. Хераклитови фрагменти. С., 2000, „ЛИК“, страница 9.

 

 

 

 

 

осма Лятна школа

 

https://www.facebook.com/events/2517237385089057?ref=newsfeed

Днес започва вече осмата Лятна школа по класически езици за ученици и студенти. На страницата за събитието във фейсбук

https://www.facebook.com/events/2517237385089057?ref=newsfeed четем:

ЛЯТНАТА ШКОЛА ПО КЛАСИЧЕСКИ ЕЗИЦИ ще се проведе за осми път през 2021 г. По утвърдената през времето традиция, в края на август на школата се срещат ученици, студенти, учители, асистенти, професори – всички водени от желанието за задълбочени занимания с древните езици и от стремежа за пълноценно прекарване на своето σχολή – „свободно време“, но и „място за учене“, откъдето, както всеки път си припомняме, идват латинската дума schola и българската дума школа.

Заповядайте!

В програмата се предвиждат часове по латински и старогръцки език и други древни езици, лекции и музически занимания.

Преподаватели са учени от СУ „Св. Климент Охридски“ и от други учебни заведения в страната.

И тази година школата ще се проведе (при спазване на всички актуални противоепидемични мерки) в Центъра за подготовка на ученици за олимпиади близо до метростанция „Жолио Кюри“. Участниците от София няма да ползват пансион, като ще идват в базата за времето на заниманията. Участниците, които не живеят в София, ще имат възможност да използват пансиона на базата.В школата могат да участват:
- ученици от гимназиите и средните училища в София, които изучават латински език като част от задължителната програма или под формата на извънкласна дейност;
- студенти от специалност „Класическа филология“;
- други ученици и студенти, които имат начални познания поне по латински.
Условието за участие е любовта към заниманията с класически езици. Участието както на начинаещи, така и на много напреднали се насърчава!

Подробности относно записването можете да намерите на страницата на школата: https://schola.bg/%d0%bb%d1%8f%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d1%88.../ .

В школата през 2021 г. могат да участват до 60 души.LATINE LEGE HIC: https://schola.bg/latine-2/ .При въпроси: dimitar.dragnev@gmail.com или тук във Фейсбук.

Следете новата информация с хаштаг #Лятнаschola .

*** 

Успех, колеги!

разказче за морето

 

"Не може два пъти да видиш едно и също море".

Хераклит го е казал.

А Платон в "Кратил" го редактирал и преиначил, като написал, че един от спорещите там казва: "и като посочил течението на една река, казал, че всичко тече и всичко се движи, и два пъти не може да влезеш в една и съща река".

Хераклит бил маниакален гений-поет-философ, образцов мизантроп, прапрадядо на Ницше в няколко аспекта. Платон знаел, че написаното остава и диалозите му трябва да се четат най-малко две хилядолетия и половина след смъртта му – от всякакви хора.

Затова Платон похарчил умопомрачителна част от огромното си наследство на един от най-богатите атински родове. Вместо прагматично да се заеме с корабостроителен бизнес или търговия със зехтин, вино и маслини като братята му Главкон и Адимант, Платон тръгнал да търси приключения в Сицилия. В колониите на Велика Елада – в Тарент, Сибарис, Метапонт, Локри и Регион, а после и на острова Тринакрия в Месена и Сиракуза, изкупил единичните и добре пазени ръкописи от Филолай и Тимей. А те били единични, както са уникални платната на художниците, рисувани с маслени бои.

Платон бил един от най-богатите атински аристократи и можел да утрои наследството си като братята си Адимант и Главкон, но преценил, че няма смисъл, защото и той нямал деца, а и те нямали.

Платон направил най-добрата инвестиция. По-смислена и богоугодна инвестиция от неговата няма в цялата история.

Платон похарчил почти всичко, за да купи от Сиракуза най-качествения папирус. "Папирусът не расте на скала", както е написал един египтянин, а се тъче от листата на едно растение, което расте в устията на реки, вливащи се в Средиземното. Написаното на камък остава ли? Клишето казва "да", но и написаното на камък може да бъде унищожено от пожар, особено ако камъкът е мрамор.

Затова Платон добре обмислил как да инвестира наследството си. Тъй и тъй нямали наследници той и братята му, поне написаното от него да остане, а те двамата да станат главни герои-събеседници на Сократ в един от диалозите му.

Платон изкупил в Сиракуза всичкия наличен папирус и предплатил авансово и за папируса през следващите години.

Написаното от Платон се е запазило, защото Платон е знаел и разбирал всичко и за материите на материалните носители на словото. Върху пергамент може да се пише и трие многократно, да се пише върху един, втори, трети палимпсест. Върху папирус се пише еднократно, написаното не може да бъде изтрито изцяло и окончателно по никакъв начин, а освен това папирусът гори по-бавно и по-трудно от мрамора.

Платон изпълнил своя човешки и цивилизационен дълг, като похарчил бомбастична част от наследството си, за да си купи папирус, върху който да пише диалозите и писмата си. За да се запазят за хилядолетията. Защото не страдал от излишна скромност и разбирал, че пише с божествен ентусиазмос.

А когато пишел "Кратил", си помислил: "Земята е неизбродна, има хора, които живеят навътре в сушата и не знаят какво е това море. Щом Омир го е казал, значи е така. Ако напиша сега, че Хераклит е казал, че не можеш да видиш два пъти едно и също море, мнозина няма да разберат – нито сега, нито след векове, когато със сигурност пак ще ме четат. Я да взема да напиша, че Хераклит казва, че два пъти не можеш да влезеш в една и съща река. Защото реки има навсякъде, е морето не е познато на всички хора по Земята. Тя е много по-голяма от сушата около Средиземното и както написах във "Федон", които си мислят, че земите са само около Средиземното, са като жаби около гьол. Ще заменя Хераклитовото море с река, че да се сещат всички за що иде реч. Така и така редактирам и преиначавам думите на всички, които уж преразказвам."

Заключение: Хераклит казал, че два пъти не можеш да видиш едно и също море, а Платон го редактирал, за да го разбират всички хора по света през хилядолетията, когато ще бъде четен.

Ivan Mladenov, И Аристотел никога не цитира съвсем точно. Големите мислители прегръщат своите предходници и ги представят като пророци на тяхното свое собствено слово. Всички велики и оригинални философи не са стопроцентово надеждни историци на философията. Нито Платон, нито Аристотел, нито Хегел. На Диоген Лаерций, у когото няма един грам оригиналност, половината от "свидетелствата" за живота, ученията и изреченията на великите философи са измислени от него.

Ivan Mladenov, като знаем през какви перипетии са преминали ръкописите на Аристотел, как са били редактирани и събрани, уж подредени, ама не съвсем добре наредени от Андроник от Родос доста по-късно, и към четенето им трябва да пристъпваме с едно на ум. Единственият трактат, за който не се спори, дали редът на книгите в него би бил такъв, ако самият Аристотел би ги подреждал, а не Андроник, е "Никомахова етика". За всичко останало се спори – и за реда на книгите, и за реда на главите вътре в книгите. Даже и за "Никомахова етика", която е уж най-безпроблемна, има спорове: главата за снизходителността като най-висше проявление на справедливото къде точно да бъде в книга Епсилон. Затова античната философия трябва да се преподава недогматично, със здравословен скептицизъм и размах на въображението.

Zornitsa Hristova, "меня сегодня Муза посетила, да посидела и ушла...". Докато си пиех кафето, Музата ми го прошепна, само трябваше да бързам да напиша всичко, което Тя продиктува, хем бързо, хем точно.

По-горе съм написала, че и Аристотел никога не цитира съвсем точно, но не съм съвсем права. Благодаря на всички, които са харесали този коментар, но да уточня. Когато става дума за литература, а не за философските му предшественици, той е педантичен. Например, в "Никомахова етика" многократно са цитирани или са посочени съвсем точно герои и моменти от сюжета на Омировия епос и двете Хезиодови творби, от няколко трагедии на Софокъл и Еврипид, цитирани са стихове от Агатон, Симонид, Епихарм, Теогнид, Солон, Каркин, Александрид и Евен. Има гноми от Биант и Питак, поговорки, епиграми от автори, които по негово време са били отлично познати и популярни, като поради това той не споменава имената им, но за жалост те не са се запазили. Има и скрити препратки към повече от разпознаваеми сюжети. Например, примерът в кн. Епсилон за неволното убийство, което се оказва неумишлено отцеубийство, несъмнено е свързан с Едип цар на Софокъл (1135а15-35), а примерът за умишленото майцеубийство е от изгубена творба на Еврипид (гл. 11, 1136a10-15). Когато в другите му лекционни конспекти става дума за предаване на идеите, мислите и схващанията на философствалите преди него, цитира стихове, най-много от Емпедокъл, но цитати в проза няма нито един. Споменават се имената им, понякога със заглавията на творбите, понякога без, но представянето на мисленето им той винаги прави със свои термини и свои понятия, така както постъпват всички философи със свой светоглед и парадигми за осмисляне на всичко.

публикувано във фейсбук на 9 август

nd 188 others

Like

Comment

Share

книгата и предупрежденията

Преди 5 години на този ден, 5 август 2016 г., си отиде проф. Богдан Богданов.

Бог да го прости и да почива в мир!

В следващите редове ще припомня само за един аспект от неговото многостранно жизнено дело, за участието му в процесите по управлението по образователната политика, но ще стане дума и за някои днешни наши неволи, така че предупреждавам: няма да е много приятно за четене. Който не иска да си разваля настроението в жегите, да не продължава по-нататък.

Тази пролет, когато трябваше да бъда вписана във фамозните регистри на злокобната НАЦИД с втората ми дисертация, като един от цитиращите ме колеги бях посочила неговото име и три места от книгата му Отделно и заедно. Някакво неизвестно, добре скрито зад анонимност лице, изпратило на колегата Зорница Ангелова от ФФ, която технически попълва „клетките“ в прокрустовата наукометрична таблица, съобщение, че тези три цитата не бива да бъдат вписани там, защото книгата Отделно и заедно не е е сериозна научна монография, а повърхностно сборниче...

Първото нещо, което си помислих, когато прочетох препратеното съобщение, беше „Ако беше жив, как ли щеше да го приеме?“.

А всъщност, ако беше останал жив, изобщо нямаше да се стигне до промените в образователното законодателство от 2018 г., овластяването на НАЦИД и всички съпътстващи „колатерални щети“, на които станаха жертви хиляди български учени и науката като целокупност.

Проф. Богданов, като класически филолог, историк на литературата и културата, и като истински интелектуалец, като един от учредителите и дългогодишен председател на настоятелството на НБУ имаше своя цялостна теория за висшето образование, вкоренена здраво в отличното познаване на античната философия. Той беше един от най-енергичните застъпници на антиетатистките идеи по отношение и на променянето на законите за висшето образование и за научните степени и звания, и на тяхното прилагане, и на всичко останало, което се пръква в Народното събрание като норма, а после се прилага на дело.

Битките започнаха отдавна, като най-острастените дискусии и спорове, конференции, работни срещи и прочие говорилни, се проведоха от 1997 до 2001 г. По времето на управлението на ОДС, в чийто мандат почти до края министър на образованието беше проф. Димитър Димитров, а заместник-министър с ресор наука и изследвания беше проф. дхн Борислав Тошев. Той беше апостолът на тоталния държавен контрол и управление на "висшите училища", пророкът на импактфакторите и наукометрията, на публикуването изключително на английски и от само себе си се разбира, на сериозни научни статии и монографии, а не на някакви си там книжлета.

Ясно е какви бяха и продължават да са фронтовите линии – етатисти срещу автономисти, сциентисти срещу хуманитари. Разбира се, не всички хора на точните науки са против хуманитарите и не всички преподаватели от държавните университети искат министерски диктат за всичко и всички. 

Не само защото ръководеше първия и най-важен и досега частен университет у нас, а защото имаше идея за това що е то университет и своя философия за образованието, проф. Богданов не беше единственият, но може би беше най-влиятелният и най-известният от онези, които предупреждаваха: в никакъв случай не бива да се свръховластява МОН, което по онова време беше МОНТ – министерство на образованието, науката и технологиите. Принципният аргумент беше: какво ще се случи, когато министър и заместник-министър на висшето образование бъдат случайни, неуниверситетски хора?

Видяхме какво се случи.

Принципното съображение на автономистите беше и остава: каквото и да е правителството, който или която да са министри и заместник-министри, не трябва да се появява никаква структура, която да се управлява от министерството, защото може да се случи страната да бъде управлявана от хора, които са много далеч от науката, културата, изкуствата и прочие. Както и стана.

Тази позиция взе превес, утвърди се, но животът ѝ беше кратък. Само две десетилетия. През 1999 г. беше създадена Националната агенция за оценяване и акредитация, която пое грижата за осигуряване на качеството в институциите, предлагащи висше образование. За почти пълни 20 години, от 1999 г. до 2018 г. това беше най-високата кота за управление, мандатът на ръководителя ѝ е седемгодишен.

Най-хубавите неща се случиха в периода от 2004 до 2011 г., когато неин председател беше проф. дхн Иван Панайотов – човекът, за когото се пише, споменава и говори несъразмерно малко, но който за седем години направи най-доброто от най-доброто: бяха проведени първите акредитации; нашата акредитационна агенция стана част от европейски и световни сходни организации и, да си дойдем на думата, бяха създадени първите регистри на учените и изследователите у нас.

Между НАОА и НАЦИД има няколко огромни разлики: във всички комисии и подкомисии на НАОА членовете на комисиите, които оценяват в НАОА се избират от факултетните и академичните съвети. Така учените оценяват учени. В НАЦИД хората се назначават от министъра, който и да е той или тя, а той или тя може да са случайни хора без академична биография, опит и публикации. Той или тя назначават чиновниците в НАЦИД, които също не са учени и може би единици от тях са доктори, но по една научна специалност, а всички вкупом оценяват университетски хора и изследователи от БАН от всякакви научни специалности, вписват когото пожелаят, обявяват едни книги за несъществуващи, други – за ненаучни, трети – за кръгли нули.

Да повторя, проф. Богданов не беше единственият, но неговата дума се чуваше най-силно. В периода, в който се провеждаха много от обсъжданията как и защо да се променя Законът за висшето образование и Законът за научните степени и звания, който беше в сила до 2010 г., от страна на НБУ най-често участваха проф. Мирослав Дачев, проф. Людмил Георгиев, проф. Сергей Игнатов и проф. Бойчо Кокинов – Бог да го прости! Той имаше и най-хапливия език и понякога задаваше въпроси като: „И как точно ще си измерим колко точно ни е голям импакт-факторът?“, или „Добре, де, като ни изчислите индивидуалната числова стойност, къде ще ни я татуирате?“

До 2015 г., докато беше жив проф. Богданов, все още никой не можеше да повярва какъв преврат се готви, как най-важната работа ще бъде иззета от НАОА и ще бъде предадена във властта на НАЦИД.

Мнозина бяха онези учени, които предупреждаваха: не просто автономията на университетите ще бъде съсечена, не просто хуманитаристиката ще бъде унищожена, ще пострада цялата българска наука и всички учени. 

Човекът, който според мен има най-голяма заслуга да се предотврати бедствието поне за известно време, беше проф. дхн Иван Панайотов: от 2004 до 2011 г. сами подавахме заявления за вписване в регистрите на НАОА, веднъж на три години трябваше да се обновява информацията за участията ни в конференции, публикации и прочие. Регистрите бяха занемарени в периода от 2011 до 2018 г. когато агенцията беше управлявана от друг професор. До края на мандата си той така и не разбра, че има там и едни регистри за поддържане, а може би е бил на мнение, че институцията, която ръководи, трябва да се обезкръви и всяка изпълнителна власт да прави каквото ѝ скимне чрез структура, управлявана от министерството. Така стана след май 2018 г.

Потърпевшите са ясни: проф. Камен Велев в едно интервю от началото на миналата година, цитирано в „СЕГА“, каза, че в техническия университет специалисти по хладилници рецензират дисертации за асансьори. В Народното събрание се чу, че във ветеринарните науки специалисти по овце участват в научни журита за отглеждането на риби и т.н.

Измерващите количеството, точкуващите монографиите и сравняващите големината на импактфакторите (си), управляват образованието.

Най-приносната философска книга на професор Богданов  – Отделно и заедно –

е квалифицирана post mortem като несериозно и не-приносно, не-импакт-факторно, незаслужаващо внимание незначително сборниче.

Не знам чие е мнението, защото чиновниците в НАЦИД, които ни наукометрят, както и техните университетски експертни съветници, за нас, преподавателите от ФФ са анонимни. На колегите от ФКНФ им е дадено правото, ако желаят, сами да си попълват прокрустовите „клетки“ и те виждат трите имена на служителите в НАЦИД, които одобряват или не дадено заглавие, но впоследствие някакви анонимни оценители могат да изтрият когото пожелаят и което заглавие пожелаят.

Разбира се, за днешната ситуация допринесе и бездействието на университетите. В университета в Краков, който е създаден през 1364 г., от 1371 г. се водят подробни регистри на докторите, които са се изучили там. В миналите векове са били изписвани имената им върху волски кожи, всичко отдавна е дигитализирано. Този университет има памет...

Няколко пъти на Общи събрания на ФФ съм предлагала факултетът да си направи свои регистри на дисертациите, авторефератите, рецензиите и становищата. Първият път, когато направих това предложение, беше през октомври 2012 г.

*** 

От проф. Богданов съм научила много и той заедно с проф. Радев са хората, които най-силно са ми повлияли. 

Бог да прости Богдан и Ради, и да бъде вечна паметта им!