тираничен административен тормоз

За съжаление, не е вярно.

По време на извънредното положение, което по всяка вероятност ще продължи още месеци, а може би и години, онези преподаватели, които предпочитат да общуват със студентите през тази платформа, може да останат без работа и да бъдат уволнени от най-стария университет. 

Миналата седмица в петък, на 23 октомври, се проведе Общото събрание на Философския факултет, виртуално, разбира се, и почти единствена тема в изказванията на всички, които се изказаха с камера и микрофон, както и на всички, които писмено се изказваха в чата, бяха проблемите на преподаването през различните платформи, които ползваме.

Много изказвания и въпроси останаха без отговор, като накрая се каза задължителното в тези случаи и обтекаемо "благодаря", и беше обещано, че всички поставени проблеми ще бъдат разгледани, обсъдени, обмислени и прочие.

Няма и три работни дни по-късно получаваме императивни писма от секретарките, че на онези от нас, които общуват със студентите чрез други платформи, а не чрез Мудъл, Майкрософт Тиймс или Наследство.бг, няма да им бъдат отчетени часовете. 

Какъв беше тогава смисълът от провеждането на Общо събрание на ФФ в петък и от нашите изказвания

с камера и с микрофон, както и от написаното от нас в дискусиите в 

чата?

Защо изобщо беше това театро с Общото събрание, щом казаното от нас там не просто остава без отговор, ами и получаваме закани за административни наказания?

Мудъл не става! Студентите ни се подиграват.

Мудъл изобщо не може да се ползва от студенти, които не пребивават в София по време на дистанционната работа.

От всички видове платформи най-лоша за реална синхронна работа е Мудъл, там е най-зле.

Мудъл наистина е идеален за качване на текстове и линкове към ресурси, което е отлично качество на платформата,

защото в този режим на живот и работа студентите не могат и библиотеки да ползват.

Обаче, София не е България. 

Все пак в презряната част от страната, презрително наричана от някои "провинция",

също живеят хора, наши студенти и оттам в Мудъл изобщо не може да се влезе 

в БигБлуБатън.

Наш преподавателски дълг е да ползваме Мудъл за диахронна работа, да поставим в него книги, сканирани във формат pdf, полезни линкове, конспекти и текст на лекциите като документи за четене.

Но за реална връзка с образ и звук преподавателите и студентите трябва

да имат 

С В О Б О Д А Т А 

да се срещат в онези платформи, които са най-удобни за всички.

Ако все пак някой иска да има нещо като сянка на копие на подобие на образование,

трябва в условията на тоталния диктат в университета

да остави елементарна академична свобода на преподавателите – да изберем в коя платформа да преподаваме.

Както и да продължат консултациите и приемните часове на живо!

Аз не бях чувала никога през живота ми за Зуум.

Студентите от спец. Културология ми я препоръчаха и те, да, те настояха да работим там след третия безуспешен опит миналия семестър.

После от приятели-музиканти научих, че в света на музициращите тя е най-доброто, както и написах,

и говорих на Общото събрание в петък.

Но тогава отново да попитам: 

защо беше този цирк, тази пародия и тези преструвки с провеждането

на Общо събрание на Философския факултет миналия петък, след като сега сме подложени на административен тормоз да работим с 

неефективни платформи?

Днес пробвах пробно с Наследство.бг. 

Картината е лоша, получава се ехолалия като в Мудъл.

И накрая, позволете ми и един съвет. 

Преди преподавателите да бъдат заплашвани, че няма да им се отчетат часове, непроведени

в Мудъл или Тиймс, 

нека няколко души от ректорското и деканското ръководство

да отидат до различни места от страната, 

и да се опитат оттам да влязат в Мудъл.

Пробвайте, например, от Петрич, от Попово и от Гълъбово.

Ако ще изхвърляте студенти от обучение, заради това, че не са софиянци, направо догодина го напишете

в справочника за кандидатстуденти. 

И както обикновено става, точно преподавателите, които се грижат за студентите,

които от месеци са затруднени да посещават библиотеки,

да получат не стотици, а хиляди страници сканирани текстове от учебници, книги, справочници, 

от техните собствени лекции, специално написани за студентите в момента и качени във формат pdf в системата Мудъл, 

точно тези преподаватели,

предпочитащи да провеждат консултации присъствено, или да изнасят лекции в Скайп, Дискорд или Зуум, сме заплашени, че преподаването няма да ни се признае!

Както вървят нещата, ще има едно поколение от няколко набора нещастни млади хора, които нито като ученици от последните класове, нито като студенти ще могат да работят в библиотеки, няма да разберат какво е това книга!

И точно преподавателите, които се опитваме да им покажем през платформите, че все пак е имало време, когато все още са се четяли книги, сканирали сме книги и сме ги дали на студентите да ги четат в електронен формат в Мудъл, точно на нас преподаването няма да ни се признае!

Защото отказваме да станем роби на Майкрософт Тиймс и ценим Мудъл като библиотека и платформа за диахронна работа, но за съвместна работа предпочитаме присъственото преподаване, консултациите лично, Зуум, Скайп или Дискорд.

Часовете няма да ни се признаят – чудо голямо!

Безобразията вече са толкова много, че всякакви издевателства над нас може да очакваме.

А уж университетският преподавател трябваше да има свобода да избира форми, методи и средства в преподавателската и изследователската си работа!?!

Свобода ли? Няма никаква свобода!  

Всички трябва да станем роби на Майкрософт, понеже мутренското правителство е купило Тиймс.

колегиално-съпружески тандем

 И аз видях тази снимка за първи път вчера – г-жа Валентина Топузова и проф. Цеко Торбов.

На сайта на НБУ от няколко месеца има специален раздел, посветен на тях – с много техни снимки във фотоалбума, разбира се и с подробни техни биографии, библиографии, сведения за архива им; за събития, изложби, премиери на книги, случили се в НБУ преди време.

Има и други любопитни хрумвания на авторите на уебсайта, включително игри и загадки.

Браво на колегите от НБУ за това!

Разгледайте тук:   https://torbovi.nbu.bg/

карикатури за Платон

 

Добре, да започна по-благоразположено. Не става дума за карикатури и комикси, а за напълно сериозно написана и издадена книга със заглавие 

Платон. Графична история. 

Издадена е на български от изд. ЕРА през миналата 2019 г. в превод на Весела Прошкова. Редактор е Евгения Мирева, а художественото оформление на корицата е на Фиделия Косева.

Бял свят е видяла на английски през 2000 и 2005 г., като автори на „книгата“ са Дейв Робинсън и Джуди Гроувс. По всяка вероятност автор на текста е Дейв Робинсън, а Джуди Гроувс е художник на карикатурите, пардон, на графичната история.

Вижте тук: https://www.goodreads.com/book/show/1203507.Introducing_Plato

На гърба на корицата пише:

„Всичко, което трябва да знаете за Платон, поднесено по разбираем и лесен начин! Независимо дали учите или просто изпитвате любопитство, графичната история е подходяща възможност да надградите знанията си.

Кой е Платон? Как големи философи като Сократ и Питагор се повлияват от него? Какво представлява озадачаващата „теория на формите“?

Дейв Робинсън умело представя възгледите на Платон за естеството на знанието и реалността, политиката, етиката, математиката, икономиката и... големината на идеалния град. Той е най-широко изучаваният и вероятно най-известният философ на всички времена. Атинският учен вярва, че най-доброто общество е управлявано от крале-философи, и че всички мъдреци са наясно със собственото си невежество.

„Платон“ обяснява всички ключови идеи на философа и разкрива как той вдъхновява работата на съвременни мислители като Карл Попър и Жак Дерида“.

 

Край на цитирането на гърба на корицата.

За съжаление, единствено вярното в него е изречението:  

Той е най-широко изучаваният и вероятно най-известният философ на всички времена.

Никак не е вярно, че „Дейв Робинсън умело представя възгледите на Платон“, а и работата на преводачката и редакторката на това българско издание е допринесла за окарикатуряването им.

Можете да разгледате сканираните страници от „книгата“-гавра, но за да бъде по-убедително, ще цитирам някои бисери от карикатурното книжле:

1.     На с. 11 пише, че Платон е бил похитен от пирати и освободен срещу откуп, когато е бил в Египет. „Почти сигурно е, че е посетил някои гръцки колонии в Южна Италия...“ (Поне биографията му да беше вярна. Не е бил похитен от пирати, а продаден на пирати. И това е станало не в Египет, а в Сиракуза. Аман!)

2.     На с. 25 пише, че Сократ бил грозен, нисък, неугледен и понякога се напивал... (Според Платон и Ксенофонт е бил образец за въздържание и никога не се е напивал. Четете края на Пирът.)

3.     На с. 40, която е сканирана и можете с очите си да се уверите в това, четем: "Група мислители, наречени софисти, продавали своите философски идеи под формата на указания за самопомощ (sic!)"

4.     На с. 41, която също е сканирана, четем: „Сократ и Платон се отнасяли враждебно към софистите отчасти защото смятали, че са заплаха за установения световен ред. "(sic!)

5.     На с. 47 по повод на Менон пише: „Следователно ученето е процес на анамнезис, спомен от вътреутробното пренатално състояние на душата“. 

Е    (ех, не само от вътреутробното и пренаталното, а изобщо от предсъществуването ѝ отдавна, там някъде отвъд, в хиперурановите селения.)

6.     На с. 63, след като на няколко предишни страници е обсъждал най-главното в Държавата, авторът твърди, че след първоначалния оживен спор с Тразимах, Главкон и Адимант, „Държавата“ на практика се превръща в монолог (sic!).

7.     На с. 81 пише: „Вярвал, че със създаването на „неопровержима“ епистемология е изградил здрави морални и политически основи за своята република." 

      (И от този момент нататък в книгата-комикс непрекъснато става дума за републиката, републиките и прочие, а не за държава-град и държавно устройство. Това вече е несъмнен гаф на преводачката и редакторката.)

8.     На с. 85 пише, че Платон говори за формите като за „особени безплътни частици, съществуващи в някакво неопределено място“, както и в човешкия разум!

9.     На с. 102: „Утопичната република на Платон има йерархична и пирамидална форма“.

10.  На с. 105: „Стражите са аскетична жреческа каста на политически специалисти, чиято дума е закон... За него човешката природа е изключително гъвкава. Затова е напълно възможно да се произведат жени стражи, които без угризения на съвестта ще изоставят своите новородени деца, когато това се поиска от тях...“

11.  На с. 109: „Хората на изкуството са талантливи, но лъжливи луди и трябва да бъдат прогонени от утопичната Платонова република“.

12.  На с. 126 карикатурното резюме на Закони е започнато на фона на нацистки знамена със свастики. Сканирана е по-горе, вижте.

13.  На с. 127 пише: „Платон е написал последната си книга, „Закони“, когато вече е доста възрастен. Това е дълго, пълно с повторения и скучно четиво. (Невена, Георги и Николай, извинете ме, но така пише там.)

14.  Следват няколко страници, които също сканирах и които са посветени на „втората република на Платон“, макар че, който е чел Държавата знае, че в нея, пък и другаде няма много радушни отзиви за републиканизма, но карай да върви. 

      (Книгата е написана на английски, значи всичко в нея е вярно!

Какво пише в нашите скапани преводи на нашия никакъв език!)

15.  На с. 132-133, които също са сканирани и можете да се убедите сами, Платон е набеден, че ако е зависелo от него, е щял да осъди Сократ на смърт и да му заповяда да изпие чашата с бучиниш. Това също няма как да е грешка на нашата преводачка.

16.  Следват няколко страници, посветени на Пир, които също са сканирани и в които се прави вдъхновена прослава на хомосексуалната любов. На с. 137 е написано, че в питането какво е любов „Аристофан има по-интересно предложение. Той твърди, че всеки човек първоначално се състои от три пола – мъжки, женски и хермафродитен“.

17.  На с. 139: „хомосексуалната любов е сред основните причини за съществуването на самата цивилизация“.

18.  На следващите няколко страници, които също са на ваше разположение, става дума за книгата Тимей курсивът тук е мой. 

      Не знам какво е написано на английски, но в случая нашите преводачка и редакторка нямат вина, че в карикатурното книжле всички текстове на Платон са наречени „книги“ и думата „диалог“ се среща само един-единствен път.

Думата „диалог“ стана мръсна дума у нас благодарение на някои академични мандарини, които поддържат сектантската догматика за незначителността и несериозността на Платоновите диалогични шедьоври.

19.  На с. 144 пише: „Времето е само серия от числа, които отмерват как се променя несъвършеният космос“. (А всъщност времето е движещото се според числото изображение на вечността).

20.  На с. 146 пише: „Той също е бил запознат с редукционистичните теории на предсократовия скептик Демокрит...“ (по-добре авторът да беше написал, че Демокрит е атомист; по-ясна щеше да стане връзката на съответното място с Тимей)

21.  На с. 149: „Софистът е трудна, сложна и неясна книга главно заради противоречията с мислите и езика на самия Платон“

22.  На с. 151: „Теетет е още една техническа книга, подобна на Софистът... Нашите сетива възприемат „сурови“ данни от външния свят и после ги превръщат в информация, която можем да използваме.“  

Айде, стигат ви толкова бисери. На всяка страница на "книгата" има по един.

Само един последен цитат: на с. 164 едно „балонче“ излиза от устата на Аристотел, който казва, че „формите са вградени в отделните партикуларии като потенциал“.

Не е съвсем невярно, но това не е превод на български език.

 

Тази книга я гледам отдавна

в най-големите книжарници,

в най-големите молове на

най-големите български градове.

Нейното наличие, очевидно в огромен тираж, не е случайно. 

Българската хуманитаристика, изследваща античността, беше съсечена. Българската хуманитаристика остана като дърво без корен. 

В абсолютен априоризъм се превърна ценността на превеждането на чужди, най-добре и безвъпросно приемани англоезични книги за античните мислители.

В абсолютен академичен стандарт се утвърди клеветничеството, злословенето, административните репресии, съдебните саги по Наказателния кодекс и административно налаганите наказания по Кодекса на труда на най-старателно и вдъхновено работещите преводач(к)и и преподаватели, превели наистина от старогръцки фундаментални книги.

В абсолютно светогледно a priori се узакони политкоректното убеждение, че хомосексуализмът е основа, извор и начало на цялата човешка цивилизация. 

И обратното, екзекутор(к)ите на политкоректността имат правото да лъжесвидетелстват и лъжат безнаказано, когато трябва да бъде оценен трудът на преподаватели-християни.

 

И както казва най-прочутият студент на Платон, „в природата няма празно“. Както природата не допуска празното пространство, така и академията, така и книгоиздаването, така и книгоразпространението.

Като ги няма вече от 30 години по-голямата част от диалозите на Платон по книжарниците, до читателите ще достигат такива окарикатурени варваризации на Платоновите шедьоври, „преведени“ на англицизиран български език. 

И по-лошо даже ще стане.

"Илиада"-та на философията – част 3: интервю по БНТ 1 с преводача Н. Гочев

                         предаването Религията днес, излъчено по БНТ 1 на 17 октомври 2020; изданието в ръцете на водещия Георги Милков

 Във втората емисия на предаването Религията днес, което започна на 10 октомври по БНТ 1, беше показано университетското издание на Метафизика на Аристотел

Разговорът води известният журналист-международник и водещ на предаването Георги Милков:

- Тук държа в ръцете си „Метафизика“ на Аристотел. Най-новото издание, което излезе тази година.

Н.Г.:

- Точно така. Това е...

Г.М.:

- Във Ваш превод?

Н.Г.:

- Да. Това е третото издание на „Метафизиката“ на български език.

Г.М.:

- А пред Вас имате?

Н.Г.:

- Донесъл съм да покажа този том, за да се види, че „Метафизиката“ в превода й на български вече има история. Това е една двадесетгодишна история, което не е малко – защото преводът на „Метафизиката“ на Аристотел, основната философска книга на Запада, беше чакан от самото възникване на Софийския Университет. И сега можем да кажем, че едни 100 години - и малко повече - бяха необходими, за да се появи преводът на най-голямото философско съчинение на античността. Някой ще каже: „А защо цели 100 години?“ Отговорът е, че за да възникнат тези школи, които правят възможни такива изключително тежки, важни и отговорни за представяне преводи, са необходими поколения. В случая имаме четири, че и пет поколения учени, които са работили както в областта на класическото образование - по най-добрите му образци - така и, от друга страна, в областта на античната философия, която е една специфична, много тежка област от историята на философията. И така минаха сто години, докато се появи този том, който предизвика голям интерес, големи вълнения през 2000-та година.

Г.М.:

- Това е първото издание на български език?

Н.Г.:

- Това е първото издание на пълния превод на Аристотеловата „Метафизика“ на български. Но то се различава от това, за което ще споменем днес.

Г.М.:

- Това?

Н.Г.:

- Да. С какво се различава? С това, че през 2000-та „Метафизиката“ беше преведена от двама преводачи. Единият бях аз, а другият беше колегата Иван Христов, добре познат специалист по антична философия, от Богословския факултет на Софийския Университет. Тогава ние се занимахме с превода поотделно: аз преведох крайните книги – от първа до трета и от десета до четиринадесета, а той - средните. „Метафизиката“ се състои от четиринадесет книги, както се е казвало през античността. Античната „книга“ е малка, тя не надминава тридесетина страници – защото те не са имали толкова тънка хартия като нас, която да побира по-големи текстове. Работихме три години – всекидневно, може да се каже. За по-малко, мисля, човек не може да се справи с половината от „Метафизиката“. После, както установих от свой опит при работата със следващите книги, поне шест години са нужни, за да се преведе цялата книга - при всичката подготовка, която преводачът е придобил в десетилетията преди това.

Г.М.:

- Тази за колко я преведохте? Шест?

Н.Г.:

- Това казвам, че там вече са внесени и средните книги - новия превод на средните книги, който се потрудих да направя между 2016-та и 2019-та. Има нещо, което понякога казвам, когато си говорим за тези неща с колеги и приятели: това занимание е толкова изтощително в интелектуално отношение, че човек, като поработи няколко години, след това има нужда и от една много продължителна почивка. И без всякакви угризения на съвестта казвам, че съм си почивал 15 години от това. А други неща - да, правил съм. На шестнадесетата година обаче се заех отново, с помощта на едни прекрасни издатели – Николай и Мария Фенерски от „Дива2007“. С тях първо преиздадохме превода ми от 2000-та, а след това прибавихме и средните книги в нов превод: и така, от 2017 до 2019, този вече единен превод излезе - в два тома. А после се зае Университетско издателство и през юни 2020-та произведе книгата, която виждаме – „Метафизиката“ в един том и от един преводач. Сега, някой ще каже: „Добре, какво да се занимаваме дали преводачите са двама или един? Би могло и да не се говори толкова по този въпрос.“ Първо ще кажа, че поради необходимостта от една доста сложна квалификация, много пъти „Метафизиката“ е била превеждана най-напред от двама души. Например във Франция: в 1841-ва е преведена от двама учени – Пиерон и Зевор. Единият е класически филолог, другият се е занимавал с философия. В Русия са започнали Розанов и Первов: Розанов мнозина са го чували, а Первов не толкова, той е бил просто преподавател по класически езици. В Германия също - Фреде и Патциг са работили само върху седма книга, в продължение на години. Защото един човек мъчно се справя. Затова и в началото ние тук бяхме двама. Но има една особеност, която тогава предизвика големи вълнения в академичните среди: и тя е, че двамата преводачи използваха различна терминология. Тоест, фундаменталните Аристотелови термини, които са в основата на цялото западно философстване, бяха различни на български език. Аз реших, че трябва да работя с исконно български думи, които са били в нашия език още във времето на св. св. Кирил и Методий. Затова, да кажем, превеждах важната гръцка дума οὐσία със „същност“. Или ὑποκείμενον - с „подлежащо“, или συμβεβηκός - със „съпътстващо“ (онова, което съпътства същността и не е част от нея, а е странично). Докато в другия превод видяхме латински термини, което показва, че има едно схващане – и то е много силно и влиятелно – че Аристотел е предшественик на западната философия, и то само на нея. Сиреч, неговата роля в историята на световната мисъл е в това, да подготви появата на схоластическата философия, на такива автори като Тома Аквински и нататък, докато се стигне до XX век. Знак за това е употребата на термини като „субстрат“ или „субстанция“, които виждаме в средните книги. И тогава мнозина казаха: „Е как така, аз донякъде чета за същност, а след това минавам към субстанция...“ Ами бавно се върви с големите преводи. Ето, доц. Ивайло Найденов прекрасно каза, че един превод може да е хубав, обаче той винаги се нуждае от някакво доработване, по една или друга причина. Та в тази книга ние имаме свидетелство, че към Аристотел може да се подходи по два начина. Дали той е по-скоро западен философ? Или е световен философ, който може - и трябва - да бъде възприет на всеки един език? Защото ние бихме се учудили, ако някогашните арабски преводачи, които са превеждали Аристотел вероятно през IX век, са си служели с гръцки думи. Може би не са, може би са си служели с арабски думи, и това сигурно е било по-оправдано. А ето ние тук, и специално аз - с помощта на Димка Гочева, без която никога не бих се справил, защото тя е специалист по антична философия и ми казваше как трябва да стават тези неща в съгласие с нашата школа, и ми помагаше да вляза в този сложен контекст на отношенията между Аристотел и Платон и проблематиката в техните спорове – постъпихме така. И сега, в този том от 2020, ние имаме превод изцяло в този дух, за който си позволявам да кажа, че продължава духа на Кирило-Методиевските преводи. Тоест, работи с исконно български думи.

Г.М.:

- А Вие вярвате ли, доц. Гочев, че Аристотел е по-близо до римо-католицизма, отколкото до православието?

Н.Г.:

- Вече почти казах, че не вярвам. Разбира се, ще кажа и защо. Не е лошо да бъде споменато, че на Аристотел се е гледало като на „вътрешен философ“ и че той се е смятал за един „наш“ мислител през цялото време на съществуването на Византия.

Г.М.:

- От св. Иоан Дамаскин например.

Н.Г.:

- Да. Във Византия никой не е смятал, че Аристотел е нещо далечно и екзотично, че е някакъв гений, дошъл кой знае откъде. За тях той е просто един интересен автор, езичник, който може да бъде използван в интелектуално отношение. Св. Иоан Дамаскин е направил точно това. Ако отворим „Точно изложение на православната вяра“, ще видим, че голяма част от написаното е сякаш един аристотелистки текст. Целият Аристотелов философски инструментариум е усвоен - и това става в VIII век. За византийците това е нормално. Тези неща ги е чел и обсъждал и Константин-Кирил Философ, който е учил при Фотий. И може би това е причината – че на Аристотел се е гледало като на наш и тукашен – да не му се обръща чак толкова голямо внимание на Изток. Докато на Запад той е бил възприет като нещо изключително. Защото Западът винаги е смятал, че нещата възникват първо на Изток. И с основание. Затова, когато са се обърнали към Аристотел, те са си казали: „Ето го началото и върхът на философията“. Тома Аквински просто идолизира Аристотел. Ако го отворите, ще видите, че той навсякъде казва: „Философът, Философът...“

Г.М.:

- Сега ще използвам случая, че сме на живо, за да Ви накарам да ми обещаете, че ще дойдете пак в това студио, защото имам да Ви питам за безсмъртието на душата, за Бог според Аристотел и за всички тези неща, за които сега нямаме време.

Н.Г.:

- Струва си.

Г.М.:

- Ще дойдете?

Н.Г.:

- Добре...

***

Текстови запис на разговора, направен от Николай Гочев и първоначално публикуван в профила му във фейсбук на 18 октомври 2020 г.

"Илиада"-та на философията – 2 част: тиражът е изчерпан

Както можете да разберете и от сайта на издателството, книгата вече е изчерпана:

 https://unipress.bg/aristotel-metafizika

Това не е чудно. Тиражът беше 150. 

Такъв трябва да бъде тиражът на всяка що-годе прилична дисертация. Така е преценена значимостта на тази книга във Факултетния съвет и съответния бюджет на ФКНФ. Заслужава да бъде издадена като сносна дисертация. Но това пренебрежение към най-важните книги на античната философия и литература, и особено към техните изследователи у нас, не е вчера, и не е от оня ден. Както във Философския, така и във ФКНФ античната старогръцка литература и античната философия са много меко написано пренебрегнати. Така е във ФФ от години, но от миналата година и ФКНФ с голяма скорост настигна, че даже и изпревари ФФ.

Все пак има един човек, благодарение на когото тази книга беше не само отпечатана, но и разпространена.

Това е проф. дфн Валери Стефанов.

На 8 юни, само часове след като преводачът и единият от редакторите научихме, че книгата е излязла от печат, от една секретарка във ФКНФ получихме писмо, че съгласно решение еди-кое си на ФС на ФКНФ всички книги, които УИ "Св. Климент Охридски" издава, трябва да имат двама рецензенти и да бъдат обсъждани предварително в катедрите.

Разбира се, това решение се отнася за книги, които тепърва ще влизат в издателския план на някои факултети и не бива да се прилага със задна дата към издания, които са включени в издателския план за миналата или предишни години, и които са били предадени в срок.

Проф. Валери Стефанов се пребори срещу този куриозен опит за прилагане на решения на факултетен съвет за времето, когато още не са били взети. Има съответен принцип в правото: един закон или каквато и да било норма влиза в действие от момента на постановяването си.

Ако не беше той, сигурно тиражът все още щеше да бъде блокиран в издателството. Но все пак книгата стигна поне до някои читатели и дано да я има поне в някои библиотеки.