карикатури за Платон

 

Добре, да започна по-благоразположено. Не става дума за карикатури и комикси, а за напълно сериозно написана и издадена книга със заглавие 

Платон. Графична история. 

Издадена е на български от изд. ЕРА през миналата 2019 г. в превод на Весела Прошкова. Редактор е Евгения Мирева, а художественото оформление на корицата е на Фиделия Косева.

Бял свят е видяла на английски през 2000 и 2005 г., като автори на „книгата“ са Дейв Робинсън и Джуди Гроувс. По всяка вероятност автор на текста е Дейв Робинсън, а Джуди Гроувс е художник на карикатурите, пардон, на графичната история.

Вижте тук: https://www.goodreads.com/book/show/1203507.Introducing_Plato

На гърба на корицата пише:

„Всичко, което трябва да знаете за Платон, поднесено по разбираем и лесен начин! Независимо дали учите или просто изпитвате любопитство, графичната история е подходяща възможност да надградите знанията си.

Кой е Платон? Как големи философи като Сократ и Питагор се повлияват от него? Какво представлява озадачаващата „теория на формите“?

Дейв Робинсън умело представя възгледите на Платон за естеството на знанието и реалността, политиката, етиката, математиката, икономиката и... големината на идеалния град. Той е най-широко изучаваният и вероятно най-известният философ на всички времена. Атинският учен вярва, че най-доброто общество е управлявано от крале-философи, и че всички мъдреци са наясно със собственото си невежество.

„Платон“ обяснява всички ключови идеи на философа и разкрива как той вдъхновява работата на съвременни мислители като Карл Попър и Жак Дерида“.

 

Край на цитирането на гърба на корицата.

За съжаление, единствено вярното в него е изречението:  

Той е най-широко изучаваният и вероятно най-известният философ на всички времена.

Никак не е вярно, че „Дейв Робинсън умело представя възгледите на Платон“, а и работата на преводачката и редакторката на това българско издание е допринесла за окарикатуряването им.

Можете да разгледате сканираните страници от „книгата“-гавра, но за да бъде по-убедително, ще цитирам някои бисери от карикатурното книжле:

1.     На с. 11 пише, че Платон е бил похитен от пирати и освободен срещу откуп, когато е бил в Египет. „Почти сигурно е, че е посетил някои гръцки колонии в Южна Италия...“ (Поне биографията му да беше вярна. Не е бил похитен от пирати, а продаден на пирати. И това е станало не в Египет, а в Сиракуза. Аман!)

2.     На с. 25 пише, че Сократ бил грозен, нисък, неугледен и понякога се напивал... (Според Платон и Ксенофонт е бил образец за въздържание и никога не се е напивал. Четете края на Пирът.)

3.     На с. 40, която е сканирана и можете с очите си да се уверите в това, четем: "Група мислители, наречени софисти, продавали своите философски идеи под формата на указания за самопомощ (sic!)"

4.     На с. 41, която също е сканирана, четем: „Сократ и Платон се отнасяли враждебно към софистите отчасти защото смятали, че са заплаха за установения световен ред. "(sic!)

5.     На с. 47 по повод на Менон пише: „Следователно ученето е процес на анамнезис, спомен от вътреутробното пренатално състояние на душата“. 

Е    (ех, не само от вътреутробното и пренаталното, а изобщо от предсъществуването ѝ отдавна, там някъде отвъд, в хиперурановите селения.)

6.     На с. 63, след като на няколко предишни страници е обсъждал най-главното в Държавата, авторът твърди, че след първоначалния оживен спор с Тразимах, Главкон и Адимант, „Държавата“ на практика се превръща в монолог (sic!).

7.     На с. 81 пише: „Вярвал, че със създаването на „неопровержима“ епистемология е изградил здрави морални и политически основи за своята република." 

      (И от този момент нататък в книгата-комикс непрекъснато става дума за републиката, републиките и прочие, а не за държава-град и държавно устройство. Това вече е несъмнен гаф на преводачката и редакторката.)

8.     На с. 85 пише, че Платон говори за формите като за „особени безплътни частици, съществуващи в някакво неопределено място“, както и в човешкия разум!

9.     На с. 102: „Утопичната република на Платон има йерархична и пирамидална форма“.

10.  На с. 105: „Стражите са аскетична жреческа каста на политически специалисти, чиято дума е закон... За него човешката природа е изключително гъвкава. Затова е напълно възможно да се произведат жени стражи, които без угризения на съвестта ще изоставят своите новородени деца, когато това се поиска от тях...“

11.  На с. 109: „Хората на изкуството са талантливи, но лъжливи луди и трябва да бъдат прогонени от утопичната Платонова република“.

12.  На с. 126 карикатурното резюме на Закони е започнато на фона на нацистки знамена със свастики. Сканирана е по-горе, вижте.

13.  На с. 127 пише: „Платон е написал последната си книга, „Закони“, когато вече е доста възрастен. Това е дълго, пълно с повторения и скучно четиво. (Невена, Георги и Николай, извинете ме, но така пише там.)

14.  Следват няколко страници, които също сканирах и които са посветени на „втората република на Платон“, макар че, който е чел Държавата знае, че в нея, пък и другаде няма много радушни отзиви за републиканизма, но карай да върви. 

      (Книгата е написана на английски, значи всичко в нея е вярно!

Какво пише в нашите скапани преводи на нашия никакъв език!)

15.  На с. 132-133, които също са сканирани и можете да се убедите сами, Платон е набеден, че ако е зависелo от него, е щял да осъди Сократ на смърт и да му заповяда да изпие чашата с бучиниш. Това също няма как да е грешка на нашата преводачка.

16.  Следват няколко страници, посветени на Пир, които също са сканирани и в които се прави вдъхновена прослава на хомосексуалната любов. На с. 137 е написано, че в питането какво е любов „Аристофан има по-интересно предложение. Той твърди, че всеки човек първоначално се състои от три пола – мъжки, женски и хермафродитен“.

17.  На с. 139: „хомосексуалната любов е сред основните причини за съществуването на самата цивилизация“.

18.  На следващите няколко страници, които също са на ваше разположение, става дума за книгата Тимей курсивът тук е мой. 

      Не знам какво е написано на английски, но в случая нашите преводачка и редакторка нямат вина, че в карикатурното книжле всички текстове на Платон са наречени „книги“ и думата „диалог“ се среща само един-единствен път.

Думата „диалог“ стана мръсна дума у нас благодарение на някои академични мандарини, които поддържат сектантската догматика за незначителността и несериозността на Платоновите диалогични шедьоври.

19.  На с. 144 пише: „Времето е само серия от числа, които отмерват как се променя несъвършеният космос“. (А всъщност времето е движещото се според числото изображение на вечността).

20.  На с. 146 пише: „Той също е бил запознат с редукционистичните теории на предсократовия скептик Демокрит...“ (по-добре авторът да беше написал, че Демокрит е атомист; по-ясна щеше да стане връзката на съответното място с Тимей)

21.  На с. 149: „Софистът е трудна, сложна и неясна книга главно заради противоречията с мислите и езика на самия Платон“

22.  На с. 151: „Теетет е още една техническа книга, подобна на Софистът... Нашите сетива възприемат „сурови“ данни от външния свят и после ги превръщат в информация, която можем да използваме.“  

Айде, стигат ви толкова бисери. На всяка страница на "книгата" има по един.

Само един последен цитат: на с. 164 едно „балонче“ излиза от устата на Аристотел, който казва, че „формите са вградени в отделните партикуларии като потенциал“.

Не е съвсем невярно, но това не е превод на български език.

 

Тази книга я гледам отдавна

в най-големите книжарници,

в най-големите молове на

най-големите български градове.

Нейното наличие, очевидно в огромен тираж, не е случайно. 

Българската хуманитаристика, изследваща античността, беше съсечена. Българската хуманитаристика остана като дърво без корен. 

В абсолютен априоризъм се превърна ценността на превеждането на чужди, най-добре и безвъпросно приемани англоезични книги за античните мислители.

В абсолютен академичен стандарт се утвърди клеветничеството, злословенето, административните репресии, съдебните саги по Наказателния кодекс и административно налаганите наказания по Кодекса на труда на най-старателно и вдъхновено работещите преводач(к)и и преподаватели, превели наистина от старогръцки фундаментални книги.

В абсолютно светогледно a priori се узакони политкоректното убеждение, че хомосексуализмът е основа, извор и начало на цялата човешка цивилизация. 

И обратното, екзекутор(к)ите на политкоректността имат правото да лъжесвидетелстват и лъжат безнаказано, когато трябва да бъде оценен трудът на преподаватели-християни.

 

И както казва най-прочутият студент на Платон, „в природата няма празно“. Както природата не допуска празното пространство, така и академията, така и книгоиздаването, така и книгоразпространението.

Като ги няма вече от 30 години по-голямата част от диалозите на Платон по книжарниците, до читателите ще достигат такива окарикатурени варваризации на Платоновите шедьоври, „преведени“ на англицизиран български език. 

И по-лошо даже ще стане.