давам писмени обяснения

До проф. дфн Анастас Герджиков

Ректор на СУ „Св. Климент Охридски“

Обяснения

от доц. дн Димка Гичева-Гочева, Философски факултет

Уважаеми господин професор дфн Герджиков,

Във връзка с Ваше искане с Входящ №61-13-6 от 22 юни 2020 г., връчено ми на 23 юни 2020 г., в срок представям писмени обяснения, както следва:

            Работя в СУ „СВ. Климент Охридски“ от есента на 1990 г. след спечелване на асистентски конкурс. Тогава редовната ми аспирантура беше трансформирана в задочна и започнах да водя упражнения по дисциплината Антична философия в две специалности:  Философия във ФФ и Класическа филология във ФКНФ.  През 1994 г. получих наградата на Философска фондация „Минерва“ и на Фондация „Св. Климент Охридски“ за книгата В лабиринта на Платон и Аристотел, изд. УИ „Св. Климент Охридски“, 1994. От 2004 г. съм доцент по История на философията/Антична философия, като продължавам преподавателската си дейност и досега.

През целия ми 30 годишен стаж в университета съм работила съвестно, като съм съблюдавала принципите, наскоро формулирани в Етичния кодекс на университета, а именно: при решаване на научните задачи да не нарушавам чуждото достойнство или лично пространство; да обсъждам открито идеите си, като участвам в дебати и изразявам критични позиции, като се стремя тези позиции да бъдат разгласени и обосновани, придържайки се към точност при излагането на различни гледни точки. Винаги съм се ползвала от академичната свобода при зачитането на разнообразието и мнението на другия, което е основен белег на академичната толерантност (чл.4 от Етичния кодекс).

Бях изключително изненадана, когато на 24 януари 2020 г. научих, че в Етичната комисия на университета е депозиран „сигнал“ срещу мен, в който се коментират постове от моя блог в интернет и статуси във Фейсбук, в които обсъждам Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и приложението му през последната една година у нас и в най-стария университет.

В искането Ви за предоставяне на писмените ми обяснения след Становището на Етичната комисия от 27 май 2020 г. се съдържат обидни за мен констатации, изписване на академичната длъжност, която заемам, в кавички (все още съм доцент) и обръщение, нетипично за такъв университетски документ. В документа се съдържат обвинения, които не са част от решението на Етичната комисия или най-малко от тази мотивировка за Становището, която получих.   

В статусите ми във Фейсбук, както и този от 26 ноември 2019 г. не съм накърнила нито доброто име на Софийския университет, нито достойнството на академичната общност, тъй като посочените в искането Ви „цитати от мои постове“ са тълкувани неправилно и неточно, и извън контекста на написаното. Те са избирателни и поради това недостоверни.

Посочените статуси и коментари в цялостта си целят засегнатите теми да получат по-широко обсъждане, защото в тях става дума за ролята на университета за развитието или упадъка на обществото в страната, в която живеем. Това са теми, по които съм писала многократно и съм се изказвала публично през последните 21 години: за историята, автономията, самоуправлението и самоорганизацията на университетите съм писала още от 1999 г., като последните ми статия и доклад са представени на Национална конференция, проведена в Софийския университет през октомври 2019 г. По темата за образователното законодателство, особено за онова, което регулира развитието и оценяването на труда на преподавателската и изследователската колегия, имам 10 публикации на български и английски език. Издала съм две книги със статии и студии за университетските идеи и практики. Говорих за пороците, които според мен съдържа ЗРАСРБ, на Националната конференция Философия и оценяване, проведена на 17 и 18 октомври в Ректората. А по темата за етичния проблем с анонимките, които се уважават в Националния център за информация и документация (НАЦИД), имам както статия в електронното издание „Гласове“ през февруари 2019 г., така и поставих въпроса в доклада ми на Националната конференция, спомената по-горе.

По темата за прекратяването на конкурса за професор по старогръцка литература, обявен на 16 август 2019 г., в който единствен кандидат беше доц. д-р Николай Гочев, съм изразила възмущението и несъгласието си с извършените действия от трима от членовете от определеното седемчленно научно жури за провеждане на конкурса.

Правилно в абзац последен на стр. 1 от Вашето искане под горепосочения входящ номер изрично е записано, че „по случая не са направени проверки“, въпреки изразените не само от мен съмнения. Доц. д-р Николай Гочев депозира в Деловодството на университета както Оспорване, така и Опровержение на наукометричната таблица, изготвена и подкрепена само от трима от членовете на научното жури, но те не са били разгледани от ФС на ФКНФ.

Според трима от седемте члена на научното жури с нули бяха оценени оригинални книги и важни преводи от старогръцки с фундаментално значение за хуманитарното знание!

Убедена съм, че случаят следва да бъде обследван и проверен, тъй като се принизяват достиженията на един от най-оригиналните учени в тази сфера не само в България, но и в световен мащаб. Убедена съм и че конкурсът трябва да бъде обявен отново. Още, в качеството ми на съпруга, мое право и задължение е да защитавам труда на съпруга си, с когото сме най-непосредствени колеги и това не може да бъде преценявано като нарушение, още по-малко на етични норми. Както на общочовешките, така и на академичните.

Уважаеми г-н професор, като преподавател във ФФ на Софийския университет Ви уверявам, че винаги съм се стремяла към достигане на най-високите международни стандарти в областта, в която работя, както и непрекъснато да повишавам и усъвършенствам знанията и уменията си, при спазване на академична почтеност и честност, но и с чувство за дълг към истината. Продължавам да изпълнявам с отговорност задълженията си – спрямо университета и обществото, но и спрямо семейството и Господ Бог.

           Като най-непосредствена колега на доц. Николай Гочев много често съм пръв читател, критик и научен редактор на неговите книги и преводи. Конкретно в процедурата, която според мен скандално и незаконно беше прекратена от някои от членовете на журито, той е представил следните трудове, на които съм научен редактор:

Николай Гочев. Старогръцката литература. От легендарните начала на поезията до края на елинизма. ISBN 978-954-07-4683-8, УИ "Св. Климент Охридски", София 2019. На тази книга съм научен редактор. Тя беше изчерпана за два месеца. Рецензенти на оригиналната книга-учебник-диалог са проф. дфн Валери Стефанов и гл. ас. д-р Камелия Спасова от ФСлФ.

Аристотел. Метафизика. Превод на Николай Гочев на книги ІV-IХ по изданието на Im. Bekker-H. Tredennick, 1933 г., с встъпителна студия, коментар, индекс и библиография. ISBN 978-619-91056-4-1.  „Дива 2007“, София 2019.

На тази книга съм научен консултант-коректор, в нея имам послеслов и съм съставител на библиография.

Аристотел. Метафизика. Пълен превод на Николай Гочев по изданието на Im. Bekker-H. Tredennick, 1933-1935 г. с встъпителна студия, коментар, индекс и библиография. Представена като ръкопис на 14 август 2019 г. в УИ „Св. Климент Охридски“, 2020 и издадена преди две седмици.

На тази книга съм редактор на превода и коментатор на книги I-III X-XIV.

Николай Гочев. Александрия ІІ. ISBN 978-954-07-4274-8, УИ "Св. Климент Охридски", София 2017.  На тази книга съм научен редактор. Рецензенти са доц. д-р Бойко Пенчев от ФСлФ и доц. д-р Димитър Димитров от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

Софокъл. Антигона. Двуезично издание: старогръцки текст и превод по изданието на A. Boeckh, 1843. Превод и предговор от Н. Гочев. ISBN 978-619-156-089-9, "Проектория", София 2014. На тази книга също съм редактор и коректор на паралелния гръцки текст.

      В самото начало на Етичния кодекс на Софийския университет е записано:

Чл. 1. Върхови академични постижения.

Всеки член на академичната общност в дейността си се стреми към най-високите международни стандарти в областта, в която работи, както и непрекъснато да повишава и усъвършенства знанията и уменията си.

Чл. 2. Академична почтеност и честност. Научната и изследователската дейност цели разширяването на човешкото познание, водена е от стремежа към истина и изисква интелектуална честност. Почтеността, съблюдаването на основните принципи и правилата за добри научни практики са условия за осъществяването на самата научна дейност. Съзнателните нарушения на принципите са несъвместими с нея, нанасят вреда на обществения престиж на образователните институции и осъществяваната от тях научноизследователска и преподавателска дейност и накърняват общественото доверие в науката и доверието на учените помежду им.

       Като научен редактор на някои от книгите и преводите, с които доц. д-р Николай Гочев участва в конкурса за професор по старогръцка литература, и като внимателен читател на останалите, на които редактори и рецензенти са други уважавани колеги, отново декларирам:

       Книгите и преводите на Николай Гочев са образци за най-високи академични стандарти. Старогръцката литература, Фантастичното през античността и Писма до Егина са оригинални произведения, които нямат аналог в световната хуманитаристика. Преводът на Метафизика – философската Библия, е един от десетте превода в целия свят през последните две хилядолетия, направени за пръв път на съответния език само от един преводач.

        Онези членове на научното жури, които избягаха от задължението си да напишат отрицателни рецензии и становища за представените публикации, щом прецениха по съвест, че не са достатъчно научни, съзнателно нарушиха принципите на академичната почтеност. Когато един истински учен по съвест преценява чужда работа като недостойна за някаква длъжност, признание или публикация, той е длъжен да напише мотивирана и аргументирана отрицателна рецензия или становище. Но когато няма никакви аргументи и мотиви за отрицателни оценки, а скриване зад куриозни наукометрични таблици и неверни твърдения, тогава се вижда не само научната недобросъвестност, но и намесата на политически, партийни, идеологически и съдебно-властови зависимости  на някои от членовете на журито, както и на сигналоподателя на „сигнала“ до Етичната комисия.

        Убедена съм, че с научната, преподавателската, преводаческата и редакторската ни работа, а и с обществено-публицистичните позиции, които според съвестта, чувството за дълг към истината и религиозните ни убеждения, споделяме в личните ни блогове и профили в социални мрежи, не уронваме престижа, а напротив – издигаме авторитета на университета,  който все още има като свой небесен покровител свети Климент Охридски. А още по-убедена съм в това, че благодарение на голямата продуктивност и впечатляващите публикации на някои наши колеги, сред които е доц. д-р Николай Гочев, университетът се изкачва напред в националната рейтингова система и световните класации.

       Несправедливо е в академичната колегия да получават обвинения и негативни оценки тъкмо онези преподаватели, които с труда и таланта си дават лице и характер на нашата хуманитаристика, и създават ценни научни и художествени произведения.

  

С уважение: доц. дн Димка Гичева-Гочева

24 юни 2020 г.

превеждане с лице

Translation with a Face – така се нарича книгата на д-р София Ангелова, наскоро издадена от УИ "Св. Климент Охридски". В представянето на книгата на сайта на издателството https://unipress.bg/translation-with-a-face

 тя, предполагам, че тя е написала: 

This book is based on a PhD thesis entitled Philosophy of Translation: Between the Literal and the Interpretation. The present text differs from the latter not merely in form – both due to the year-long maturation of the initial ideas, as well as to the different target audience. The research aims at elucidating the position and interrelation of interpretation and literalness, as well as the factors underlining their interaction in the process of translation. What ultimately ensues is a new perspective on questions regarding the essence and boundaries of translation.

Книгата, както е посочено в анотацията, е родена от редактираната и насочена към по-широка читателска група дисертация на София Ангелова Темата: Философията на превода - между буквалното и интерпретацията. Тя е написана на английски език в докторската програма по Философия с преподаване на английски език във ФФ. Научен ръководител бе доц. д-р Веселин Дафов.

Авторефератът, рецензиите и становищата, съгласно изискванията на Закона за развитие на академичния състав у нас, са написани на български език и бяха публикувани един месец преди процедурата по защитата на дисертационното изследване през април 2018 г. пред научно жури:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/predstoyaschi_zaschiti/sofiya_simeonova_angelova_filosofski_fakultet

      Д-р София Ангелова е филолог-полиглот, преподавател по английски език в Техническия университет в София и гост-преподавател в университетите в Нотингам и Единбург. Тя е и добре позната на интелигентните читатели у нас: преводачка е на сериозни философски и богословски произведения,  при това не от един, а от няколко езика.

      Тя е изучавала и работи с английски, немски, френски, руски, но и с норвежки и испански. Завършила е специалност Английска филология през 1993 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, като по време на следването си е изучавала като втора специалност Немска филология, а също и испански като втори западен език. 

      В ТУ-София от 2011 г. е ръководител на секцията по английски език към Департамента по чуждоезиково обучение и приложна лингвистика в него. Тя е сред малкото преводачи у нас, които се изявяват еднакво добре в няколко различни амплоа: на специализирана философска и на богословска, но и на художествена литература, при това и от руски, и от английски, и от френски език. Сред преведените от нея автори са Лешек Колаковски, протопрезвитер Александър Шмеман, митрополит Антоний Сурожки и писателят-нобелист Жорж Бернанос.

     Повече за дисертацията, от която е родена книгата, може да прочетете и тук.

     Задължителна литература за всички, които се интересуват от философия и теория на превода.

цялостни и частични

На празника на Светия Дух: триптих с четири метафизики.

От първото издание на превода минаха вече 20 години. 
В много горещото лято на 2000 г. преводът на Николай Гочев (на книгите I-III и X-XIV) и Иван Христов (на книги IV-IX) стигна до читателите... и след три години изчезна и от антикварните. 
Това първо издание беше на малкото храбро хуманитарно издателство "СОНМ", което дава толкова много на четящите у нас благодарение на моята мила приятелка от студентските години Дора Минева и талантливия художник и книгооформител Веселин Праматаров. Онази "Метафизика" беше част от поредица "Делос". През 2017 г. писателят и публицистът Николай Фенерски публикува в неговото издателство "Дива 2007" книгите I-III и X-XIV, а през 2019 г. – книги IV-IX, като техен редактор е д-р Иван П. Петров.
Сега УИ "Св. Климент Охридски" публикува в едно книжно тяло 14-те книги, така, както ги е подредил Андроник Родоски. Тиражът е 150 екземпляра. Цената е 32 лева. 

Това означава, че след като необходимите книги стигнат до библиотеките, за читателите ще останат малко над 120. Но пък и двутомното издание на "Дива 2007" има своите предимства – в първия том има не един, а цели два предговора от мен :-))), във втория том има студия от Николай Гочев. "Метафизиката" е най-проблемната като структура книга на Аристотел, защото е получила подредбата си столетия след смъртта му. Всъщност единственият безпроблемен текст на Аристотел по отношение на подредбата на книгите в него и на частите в книгите е "Никомахова етика". Че даже и тя не е съвсем безпроблемна, защото разсъжденията за снизходителността като висша форма на справедливостта в едни от ръкописите са в края на книга Епсилон, а в други ръкописи са пак в Епсилон, но са по-напред, веднага след правосъдното справедливо... Затова тези текстове е хубаво да излизат и на части, и в едно книжно тяло.

рози на Петдесетница

Честит празник на онези, които вярват!

рози по "Омуртаг"

за свободата и образованието

Книгата е представена и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образованиеs://aaduce.wordpress.com/

Преводачът на тези две важни произведения е доц. д-р Мартин Осиковски, който е бакалавър по философия на СУ; магистър по медиевистика на ЦЕУ Будапеща; доктор по философия пак на СУ и специалист по средновековна (политическа) философия ( повече за дисертацията: http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/06/blog-post_02.html) ; преподавател в УНСС. На гърба на чудесното издание произведенията са представени така:

Английският поет и публицист Джон Милтън (1608-1674) публикува За образованието и Ареопагитика през далечната 1644 г. В първото съчинение авторът разкрива своите възгледи за правилния път към получаването на знания като начин за възстановяване на „разрушените останки от нашите първородители“ и на нашата способност „да познаваме Бог правилно и оттук – да Го обичаме, да Му подражаваме, да бъдем като Него, което е възможно в най-висока степен чрез изпълване на душите с истинска добродетел“; във второто съчинение, написано броени месеци по-късно, той разгръща цялостната си защита на свободното споделяне на знания, което, веднъж защитено чрез пречистване на волята и на съвестта, вече „не може да осквернява„.

Макар двата текста да са на повече от 350 години, темите, които те обсъждат,

със сигурност са близки до съвременния (и особено до съвременния български) читател. Подобно на много английски общественици от 40-те години на XVII в. той често роптае, че в училище се учат „ненужни неща“; и на него също много често му се струва, че „свободата да знам, да говоря и да споря на воля“ се намира в огромна опасност.

В предговора към книгата той благодари и на редактора на книгата проф. Калин Янакиев; на д-р Вяра Калфина за прецизната консултантска работа по стотиците коментарни бележки и препращания към антични и средновековни произведения; на проф. Цочо Бояджиев и на д-р Доротея Табакова за конкретни тематични уточнения на трудни места; на издателите от издателство „Лист“.

Но най-вече и обяснимо защо на първо място преводачът благодари на проф. Александър Шурбанов – преводач (освен на всичко останало) и на Изгубеният рай, и на Самсон агонистът.

Ще цитирам и последните страници от Следговора, в който доц. д-р Осиковски е написал за огромната опасност от загубата на свободата

„да знам, да говоря и да споря на воля“:

Но повече от всякога преди – и в това е може би голямата разлика – днешният читател гледа на тези свои тревоги през филтъра на невротичните количествени метрики: на неуморното съпоставяне на първи, последващи и последни места в

определени класации, на динамики по индексите на деня. Понякога даже се стига дотам, че цифровата реалност на тази „рейтингофилия“ успява да изреже живата тъкан на значимото постижение – било то в сферата на образованието или на свободното изразяване; така важно се оказва не това, което собствено се случва, а неговото цифрово изражение. Една от възможните крайни точки на този скучен и нерадостен маршрут, за съжаление, би могла да отведе до пълно опразване откъм съдържание – до разтваряне на необятен метрично-количествен зев, който някога е бил пълен с качество и светлина.

За образованието и Ареопагитика са далечни, но напълно живи свидетели за някогашното тържество на тази светлина – в училището, на страниците на книгата или на памфлета…

Добрата новина е, че докато Ареопагитика и За образованието продължават да ни говорят, никога няма да бъде късно да поспрем за минута и (търпеливо) да ги помолим да ни услужат с някой от своите възвишени идеали; а защо не и да помогнем на силните на деня да ги почитат и да се съобразяват с тях винаги,

когато е необходимо.

Не споделям оптимизма на доц. д-р Мартин Осиковски, изразен в последния пасаж на следговора му, на с. 148-149 в книгата, публикувана от изд. „Лист“ и ефектно оформена от Милена Вълнарова, но в това кратко представяне не е уместно да аргументирам публицистично и памфлетно основанията за противоположната, песимистичната нагласа.

Трябва обаче сърдечно да го поздравя и да му благодаря за усилния труд и резултата от него. Такова издание, със стотици усърдно направени справки, бележки и препратки към десетки произведения на художествената, философската и богословската литература от предишните епохи, е равностойно на три монографии.

Димка Гичева-Гочева