за Светлата седмица

Hallelujah, for the Lord God Omnipotent reigneth, Hallelujah! The Kingdom of this world is become the Kingdom of our Lord and of his Christ, and he shall reign for ever and ever, Hallelujah! King of Kings, and Lord of Lords, and he shall reign for ever and ever, Hallelujah! (Revelation 19:6; 11:15; 19:16)

апология на християните

Не ми се искаше да пиша по този повод, но агресията, истерията и невежеството по отношение на християнските празници и тайнства, в една страна, която номинално се води християнска от 1150 години, преминаха вече всички културни и цивилизационни граници.

Първо, масова неграмотност по медиите: не се пише "причЕстявам", дами и господа, атеисти. 
Глаголът е "причастявам се", "вземам причастие", защото, който вярва в това тайнство и пристъпва към него, приема малка частичка от Кръвта и Тялото, от Кръвта и Плътта Христови.

Приятели ме упрекват във фейсбук, затова уточнявам: не съм написала никъде и никога, особено напоследък, че призовавам хората да ходят точно сега да се черкуват, че и да вземат причастие!

Напротив, могократно написах, че на службите в неделя, особено откакто започна извънредното, в "Света Троица" има не повече от 20 души, написах, че и аз не ходя редовно. Дори и преди това на служба присъстваха не повече от 50-60 души, при това на големи празници, в нашата енорийска църква, която е единствената църква на епархия, обхващаща "Гео Милев", "Слатина" и "Редута" със 120 000 жители. 

Атеистите няма как да знаят, но понеже агресията към нас премина цивилизационните граници, за да научат и за подобряване на общата им култура информирам: за православните християни вземането на причастие не е задължително, а е препоръчително

 поне веднъж годишно.

Може би има други деноминации, в които вярващите вземат причастие на всяка литургия. Знаела съм, но съм забравила. Сред приятелите имам и католици, и протестанти, и униати от католическата църква по източен обряд у нас, те ако искат, да напишат как е при тях като коментар на този пост.

 За православния християнин е най-добре да вземе приЧАСТие четири пъти годишно, по веднъж на всеки пост – Великия, Петровския, Богородичния и Рождественския.

Но това малцина го постигат.

 Защото истинският християнин е самовзискателен и не може да приеме причастие, ако не е постил както трябва, ако не се е вглъбил и съсредоточил в себе си както трябва, ако не се е изповядал.

В нашия храм отец Йоан често ни предупреждава:
– Който пристъпва към причастие, без да се е подготвил достатъчно добре духовно за това, си играе с ядрена бомба.

 Не мога да си спомня дали миналата година взех причастие на Велика събота, но очевидно е, че на този велик пост няма да се причастя нито веднъж, именно защото свещениците в енорийските църкви и архиерите от Светия Синод многократно призоваха да не сме усърдни много в този период. 
Живот и здраве, ако даде Господ – на Петровския, или на Богородичния, или на Рождественския.

Най-възрастните хора, които обикновено са най-редовни на службите, но сега са във физически най-уязвимата група, се вслушаха в тези призиви отдавна, затова богомолците в храмовете са по-малко дори и на най-големите празници, отколкото са продавачите и купувачите, например, във "Фантастико" в един и същ час. 

Специално ги преброих на Лазаровден, когато бях само на края на службата в "Света Троица". 

Там имаше, заедно с двете полицайки, служещите свещеници и богомолците, 15 души. 

Никой не взе причастие, абсолютно никой. 

Във "Фантастико", където пазарувах след това, касиерите на касите, охраната на входа, продавачите на щандовете, хората, които зареждат щандовете на самообслужване и купувачите, бяха не по-малко от 30 души. 

А на Цветница в "Св. Александър Невски" бяха по-малко и от толкова, както се видя по телевизията. Свещенослужители, певци, богомолци, телевизионни работници – по-малко от 30 души.

Изобщо с тази истерия, която се създаде срещу християните, управляващите и медиите сбъркаха тотално. 

Вместо да въведат ред по откритите пазари, генералите пратиха полиция в храмовете!

В резултат на това: храмовете пусти, пазарите обаче претъпкани първоначално, после – затворени и хората пак ще се набутат в магазинищата да купуват 5 пъти по-скъпи зеленчуци, отколкото се продаваха по пазарите. 

А за невежеството и агресията срещу християните няма какво повече да коментирам. 

Дано атеистите да престанат да пишат "причЕстявам", и да не пишат Бог с малка буква... Това е въпрос на обща култура и цивилизационна грамотност.

И да, добрият християнин може и да не вземе причастие на великия пост, ако не е достатъчно духовно подготвен, както и аз този път няма да взема причастие, защото духовно не съм готова.

нацъфтели за празниците

Честит Лазаровден – свидетелство за възкресяването и живота в бъдещия век!

успешно защитена дисертация

                                Фреско от Вила Боскореале, свободно достъпно в интернет

Днес беше успешно проведена по скайп защита на дисертация на тема
Музикологично рационалното и музикално нерационалното,
разработена от преподавателя в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Емил Деведжиев по

научна специалност „Музикознание и музикално изкуство“

Авторефератът, рецензиите и становищата за дисертацията бяха публикувани на сайта на НМА "Проф. Панчо Владигеров" още на 24 февруари

За мен беше чест и удоволствие да участвам в тази процедура, която днес отвъд процедурните изисквания се превърна в интересна дискусия между членовете на журито. В процедурата участвах с това:

Становище

за дисертацията на Емил Огнянов Деведжиев,

докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“

на тема

Музикологично рационалното и музикално нерационалното,

Научна специалност „Музикознание и музикално изкуство“

       Преди всичко в становището искам да благодаря за предоставената възможност да взема отношение към дисертационен труд, разработен в една от най-сериозните академични общности у нас, утвърдила в хуманитаристика ни забележителна методологическа парадигма  – парадигмата на безкомпромисната строгост на тематизирането, понятийната прецизност и необикновената точност в разширяването на знанията за изкуствата. Музикознанието, музикологията или музико-науката е сфера на анализ, в която от хилядолетия се търси логосът на изкуство, което е колкото изкуство, толкова и битие на числото, ритъма, звука и тона, и поради това – и наука. Изкуство-и-наука, което е колкото рационализируемо, толкова и нерационализируемо.

       Представеният дисертационен труд респектира с темата си и още в началото на становището бързам да заявя: текстът на колегата Деведжиев е поредно доказателство за плодотворността и високите стандарти за научна работата, които са характерни като стил и метод за колегите, посветили живота си на теорията, историята и философията на музиката у нас.

       Дисертацията е в обем от 149 страници и се състои от четири части, номерирани с римски цифри.

       В първата от тях, озаглавена Увод, се очертава тематичното поле, като аксиоматично се заявява: „от позицията на просто формалната научна рационалност, равнопоставеното третиране на рационалността и музиката е невъзможно“ (с. 4). Посочват се предпоставките на изследването: „Музикологично рационалното тук се разглежда като тип рационалност, характерен за музикологичното изследване. Музикално нерационалното се разбира като пределният хоризонт, в който музиката може да бъде мислена като отвъдрационален и предрационален феномен” (с. 5). Подчертава се и метанаучната позиция на автора: изпитването на възможността науката за музиката да обхване обекта „музика“, реалната музиковедска практика и нейната връзка с музикалната практика (пак там). Важна и неоспорима предпоставка е и: „музикално нерационалното е логически неназовимо“(с. 6), или както го е изразил колегата в последното изречение на дисертацията (на с. 141): „музикално-нерационалният хоризонт на непосредствения музикален акт е единственият възможен ориентир за трасирането на музикологичната рационалност... Отвъд това музикално нерационалното остава неразрешен въпрос за всички рационализиращи опити на науките, защото е едновременно самоочевидно, конкретно и напълно неразгадаемо.“

            В съответствие с тези твърдения и методологични постановки във втората част на дисертацията, която по същество е първа основна глава, озаглавена (Не)Рационалност и наука, се очертават апориите в научната рационалност в някои от най-известните философии на науката от ХХ век.  В началото на тази глава в плана на историческия обзор кратко, но ясно и точно са очертани: полетата на рационализма и спецификите на рационалността в произведения на Декарт, Хюм и Кант; както и критиката на рационалистичните уклони на метафизиката във философията на Огюст Конт. Още тук се очертават двата въпроса, с които се занимава изследването: 1. въпросът за предрационалните и нерационалните, но изконно разумни основи на мисленето; и 2. въпросът за правилната употреба на мисленето, който се разглежда най-вече като въпрос за научния метод. Важно е определението, което колегата Деведжиев дава: „Рационалността е нормативна концепция за правилното мислене в неговата употреба въз основа на принципи и положения, които, както предстои да видим, сами по себе си не могат да бъдат рационални.“ (с. 16)

          От тази изходна точка на философския анализ, изложението проследява основоположенията на Фреге за универсалните логически принципи и предписателността на рационалността. Успоредно с това се прави критика на психологизирането като обяснителен принцип в музикалната естетика с позоваване на А. Ф. Лосев. Според колегата Деведжиев при Фреге рационалността се отделя в една собствена, хипостазирана, абстрактна сфера на валидност, а нейната приложимост остава изцяло нетематизирана (c. 20).

          В параграфа, посветен на проблема за разбирането отвъд логическото формализиране, във фокуса на анализ е философията на Лудвиг Витгенщайн от Логико-филосфоски трактат. Според Витгенщайн музикалната човешка дейност не може да бъде мислена, същевременно, както посочва колегата Деведжиев, “Витгенщайн мисли немалка част от проблематиката на езика и света именно чрез музиката (той самият е изключителен почитател на класическата музика и голям познавач)”(с. 24). От друга страна обаче, той определя само негативно възможността за тематизиране на музикалния опит.

       В следващата част критично са проблематизирани претенциите на логическия позитивизъм да бъде единна (мета)наука Einheitswissenschaft. Представени са позициите на Айер, Шлик и Карнап за принципа на верификация, като е анализирано транспонирането на този принцип в музикологията, направено от Жан-Жак Натие. Дадени са примери за импресионистичния и херменевтичния тип анализ на известни музикални произведения. Дефицитът на верификационния метод, лансиран от логическия позитивизъм, е най-вече в това, че елиминира „огромна палитра от музикално-аналитични подходи“, които намира за научно нерационални и изобщо за ненаучни. Особено убедителен е примерът, който колегата Деведжиев дава, за неудачността на Карнаповите понятийни нововъведения explicandum и explicatum при прилагането им в етномузикологията. Дори и методът на конфирмация, с който по-късно се опитва да работи Карнап, се проваля в музикознанието, защото „музиката е логична, едновременно непосредствена и осмислена дейност”. (c. 44)

       В следващата част са очертани границите на теоретичните възгледи на Карл Попър в Логика на изследването: към теория на познанието в модерната наука: проблематизирани са схващанията за индукцията, дедуктивната методика на проверката и несигурността на рационалното познание; верифицирането и фалшифицирането на теориите. Обсъден е и призивът на научния метод да се гледа като на съвкупност от „игрови правила”(c. 49). Споделям тезата на колегата Деведжиев, че дори и така научният опит се херметизира и става непроницаем, непроникващ в рационалното познание относно пълнотата и цялостта на опита. Неприложимостта и на тези подходи в дисертацията са обобщени така: “Попър всъщност съобщава реалното положение, в което се намира музикологията – музикалните факти са емпирично недоказуеми… Обратно, музикологията признава изначалната перформативност на музикалната фактичност, отвъдна на каквото и да било доказателство, и изхожда от нея не толкова за да извежда и доказва музикално познание, колкото за да посочва интерпретативни техники за превод на музикалното познание в знакова система”( c. 55).

     В последната част на тази глава е очертана теорията на Томас Кун за структурата на научните революции и смяната на една теоретична парадигма с друга, както и анархистичната епистемология на Паул Файерабенд с неговата всеядна методологическа търпимост, изразена с прословутия слоган Anything goes. Отново е направен музикологичен паралел с изследванията на Натие и схващанията му за сериация и интрига. Убедително е заключението на колегата, че “метаанализите на Натие са пример за отношение към музикологията много сходно с това на Кун към природните науки. Интригата при Натие е парадигмата при Кун (c. 65)… По този начин Натие поставя музикалната теория в постпозитивистки ключ. Рационалността на музикалния анализ се оказва релативна” (c. 65).

           В заключението на тази глава се обосновава методическата строгост на музикологията, която идва от описването и теоретичното формализиране на “вече узнатото”, от демонстрацията и повторението на музикалните закономерности. Убедително е написаното от колегата, че “музикологията търси да скъси дистанцията между научна и ненаучна закономерност... Файерабенд и Кун също търсят да покажат, че дистанцията между наука и ненаука е изкуствено поставяна и раздувана, но те се фокусират върху релативизирането на научната рационалност...” Обратно, научната рационалност в музикологията онагледява “нещо недвусмислено, непротиворечиво и неминуемо ”точно по този начин” съществуващо в нерационалната и преднаучна сфера”( c. 76-77).

        Във втората същинска глава, номерирана с римски цифри като трета част, се вижда истинският талант на колегата Деведжиев да анализира музикалната логика. Очертават се методологическите проблеми и основанията на музикологично рационалното. Като тръгва от една любопитна кореспонденция между Феликс Менделсон и Хегел, авторът в началото на тази част обосновава взаимообвързаността на музикологично рационалното и музикално рационалното. “Музикалната логика се проявява в непосредствения музикален акт, а музикологията е опит музикалната логика да се направи съобщима с педагогическа или научно-изследователска цел”(c. 86).

       Музикалната логика като концепт е изяснена в тази част на дисертацията чрез интерпретации на възгледите на Адолф Новак и Николаус Форкел, но и на отдавна живели техни предшественици като Атанасиус Кирхер. Най-силните, най-впечатляващите, най-приносните теоретични аспекти на дисертацията според мен са в следващите няколко десетки страници на изложението, в които са представени Жан-Филип Рамо, с паралел към Декарт и Хуго Риман, чиято идея за музикална логика е съпоставена с философията на Херман Лотце. Посочен е още един философски стимул: идеята за фикция в музикологичната теория на Риман е породена както от етическата телеология на Лотце, така и от съчинението на Файхингер Philosophie des Als Ob. (c. 105). Освен тях, според автора на дисертацията в Римановата теория за каденцата се виждат понятията на Хегеловата, а според някои и на Фихтевата диалектика.

     В късните теории на Риман колегата Деведжиев намира сходство с възглед на младия Витгенщайн, тъй като и за двамата партитурата носи само формата, но не и съдържанието на музикалната логика. Анализът на еволюцията на възгледите на Риман в дисертацията завършва с убедителното заключение, че въпреки влиянието, което упражнява върху него и психологията на Щумпф с нейния академичен произход в етномузикологичната практика, до края се запазва веруюто: тризвучието и тоналната хармония са “същинската”, фундаментална и универсална реализация на музикалната изразност (с. 114).

      Още един композитор-и-музиколог получава обстойно внимание в дисертацията. Приносен е моментът от анализа на революцията, осъществена от Арнолд Шьонберг и в композирането, и в преподаването, и в изпълняването, и във философстването за музиката. Този анализ за историк на философията е особено впечатляващ в съпоставките на схващанията на Шьонберг с твърденията на други двама виенчани – Витгенщайн и Попър. Според колегата “идеята за “логическа възможност” на музикалната форма напълно съвпада с идеята на Витгенщайн, че всяко изказване (в случая обаче музикално) отразява единствено логическата възможност едно положение от света да е “по такъв и такъв начин”… Докато теоретици като Рамо и Риман не само смятат, че говорят за самата музикално-логична действителност, но и за нейната фундаментална логическа необходимост, Шьонберг се оттегля във ”възможността” - позиция, която предполага отворената и нефинална интерпретация на музикалните феномени“ (с. 120).     

        В заключението на дисертацията обобщително трите позиции се квалифицират като парадигмални за музикологията изобщо: при Рамо отношението е предсъзнателно, при Риман е съзнателно, а при Шьонберг отношението между музикалната и музикологичната рационалност е в разпад.

      ***

       Проследяването на основните твърдения, аргументирано разгърнати в хода на дисертацията, надявам се, убеждава: представен е много сериозен музиколого-философски труд, който има принос не само за музикологията, но и за история на философията и епистемологията, за когнитивната антропология, за антропологията на възприемането на музиката като изкуство и осмислянето и преподаването ѝ като наука. Колегата Деведжиев е прочел, промислил и реферирал критично повече от 100 произведения, публикувани на немски, френски, английски, руски и български език. Изказът му е лаконичен, но убеждаващ. Анализите са точни, изводите – прецизни, тезите – доказани.

       Авторефератът представя вярно и сбито съдържанието на дисертацията. Налице са и две публикации по темата и тезата на автора, като първата от тях, публикуваната в сб. Музикалната философия, даже би могла да бъде включена и в дисертацията под някаква форма, макар и като приложение или екскурс.

       Приносите на изследването са формулирани точно и скромно, като по същество те са още по-значими и се отнасят и до други по-общи теоретични сфери като теорията на познанието и философията на изкуството.

       Имам само две технически забележки: 1. Някои бележки под линия са не просто много големи като обем, но и много важни, солидни като съдържание. При едно бъдещо издаване на изследването по-добре е те да станат част от основния текст. 2. Съчиненията на мислителите, които са цитирани на български език, в библиографското описание трябва да включват и имената на преводачите.

       В заключение: Дисертационното изследване на г-н Емил Деведжиев на тема Музикологично рационалното и музикално нерационалното напълно отговаря на изискванията и критериите за получаване на образователната и научна степен доктор. Ще гласувам убедено за това.

доц. дн Димка Гичева-Гочева

                                                                             СУ „Св. Климент Охридски“

19 февруари 2020 г.                                                    

            

за дистанционното обучение

           Това красиво керамично пано с Аполон и деветте музи се намира на едно неосветено място в приземието на Ректората. Малко хора са го забелязвали. Кога ли ще го видим пак?

                        Ние сме добре, но сме средна класа, макар и low-middle class

Така се случи, че последното ми преподаване в Ректората беше на 6 март. Освен преподаването, тогава подадох и един документ в Деловодството, адресиран до Деканския съвет на ФФ и до Етичната комисия. За неговото съдържание ще пиша в друг пост.

После имахме една седмица просто карантинна ваканция, а после вече три седмици работим дистанционно – Николай, Леда и аз.
Има обаче една малка, но съществена разлика.
Леда работи в колцентъра на една чужда фирма.
Занесоха им по домовете служебните компютри, микрофони и слушалки. Тя казва, че колегите ѝ се оплакват, че при работата вкъщи седят на кухненските или на холните маси и на обикновени столове, и им липсват специалните ергономични столове, на които седят в офиса.

"Чудя ви се как вие с тати все още не сте купили нито един ергономичен стол за у нас, като прекарвате толкова много време в работа вкъщи вече десетилетия наред?"

Права е, точно това си мислех от много време. От миналото лято, откакто се спънах и паднах на едни разкривени плочки пред най-луксозен цветарски магазин, всички столове у нас са ми неудобни и точно решихме да купим един по-удобен стол за мен – извънредно положение.

Дистанционното обучение съвсем извади от строя още в първия ден стария настолен компютър, който е вече на 15 години, а по-старият лаптоп е на 11 години. В него няма звукова карта – нито приема, нито предава звук.
И така, в първата седмица на дистанционното преподаване купихме нов стационарен компютър, или по-точно нов процесор, който свързахме със стария настолен монитор. Купихме и микрофон за по-новия лаптоп, купихме и нов разклонител. И така – няколкостотин лева, за да сме оборудвани.

Разбира се, това го пиша, не за да се оплача. Грях ми на душата. Предполагам, че в много български домакинства има само по един компютър, а работещите или учещите дистанционно в семействата през този период са един или двама възрастни, или едно или две деца-ученици или студенти.
Те как се справят?

Още по-лошо е положението на една трета от българските деца, които нямат и един компютър в домовете си и са изключени от сладостите, по-скоро от изкуствените подсладители на компенсаторното дистанционно училищно образование.

Проф. дфн Татяна Дронзина беше написала в хубав коментар във фб наскоро, че за да има изобщо всеобхватност на този тип преподаване, всяко българско дете-ученик трябва да получи по един таблет. Наистина, един таблет в момента е на цена 150-200 лева, но при икономическото цунами, което се задава след болестта, кога е реалистично да стане това?
За кого ще има по-напред? За децата от бедните семейства, които трябва да учат и не бива да бъдат лишавани от право на образование, или за пенсионерите, или за работещите в бюджетната сфера, за да не бъдат намалени пенсии и заплати, или за обезщетения на хилядите останали без работа?

Рецептата за дистанционната работа на университетския преподавател в хуманитарната сфера: 3 в 1 и пак е с минуси

 Обучението чрез електронните платформи не е образование, но все пак като временен и частичен заместител-утешител дистанционно-електронното е приемливо. 

Мудъл?

Плюс за него:
 Мудъл е добре направена платформа и върши отлична работа като виртуална библиотека, затова в този аспект за хуманитарните специалности става. 
Но, тук има едно голямо НО и това е неговият минус: става само за диахронна или асинхронна работа. 
В Мудъл могат да се слагат множество сканирани книги от авторите, които се изучават и по литература, и по философия, и по други, по-скоро теоретични дисциплини. 
А нашата, както я определя Философа в кн.малката Алфа на "М" е точно такава – теория, при това теория за истината. 
В Мудъл могат да се слагат файлове от всякакъв формат с нашите лекционни конспекти, статии и студии по темите, по които преподаваме, както и много линкове към клипчета. Но за синхронна работа в реално време Мудъл не става, особено в голям университет като нашия и в голям факултет като Философския, и особено в дните, в които има над 400 потребители едновременно. 

На мен три седмици подред ми се получиха аудиолекциите с немска филология, но те са в петък от 12 до 14 часа и потребителите винаги са под 200 в този времеви отрязък. 

                Zoom – за лекции и упражнения, Мудъл за текстовете

Моята приятелка проф. Devorina Gamalova, която преподава цигулка и виола в Лондон, а от две седмици ги преподава дистанционно от Габрово, каза, че за дистанционно преподаване на инструмент единствено zoom върши работа, защото звукът е кристално ясен. Е, преподавателят не вижда постановката на ръцете на инструменталиста, което при пианото е много важно, но поне се чувало.


В четвъртък имах за първи път успешен час с колегите от културология, но в zoom, по тяхно изрично настояване, защото предишната седмица повече от половин час си чатихме с тях, докато Мудъл се задейства. 
А както вече писах за това във фб, отначало аз ги чувах, а те мен – не. 
После се появих като пет модераторки Димки Гочеви и всяка дума отекваше с петкратно ехо... звуков терор.
За съвместна работа в най-натоварените дни не става.

Поради претовареността на системата, дори и в онези случаи, в които все пак звуковият обмен се осъществява, 
преподавателят в Мудъл за студентите по време на аудиолекциите е просто една радиоточка.
Радиоточката си говори, не е ясно дали те изобщо слушат, или са си оставили компютрите или телефоните включени, докато са отишли в другата стая от отегчение...
А самият преподавател в Мудъл за себе си е просто човек, който си говори сам.
В моментите, в които прекъсва монолога и прави някакъв опит за диалог със студентите, тези, които са на линия, трескаво започват да пишат в чата. Ако повече от един или двама си включат микрофоните, за да кажат нещо, се получава ужасна микрофония, машинките пищят пронизително.

И така: аудиолекциите в Мудъл, по време на които студентите мълчат и слушат радиоточката да говори, са тържество на монологично-назидателната дидактика.
Няма и помен от диалог, от нормален човешки разговор, от критично мислене, за спор да не говорим!
Този начин на преподаване ще дресира студентите да бъдат послушни и безпрекословни изпълнители на нареждания и заповеди от някой, който е овластен да говори по радиоточката.


Zoom e далеч по-качествен, но само за синхронна връзка с образ и звук: със студентите и не само с тях. С близки, роднини и приятели, с които няма скоро да се видим, уви.

Големият минус на Zoom: Опааа! Потребителите в тази платформа имат номера, а не имена.
В нея не съм нито Димка, нито Гичева, нито Гочева, а засега съм номер с ID 823-544-8475.

Ако някой иска да ме намери там, да търси ID 823-544-8475.
Разбира се, това е моят номер за общуването със студентите от специалностите Културология, а и с Немска филология, защото и с тях от следващата седмица мигрирам към Zoom, за да мога да чувам поне някои от тях и да изляза от режима на радиоточката, която си говори сама.

Ако искам да си създам друг скедюл, за общуване с роднините от Зарата или още по-друг, за приятелите, ще имам други номера, но си оставам номер без име.
Няма безплатен обяд, нали така? 
Удобството да се виждаш или поне да чуваш гласовете на хора, с които по някакви образователни, професионални или лични причини искаш да се свържеш през Zoom, се плаща с отказ от името. Ти си един номер и толкова. 

                                                         Skype?

Добро, старомодно средство, което върши работа за общуване на няколко, но не много хора в реално време. Понеже законодателят е разписал и изрично е упоменал в ЗРАСРБ телефон и само скайп, а Мудъл и Зуум не са изрично посочени, много колеги, за да се презастраховат, че процедури, проведени по време на извънредното положение, няма да бъдат атакувани впоследствие, умоляват защитите на дисертации и заседанията на научните журита да се провеждат по скайп.

И така, рецептата за нас е 3 в 1:
за книги и текстове – Мудъл; за лекции и упражнения – Зуум; за процедури – Скайп.
Без нито едно от трите не може.

                     Черешката на тортата: уникална мултимедийна техника, заключена и неизползвана

В т. нар. Кампус "Изток", в 4 блок, намиращ се на бул. "Цариградско шосе", има уникална мултимедийна техника, инсталирана там със средства по проект на Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" на стойност 749 527,86 лв.

Проект BG051РО001-4.3.04-002
Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на
дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“
Безвъзмездна финансова помощ в размер 749 527,86 лв.
Продължителност: 20 месеца (05.11.2012 – 05.07.2014).
Ръководител на проекта: проф. дфн Оля Харизанова
Координатори: доц. д-р Мария Стойчева и доц. д-р Георги Вълчев
Технически сътрудници: Весела Цокева и Стоян Котов
Счетоводител: д-р Адриан Маринчев
Юрист: Галина Кунева

Вижте тук един момент от представянето ѝ:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/us_v_rshenstvane_i_razvitie_na_v_treshnata_sistema_za_elektronna_forma_na_distancionno_obuchenie_v_v_filosofskiya_fakultet_na_su


Разбира се, сумата, посочена по-горе, не е била само за оборудването на тази зала с техника за реално преподаване с видеоконферентна връзка в реално време, а десетки колеги от ФФ, които са разработили електронни курсове за бакалавърски и магистърски програми, са получили хонорари за това.

Но все пак, имаме уникална система за преподаване в реално време във видеоконферентна връзка в зала "Яйцето" на партера на Четвърти блок, която никой не ползва заради психозата.

За какво бяха получени стотици хиляди левове, за да има нещо за период като сегашния, ако дори и сега никой не го ползва?

готови за работа...

... и периодична почивка