Ние сме добре, но сме средна класа, макар и low-middle class
Така се случи, че последното ми преподаване в Ректората беше на 6 март. Освен преподаването, тогава подадох и един документ в Деловодството, адресиран до Деканския съвет на ФФ и до Етичната комисия. За неговото съдържание ще пиша в друг пост.
После имахме една седмица просто карантинна ваканция, а после вече три седмици работим дистанционно – Николай, Леда и аз.
Има обаче една малка, но съществена разлика.
Леда работи в колцентъра на една чужда фирма.
Занесоха им по домовете служебните компютри, микрофони и слушалки. Тя казва, че колегите ѝ се оплакват, че при работата вкъщи седят на кухненските или на холните маси и на обикновени столове, и им липсват специалните ергономични столове, на които седят в офиса.
"Чудя ви се как вие с тати все още не сте купили нито един ергономичен стол за у нас, като прекарвате толкова много време в работа вкъщи вече десетилетия наред?"
Права е, точно това си мислех от много време. От миналото лято, откакто се спънах и паднах на едни разкривени плочки пред най-луксозен цветарски магазин, всички столове у нас са ми неудобни и точно решихме да купим един по-удобен стол за мен – извънредно положение.
Дистанционното обучение съвсем извади от строя още в първия ден стария настолен компютър, който е вече на 15 години, а по-старият лаптоп е на 11 години. В него няма звукова карта – нито приема, нито предава звук.
И така, в първата седмица на дистанционното преподаване купихме нов стационарен компютър, или по-точно нов процесор, който свързахме със стария настолен монитор. Купихме и микрофон за по-новия лаптоп, купихме и нов разклонител. И така – няколкостотин лева, за да сме оборудвани.
Разбира се, това го пиша, не за да се оплача. Грях ми на душата. Предполагам, че в много български домакинства има само по един компютър, а работещите или учещите дистанционно в семействата през този период са един или двама възрастни, или едно или две деца-ученици или студенти.
Те как се справят?
Още по-лошо е положението на една трета от българските деца, които нямат и един компютър в домовете си и са изключени от сладостите, по-скоро от изкуствените подсладители на компенсаторното дистанционно училищно образование.
Проф. дфн Татяна Дронзина беше написала в хубав коментар във фб наскоро, че за да има изобщо всеобхватност на този тип преподаване, всяко българско дете-ученик трябва да получи по един таблет. Наистина, един таблет в момента е на цена 150-200 лева, но при икономическото цунами, което се задава след болестта, кога е реалистично да стане това?
За кого ще има по-напред? За децата от бедните семейства, които трябва да учат и не бива да бъдат лишавани от право на образование, или за пенсионерите, или за работещите в бюджетната сфера, за да не бъдат намалени пенсии и заплати, или за обезщетения на хилядите останали без работа?
Рецептата за дистанционната работа на университетския преподавател в хуманитарната сфера: 3 в 1 и пак е с минуси
Мудъл?
Плюс за него:Мудъл е добре направена платформа и върши отлична работа като виртуална библиотека, затова в този аспект за хуманитарните специалности става.
Но, тук има едно голямо НО и това е неговият минус: става само за диахронна или асинхронна работа.
В Мудъл могат да се слагат множество сканирани книги от авторите, които се изучават и по литература, и по философия, и по други, по-скоро теоретични дисциплини.
А нашата, както я определя Философа в кн.малката Алфа на "М" е точно такава – теория, при това теория за истината.
В Мудъл могат да се слагат файлове от всякакъв формат с нашите лекционни конспекти, статии и студии по темите, по които преподаваме, както и много линкове към клипчета. Но за синхронна работа в реално време Мудъл не става, особено в голям университет като нашия и в голям факултет като Философския, и особено в дните, в които има над 400 потребители едновременно.
На мен три седмици подред ми се получиха аудиолекциите с немска филология, но те са в петък от 12 до 14 часа и потребителите винаги са под 200 в този времеви отрязък.
Zoom – за лекции и упражнения, Мудъл за текстовете
Моята приятелка проф. Devorina Gamalova, която преподава цигулка и виола в Лондон, а от две седмици ги преподава дистанционно от Габрово, каза, че за дистанционно преподаване на инструмент единствено zoom върши работа, защото звукът е кристално ясен. Е, преподавателят не вижда постановката на ръцете на инструменталиста, което при пианото е много важно, но поне се чувало.
В четвъртък имах за първи път успешен час с колегите от културология, но в zoom, по тяхно изрично настояване, защото предишната седмица повече от половин час си чатихме с тях, докато Мудъл се задейства.
А както вече писах за това във фб, отначало аз ги чувах, а те мен – не.
После се появих като пет модераторки Димки Гочеви и всяка дума отекваше с петкратно ехо... звуков терор.
За съвместна работа в най-натоварените дни не става.
Поради претовареността на системата, дори и в онези случаи, в които все пак звуковият обмен се осъществява,
преподавателят в Мудъл за студентите по време на аудиолекциите е просто една радиоточка.
Радиоточката си говори, не е ясно дали те изобщо слушат, или са си оставили компютрите или телефоните включени, докато са отишли в другата стая от отегчение...
А самият преподавател в Мудъл за себе си е просто човек, който си говори сам.
В моментите, в които прекъсва монолога и прави някакъв опит за диалог със студентите, тези, които са на линия, трескаво започват да пишат в чата. Ако повече от един или двама си включат микрофоните, за да кажат нещо, се получава ужасна микрофония, машинките пищят пронизително.
И така: аудиолекциите в Мудъл, по време на които студентите мълчат и слушат радиоточката да говори, са тържество на монологично-назидателната дидактика.
Няма и помен от диалог, от нормален човешки разговор, от критично мислене, за спор да не говорим!
Този начин на преподаване ще дресира студентите да бъдат послушни и безпрекословни изпълнители на нареждания и заповеди от някой, който е овластен да говори по радиоточката.
Zoom e далеч по-качествен, но само за синхронна връзка с образ и звук: със студентите и не само с тях. С близки, роднини и приятели, с които няма скоро да се видим, уви.
Големият минус на Zoom: Опааа! Потребителите в тази платформа имат номера, а не имена.
В нея не съм нито Димка, нито Гичева, нито Гочева, а засега съм номер с ID 823-544-8475.
Ако някой иска да ме намери там, да търси ID 823-544-8475.
Разбира се, това е моят номер за общуването със студентите от специалностите Културология, а и с Немска филология, защото и с тях от следващата седмица мигрирам към Zoom, за да мога да чувам поне някои от тях и да изляза от режима на радиоточката, която си говори сама.
Ако искам да си създам друг скедюл, за общуване с роднините от Зарата или още по-друг, за приятелите, ще имам други номера, но си оставам номер без име.
Няма безплатен обяд, нали така?
Удобството да се виждаш или поне да чуваш гласовете на хора, с които по някакви образователни, професионални или лични причини искаш да се свържеш през Zoom, се плаща с отказ от името. Ти си един номер и толкова.
Skype?
Добро, старомодно средство, което върши работа за общуване на няколко, но не много хора в реално време. Понеже законодателят е разписал и изрично е упоменал в ЗРАСРБ телефон и само скайп, а Мудъл и Зуум не са изрично посочени, много колеги, за да се презастраховат, че процедури, проведени по време на извънредното положение, няма да бъдат атакувани впоследствие, умоляват защитите на дисертации и заседанията на научните журита да се провеждат по скайп.
И така, рецептата за нас е 3 в 1:
за книги и текстове – Мудъл; за лекции и упражнения – Зуум; за процедури – Скайп.
Без нито едно от трите не може.
Черешката на тортата: уникална мултимедийна техника, заключена и неизползвана
Проект BG051РО001-4.3.04-002
Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на
дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“
Безвъзмездна финансова помощ в размер 749 527,86 лв.
Продължителност: 20 месеца (05.11.2012 – 05.07.2014).
Ръководител на проекта: проф. дфн Оля Харизанова
Координатори: доц. д-р Мария Стойчева и доц. д-р Георги Вълчев
Технически сътрудници: Весела Цокева и Стоян Котов
Счетоводител: д-р Адриан Маринчев
Юрист: Галина Кунева
Вижте тук един момент от представянето ѝ:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/us_v_rshenstvane_i_razvitie_na_v_treshnata_sistema_za_elektronna_forma_na_distancionno_obuchenie_v_v_filosofskiya_fakultet_na_su
Разбира се, сумата, посочена по-горе, не е била само за оборудването на тази зала с техника за реално преподаване с видеоконферентна връзка в реално време, а десетки колеги от ФФ, които са разработили електронни курсове за бакалавърски и магистърски програми, са получили хонорари за това.
Но все пак, имаме уникална система за преподаване в реално време във видеоконферентна връзка в зала "Яйцето" на партера на Четвърти блок, която никой не ползва заради психозата.
За какво бяха получени стотици хиляди левове, за да има нещо за период като сегашния, ако дори и сега никой не го ползва?
No comments:
Post a Comment