речта на Диалектиката

В една от първите работни седмици за новата 2020 г. споделям тук конспекта ми от доклада Змията на Диалектиката в съчинението на Марциан Капела, с който участвах в Третите годишни четения на АРУКО, проведени в Зала 2 на Ректората на 13-14 декември 2019 г.

*

Най-отгоре на този пост е снимка на мраморна скулптура на Шарл Дежорж, наречена Младият Аристотел, приблизително от 1875 г., снимана миналата есен от художника Веселин Праматаров в Музея Орли в Париж.

Сърдечно му благодаря за възможността да я ползвам като илюстрация.

Но защо скулптура на младия Аристотел като визуално въведение към конспект за речта на Диалектиката на сватбеното тържество на Меркурий и Филология? Защото влиянието на Аристотел е най-силно точно в това слово, а във всички останали речи на седемте дами-науки авторитетите са други. Понякога е само един, понякога са еклектично миксирани, а в словото на Диалектиката разпознаваме най-вече Аристотел и Порфирий.

* 

Защо Диалектиката носи като аксесоар змия? 

328: in laeva quippe serpens gyris immanibus involutus, in dextra formulae quaedam florentibus discolora venustate ceris sollerter effigiatae latentis hami nuxu interius tenebantur; Диалектиката с две змии – изображение от Византийския музей на остров Хиос, от времето на генуезкото владичество 1304–1566.

Три египетски изображения: които отделно са представени тук.

 *

I.       Диалектиката на Изтока – старокитайската диалектика: Лаодзъ -6-ти-5ти век пр. Хр. и неговият трактат Даодъдзин; вж. изданието Древнокитайски мислители. Превод и съставителство Бора Беливанова. С., 1999, „ЛИК“(издание и на “Наука и изкуство” на същия сборник, от началото на 80-те)

 *

II.    Диалектическите фрагменти на Хераклит – първият диалектик в Европа: 3, 6, 8, 10, 12, 48, 49 а, 50, 51, 53, 54, 58, 59, 61, 62, 67, 82, 83, 84, 88, 91, 103, 125, 126. Пълен превод на всички Хераклитови фрагменти с номерацията им от изданието на Дийлс и Кранц на български има като приложение на книгата на Ради Радев Хераклит. Живот и дело, С., “Партиздат”, 1986.

Превод на някои от фрагментите в посмъртно издадената книга Хераклитови фрагменти на Илия Панчовски. С., „ЛИК“, 2000.

*

III. Диалектиката като най-висша наука за познаване на битието и диалектическият метод в Държавата на Платон; кн. VІІ; от 521 е нататък; от 282 с. нататък в изданието на “Наука и изкуство”, т. ІІІ на Платон. Диалози, С., 1981 г., превод Александър Милев.

III. диалектиката като най-висшата наука в квадривиума геометрия, астрономия, музика, диалектика;

-         диалектическият метод и неговите съставки (в низходящ ред) – знание, размишление, вяра, предположение.

Един цитат, който казва всичко 534 а:

“На нас ни харесва – продължих аз, както и по-рано, първата част (на диалектическия метод) да наричаме знание, втората – размишление, третата – вяра, а четвъртата – предположение. 'Arkšsei oân, Ãn d' ™gè, ésper tÕ prÒteron, t¾n mn prèthn mo‹ran ™pist»mhn kale‹n, deutšran d di£noian, tr…thn d p…stin kaˆ e„kas…an tet£rthn·. Освен това последните две заедно нека наричаме мнение, а двете първи – мислене kaˆ sunamfÒtera mn taàta dÒxan, sunamfÒtera d' ™ke‹na nÒhsin. Мнението се отнася до произхода, а мисленето – до същността· kaˆ dÒxan mn perˆ gšnesin, nÒhsin d perˆ oÙs…an·. А както същността се отнася до създаването, така мисленето се отнася към мнението; както пък мисленето се отнася към мнението, така се отнася знанието към вярата, а размишлението – към предположението kaˆ Óti oÙs…a prÕj gšnesin, nÒhsin prÕj dÒxan, kaˆ Óti nÒhsij prÕj dÒxan, ™pist»mhn prÕj p…stin kaˆ di£noian prÕj e„kas…an”.

В превода на Георги Гочев, изд. на НБУ, 2015: знание; хипотетично мислене; практическа вяра; изобразяване. 

 Кой е и кой се нарича диалектик според Държавата? 534 b:

“Не наричаш ли ти онзи човек диалектик, който има доказателства за същността на всяка вещ? А този, който не притежава това, доколкото не може да обясни смисъла за себе си и за другите, няма ли да кажеш, че той няма способност да мисли за това? ’H kaˆ dialektikÕn kale‹j tÕn lÒgon ˜k£stou lamb£nonta tÁj oÙs…aj; kaˆ tÕn m¾ œconta, kaq' Óson ¨n m¾ œcV lÒgon aØtù te kaˆ ¥llJ didÒnai, kat¦ tosoàton noàn perˆ toÚtou oÙ f»seij œcein; ”

535 а: Диалектиката стои най-горе над всички науки като фриз и е върхът и крайната им цел. Превод Г. Гочев.

* 

Опасността от диалектиката за младите хора под 30 години.

*

Диалектиката на и диалектиката според именити християнски философи в обосноваването на Троичната и Христологичната догматика.

IV.   Диалектиката като логика и семиотика при Августин: Диалектиката е наука за доброто разискване..., което се провежда посредством думи.

За мнозина от средновековните християнски мислители диалектиката е логика, но не в техническия смисъл на по-късното средновековие, а в етимологическия смисъл на думата, сиреч познание за и чрез логоса; както се обобщава в Държавата малко по-нататък след цитираните места, тя е най-висшата наука и венец на науките, както и най-висшият метод, чрез който диалектикът успява да изрази чрез логоса познанието за същността-битие .

* 

Специално за Августин Блажени (354 – 430 ; срв. с Марциан 360-428)  и неговото разбиране за диалектиката вж. Аврелий Августин. Основи на диалектиката. Превод на Любомира Радоилска. (В: Архив за средновековна философия и култура. Свитък V, С., ЛИК, 1998, издаван от Ц. Бояджиев и Г. Каприев. с. 22-41. Преводът на Л. Радоилска е препечатан и в изданието От Талес до Дерида. Хронологична антология, С., изд. „Анубис“, 2001 г. съст. Колев, Гочева, Паницидис.)

 *     

Д-р Петър Рогалски, председател на УС на АРУКО: дисертация на тема Диалектиката на Свети Августин и нейната рецепция при Жилбер от Поре;

 *

Коментирани в доклада откъси от Марциан Капела:

330: haec se educatam dicebat Aegyptiorum urbe atque in Parmenidis exinde gymnasium atque Atticam demeasse; 334: ac mox Dialectica, quamquam parum digne Latine loqui posse crederetur…

338: quippe in dicione mea iureque consistent sex normae, quis constant ceterae disciplinae: 1. de loquendo; 2. de eloquendo; 3. de proloquendo; 4. de proloquiorum summa; 5. de iudicando; 6. de dictione.

339: in prima autem parte quaeritur quid sit genus, quid forma, quid differentia, quid accidens, quid vero proprium, quid definitio, quid totum, quid pars, quid in dividendo modus, qui in partiendo, quid sit aequivocum, quid univocum, quid (ut ita dicam) plurivocum.

340: quid sit substantia, qualitas, quantitas, relativum, loci, temporis, situs, habitus, facere, pati, quae sibi opposite et quot modus sibi opponantur. Haec in prima nostri parte censentur. In secunda vero quam de eloquendo dixi, queritur quid sit nomen, verbum, quid ex his iunctum,….

342:… excipit pars tertia de proloquendo. In ea quaeritur, quantum ad propositum hodiernae sufficiat brevitatis, quae sint differentiae proloquiorum in quantitate, quae in qualitate, quid sit universale, quid particulare, quid indefinitum, quae sint aientia, quae negantia…

343: hinc progreditur ad quartam partem, quam esse diximus de proloquiorum summa. In ea queritur quid sit sumptum, quid illatio, quid syllogismus, quid symperasma…   

344-348: петте Порфириеви категоремата, представени във Въведение към Категории;

349-353: определение; цяло; части; деление до достигане до нещо единично като вид/ейдос; разделяне на части; 354: разликата между двата вида деления;

355-383: конспект на Аристотеловите Категории;

384: противоположностите, също и в 385;

388-395: конспект на За тълкуването – за имената, глаголите, свързванията им и изреченията;

396 и сл.: третата част/норма/дисциплина – предпоставките и класификацията им по качество и количество; логическият квадрат;

404 и сл. до 424: фигурите и модусите на силогизмите и умозаключенията.

*

Заключение: речта на Диалектиката в съчинението на Марциан Капела я разкрива като изцяло повлияна от Аристотеловата логика и Порфириевото Въведение към Категории.

* 

Най-важните използвани издания:

Martianus Capella, текст на латински: edidit James Willis, Teubner, 1983 

Martianus Capella. The Marriage of Philology and Mercury. Translated by William Harris Stahl and Richard Johnson. Columbia University Press, New York, 1977.