информация за конкурса

Резюмета

на

 публикациите, представени от Николай Гочев в конкурса за професор по старогръцка литература

1.

Старогръцката литература. От легендарните начала на поезията до края на елинизма

ISBN 978-954-07-4683-8. УИ "Св. Климент Охридски", 2019

Книгата е написана през първата половина на 2018-та, а много от бележките, съдържащи резюмета на произведения („Илиада“, „Одисея“, Хезиодовите поеми, „История“ на Херодот, някои Платонови диалози, „Етиопска повест“) са изработени по-рано, като помощни материали при преподаването на старогръцка литература.

Замисълът е да се създаде учебник от нов вид (не ми е известен друг подобен учебник по старогръцка литература или друга университетска дисциплина).

Учебниците по антична литература за студенти обикновено съдържат представяне на жанровете и авторите в хронологичен ред и предлагат колкото се може по-пълна информация за тях - съгласно античните източници и традицията на това образование от последните 200 години. Приема се за естествено (и поради това рядко се забелязва), че те са изработени като записки от лекции, т.е. монолози. Същевременно университетското образование в някои страни (сред които е и България), наред с лекционното поддържа и формата на семинарно преподаване, които ние наричаме обикновено „упражнение“. Това е и съществената новост, която се предлага – да се създаде учебник, който възпроизвежда писмено не лекционното, а семинарното преподаване.  

Диалогът се състои от 16 глави, наречени „дни“. Участниците (12 лица) разговарят по теми от старогръцката литература, разгледани в хронологичен ред и съгласно съдържанието на един обзорен университетски курс.

Във въведението се споменават вече съществуващите учебници на български език и се размишлява що е „старогръцка литература“. Споменават се предполагаемите (легендарни) предомирови поети и прозаически текстове. После се преминава към запазените произведения на поезията – Омир, Хезиод, лирика, трагедия, комедия. Тези разговори образуват първата част от книгата („поезия“), която се състои от 9 глави („дни“).

Втората част („проза“) се състои от 4 глави. В нея се обсъжда понятието за проза, после историографията (Херодот, Тукидид, по-малко Ксенофонт), реториката (красноречието и реторическата теория през V и IV в. пр. Хр) и философията (досократически философи, Сократ, Платон, Аристотел).

Третата част съдържа обсъждане на елинистическата литература (III-I в. пр. Хр.) и се състои от 3 „дни“. Разглеждат се жанровете на поезията (комедия и сродните й видове, химнография, идилия, епиграма) и прозата (историография, географски и филологически изследвания, философия). Диалогът завършва с обещание за продължение (17-24-ти „ден“), което се надявам някога наистина да бъде написано.

 

Бележките са обширни, главно заради споменатите резюмета на произведения (към тях са добавени и тези на кн. I-IX на Аристотеловата „Метафизика“, писани през 2018-2019 г.). Има препратки към места от произведения и нови преводи от старогръцки и латински - главно на свидетелства, отнасящи се до предомировите поети и Омир.

  

В течението на разговора са представени и обсъждания, в чиято основа стоят други действително проведени курсове. Те се отнасят до възприемането ѝ през вековете във византийско-православния свят („Класическо образование и идея за класическа древност в България“ – „ден“ 14) и на Запад („Античността в художествената литература“ – „ден 10“); до дейността на създателите на старогръцката словесност („Интелектуалците през античността“ - „ден“ 5-6), и до нейната географска и културна основа  („Култура и история на островите в източното Средиземноморие“ - „ден“ 12).

Освен т.нар. „дни“, диалогът се разделя и на други части, чиито названия са заети от старогръцката драматургия – „пролог“, „парод“, „епизод“, „парабаза“, „комос“, „агон“.   

2.

А.

Аристотел. Метафизика

Превод на книги ІV-IХ по изданието на Im. Bekker-H. Tredennick, 1933 г. с встъпителна студия, коментар, индекс и библиография.

Под печат в „Дива2007“. София, 2019

            Преводът на „средните“ книги на Аристотеловата „Метафизика“ е продължение на работата ми от 1996-2000 г., когато преведох кн. I-III и X-XIX (с редактор Димка Гочева). Задачата беше да се стигне до пълен и единен в стилово и терминологично отношение превод на може би най-важната и влиятелна книга в историята на философията.  

Работата върху IV-IX продължи малко повече от две години и половина – от декември 2016 до август 2019 г. Текстът беше преведен на три етапа.

Първо, работа единствено върху старогръцкия текст; второ – дума по дума сравнение на готовия превод с два авторитетни чуждестранни превода (английския на Треденик, 1933 и руския на Кубицки, 1934); и трето – сравнение на така редактирания превод с 22 други превода на 7 езика (латински, английски, немски, френски, италиански, испански, български – повечето от тях снабдени с коментари, някои много обширни).

При този трети етап беше изработен и коментарът (по-подробен към кн. VII-IX), състоящ се от пояснения на неясните или терминологично спорни места и препратки към проучените преводи и коментари. Освен модерните и съвременни, бяха използвани и някои антични коментари – тези на Александър Афродизийски (III в.) и Асклепий (VI в.).

Преводът е снабден с уводна студия (от 2019 г.), представяща историята на Аристотеловия текст; античните, средновековни, нови, модерни и съвременни коментари към него; и главните насоки в по-новите (от последния век) изследвания върху „Метафизика“. Представена е, съгласно моето разбиране, основата на Аристотеловата онтология, както е изложена в кн. XII („Ламбда“); известните ни факти от живота на Аристотел с препратки към източниците и съвременните изследвания; направен е преглед на заниманията с Аристотел и „Метафизиката“ в нова България, започнали с превода на Г. Кацаров на „Атинската държавна уредба“ през 1904 г.

За улеснение на читателя са направени подробни резюмета на съдържанието на преведените книги.

Съставен е индекс на думите (не само на философските термини), което прави книгата полезно помагало за бъдещите преводачи на Аристотел; индекс на съкращенията и библиография, включваща по-влиятелните коментари, преводи и изследвания за цялата история на заниманията с „Метафизика“, както и известните ми преводи и изследвания на Аристотел в България.  

Б.

Аристотел. Метафизика

Пълен превод по изданието на Im. Bekker-H. Tredennick, 1933-1935 г. с встъпителна студия, коментар, индекс и библиография.

Под печат в УИ „Св. Климент Охридски“. София, 2019

            В тази книга читателят ще открие вече представения превод на книги IV-IX, съединен с издадените през 2000-та (и преиздадени през 2017-та) I-III и X-XIV.

Това е първият български превод на „Метафизика“, изработен от един преводач. Доколкото ми е известно, аз се оказвам десетият човек в света, който е превел цялата „Метафизика“ за пръв път на даден език самостоятелно (без съпреводач). Преди мен това са направили Мьорбеке (латински, XIII в.), Тейлър (английски, 1801), Хенгщенберг (немски, 1824), Аскарате (испански, 1875), Бартелеми Сент-Илер (френски, 1879), Карлини (италиански, 1928),  Кубицки (руски, 1934), Бездечи (румънски, 1965), Лесняк (полски, 1983) (вж. библиографията на Радиче-Дейвис от 1997, цитирана в книгата).

В книгата се намира предговорът, поместен и в началото на 2.А; разширена библиография; и индекс на думите, включващ този от 2000-та. Запазени са коментарните бележки на Димка Гочева от 2000-та. 

Що се отнася до текста на „Метафизика“, той съдържа следното.

В кн. I се размишлява по въпроса „що е мъдростта“ и „кой е мъдър“, и се прави преглед и критика на философските изследвания от Талес до Платон. В кратката кн. II (тя изглежда като фрагмент от по-дълъг текст) се размишлява за нуждата да се познава историята на философстването, за видовете причини за нещата и как да се преподават философските науки. В кн. III се изреждат главните трудности, които стоят пред философското изследване, и които предстои да бъдат обсъдени по-нататък.

Кн. IV е посветена на основни логически въпроси – законът за непротиворечието и изключеното трето. Кн. V съдържа изяснение на няколко десетки философски термина. Кн. VI обсъжда видовете философски науки и коя от тях заслужава да се нарича „първа философия“; и се занимава с „видовете съществуващо“. Книги VII и VIII разглеждат съществуващото като „същност“ (οὐσία). В IX се излага теорията за съществуващото „във възможност и в действителност“.

Кн. X обсъжда понятието за „едно/единно“ и видовете логически противопоставяния (противоположност, отрицание и др.). XI съдържа твърдения и въпроси, вече обсъдени в предходните III, IV и VI; и резюмира някои места от „Физика“. Кн. XII съдържа Аристотеловата теология като теория за „неподвижното движещо“. Книги XIII-XIV се занимават със съществуването на числото и изобщо на „математическите неща“; изглежда, че в тях Аристотел полемизира със съвременните му философи от Академията, наследили Платон.      

3.

Фантастичното през античността

ISBN 978-954-07-4515-2, УИ "Св. Климент Охридски". София, 2018

(първо издание 2012, електронно, „Проектория“)

            Книгата възникна като запис на поредица интервюта по радио „София“ (от началото на 2010 г.), повечето от тях на живо. Текстът, издаден първо в „Проектория“, а после и в УИ „Св. Климент Охридски“, е размисъл за това, доколко в художествената литература на античността присъства естетическият елемент „фантастично“.

В течение на разговорите се прави преглед на някои романи и повести („Златното магаре“ на Апулей, „Истинска история“ на Лукиан, Псевдо-Калистеновия „Роман за Александър“, „Аполоний Тиански“ на Флавий Филострат), и епически произведения („Илиада“ и „Одисея“, „Теогония“ на Хезиод, „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски, „Енеида“ на Вергилий, „Метаморфози“ на Овидий).

Разглеждат се понятия, семантично близки до „фантастичното“: „приказно“ (стр. 19-20), „митично/митологично“ (стр. 65), „окултно“, „вълшебно“ (стр. 119-123). Обсъжда се употребата на алегорията (стр. 123-126), чрез която може да наподоби фантастичен разказ, както е в баснята; също спецификата на модерната научнофантастична литература, като се прави разлика между нея и жанра „фентъзи“ (стр. 121-124). Посочват се конкретни литературни техники, чрез които се произвежда фантастичният образ (стр. 63).

При размисъла за определението на фантастичното се приема възгледа на Цветан Тодоров, изложен в книгата му „Въведение във фантастичната литература“. Тук той е възприет така: „Фантастично имаме тогава, когато четем за чудесни, свръхестествени неща и до края на произведението се колебаем дали разказаното е възможно, или не“ (стр. 127).

Прави се заключението, че в античната литература е възможно да се открият прояви на „фантастично“. Примерно, разказът на Одисей за собствените му приключения („Одисея“ IX-XII), на който в следомирово време се гледа просто като на художествена литература, може някога да е бил възприеман така, както ние възприемаме фантастиката.  

4.

Александрия ІІ

ISBN 978-954-07-4274-8, УИ "Св. Климент Охридски", София 2017

Книгата съдържа статии, части от книги и доклади на конференции, писани в продължение на 12 години (2002-2014). Тематичният ѝ център е ролята на изследователите на античността в интелектуалния и културен живот в България през XX в., и условията на изграждането на учения/интелектуалец и на доброто интелектуално поведение. 

Наблюденията върху текстовете и делата на българските интелектуалци и античници са поставени главно в части IV и V – „България и българската интелигенция“ и „Читатели на класиката“.

Там е биографията на Василка Тъпкова-Заимова (гл. IV, с. 155-169), чрез която се проследява един немалък период от развитието  на българската наука за античността и на класическото образование; и се обръща внимание на обществената обстановка, в която са учили и работили мнозина български учени-античници.

В гл. V (с. 229-280) читателят ще открие представяне на възгледите на познавача на старогръцката литература и влиятелен интелектуалец Б. Богданов – текст, изработен въз основа на прочита на неговите „История на старогръцката култура“ (1989) и „Старогръцката литература“ (1992); а също и на лични впечатления от периода 1979-2002, когато съм слушал негови лекции като ученик и студент, и съм му сътрудничил като асистент и колега в университета.

Между тези текстове са поместени представяния на дейността и възгледите на други български учени, творци и интелектуалци – Георги Михаилов, Кирил Христов, Владимир Василев, Александър Балабанов, Иван Венедиков, Димитър Дечев, Петър Мутафчиев, Петко Венедиков, Стоян Михайловски. Към същата тема се отнасят „Историите на старогръцката литература в България“ (стр. 316-327) и „Павел Стефанов. Ялдабаот“ (стр. 296-302).

По-общите ми размисли по темата за интелектуалното са изложени в „Размишления за преподаването. Какво знае хуманитарят“ (стр. 11-38) и „За интелектуалното. Седемте мъдреци“ (стр. 337-345).

Тези размишления относно понятието за интелектуално и за интелектуалците у нас са допълнени с наблюдения върху произведенията на автори от други страни и епохи: Плутарх, Херодот, Тукидид, Платон, Демостен, Полибий, Амиан Марцелин, Монтескьо, Фуко, Грейвс, Монтен, Елиан, Софокъл (споменавам ги според реда на текстовете в книгата).

5.

Софокъл. Антигона

Двуезично издание: старогръцки текст и превод по изданието на A. Boeckh, 1843 и  предговор.

ISBN 978-619-156-089-9, "Проектория". София, 2014

Драмата беше преведена през втората половина на 2013 г. В изданието е даден паралелен гръцки текст от изданието на немския филолог А. Бьок, по който е направен и преводът. Съобразил съм се и с изданието на R. D. Dawe (Teubner, 1985).

Това е петият от известните ми преводи на „Антигона“ на български език. Първият принадлежи на П.П. Славейков (1893 г.), вторият е на В. Димитрова (от френски, 1938), третият – на Ал. Ничев, в размера на оригинала (1949), а четвъртият (1998, по Dawe) е мой. Той е буквалистичен (в проза, дума по дума). Беше използван за тогавашната постановка на театър „Сфумато“ и отпечатан в бр. 1 на сп. „Сфумато“.

Петият, който предлагам за рецензиране тук, е в стихове, но не в размера на оригинала. Не съм изработил стиховете според предварително определен размер, а съм се стремял преди всичко да превеждам точно и художествено, така че текстът да предава поетическото майсторство на автора; а стихът е бил приспособяван така, че да не се загуби точността на смисъла и изяществото на стила. Възможно е това да е първият случай на такова приспособяване на стиха в историята на преводаческото ни дело.   

 

Преводът се предхожда от предговор (публикуван по-късно и в „Александрия II“), където се разказва за работата ми по него; и се посочват някои трудности, които среща преводачът на старогръцката трагедия. Обсъжда се значението на хоровите части за общия поетически резултат; и въз основа на места от тях се прави сравнение между три превода на „Антигона“– на Пенчо Славейков, на Александър Ничев и моят.

Представям възгледа си за трагическото в старогръцката поезия, като взимам предвид Аристотеловата характеристика на трагическия герой („Поетика“, 1353а) и си служа с примери от „Илиада“ и „Антигона“. Обръщам внимание на Платоновото изказване за трагедията („Държавата“ 380a-b) и на влиянието му върху следантичното усещане за трагическо.

6.

Писма до Егина

(роман за живота и философията на Платон)

ISBN-10: 954-8478-80-3, ISBN-13: 978-954-8478-80-9, "Сонм", София 2006

Книгата е писана между 2002 и 2005 г. Задачата е двойна: да се представи по художествен път съдържанието на Платоновата философия и същевременно да се скицират настроенията сред интелигенцията в България и духовните търсения на интелектуалците от 80-те и 90-те години на ХХ в. Така че в едно отношение книгата предхожда и наподобява „Старогръцката литература“ (2019), а в друго – „Александрия II“ (2017). 

Първата част („Писма до Егина“, стр. 9-161) съдържа 19 текста, представляващи писма до Платон от негови близки или известни фигури от епохата; в този момент той се намира на остров Егина като затворник.

Втората („Писма от Евдокс“, стр. 165-212) е от 13 писма, написани от негов близък приятел (впоследствие известен астроном и лидер на Академията), и са от времето преди Платон да напусне Сицилия и да попадне като пленник в Егина.

Третата („Писма до Атина“, стр. 215-260) е от 6 писма, които той получава в родния си град, след освобождението си.

Писмата се предхождат от въведение (стр. 5), където авторът е представен като издател на превода, извършен от непозната нему преводачка от старогръцки, която му ги изпраща чрез посредник. В края (стр. 263-266)  е поместена биография на Платон въз основа на сведенията у Диоген Лаерций, също обработена в художествено-ерудитския дух на книгата. Такъв е и приложеният „Азбучен справочник на имена и термини“ (стр. 269-323).

Някои от писмата са написани въз основа на автобиографични спомени, а други препращат към познати Платонови диалози. Положени са усилия текстът да бъде съобразен с културната обстановка и с историческите сведения за епохата (времето на писмата се поставя към 388/387 г. пр. Хр.).  

Resumees (summaries)

of

reviewed publications

1.

Ancient Greek literature. From the legendary beginnings of poetry until the end of hellenism

ISBN 978-954-07-4683-8. St Kliment Ohridski UP, 2019

The book was written during the 1-st half of 2018 but many of the notes containing summaries of texts (Iliad, Odyssey, Hesiodus` poems, Herodotus` Histories, some of the Plato`s dialogues, Ëthiopian novel) were made earlier as additional materials for teaching ancient Greek literature.

The idea was to create a new kind of textbook (I do not know of another similar textbook on ancient Greek literature or any other university subject).

Ancient literature textbooks for university students usually contain an introduction on genres and authors in chronological order and offer as much information on those as possible – according to ancient sources and educational traditions in the field from the last 200 years. It is considered natural (and so rarely noticed) that they are made as notes of lecture, i.e. monologues. At the same time university education in some countries (Bulgaria among them) along with lectures also offers teaching in the form of seminars, which we usually call “exercises”. This is the significant novelty on offer here – creating a textbook which visualizes not a lecture, but a seminar class.

The dialogue contains 16 chapters called “days”. The participants (12 people) discuss ancient Greek literature themes in chronological order and according to the contents of an overview (synoptic) university course.

In the introduction the already extant textbooks in Bulgarian are mentioned and it is discussed what is “ancient Greek literature”. There is mention of the supposed (legendary) pre-Homeric poets and texts in prose. Then we move forward to poetry`s extant texts  - Homer, Hesiodus, lyric, tragedy, comedy. These conversations make the first part of the book (“poetry”), which contains 9 chapters (“days”).

The second part (“prose”) contains 4 chapters. In it we discuss the term “prose”, then historiography (Herodotus, Thucydides, less of Xenophon), rhetoric (eloquence and rhetoric theory during V and IV c. B.C.) and philosophy (pre-Socratic philosophers, Socrates, Plato, Aristotle).

The third part contains discussion of Hellenistic literature (III-I c. B.C.) and is made up of 3 days. Mentioned are the genres of poetry (comedy and related genres, hymnography, idyll, epigramme) and of prose (historiography, geographical and philological studies, philosophy). The dialogue ends with the promise of a continuation (17-24^th day) which will hopefully someday be written.

The notes are extensive, mainly due to the above mentioned summaries of texts (also included are those of books I-IX of Aristotle`s Metaphysics, written in 2018-2019). There are references to parts of texts and new translations from ancient Greek and Latin – mainly of testimonies referring to pre-Homeric poets and Homer.

Along the course of the conversation discussions are presented, the foundations of which lie in other actual courses. They refer to literature`s perception through the ages in the byzantine-orthodox world („Classic education and idea for classical antiquity in Bulgaria” – day 14) and in the West (“Antiquity in literary fiction” – day 10); up until the work of creators of ancient Greek literacy (“The intellectuals in antiquity” – day 5-6) and to its geographical and cultural foundations (“Culture and history of the islands in the Eastern Mediterranean” – day 12).

Besides the so-called “days” the dialogue is divided in other parts the names of which are borrowed from ancient Greek drama – prologue, parodos, episode, parabase, kommos, agon.

2.

А.

Aristotle. Metaphysics

Translation of books ІV-IХ according to the edition of Im. Bekker-H. Tredennick, 1933, with introduction, commentary, index and bibliography

In print in „Дива2007“. Sofia, 2019

The translation of the “middle” books of Aristotle`s Metaphysics is a continuation of my work from 1996 to 2000, when I translated books I-III, X-XIV (edited by D. Gocheva). The goal was to have a complete and unitary translation in both stylistic and terminological sense of perhaps the most important and influential book in the history of the philosophy.

The work on IV-IX lasted a little over two and a half years – from december 2016 until august 2019. The text was translated in three stages.

First, working solely on the ancient Greek text. Second – word-by-word comparison of the complete translation with two authoritative foreign translations (the English by Tredennick, 1993 ad the Russian by Kubitsky, 1934); and third, comparison of the edited text with 22 translations in 7 languages (Latin, English, German, French, Italian, Spanish, Bulgarian – most of which with added commentary, some quite extensive).

In this third stage the commentary was also made (more extensive for books  VII-IX), containing clarification of unclear or terminologically contentious (controversial) places and references to above mentioned translations and commentaries. Besides the modern and contemporary ones also some ancient commentaries are used – those of Alexander of Aphrodisia (III c.) and Asclepius (VI c.).

The translation is equipped with an introduction (from 2019) which presents the history of Aristotle`s text; the ancient, medieval, new, modern and contemporary commentaries on it; and the main directions of the newer (from the last century) studies on the Metaphysics. Here is presented, according to my understanding, the foundation of Aristotle`s ontology - as it is to be found in the book XII (Lambda); the known facts of Aristote`s life with references to the sources and contemporary studies; a summary of works on Aristotle and the Metaphysics in new Bulgaria, beginning with G. Katsarov`s translation of Athenian Constitution in 1904.

For the reader`s convenience extensive summaries of the contents of the translated books are made.

An index of words (not only philosophical terms) is provided, which makes the book a useful tool for future translators of Aristotle; an index of abbreviations and bibliography, containing the most influential commentaries, translations and studies over the whole history of the works of the Metaphysics, as well as the known translations and studies on Aristotle in Bulgaria.        

            B.

Aristotle. Metaphysics

Full translation of books ІV-IХ according to the edition of Im. Bekker-H. Tredennick, 1933, with introduction, commentary, index and bibliography

In print in St Kliment Ohridski UP. Sofia, 2019

            In this book the reader will find the already presented translation of books IV-IX, united with the published in 2000 (and reprinted in 2017) I-III and X-XIV.

            The is the first Bulgarian translation of the Metaphysics made by a single translator. As far as I know, I am the tenth person in the world who had translated the whole of the Metaphysics for the first time in a given language on their own (without a co-translator).

Before me it was done by Moerbecke (Latin, XIII c.), Thaylor (English, 1801), Hengstenberg (German, 1824). Azscarate (Spanish, 1875), Barthelemy Saint-Hilaire (French, 1879), Carlini (Italian, 1928), Kubitsky (1934), Besdechi (Rumanian, 1965), Lesniak (Polish, 1985) (see the bibliography by Radice-Davies of 1997, cited in the book).

            In the book can be found the introduction, included in the beginning of the 2.a; an extended bibliography; and an index of words, containing the one of the 2000. D. Gocheva`s commentary notes of 2000 are also kept.

            As far as the text of the Metaphysics is concerned, it contains the following.

            In book I the questions “What is wisdom” and “Who is wise” are discussed and a summary and a critique are made of philosophical investigations from Thales to Plato. In the short book II (it looks like a fragment of a larger text) the need to know the history of philosophizing is mentioned, as well as the kinds of causes for things and how should philosophical sciences be taught. In book III the main difficulties standing before the philosophical investigation are exposed, which are to be discussed further ahead.

            Book IV is dedicated to basic logical questions – the law of non-contradiction and of excluded third. Book V contains clarification of several tens of philosophical terms. Book VI discussed the kinds of philosophical sciences and which of them deserves to be called “first philosophy” and deals with the kinds of being. Books VII and VIII consider the being as “ousia”. In IX is put forth the theory of the actual and potential/possible.

            Book X discusses the concept of “one/unity” and the kinds of logical contrarieties (contraries, negation, etc.). XI contains theses and questions already discussed in III, IV and VI and summarises places from the Physics. Book XII contains Aristotle`s theology as theory of the “immovable Mover”). Books XIII-XIV deal with the existence of number and mathematical things in general; it seems that in them Aristotle argues with his contemporaries from the Academy (the Plato`s followers).

3.

The Phantastical in Antiquity

ISBN 978-954-07-4515-2, St Kliment Ohridski UP. Sofia, 2019 (first edition 2012, electronic, Proektoria)

            The book began as a recording of a series of inerviews on radio “Sofia” (from the beginning of 2010, most of them live). The text, published first by Proektoria, then by St Kliment Ohridski UP, is a discussion on to what extent can the “phantastical” element be found in literary fiction from Antiquity.

            In the course of the discussions a few ancient novels (The Golden Ass by Apuleius, True story by Lucianus, The Pseudo-Callistenes` Novel of Alexander, Apollonius of Tyana by Flavius Philostrate) and epic poems (Iliad and Odyssey, Theogony by Hesiodus, Argonautics by Apolonius of Rhodes, Aeneid by Virgil, Metamorphoses by Ovid) are presented.

            There is discussion of terms which are semantically similar to “phantastical”: “fabulous” (p. 19-20), “mythical/mythological” (p. 65), “occult” (p. 119-123). The use of allegory is discussed (p. 123-126), which can by similar to a phantastical story, as is the case with the fable; furthermore there is discussion of  modern science fiction literature, differentiating between it and “phantasy” genre (p. 121-124). Specific literary technics for presenting phantastical images are pointed out (p. 63).

            When the nature of the phantastical is discussed, the Tsvetan Todorov`s view on the subject is accepted (which was laid out in his book An Introduction to Phantastic Literature). Here it is taken in this way: “The phantastical is found when we read about extraordinary, supernatural things and until the end of the text we wonder whether the story is verisimilar or not” (p. 127).

            It is concluded that in ancient literature it is possible to find instances of  “the phantastical”. For example, Odysseus` tale of his own adventures (Odyssey IX-XII), which is considered simply as literary fiction in post-Homeric times, could once had been perceived in the same way as we now perceive the science fiction.

           

4.

Alexandria  ІІ

ISBN 978-954-07-4274-8, St Kliment Ohridski UP. Sofia, 2017

            The book contains articles, parts of books, and reports from conferences, written in the span of 12 years (2002-2014). The thematic core is the role of classical scholars in Bulgaria`s intellectual and cultural life during the XXth cent., as well as the conditions for the formation of scholars/intellectuals and for the proper intellectual behavior.

            The observations on the texts and the deeds of Bulgarian intellectuals and classical scholars are mainly made in Parts IV and V – “The Bulgarian inteligentsia” and “Readers of Classics”.  

            This is where Vasilka Tapkova-Zaimova`s biography can be found (ch. IV, p. 155-169), which serves as a way to track a significant period of development of the Bulgarian classical studies and education; furthermore attention is turned to the societal circumstances in which a number of Bulgarian classical scholars studied and worked.

In ch. V (p. 229-280) the reader will find a presentation of the views of B. Bogdanov, knower of ancient Greek literature and influential intellectual – a text based on the interpretation of his History of ancient Greek culture (1989) and Ancient Greek literature (1992); as well as personal impressions from 1979 to 2002, when I attended his lectures as a student and collaborated with him as his assistant and colleague in the University.

Among those texts are placed presentations of the activities and views of other Bulgarian scholars, artists and intellectuals – Georgi Mihaylov, Cyril Christov, Vladimir Vasilev. Alexander Balabanov, Ivan Venedikov, Dimitar Dechev, Petar Mutafchiev, Petko Venedikov, Stoyan Mihailovsky. The Histories of ancient Greek literature in Bulgaria (p. 316-327) and Pavel Stefanov. Yaldabaot (p. 296-302) are relates to the same topic.

My more general views on the topic “what is intellectual” are outlined in Thoughts on teaching. What does the humanitarian know (p. 11-38) and On the intellectual. The seven wise men (p. 337-345)

To these thoughts on the concept of the intellectual and on the intellectuals in Bulgaria are added observations on texts by authors from other countries and epochs: Plutarch, Herodotus, Thucydides, Plato, Demosthenes, Polybius, Ammianus Marcellinus, Montesquieu, Foucault, Graves, Montaigne, Aelian, Sophocles (mentioned according to the order of the text in the book).

    

5.

Sophocles. Antigone

Bilingual edition: ancient Greek and translation according to the edition of A. Boeckh, 1843 and introduction.

ISBN 978-619-156-089-9, Proectoria. Sofia, 2014

            The drama was translated during the second half of 2013. The edition includes a parallel Greek text from the edition of German philologist A. Boeckh, according to which the text was translated. I have also taken into account the edition of R.D. Dawe (Teubner, 1985).

            This is the fifth of the Antigone`s translations in Bulgarian, known to me. The first is P.P. Slaveykov`s (1893), the second is by V. Dimitrova (from French, 1938), the third – by Al. Nichev, made in the metric line of the original (1949), and the fourth is mine (1998, according to the Dawe`s edition). It is literal (in prose, word-by-word). It was used then for the stage play in Sfumato theatre and printed in Sfumato magazine, n. 1.  

            The fifth, which I offer for review here, is metric, but not in the metric line of the original. I did not craft the lines according to a predetermined metric, but strived above all to translate accurately and poetically, so that the text represents poetic mastery of the author; and every line has been crafted so that it not lose the accuracy of the meaning grace of the style. It is possible that it is the first occasion of such a crafting of the lines in the history of Bulgarian translational art.

            The translation begins with an introduction (later re-published in Alexandria II), where I discuss my work on it; and points out certain difficulties facing the translator of ancient Greek drama. The significance of chorus parts for the overall poetic result is discussed; and on their basis comparisons are made between three translations of Antigone – Slaveykov`s, Nichev`s and mine.

            I present my thoughts on the tragical in ancient Greek poetry taking into account Aristotle`s characteristics of the tragical hero (Poetics, 1353a) and I utilize examples from Iliad and Antigone. I consider Plato`s observations on tragedy (Republic, 380a-b) and his influence on the perception of the tragical in the following centuries.

6.

Letters to Aegina

(a novel about the life and philosophy of Plato)

ISBN-10: 954-8478-80-3, ISBN-13: 978-954-8478-80-9, Sonm. Sofia,2006

            The book was written between 2002 and 2005. The goal is twofold: to present in a narrative way the main topics of Plato`s philosophy and, at the same time, to sketch out the inclinations among Bulgarian intelligentsia and the spiritual quests of the intellectuals from the 80-s and  90-es of the XXth century. So in one way the book precedes and has similarities to Ancient Greek literature (2019) and in another way – to Alexandria II (2017).

            The first part (Letters to Aegina, p. 9-161) contains 19 texts of letters to Plato from people close to him or famous figures of the time; in that moment he is imprisoned on the island of Aegina.

            The second part (Letters from Eudoxus, p. 165-212) contains 13 letters written by his close friend (who later becomes a famous astronomer and leader of the Academy) and are dated from a time before Plato left Sicily and was imprisoned on Aegina. 

            The third part (Letters to Athens, p. 215-260) contains 6 letters that he receives at his home town after his release.

            The letters are preceded by an introduction (p. 5), where the author is presented as a publisher of the translation which was done by an unknown to him translator from ancient Greek who sent the letters to the publisher via an intermediary. In the end (p. 263-266) a biography of Plato is placed, based on Diogenes Laertius Vitae, and also crafted in the narratively-erudite spirit of the book. Such is also the added “Alphabetical appendix of names and terms” (p. 269-323).

            Some of the letters refer to autobiographical memories, while other refer to well-known Plato`s dialogues. Efforts were made for the text to be adequate to the cultural environment and the historical data about the epoch. The letters are dated around 388/387 B.C.    

***

Това са резюметата на публикациите на Николай Гочев, изготвени от самия него, с които той участва в конкурса за професор по старогръцка литература. С превод и на английски, в един файл, така както изискват законът и правилниците.
Тези резюмета би трябвало да бъдат публикувани на сайта на университета, заедно с рецензиите и становищата на членовете на научното жури, тъй като конкурсът беше обявен в ДВ в средата на август и по закон трябва да приключи до средата на февруари.

Е, на сайта на университета не се публикуват снимки на книгите, но на този блог тук слагам и снимка, защото на сайта на университета няма да се появят нито резюметата на български и на английски, нито рецензиите, нито становищата.

Научното жури прекрати без мотиви конкурса. Кандидатът според тях не покрива минималните национални изисквания и поради това няма да го удостоят с аргументирани отрицателни рецензии и становища.

Спестиха си писането на отрицателни рецензии и становища, защото нямат аргументи.

Председателката на научното жури представила само едно становище с наукометрична таблица, от която се вижда:

Александрия II – заслужава НУЛА точки.
Превод на АНТИГОНА с паралелен гръцки текст и предговор на преводача – заслужава НУЛА точки.
Превод на Библията на философията, на МЕТАФИЗИКА на Аристотел, със студия, коментар, индекс от 100 страници, библиографии - заслужава НУЛА точки.
Фантастичното в античността - заслужава НУЛА точки.
Превод на Херметическия корпус, плюс предговор, послеслов, почти 700 коментарни бележки в обем по-голям от коментирания текст, библиография – заслужава НУЛА точки.

Единствено за Старогръцката литература са калкулирали 40 точки, като за учебник.

Все пак, външните членове на журито – проф. дфн Александър Шурбанов, проф. дфн Ангел Ангелов и доц. д-р Светла Славева-Грифин не споделят мнението на председателката на журито за педантично направената от нея наукометрична таблица.