доноси и доносници

Днес има съвсем пресен пример на донос, уважен в НАЦИД. Проблемът с доносите и доносниците в НАЦИД е, че остават анонимни за наклеветените. Законът уж предвижда всякакви "сигнали" да се отправят към МОН и петчленната комисия по етика там. А всъщност анонимните сигналоподатели и жалбоподатели получават 100% подкрепа и светкавична реакция в НАЦИД. Наклеветените жертви биват заплашвани със съд за подадени неверни данни. Днешният пример е такъв: анонимен жалбоподател-и-сигналоподател е алармирал в НАЦИД, че две книги на колега, които съдържат статии, студии, доклади и предговори на хабилитиран преподавател, не са научни трудове, а художествена литература. Макар че и двете са в обем над 200 страници, имат научни редактори, бележки, препратки и референции към други научни публикации. И двете книги имат по 2 рецензенти. Едната е рецензирана от двама професори и доктори на науката от нашия уни, и е издадена с конкурс за подкрепа на издания в областта на хуманитаристиката от малко частно издателство. Другата е издадена от нашето УИ и е рецензирана от двама хабилитирани преподаватели от два различни университета. Заявката за вписване на колегата е одобрена от съответния хабилитиран преподавател, който отговаря за съответния факултет... Но "сигналът" на анонимния сигналоподател тежи повече от четири рецензии - за едната книга от двама професори и големи доктори; за втората книга - от двама доценти и доктори.

***
Много колеги си мислят, че изменителният закон, приет миналата година, може да се подобри, като се усъвършенства наукометрията. 
Не. Няма да стане само с това. 
Законът уж разписва правилото: жалващите се сигналоподатели да пишат до МОН, жалбите да се разглеждат от петчленката по етика там и т. н. 
Жалбоподателите да имат три имена, адрес на местоработата, наклеветените да имат възможност да отговорят, което в случай като този означава:
 да представят рецензиите на книгите, които са написани не от анонимни, а от авторитетни наши професори и доктори на науките, а петчленката по етика към м-ра на МОН в едномесечен срок е длъжна да отговори на жалбоподателя-сигналоподател. 
На практика се получава друго.
ЗИД на ЗРАСРБ е просто един текст, публикуван в "Държавен вестник". 

Жалбоподатели-и-сигналоподатели сипят доноси в НАЦИД, с които преобръщат рецензии на професори и големи доктори, които са застанали с имената си зад хабилитационни процедури (както беше в моя случай), или (както е при днешния уважен анонимен донос) са приветствали публикации на книги, 
които чрез техните препоръчителни рецензии 
 - са издадени със субсидии от спечелени конкурси;
-  или в най-голямото и престижно академично издателство у нас, което публикува научни трудове само с две рецензии от - уж - авторитетни учени... 

Служителите в НАЦИД и анонимно защитените клеветници са над тях. Със задна дата се обявяват за несъществуващи цели книги!