близо до Рожен

                                снимка на Николай Гочев

                                                 снимка на Николай Гочев

из Свети Врач

няма никакъв Аристотел

Тези снимки не са отскоро, от миналата есен са. Направени са в един голям български град, в една голяма книжарница от една голяма верига от книжарници.

През изминалата половин година направих още няколко подобни снимки от други книжарници и в други градове.

На челно място в тях на лавиците за философска литература са издания като Колекция от философски куриози от Рой Сьоренсен; Големите въпроси. Философия на Саймън Блакбърн; Красивата история на философията на Люк Фери; Малка история на философията на Найджъл Уорбъртън; разбира се, има я и Книга за ФИЛОСОФИЯТА, която е в голям формат и с твърди корици.
В книжарницата нямаше нито един превод на Аристотел на български, но все пак имаше една книга от античното философско наследство: Държавата на Платон беше там.

Книгите на автори от ХХ век също са полезни, но ако в книжарниците няма основни произведения на автори и мислители, които са в началото на европейската и световна интелектуална история, тогава спокойно можем да кажем, че у нас в годините на прехода бе направено всичко мислимо и възможно, за да бъде изтръгнато от корен всичко класическо и основополагащо. 
Да остане само преразказвателното, вторичното и пропедевтичното.
Да няма минало и памет за него.
Да няма оригинали на текстове на самите мислители.
Да няма академично направени преводи със солиден научен апарат - индекси, коментари, встъпителни студии, библиографии.
Да не се пишат оригинални К Н И Г И, в които да става дума за оригиналите по оригинален начин.
Да не се употребява думата К Н И Г А дори и в катедрите и факултетите, които все още по недоразумение и напълно анахронично се наричат филологически.

Издаването и разпространяването на най-важните произведения на класическата философска литература у нас е един от най-перфидните и мощни инструменти за социално инженерство и политически мениджмънт на хуманитарната колегия. Едни преводи на едни преводачи и издателства се тиражират и промотират, а други преводи на други преводачи и издателства не стигат изобщо до лавиците на книжарниците...

Вместо това преводачите получават: тормоз, унижения, обиди, клевети, хули, съдилища, лъжесвидетели, отнемане на възможността да преподават по дисциплините, за които са спечелили конкурси.

Ето сега отново, превативно се действа от здравите сили.

Преводът и на книгите от Гама до Тета на Метафизика
е готов вече повече от година. Д-р Иван Петров Ivan P. Petrov го редактира, а преводачът Николай Гочев го авторедактира два пъти и коментира, предимно с препратки към преводи на други езици и преводачи: на най-трудните места, особено в кн. Дзета, Ета и Тета. Има места в бележките под линия, написани от него, в които са съпоставени преводи на изреченията-главоблъсканици още от латинските преводи преди векове - на Висарион и Мьорбеке, или от ХХ век - на Рос, Трико и Мартинес. На други са съпоставени Джовани Реале и Кубицки, на трети места - Фреде-Пациг и Бърниет. Има и огромен индекс и предговор от Николай Гочев, а библиографията е съставена съвместно от преводача и от редактора д-р Петров. 
Но ще мине още известно време, докато изданието бъде странирано, докато се направи пагинацията и поне една педантична коректура.

След всичко това, обаче, никой не може да гарантира, че книгата ще бъде откриваема в която и да било книжарница у нас, защото издаването и разпространението на най-важните произведения от най-важните мислители от европейското минало е в матрицата за създаване на послушен псевдоинтелектуален слугинаж. Независимите интелектуалци, преводачи и университетски преподаватели, когато направят нещо полезно, още преди то да влезе в печатница, получават заплахи и шантаж, закани за съдебно преследване и три години затвор! 

Миналото лято една някогашна студентка ми писа: "намирането на изданието на Метафизика от 2000 г. е по-трудно от намирането на свещения Граал".
Преди седмица доц. Петър Горанов ме пита защо под дърво и камък не могат да бъдат намерени преиздания на диалозите на Платон, с някои единични изключения.
Да, всичко това опровергава мантрите, че при пазарната икономика търсенето определя предлагането. Обратното е:
колкото повече се търсят някои произведения на велики мислители, толкова по-сигурно става обявяването на техните преводи на български за несъществуващи и съдебното преследване на техните преводачи и преводачки.

Ако има издатели-смелчаци, Платон и Аристотел в бъдеще ще бъдат издавани нелегално и разпространявани нелегално.
Така и така ще ни вкарат в затвора. Поне да има някакво основание.

розите цъфтят при...

.... всички режими.

Животът продължава.

доноси и доносници

Днес има съвсем пресен пример на донос, уважен в НАЦИД. Проблемът с доносите и доносниците в НАЦИД е, че остават анонимни за наклеветените. Законът уж предвижда всякакви "сигнали" да се отправят към МОН и петчленната комисия по етика там. А всъщност анонимните сигналоподатели и жалбоподатели получават 100% подкрепа и светкавична реакция в НАЦИД. Наклеветените жертви биват заплашвани със съд за подадени неверни данни. Днешният пример е такъв: анонимен жалбоподател-и-сигналоподател е алармирал в НАЦИД, че две книги на колега, които съдържат статии, студии, доклади и предговори на хабилитиран преподавател, не са научни трудове, а художествена литература. Макар че и двете са в обем над 200 страници, имат научни редактори, бележки, препратки и референции към други научни публикации. И двете книги имат по 2 рецензенти. Едната е рецензирана от двама професори и доктори на науката от нашия уни, и е издадена с конкурс за подкрепа на издания в областта на хуманитаристиката от малко частно издателство. Другата е издадена от нашето УИ и е рецензирана от двама хабилитирани преподаватели от два различни университета. Заявката за вписване на колегата е одобрена от съответния хабилитиран преподавател, който отговаря за съответния факултет... Но "сигналът" на анонимния сигналоподател тежи повече от четири рецензии - за едната книга от двама професори и големи доктори; за втората книга - от двама доценти и доктори.

***
Много колеги си мислят, че изменителният закон, приет миналата година, може да се подобри, като се усъвършенства наукометрията. 
Не. Няма да стане само с това. 
Законът уж разписва правилото: жалващите се сигналоподатели да пишат до МОН, жалбите да се разглеждат от петчленката по етика там и т. н. 
Жалбоподателите да имат три имена, адрес на местоработата, наклеветените да имат възможност да отговорят, което в случай като този означава:
 да представят рецензиите на книгите, които са написани не от анонимни, а от авторитетни наши професори и доктори на науките, а петчленката по етика към м-ра на МОН в едномесечен срок е длъжна да отговори на жалбоподателя-сигналоподател. 
На практика се получава друго.
ЗИД на ЗРАСРБ е просто един текст, публикуван в "Държавен вестник". 

Жалбоподатели-и-сигналоподатели сипят доноси в НАЦИД, с които преобръщат рецензии на професори и големи доктори, които са застанали с имената си зад хабилитационни процедури (както беше в моя случай), или (както е при днешния уважен анонимен донос) са приветствали публикации на книги, 
които чрез техните препоръчителни рецензии 
 - са издадени със субсидии от спечелени конкурси;
-  или в най-голямото и престижно академично издателство у нас, което публикува научни трудове само с две рецензии от - уж - авторитетни учени... 

Служителите в НАЦИД и анонимно защитените клеветници са над тях. Със задна дата се обявяват за несъществуващи цели книги!

облачно, но празнично

Сутринта в София беше облачно, но в храма "Възнесение Господне" беше празнично.

Храмов празник, на който тържествената литургия отслужи Негово Високопреосвещенство Белоградчишкият митрополит Поликарп.

Честит празник на всички християни!