на днешния ден

Днес Google напомня на всички, които разчитат на неговите услуги, че се навършват 115 години от откриването на забележителния механизъм "от Антикитера". 
Наричат го прадядото на аналоговия компютър.
Всъщност може би е по-точно да се нарече прадядото на по-късните часовници и астролабии - едно чудно изобретение, чрез което може не само да се види, но и да се предвиди положението на Слънцето, Луната и петте планети, които са били известни и наблюдаеми в древността, при това не за една, а за 19 години напред.
Открит е край остров Антикитера и днес в публикациите забелязвам известно разминаване за годината: на някои места пише 17 май 1900, на други - 1901, а на трети - 1902.
Дълго време е бил неразгадан и е предизвиквал недоумение: за какво ли са служили тези зъбчати колелца, свързани по интригуващ начин едно с друго?
Както често става, първият учен, археологът Валериос Стаис, който отгатва още през 1902 г. какво точно е това, остава неразбран, непризнат и критикуван. 

Минават почти шест десетилетия и чак тогава се разбира, че това странно нещо, приличащо на усложнен часовник и извадено от водолазите като причудлива находка от корабокруширал кораб, пътувал от Родос за Рим преди две хилядолетия, наистина е часовник-протокомпютър и протоастролабий. 

Вече в YouTube има стотици клипове и клипчета на всякакви езици и с различна продължителност, които обясняват разбираемо какво е това.

Има и хубави статии на български език, като ето тези три:


http://vremena.bg/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-115-%D0%B3-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5/

http://megavselena.bg/mehanizmyt-ot-antikitera-se-okaza-oshte-po-star/

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevnogratckiiat-mehanizam-ot-Antikitera-se-okaza-astronomicheski-komp_48571.html

Има един много интересен момент в композицията на диалога За държавата на Марк Тулий Цицерон, в който великият римски философ, писател и държавник е композирал началото на разговора в следния мизансцен: студен зимен ден е и събеседниците излизат на припек слънце, но в началото на разговора не минават направо към обсъждането на политическите устройства и държавните уредби, а заговарят за устройството на космоса - съвсем в съответствие с най-високите елински образци. Философстването трябва да е единно и политическото разсъждаване и теоретизиране трябва да се извежда и съгласува с разбирането на света.
Та, в разговора между Лелий, Фил, Манилий, Сципион и Туберон, те си припомнят, че първото такова изобретение, което достига до Рим, е отмъкнато от дома на Архимед като военен трофей след победата и плячкосването на Сиракуза през 212 г. пр. Хр. В разговора се споменават и много други елински математици, астрономи, изобретатели и инженери, които са си служели с подобни сложни уреди.
Най-първият от тях, за когото знаем, разбира се, е Талес. Може да е имало и други преди него, а може би той е изобретил първия подобен уред.
Във всеки случай, той е първият, който чрез подобен механизъм предсказал едно пълно слънчево затъмнение, при това една година преди то да се случи! Знаем това от Херодот.

Този диалог в превод на проф. д-р Мария Костова заедно с паралелния текст на латински може да намери всеки на сайта на катедрата по Класическа филология във ФКНФ, в рубриката за проектите, по които те са работили, един от които е "Ромулус":


http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=147&proizvedenie_id=30614

Възможно е както много по-ранните, така и много по-късните астрономически часовници-компютри да са били далеч по-прости от намерения около Антикитера на днешния ден в началото на миналия век. Възможно е по-нататък астролабиите, които биват разпространени в късната античност и средновековието, да са били опростени така, че да показват движението само на Слънцето, Луната и зодиакалните съзвездия, без движението на петте планети, които винаги са създавали затруднения на астрономите и философите.

Но всички тези чудеса на античната техника са създадени, за да обяснят явленията, така както те се виждат от Земята, от наблюдатели, намиращи се в югоизточния край на Средиземноморието и земите около него.
И всички те са конструирани с предпоставката, че Вселената има център, че Земята има център, че двата центъра съвпадат и че тя е неподвижна, а Слънцето, Луната, петте планети, зодиакалните съзвездия и неподвижните звезди се движат около геостатичния център на Всичкото-и-Цялото в орбити, хомоцентрични спрямо центъра.  

Това обяснява доминирането на геоцентричната и геостатичната картина на космоса за повече от две хилядолетия.
И важността на философиите, които разбират, че реалността има много измерения, но най-непосредствено видимото от тях заслужава осмисляне. Това не означава пренебрегване на невидимото, а ангажимент на мисленето към явленията на наблюдаваното.