Атинската
държавна уредба
(сп.
превода на Гаврил Кацаров, публикуван от Българското Книжовно Дружество със
спомоществователството на фонд „Напредък” през 1904),
или
Атинската полития (според Хари
Паницидис и Цветана Панициду, в изданието от 1993 г.)
Конспект
на лекционното въведение на доц. д-р Димка Гочева към беседата в
Центъра
за гръцки език и култура АРИСТЕА, София
12
февруари 2016 г., 19-21 часа
Лекцията
започна с въведение и завърши с обобщение: съвсем кратко представяне на двата
превода на съчинението, които имаме на български език – преводът на младия по
онова време учен и преподавател във Висшето училище Гаврил Кацаров и преводът
на Хари Паницидис и Цветана Панициду, като беше подчертано колко благоприятно
за читателите, особено за непознаващите гръцкия език, е наличието на два
различни превода на нашия език. Изданието на първия превод е било направено в
началото на 1904 г. по текста на оригинала, публикуван от Виламовиц-Мьолендорф,
а като се има пред вид бавността на тогавашната словослагателна техника, при
която буква по буква от олово е бил набиран всеки един тиражиран текст, можем
да разберем горчивината на преводача, когато е научил, че вече е публикуван още
един, разширен вариант на текста, пак от неговия откривател Кенион, към който
са добавени още 6 глави, още 6 страници по днешния академичен стандарт. Поради
това преводът на младия Гаврил Кацаров стига до 63 глава, докъдето е стигало
първото издание на Кенион и подобреното разчитане на папируса от
Виламовиц-Мьолендорф, а преводът на Хари Паницидис и Цветана Панициду от 1993
г. включва и останалите 6 глави – от 64 до 69, тъй като е правен по второто,
разширено издание на оригинала, направено от неговия откривател Кенион. Днес за
нас са особено любопитни тези последни 6 глави, защото в тях подробно са
представени процедурите, стъпките и жребиите с жълъди и инициалите на личните
имена за избор на съдебните заседатели и съдиите в съдилищата, както и
прилагането на принципа за „случайно разпределение на делата” в деня на самото
провеждане на всяко едно дело в някогашната Атина. Чрез тях гражданите ѝ са се
опитвали да постигнат обективност и безпристрастност на правосъдието и правораздаването:
жребият трябва да се провежда в същия ден на случването на делото, а съдии и
съдебни заседатели трябва да бъдат граждани от друга част на политейята. Само
при това положение съдебната власт може да бъде независима, неповлияна и точна
в правоправенето и правоналагането според атинските антични разбирания. Само
при това положение.
Основната
част на лекцията беше кратък коментар на съчинението, като повечето от цитатите
в конспекта по-долу са по превода на Паницидис и Панициду:
1 гл. Триста съдии с благороден произход се заклели…
Епименид от Крит очистил града с
изкупителни жертви; сравни с Диоген Лаерций за Епименид;
2 гл. раздори
между благородните и демоса; пелати/крепостни
и хектемори/шестичари; длъжниците,
които изпадали в неплатежоспособност били заробвани
заедно с децата си;робството в Елада – привиждано като естествено от
всички, с изключение на някои от софистите;
3 гл. до времето на Дракон – олигархия=аристокрация=плутокрация; знатните управлявали
отначало пожизнено, а после по 10 години; цар, полемарх и архонти; тесмотети –
законотворци, или по-точно автори на „проектите за законите”; Ареопагът – „Конституционният
съд” на древна Атина; архонтите били
избирани измежду знатните и богатите, а от тях се съставял и Ареопагът; „заради
това само тази длъжност е пожизнена и до днес”;
4 гл. Законите на Дракон(т): гражданските права били
дадени на онези, които могли да се снабдят с пълно въоръжение; деветте архонти
и ковчежниците били избирани измежду
онези, които имали имущество не по-малко от десет мини и нямали дългове; воинското съсловие: стратези и хипархи –
избирани измежду гражданите с имущество не по-малко от сто златни мини,
освободени от данък и с деца от законна съпруга, навършили 10 години; срв. с
Киркегор за „субстанциалната валидност на брака и семейството в Атина; Съветът
– формиран по жребий, 401 члена;
„Чрез жребий били избирани и останалите висши
длъжности”; избираеми за повечето от тях били гражданите, вече навършили 30
години; един и същ човек нямал право да бъде архонт два пъти, преди всички останали, които имали право на
това, да са се изредили на тази важна длъжност; „всеки гражданин, спрямо
когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за
нарушаването на законите”; длъжниците губели свободата си, ако не можели да
върнат заема си, а земята се владеела от малцина;
5 гл. „мнозинството робувало, демосът въстанал срещу
аристократите”; Солон става помирител; по произход и достойнства бил от
първенците на полиса, по имущество и занятие – от средното съсловие; според
него причина за гражданската война са богатите; бои се от „сребролюбието и
високомерието” им.
6 гл. Солон: освобождаване
на демоса; сейсахтейя; бил умерен и справедлив; и двете „партии” го намразили,
защото предпочел благото и спасението на полиса;
7 гл. законите
на Солон; за период от 100 години; 4 групи граждани: пентакосиомедимни –
500 мери, конници – 300 мери, зевгити – 200 медимна, и тети – могат да участват
само в НС и съдилищата; „тетите не вземат никакво участие в управлението”;
8 гл. предварителен избор на 10 групи по 10
кандидата и последващ избор по жребий – с бобени зърна - на 9 архонта; ковчежниците/тамиите
се избират по жребий измежду пентакосиомедимните; преди това Ареопагът
назначавал за една година висшите държавни служители; Атина – разделена на 4
фили; всяка фила има 3 тритии; всяка трития – 12 навкрарии; навкрарите събират
данъците и таксите; Солон учредил Съвета/Буле на 400-те – по 100 члена от всяка
фила; по време на мир по- добре е никой да не се присъединява към партиите, но
стигне ли се до гражданска война, обратно - всеки е длъжен да вземе страна;
9 гл. трите
най-демократични мерки, предприети от Солон: забрана на заробването;
правото на жалба в съда; правото на обжалване на присъда; „народът, като стане
върховен съдия, добива и върховната власт в държавата” (по превода на Кацаров);
неяснотите в закона за наследството и даването на право и на дъщерите да
наследяват; бум на съдебните спорове; невъзможността да се постигне
съвършенство посредством един общ законодателен канон и необходимостта от
прилагането му; срв. с Никомахова етика,
книга Епсилон – за законодателното справедливо.
10 гл. стойността на мерките, теглилките и монетите;
11 гл. Солон отпътува за Египет за 10 години;
противопоставил се и на демократите, и на аристократите;
12 гл. поезията
на Солон: „аз бях като граничен стълб
помежду две враждуващи войски”
13 гл. години на условно безвластие – борбите са или
винаги най-ожесточени за длъжността архонт; проверка на гражданските
списъци; три партии – умерени, олигарси
и демократи;
14 гл. Пизистрат – от демократ става тиранин, но все
пак управлява законосъобразно; изгонване на Пизистрат на шестата година от
узурпирането на властта; връща се 20 години по-късно;
15 гл. 7 години след повторното овластяване
Пизистрат отново е принуден да избяга; след още 11 години се връща за трети път
в Атина, при това този път с войска; обезоръжава народа и става тиран;
16 гл. Третото
управление на Пизистрат: „умерено и
законосъобразно”, „човеколюбив, благ, снизходителен”; оземлил бедните;
„тиранията на Пизистрат била като живота по времето на Кронос”;
17 гл. Пизистрат управлявал 19 години с прекъсвания-изгнания,
но от началото до края на властта му – 33 г.
18 гл. Хипий
и Хипарх; канят Анакреонт, Симонид и други поети; Хармодий и Аристогейтон
убиват Тетал и Хипарх; доносите на Аристогейтон;
19 гл. Хипий укрепва тиранската власт със заточения
и убийства; Клеомен го сваля от властта
– общата продължителност на управлението на Пизистратидите – почти 50 г.;
33 г. управлява бащата, 17 г. – синовете му.
20 гл. Клистен напуска тайно Атина, а Клеомен
прогонва от него 700 семейства и се опитва да разпусне Съвета; Клистен се връща
и става простат на демоса, „понеже Алкмеонидите прогонили тираните”;
21 гл. Клистен увеличил
филите от 4 на 10; Съветът – вече се състоял от 500 члена; 30 дема –
квартали ; 30 демархи, сиреч кметове на райони;
22 гл. „политията станала много по-демократична”;
закон за остракизма; 10 стратези – по един от всяка фила, подчинени на
полемарха; остракизирането=лустрация+изгнание;
всички изгонени обаче биват поканени да се върнат обратно при вестта за похода
на Ксеркс и реституират конфискуваното си имущество;
23. след Персийските войни Ареопагът отново започва да доминира, тъй като на него се дължала
победата в битката при Саламин; „въпреки волята на лакедемонците, атиняните си
спечелили почитта на всички елини”; Аристид и Темистокъл – простати на народа;
Аристид постановил съюзническите градове-държави да плащат данъци; срв.
Тукидид;
24 гл. Атина доминира; деспотично третиране на
съюзниците с изключение на хиосците, лесбосците и самосците; „ от митата и
данъците, събирани от съюзниците, се прехранвали 20 000 мъже; имало
6 000 съдии, 1 600 стрелци, 1200 конници, 500 члена на Съвета, 500
стражи по доковете; 50 стражи на Акропола; 700 държавни служители в града и 700
извън него;
25 гл. Ареопагът
доминира в продължение на 17 г.; на това слага край Ефиалт – простат на
демоса по време на архонта Конон, подпомогнат от Темистокъл; част от
правомощията на Ареопага биват предадени на Съвета на 500-те, на НС и на
съдилищата.
26 гл. след спадането на влиянието на Ареопага:
начело на аристократите застава Кимон, син на Милтиад; лошите избори на
стратезите „по произход”; зевгитите биват прибавени към двете групи, от които
се избират архонтите; Перикъл налага: гражданство да получават само родените от
родители-граждани в самия град;
27 гл. демагог става Перикъл; още млад обвинява Кимон заради отчетите му като стратег;
още повече се ограничава Ареопагът; постановил заплащане на съдиите, което
станало причина длъжността съдия да стане по-„апетитна”; подкупи и корупция;
Анит – стратег на Пилос станал причина за загубата на града; после бил съден,
но подкупил съда и го оправдали; срв. с Апология
на Сократ на Платон;
28 гл. влошаване
на държавната уредба след смъртта на Перикъл; начело на аристократите
застава Никий, а простат става Клеон-„подстрекателят”; после – Терамен и респ.
Клеофонт, майстор на лири, който въвежда диобелията; „за Никий и Тукидид почти
всички са единодушни…, но не и за Терамен… искал да покаже, че държ. уредба
може да е „смесена”; срв. Тукидид;
29 гл. демокрацията бива заменена с управлението на
400-те след загубата на Пелопонеската война; пробули – първоначално 10 + още 20,
навършили 40 години; и притани; „държ. приходи да бъдат предназначени само за военни цели,
всички длъжностни лица да служат без заплата по време на война, освен 9-те
архонти и действащите притани… цялата политическа власт да бъде предоставяна на
ония от атиняните, които са най-способни да служат на държавата със своите
лични качества и със своите средства – не по-малко от 5 000 души… А от
всяка фила се избират по 10 човека, навършили 40 години, които да съставят
списъка на 5 000-те, щом като положат клетва при подобаващо
жертвоприношение”.
30 гл. 5000-те избрали 100 души измежду тях самите. Съставянето на проект за бъдеща
„конституция” с конкретни положения в нея.
31 гл. временната „конституция” на Стоте, избрани от
Петте хиляди;…
32 гл. „Съветът,
избран чрез жребий с бобени зърна, трябвало да започне работа на 14-и
Скирофорион… така била установена олигархията по време на архонта Калий, точно
сто години след свалянето на тираните, като най-дейна роля изиграли Пизандър,
Антифонт и Терамен, мъже от знатен произход, които се отличавали с ум и разсъдителност…
петте хиляди били избрани само на думи, а всъщност Четиристотинте заедно с
десет автократори се настанили в сградата на Съвета” и узурпирали властта в
полиса.
33 гл. управлението на Четиристотинте продължило
около четири месеца; военна загуба води до разпускането им; главна роля за това
изиграли Аристократ и Терамен, които не били съгласни с техните действия,
понеже вършели всичко самостоятелно, без да се съобразяват с Петте хиляди;
34 гл. демосът скоро отхвърлил това управление; съд
за предишните управляващи: всички десет стратези; атиняните не приемат
предложения мирен договор, претърпяват ново военно поражение и падат под
властта на Лизандър и Тридесетте; „Лизандър се присъединил към олигарсите и
демосът, уплашен, бил принуден да гласува за тях”.
35 гл. Тридесетте тирани: от привидно
законосъобразно управление към беззаконие, убийства и терор; „погубили не
по-малко от 1 500 души”.
36 гл. търсене на компромис между Тридесетте и
Терамен; „избрали три хиляди души от гражданството, на които уж щели да
предоставят правото да участват в управлението”;
37 гл. Тридесетте
внесли в Съвета два закона, които да бъдат гласувани с вдигане на ръка: 1.
Правото да убиват всеки гражданин, невключен в списъка на 3000; 2. Забранявал в
управлението да участват гражданите, които се борели против 400-те,
учредителите на предишната олигархия; след убийството на Терамен били
обезоръжени всички, невключени в „номенклатурата” на 3 000-те избрани.
38 гл. свалянето на Тридесетте; първи Десет
управляващи, последвани от още нови Десет; край на войната и мир по времето на
Павзаний, цар на Лакедемонците;
39 гл. време за прошка и помирение при архонта
Евклид; текстът на примирието; разделяне на предишните врагове – едните да се
заселят в Елевзина, другите да останат да живеят в Атина;
40 гл. отказ от възмездие за извършените в миналото
престъпления;
41 гл. исторически преглед-изброяване на 11-те
държавни уредби: 1. Йон – четири фили и царе на филите; 2. При Тезей –
управление почти като царското; Драконовите закони; 3. Солон; 4. Пизистрат и
синовете му; 5. Клистен; 6. Ареопагът управлява след Персийските войни; 7.
Темистокъл и Ефиалт – ограничаване на правомощията на Ареопага, но и много
грешки, допускани от народа; 8. Съвет на Четиристотинте; 9. Възстановяване на
демокрацията; 10. Управлението първо на Тридесетте, а после и на Десетте; 11.
Сегашната държавна уредба – повече власт на мнозинството;
"Явно
атиняните постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и
подкупва от мнозинството".
От
42 гл. до 69 гл.: Атинската полития днес, сиреч
в десетилетието преди смъртта на Александър Македонски
43 гл. всички
висши длъжности се определят чрез избор по жребий с малки изключения; как
се е определял дневният ред на Еклесията/НС за отделните му заседания; 44 гл. епистатът на пританите – избран чрез
жребий и изпълняващ тази длъжност в продължение на едно денонощие; 45 гл. правомощия на Съвета; част 2; 46 гл. Съветът – корабите, корабните
съоръжения и пристанищата; 47 гл. Съветът – финанси, наеми, такси, данъци,
глоби; плащания; 48 гл. аподектите –
финансов контрол; 49 гл. Съветът – конете и конниците; 50 гл. астиномите – градските полицаи и
служителите по чистотата; погребалните услуги; 51 гл. агораномите – търговски инспектори, контрол по качеството и цените
на храните, и аналог на нашето ХЕИ; 52 гл. надзирателите и отговарящите за затворите
и затворниците; 53 гл. помирители и арбитражни съдии – диетети; 54 гл. други държавни и градски служители – строители и надзиратели
на пътищата, логисти, синигори и пр.; 55 гл. процедури преди и по времето на
встъпване в длъжност; 56 гл. помощници на
архонтите, на царя и на полемарха; 57 гл. правомощия на царя – ръководи Мистериите и Дионисиите, както и всички традиционни
жертвоприношения; 58 гл. правомощия на полемарха;
59 гл. правомощия на тесмотетите; 60
гл. правомощия на атлотетите; 61 гл.
всички длъжности и служби, които биват избирани чрез вдигане на ръка; 62 гл.
кои служители и какви възнаграждения получават;
63 – 69 глава – как работи съдебната система в
Атина; процедури по избор на съдебни заседатели и съдии; принципът на „случайно
разпределение на делата”; съдия може да бъде всеки гражданин, навършил 30 години,
с изключение на държавните длъжници и лишените от граждански права;
***
Благодаря много на Петя Загорчева за поканата да гостувам при тях и на чудесната аудитория от преподаватели и участници в школата АРИСТЕА, както и на колегите, които дойдоха специално, за да се включат в дискусията по повод на важния, интересен и наистина актуален текст на Аристотел.
