конспект на лекцията

Атинската държавна уредба

(сп. превода на Гаврил Кацаров, публикуван от Българското Книжовно Дружество със спомоществователството на фонд „Напредък” през 1904),

или Атинската полития (според Хари Паницидис и Цветана Панициду, в изданието от 1993 г.)

Конспект на лекционното въведение на доц. д-р Димка Гочева към беседата в

Центъра за гръцки език и култура АРИСТЕА, София

12 февруари 2016 г., 19-21 часа

     Лекцията започна с въведение и завърши с обобщение: съвсем кратко представяне на двата превода на съчинението, които имаме на български език – преводът на младия по онова време учен и преподавател във Висшето училище Гаврил Кацаров и преводът на Хари Паницидис и Цветана Панициду, като беше подчертано колко благоприятно за читателите, особено за непознаващите гръцкия език, е наличието на два различни превода на нашия език. Изданието на първия превод е било направено в началото на 1904 г. по текста на оригинала, публикуван от Виламовиц-Мьолендорф, а като се има пред вид бавността на тогавашната словослагателна техника, при която буква по буква от олово е бил набиран всеки един тиражиран текст, можем да разберем горчивината на преводача, когато е научил, че вече е публикуван още един, разширен вариант на текста, пак от неговия откривател Кенион, към който са добавени още 6 глави, още 6 страници по днешния академичен стандарт. Поради това преводът на младия Гаврил Кацаров стига до 63 глава, докъдето е стигало първото издание на Кенион и подобреното разчитане на папируса от Виламовиц-Мьолендорф, а преводът на Хари Паницидис и Цветана Панициду от 1993 г. включва и останалите 6 глави – от 64 до 69, тъй като е правен по второто, разширено издание на оригинала, направено от неговия откривател Кенион. Днес за нас са особено любопитни тези последни 6 глави, защото в тях подробно са представени процедурите, стъпките и жребиите с жълъди и инициалите на личните имена за избор на съдебните заседатели и съдиите в съдилищата, както и прилагането на принципа за „случайно разпределение на делата” в деня на самото провеждане на всяко едно дело в някогашната Атина. Чрез тях гражданите ѝ са се опитвали да постигнат обективност и безпристрастност на правосъдието и правораздаването: жребият трябва да се провежда в същия ден на случването на делото, а съдии и съдебни заседатели трябва да бъдат граждани от друга част на политейята. Само при това положение съдебната власт може да бъде независима, неповлияна и точна в правоправенето и правоналагането според атинските антични разбирания. Само при това положение.

Основната част на лекцията беше кратък коментар на съчинението, като повечето от цитатите в конспекта по-долу са по превода на Паницидис и Панициду:

1 гл. Триста съдии с благороден произход се заклели… Епименид от Крит очистил града с изкупителни жертви; сравни с Диоген Лаерций за Епименид;

2 гл. раздори между благородните и демоса; пелати/крепостни и хектемори/шестичари; длъжниците, които изпадали в неплатежоспособност били заробвани заедно с децата си;робството в Елада – привиждано като естествено от всички, с изключение на някои от софистите;

3 гл. до времето на Дракон – олигархия=аристокрация=плутокрация; знатните управлявали отначало пожизнено, а после по 10 години; цар, полемарх и архонти; тесмотети – законотворци, или по-точно автори на „проектите за законите”; Ареопагът – „Конституционният съд” на древна Атина;  архонтите били избирани измежду знатните и богатите, а от тях се съставял и Ареопагът; „заради това само тази длъжност е пожизнена и до днес”;

4 гл. Законите на Дракон(т): гражданските права били дадени на онези, които могли да се снабдят с пълно въоръжение; деветте архонти и ковчежниците били избирани  измежду онези, които имали имущество не по-малко от десет мини и нямали дългове;  воинското съсловие: стратези и хипархи – избирани измежду гражданите с имущество не по-малко от сто златни мини, освободени от данък и с деца от законна съпруга, навършили 10 години; срв. с Киркегор за „субстанциалната валидност на брака и семейството в Атина; Съветът – формиран по жребий, 401 члена;

„Чрез жребий били избирани и останалите висши длъжности”; избираеми за повечето от тях били гражданите, вече навършили 30 години; един и същ човек нямал право да бъде архонт два пъти, преди всички останали, които имали право на това, да са се изредили на тази важна длъжност; „всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите”; длъжниците губели свободата си, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина;

5 гл. „мнозинството робувало, демосът въстанал срещу аристократите”; Солон става помирител; по произход и достойнства бил от първенците на полиса, по имущество и занятие – от средното съсловие; според него причина за гражданската война са богатите; бои се от „сребролюбието и високомерието” им.

6 гл. Солон: освобождаване на демоса; сейсахтейя; бил умерен и справедлив; и двете „партии” го намразили, защото предпочел благото и спасението на полиса;

7 гл. законите на Солон; за период от 100 години; 4 групи граждани: пентакосиомедимни – 500 мери, конници – 300 мери, зевгити – 200 медимна, и тети – могат да участват само в НС и съдилищата; „тетите не вземат никакво участие в управлението”;

8 гл. предварителен избор на 10 групи по 10 кандидата и последващ избор по жребий – с бобени зърна - на 9 архонта; ковчежниците/тамиите се избират по жребий измежду пентакосиомедимните; преди това Ареопагът назначавал за една година висшите държавни служители; Атина – разделена на 4 фили; всяка фила има 3 тритии; всяка трития – 12 навкрарии; навкрарите събират данъците и таксите; Солон учредил Съвета/Буле на 400-те – по 100 члена от всяка фила; по време на мир по- добре е никой да не се присъединява към партиите, но стигне ли се до гражданска война, обратно - всеки е длъжен да вземе страна;

9 гл. трите най-демократични мерки, предприети от Солон: забрана на заробването; правото на жалба в съда; правото на обжалване на присъда; „народът, като стане върховен съдия, добива и върховната власт в държавата” (по превода на Кацаров); неяснотите в закона за наследството и даването на право и на дъщерите да наследяват; бум на съдебните спорове; невъзможността да се постигне съвършенство посредством един общ законодателен канон и необходимостта от прилагането му; срв. с Никомахова етика, книга Епсилон – за законодателното справедливо.

10 гл. стойността на мерките, теглилките и монетите;

11 гл. Солон отпътува за Египет за 10 години; противопоставил се и на демократите, и на аристократите;

12 гл. поезията на Солон: „аз бях като граничен стълб помежду две враждуващи войски”

13 гл. години на условно безвластие – борбите са или винаги най-ожесточени за длъжността архонт; проверка на гражданските списъци;  три партии – умерени, олигарси и демократи;

14 гл. Пизистрат – от демократ става тиранин, но все пак управлява законосъобразно; изгонване на Пизистрат на шестата година от узурпирането на властта; връща се 20 години по-късно;

15 гл. 7 години след повторното овластяване Пизистрат отново е принуден да избяга; след още 11 години се връща за трети път в Атина, при това този път с войска; обезоръжава народа и става тиран;

16 гл. Третото управление на Пизистрат: „умерено и законосъобразно”, „човеколюбив, благ, снизходителен”; оземлил бедните; „тиранията на Пизистрат била като живота по времето на Кронос”;

17 гл. Пизистрат управлявал 19 години с прекъсвания-изгнания, но от началото до края на властта му – 33 г.

18 гл. Хипий и Хипарх; канят Анакреонт, Симонид и други поети; Хармодий и Аристогейтон убиват Тетал и Хипарх; доносите на Аристогейтон;

19 гл. Хипий укрепва тиранската власт със заточения и убийства;  Клеомен го сваля от властта – общата продължителност на управлението на Пизистратидите – почти 50 г.; 33 г. управлява бащата, 17 г. – синовете му.

20 гл. Клистен напуска тайно Атина, а Клеомен прогонва от него 700 семейства и се опитва да разпусне Съвета; Клистен се връща и става простат на демоса, „понеже Алкмеонидите прогонили тираните”;

21 гл. Клистен увеличил филите от 4 на 10; Съветът – вече се състоял от 500 члена; 30 дема – квартали ; 30 демархи, сиреч кметове на райони;

22 гл. „политията станала много по-демократична”; закон за остракизма; 10 стратези – по един от всяка фила, подчинени на полемарха; остракизирането=лустрация+изгнание; всички изгонени обаче биват поканени да се върнат обратно при вестта за похода на Ксеркс и реституират конфискуваното си имущество;

23. след Персийските войни Ареопагът отново започва да доминира, тъй като на него се дължала победата в битката при Саламин; „въпреки волята на лакедемонците, атиняните си спечелили почитта на всички елини”; Аристид и Темистокъл – простати на народа; Аристид постановил съюзническите градове-държави да плащат данъци; срв. Тукидид;

24 гл. Атина доминира; деспотично третиране на съюзниците с изключение на хиосците, лесбосците и самосците; „ от митата и данъците, събирани от съюзниците, се прехранвали 20 000 мъже; имало 6 000 съдии, 1 600 стрелци, 1200 конници, 500 члена на Съвета, 500 стражи по доковете; 50 стражи на Акропола; 700 държавни служители в града и 700 извън него;

25 гл. Ареопагът доминира в продължение на 17 г.; на това слага край Ефиалт – простат на демоса по време на архонта Конон, подпомогнат от Темистокъл; част от правомощията на Ареопага биват предадени на Съвета на 500-те, на НС и на съдилищата.

26 гл. след спадането на влиянието на Ареопага: начело на аристократите застава Кимон, син на Милтиад; лошите избори на стратезите „по произход”; зевгитите биват прибавени към двете групи, от които се избират архонтите; Перикъл налага: гражданство да получават само родените от родители-граждани в самия град;

27 гл. демагог става Перикъл; още млад обвинява Кимон заради отчетите му като стратег; още повече се ограничава Ареопагът; постановил заплащане на съдиите, което станало причина длъжността съдия да стане по-„апетитна”; подкупи и корупция; Анит – стратег на Пилос станал причина за загубата на града; после бил съден, но подкупил съда и го оправдали; срв. с Апология на Сократ на Платон;

28 гл. влошаване на държавната уредба след смъртта на Перикъл; начело на аристократите застава Никий, а простат става Клеон-„подстрекателят”; после – Терамен и респ. Клеофонт, майстор на лири, който въвежда диобелията; „за Никий и Тукидид почти всички са единодушни…, но не и за Терамен… искал да покаже, че държ. уредба може да е „смесена”; срв. Тукидид;

29 гл. демокрацията бива заменена с управлението на 400-те след загубата на Пелопонеската война; пробули – първоначално 10 + още 20, навършили 40 години; и притани; „държ. приходи  да бъдат предназначени само за военни цели, всички длъжностни лица да служат без заплата по време на война, освен 9-те архонти и действащите притани… цялата политическа власт да бъде предоставяна на ония от атиняните, които са най-способни да служат на държавата със своите лични качества и със своите средства – не по-малко от 5 000 души… А от всяка фила се избират по 10 човека, навършили 40 години, които да съставят списъка на 5 000-те, щом като положат клетва при подобаващо жертвоприношение”.

30 гл. 5000-те избрали 100 души измежду тях  самите. Съставянето на проект за бъдеща „конституция” с конкретни положения в нея.

31 гл. временната „конституция” на Стоте, избрани от Петте хиляди;…

32 гл. „Съветът, избран чрез жребий с бобени зърна, трябвало да започне работа на 14-и Скирофорион… така била установена олигархията по време на архонта Калий, точно сто години след свалянето на тираните, като най-дейна роля изиграли Пизандър, Антифонт и Терамен, мъже от знатен произход, които се отличавали с ум и разсъдителност… петте хиляди били избрани само на думи, а всъщност Четиристотинте заедно с десет автократори се настанили в сградата на Съвета” и узурпирали властта в полиса.

33 гл. управлението на Четиристотинте продължило около четири месеца; военна загуба води до разпускането им; главна роля за това изиграли Аристократ и Терамен, които не били съгласни с техните действия, понеже вършели всичко самостоятелно, без да се съобразяват с Петте хиляди;

34 гл. демосът скоро отхвърлил това управление; съд за предишните управляващи: всички десет стратези; атиняните не приемат предложения мирен договор, претърпяват ново военно поражение и падат под властта на Лизандър и Тридесетте; „Лизандър се присъединил към олигарсите и демосът, уплашен, бил принуден да гласува за тях”.

35 гл. Тридесетте тирани: от привидно законосъобразно управление към беззаконие, убийства и терор; „погубили не по-малко от 1 500 души”.

36 гл. търсене на компромис между Тридесетте и Терамен; „избрали три хиляди души от гражданството, на които уж щели да предоставят правото да участват в управлението”;

37 гл.  Тридесетте внесли в Съвета два закона, които да бъдат гласувани с вдигане на ръка: 1. Правото да убиват всеки гражданин, невключен в списъка на 3000; 2. Забранявал в управлението да участват гражданите, които се борели против 400-те, учредителите на предишната олигархия; след убийството на Терамен били обезоръжени всички, невключени в „номенклатурата” на 3 000-те избрани.

38 гл. свалянето на Тридесетте; първи Десет управляващи, последвани от още нови Десет; край на войната и мир по времето на Павзаний, цар на Лакедемонците;

39 гл. време за прошка и помирение при архонта Евклид; текстът на примирието; разделяне на предишните врагове – едните да се заселят в Елевзина, другите да останат да живеят в Атина;

40 гл. отказ от възмездие за извършените в миналото престъпления;

41 гл. исторически преглед-изброяване на 11-те държавни уредби: 1. Йон – четири фили и царе на филите; 2. При Тезей – управление почти като царското; Драконовите закони; 3. Солон; 4. Пизистрат и синовете му; 5. Клистен; 6. Ареопагът управлява след Персийските войни; 7. Темистокъл и Ефиалт – ограничаване на правомощията на Ареопага, но и много грешки, допускани от народа; 8. Съвет на Четиристотинте; 9. Възстановяване на демокрацията; 10. Управлението първо на Тридесетте, а после и на Десетте; 11. Сегашната държавна уредба – повече власт на мнозинството;

"Явно атиняните постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и подкупва от мнозинството".

От 42 гл. до 69 гл.: Атинската полития днес, сиреч в десетилетието преди смъртта на Александър Македонски

43 гл. всички висши длъжности се определят чрез избор по жребий с малки изключения; как се е определял дневният ред на Еклесията/НС за отделните му заседания; 44 гл. епистатът на пританите – избран чрез жребий и изпълняващ тази длъжност в продължение на едно денонощие; 45 гл. правомощия на Съвета; част 2; 46 гл. Съветът – корабите, корабните съоръжения и пристанищата; 47 гл. Съветът – финанси, наеми, такси, данъци, глоби; плащания; 48 гл. аподектите – финансов контрол; 49 гл. Съветът – конете и конниците; 50 гл. астиномите – градските полицаи и служителите по чистотата; погребалните услуги; 51 гл. агораномите – търговски инспектори, контрол по качеството и цените на храните, и аналог на нашето ХЕИ; 52 гл. надзирателите и отговарящите за затворите и затворниците; 53 гл. помирители и арбитражни съдии – диетети; 54 гл. други държавни и градски служители – строители и надзиратели на пътищата, логисти, синигори и пр.; 55 гл. процедури преди и по времето на встъпване в длъжност; 56 гл. помощници на архонтите, на царя и на полемарха; 57 гл. правомощия на царя – ръководи Мистериите и Дионисиите, както и всички традиционни жертвоприношения; 58 гл. правомощия на полемарха; 59 гл. правомощия на тесмотетите; 60 гл. правомощия на атлотетите; 61 гл. всички длъжности и служби, които биват избирани чрез вдигане на ръка; 62 гл. кои служители и какви възнаграждения получават;

63 – 69 глава – как работи съдебната система в Атина; процедури по избор на съдебни заседатели и съдии; принципът на „случайно разпределение на делата”; съдия може да бъде всеки гражданин, навършил 30 години, с изключение на държавните длъжници и лишените от граждански права;    

***

Благодаря много на Петя Загорчева за поканата да гостувам при тях и на чудесната аудитория от преподаватели и участници в школата АРИСТЕА, както и на колегите, които дойдоха специално, за да се включат в дискусията по повод на важния, интересен и наистина актуален текст на Аристотел.