хубавото академично писане

В понеделник и вторник преподавах интензивно Академично писане на студентите от втори курс в задочната форма на обучение на специалност Философия.

Разбира се, десет часа на ден не могат да се оползотворят пълноценно в преподаване, но това е едно от нещата, за които не успях да се преборя във Философския факултет: лекциите на студентите от задочната форма да се планират така, че един преподавател да им преподава сутрин, а друг - следобед, така че наистина да се постигне максималното. Един преподавател не би могъл да проведе 10 часа за един ден както трябва, дори и да има стриктно написани лекции за тях и да ги чете съвършено машинално.

Но всъщност, т.нар. задочна форма при съвременните технологии много лесно се трансформира в дистанционна и общуването между студентите и преподавателя продължава и след лекциите.

Ето горе сканирана една хубава студентска работа, която може да бъде дадена за пример. Написана е от студента Явор Гърдев Стефанов преди 24 или 23 години по естетика. Не си спомням по какъв повод той ми я подари, макар че аз по онова време водех упражненията по антична философия и също исках по две писмени работи от студентите за заверка на семестъра или по-точно по една за всеки един от двата семестъра.

По онова време, в началото на 90-те години все още почти никой не само от студентите, но и от преподавателите нямаше компютър. Почти всички даваха текстовете си за преписване на машинописки, а малцина имаха пишещи машини. Още по-малко бяха онези, които имаха пишещи машини на латиница или на гръцки.

И все пак това не пречеше на писането на хубави студентски писмени работи, като много от тях бяха хубави и в най-първия смисъл на думата: бяха красиви, красиво написани на ръка, без нито една грешка.

Сканирах тази студентска работа на Явор Гърдев отпреди 24 години, защото тя показва какво прави един писан текст хубав, като това се отнася, разбира се, за всички авторски текстове, а не само за студентските. Днес мнозина си мислят, че часовете по Академично писане в специалност философия ще бъдат нещо като повторение на часовете по предмета Информационни технологии, който вече усилено се изучава и в прогимназиалната, и в гимназиалната степен на нашите училища: как се форматира текст, как се курсивира и почерня, как се сменят шрифтове, как се конвертират бележки от бележки под линия в бележки в края на текста или обратно, как се прави презентация и т.н. Но всичко това се учи вече в училище.

За философското академично писане най-важно е: какво се казва в текста и как се казва.
Тема, съдържание, композиция, структуриране, изложение, аргументация, стилистика, синтаксис, библиография и цитиране, и разбира се, и правопис, и оформление.

Но най-важното е вдъхновението и самостоятелният избор на темата, по която се пише. Който пише вдъхновени и самостоятелни студентски писмени работи, после и в живота извън стените на университета твори вдъхновено и самостоятелно.