венецът на преводите

Всички ценители на Шекспир, Марлоу и литературата на Ренесанса сме задължени на професор Евгения Панчева за тези удоволствия, на които се наслаждаваме благодарение на нейното енциклопедично познаване на англоезичния свят и култура, на поетическата ѝ дарба и на преводаческия ѝ талант: двуезичното издание на сонетите на Шекспир и на други негови поетични творби, като Плачът на влюбената, Пламенният пилигрим и Фениксът и гълъбът, издадени от нашето Университетско издателство през 2014 г.; Венера и Адонис на Шекспир в едно томче с Херо и Леандър на Кристофър Марлоу, сдвоени в споделено книжно тяло от "Обсидиан" през 1994 г.; Похищението на Лукреция, отново в издание на "Обсидиан" през 1996 г.; Малтийският евреин, пак в същото издателство десет години по-късно.

Проф. Панчева е удивително скромен човек и не се хвали с работата си никога, но едно случайно прелитане през сайта на Университета ми подсказва, че на 1 февруари, в понеделник, от 10.30 часа в Конферентната зала ще се състои публичната защита на нейното огромно изследване върху антропологията в литературата на Ренесанса:

Стазис и екстаз: археологии на ранномодерния Аз

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_nauchna_stepen_doktor_na_naukite/predstoyaschi_zaschiti/prof_d_r_evgeniya_spasova_nacheva_pancheva_fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii

Да благодарим на професор Панчева за вратата, която отваря и за пътя, който ни показва към микрокосмоса на ренесансовия човек! Не само защото през тази година целият свят отново говори за Шекспир, а заради неизменната ценност на разбирането и прозренията за човешкото, които само истинската литература може да ни даде.

Браво и успех, скъпа професор Панчева! 

На многая и благая лета!

изцяло преведени съчинения

корицата е работа на Борис Ангелушев

Екип от преподаватели от Философския факултет, Факултета по класически и нови филологии и Факултета по славянски филологии на Софийския университет, сред които съм и аз, организираме конференция “Предизвикателството Аристотел”, посветена на 2400-ната година от рождението му. Тя e инициирана от 
Асоциацията за развитие на университетското класическо образование 
(АРУКО https://aaduce.wordpress.com/) 
и ще се състои на 28, 29, 30 ноември  2016 г. в Ректората на Софийския Университет.

Секциите, около които тематично ще се съсредоточат обсъжданията ни, са:

1. Първата философия на Аристотел

2. Природата, космосът и живите същества

3. Диалектика и аналитика

4. Поетика и реторика

5. Етика и политическите теории

6. За душата

7. Историческата съдба на аристотелизма

Каним Ви да се включите в нея. Моля, изпращайте своите заявките със заглавие и резюмета на докладите до 1 юли на адрес: aristotlesofia@gmail.com.

Подбор и първоначална програма: 15 октомври.

Председател на организационния комитет:

проф. д-р Хараламби Панидицис, ръководител на катедрата по История на философията във ФФ, преводач на "Атинската полития" и "Физиогномика"

Членове на екипа: доц. д-р Иван Колев, ръководител на Катедрата по Философия във ФФ; аз, Димка Гочева; доц. д-р Тодор Полименов от катедрата по Логика, етика и естетика; гл. ас. д-р Камелия Спасова от Катедрата по Теория на литературата във ФСФ; хон.ас. Зоя Христова-Димитрова от ИИОЗ; гл. ас. д-р Димитър Илиев oт Катедрата по Класическа филология.

От вчера конференцията има и специален сайт, направен и поддържан от д-р Камелия Спасова, на който информацията тепърва ще се появява, разширява и обогатява: https://aristotlesofia.wordpress.com/

Освен самата конференция, замисляме организирането и на съпътстваща изложба с издания на книги от и за Аристотел, като и заради подготвянето на изложбата, и като ценност сама по себе си, ще направим колкото се може по-пълна библиография на тема:

Аристотелизмът в България

Преводи, интерпретации, дисертации.

Ето нейната първа част:

А. Изцяло преведени съчинения:

Аристотел. Атинската държавна уредба. С., 1904, Българска библиотека №5, превод, коментар и предговор Гаврил Кацаров. Факсимилно преиздадено в: Гаврил Кацаров. Избрани съчинения. Том ІІ, съставител доц.д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2004, 803-899. Трето електронно издание:

https://projectoria.com/product/product?path=59&product_id=52

Поетиката на Аристотеля. Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев. С., 1943, 1947. Второ поправено и допълнено издание. Книгоиздателство „Хемус”.

Аристотел. За поетическото изкуство. Превод  и встъп. ст. Александър Ничев, С.,1975 г. “Наука и изкуство”. Второ изд. СОФИ-Р, 1993. Трето изд. „Захарий Стоянов”, 2013.

Аристотел. За душата. “Наука и изкуство”, С., 1979. Превод: д-р Марко Марков. Всъпителна студия Ради Радев Второ изд. ЛИК, 2006.

Аристотел. Реторика. Превод и встъп. студия Александър Ничев, С., 1986 г. Изд. “Наука и изкуство”. Второ изд. СОФИ-Р, 1993. Трето изд. „Захарий Стоянов”, 2013.

Аристотел. Категории. Превод, встъпителна студия и коментар Иван Христов, С., 1992 г. Изд. “Наука и изкуство”; Фондация Отворено общество. Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 1, „Захарий Стоянов”, С. 2008.

Аристотел. Аналитики. Том първи. С., 1997, ИК „Христо Ботев”, съдържа За тълкуването и Първа аналитика. Превод, предговор, коментар и библиография Иван Христов.

Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 1, „Захарий Стоянов”, С. 2008.

Аристотел. Топика. Превод и коментар Иван Христов, С., 1998 г. Изд. “Захарий Стоянов”. Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс, А. Фрагщайн, Сузан Мансион, Дж. Е. Л. Оуен, дьо Патер, Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел.

Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 2, „Захарий Стоянов”, С. 2009.

Аристотел. Атинската полития. С., 1993, изд. "Христо Ботев", превод Цветана Панициду и Хари Паницидис. Предговор и коментар Хари Паницидис.

Аристотел. Никомахова етика. С., 1993 г., Изд. ГАЛ – ИКО. Превод Теменуга Ангелова, ред. Искра Генчева. Научна редакция и коментар Ради Радев.

Аристотел. Политика. Превод Анастас Герджиков, Издателство Отворено общество, С., 1995. Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон.Коментар и индекси Анастас Герджиков.

Аристотел. Физиогномика, С., 1998 г. Превод и послеслов Хари Паницидис. Изд. ЛИК и Вермеер. Второ изд. ЛИК 2006.

Аристотел.  Метафизика. С., 2000, изд. СОНМ, превод Николай Гочев (книги І-ІІІ, Х-ХІV) и Иван Христов (книги ІV-ІХ). Предговори: Димка Гочева, Николай Гочев, Иван Христов.

Аристотел. За небето. За възникването и загиването. Превод, бележки и индекс на За небето - Димка Гочева; превод, бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев. Ред. Владимир Маринов. Послеслов Мария Николова.  Встъп. студия и библиография Димка Гочева. С., СОНМ, 2006 г.

Аристотел, псевдо-Аристотел, Ксенофонт и Хиерокъл. В: Икономика. Антични автори за стопанството. прев. Георги Гочев, редакция Николай Гочев.

Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2006, СОНМ.

Аристотел. Съчинения в шест тома. Том І Органон, част І: Категории, За тълкуването и Първа аналитика (2007); част ІІ: Втора аналитика, Топика и За софистическите опровержения (2009). С., Изд. “Захарий Стоянов”.  Превод, коментар, индекс и библиография Иван Христов.

Том II, част I. Физика. Превод и предговор Цочо Бояджиев. С., 2012, „Захарий Стоянов”. Предговор и бележки Иван Христов.


***
Очаквайте скоро продължение на библиографията със следващите ѝ части - интерпретации, монографии, дисертации.
За всички забелязани грешки, пропуски и непълноти, моля, пишете ми.

Ето това е първото съчинение на Аристотел, преведено и издадено на български преди 112 години, през 1904 г., от младия тогава учен и преподавател Гаврил Кацаров.

нашият снежен квартал

вали януарският сняг

Вчера ходих за първи път на Витоша през 2016 г. Валеше и беше студено, но не много. Когато се качвах на долната лифтова станция на кабинковия лифт в Симеоново, на информационното табло пишеше, че на пистата Витошко лале температурата е минус 7,5. Минус 7-8 градуса не е необичайно за януари, а и снегът е още малко.
Витоша може да бъде много опасна, но не в началото, а в края на зимата, когато вече има много места със стопен сняг и оголена земя, но и заледени камъни, но пък има и преспи и навявания от сняг, измамно заравнени и скрити от нападали клонки от дърветата. Съвсем малко да се отклони човек от пътеката и може да хлътне в такава невидима снежна паст до шия или изцяло.
Но сега или поне вчера все още снегът беше малко, само няколко сантиметра и се вървеше лесно. Най-лесно и бързо се върви точно в такъв пресен сняг - не е заледено все още никъде и в хрупкавата снежна покривка се стъпва по-лесно, защото камъните са омекотени от покривчицата на снежинките.
Качих се на лифта някъде към един часа следобед и направих тези снимки от прозорчето, което няколко пъти се свлече надолу само от раздрусванията покрай стълбовете. Но беше много студено и ми се стори, че лифтът се движи много по-бавно от обичайното, затова слязох на междинната станция, а не се возих чак до Алеко, както ми се искаше. После следобеда е станало още по-опасно за хората в кабинките, защото лифтът аварирал, спирал, тръгвал едва-едва, пак спирал и мнозина мръзнали, докато кабинките едва-едва пълзели.
От междинната станция почти се затичах надолу по една широка просека и скоро след това отново започнах да усещам премръзналите пръсти на краката ми. След един час бях вече накрай Бистрица, до манастира "Света Петка", в който се отбивам винаги, когато маршрутът ми стигне дотам.
И така, моята първа разходка за 2016 беше кратка и благополучна. Чакането по спирките беше повече от разхождането, така де, от притичването по просеката от междинната лифтова до Бистрица, но беше хубаво и освежаващо.
И няколко малки видео-клипчета направих, но нещо през лаптопа ми се инатят да минат и не мога да ви ги покажа засега.
Николай казва, че съм авантюристка, щом съм избрала лифта в такова време.
Аз съм и авантюристка, но и още повече съм баир-будала. Обичам планините, както и морето.
И все пак, може би през тази зима повече няма да се кача нито на кабинковия, нито на седалковите лифтове, а ще се придвижвам донякъде с автобуси и после - пеш.

На всички посетители на блога пожелавам здраве и щастие през новата година!