Google+ Followers

Monday, January 4, 2016

вали януарският сняг










Вчера ходих за първи път на Витоша през 2016 г. Валеше и беше студено, но не много. Когато се качвах на долната лифтова станция на кабинковия лифт в Симеоново, на информационното табло пишеше, че на пистата Витошко лале температурата е минус 7,5. Минус 7-8 градуса не е необичайно за януари, а и снегът е още малко.
Витоша може да бъде много опасна, но не в началото, а в края на зимата, когато вече има много места със стопен сняг и оголена земя, но и заледени камъни, но пък има и преспи и навявания от сняг, измамно заравнени и скрити от нападали клонки от дърветата. Съвсем малко да се отклони човек от пътеката и може да хлътне в такава невидима снежна паст до шия или изцяло.
Но сега или поне вчера все още снегът беше малко, само няколко сантиметра и се вървеше лесно. Най-лесно и бързо се върви точно в такъв пресен сняг - не е заледено все още никъде и в хрупкавата снежна покривка се стъпва по-лесно, защото камъните са омекотени от покривчицата на снежинките.
Качих се на лифта някъде към един часа следобед и направих тези снимки от прозорчето, което няколко пъти се свлече надолу само от раздрусванията покрай стълбовете. Но беше много студено и ми се стори, че лифтът се движи много по-бавно от обичайното, затова слязох на междинната станция, а не се возих чак до Алеко, както ми се искаше. После следобеда е станало още по-опасно за хората в кабинките, защото лифтът аварирал, спирал, тръгвал едва-едва, пак спирал и мнозина мръзнали, докато кабинките едва-едва пълзели.
От междинната станция почти се затичах надолу по една широка просека и скоро след това отново започнах да усещам премръзналите пръсти на краката ми. След един час бях вече накрай Бистрица, до манастира "Света Петка", в който се отбивам винаги, когато маршрутът ми стигне дотам.
И така, моята първа разходка за 2016 беше кратка и благополучна. Чакането по спирките беше повече от разхождането, така де, от притичването по просеката от междинната лифтова до Бистрица, но беше хубаво и освежаващо.
И няколко малки видео-клипчета направих, но нещо през лаптопа ми се инатят да минат и не мога да ви ги покажа засега.
Николай казва, че съм авантюристка, щом съм избрала лифта в такова време.
Аз съм и авантюристка, но и още повече съм баир-будала. Обичам планините, както и морето.
И все пак, може би през тази зима повече няма да се кача нито на кабинковия, нито на седалковите лифтове, а ще се придвижвам донякъде с автобуси и после - пеш.

На всички посетители на блога пожелавам здраве и щастие през новата година!

No comments: