корицата е работа на Борис Ангелушев
Екип от преподаватели от Философския
факултет, Факултета по класически и нови филологии и Факултета по славянски
филологии на Софийския университет, сред които съм и аз, организираме конференция “Предизвикателството Аристотел”, посветена на 2400-ната година от
рождението му. Тя e инициирана от
Асоциацията за развитие на университетското класическо образование
(АРУКО https://aaduce.wordpress.com/)
и ще се състои на 28, 29, 30 ноември 2016 г. в Ректората на Софийския Университет.
Асоциацията за развитие на университетското класическо образование
(АРУКО https://aaduce.wordpress.com/)
и ще се състои на 28, 29, 30 ноември 2016 г. в Ректората на Софийския Университет.
Секциите, около които тематично ще се
съсредоточат обсъжданията ни, са:
1. Първата философия на Аристотел
2. Природата, космосът и живите същества
3. Диалектика и аналитика
4. Поетика и реторика
5. Етика и политическите теории
6. За душата
7. Историческата съдба на аристотелизма
Каним Ви да се включите в нея. Моля,
изпращайте своите заявките със заглавие и резюмета на докладите до 1 юли на
адрес: aristotlesofia@gmail.com.
Подбор и първоначална програма: 15
октомври.
Председател на организационния комитет:
проф. д-р Хараламби Панидицис, ръководител на катедрата по История на философията във ФФ, преводач на "Атинската полития" и "Физиогномика"
Членове на екипа: доц. д-р Иван Колев,
ръководител на Катедрата по Философия във ФФ; аз, Димка Гочева; доц.
д-р Тодор Полименов от катедрата по Логика, етика и естетика; гл. ас. д-р Камелия Спасова от Катедрата по Теория на литературата във ФСФ; хон.ас. Зоя Христова-Димитрова от ИИОЗ; гл. ас. д-р Димитър Илиев oт Катедрата
по Класическа филология.
От вчера конференцията има и специален сайт, направен и поддържан от д-р Камелия Спасова, на който информацията тепърва ще се появява, разширява и обогатява: https://aristotlesofia.wordpress.com/
Освен самата конференция, замисляме организирането и на съпътстваща изложба с издания на книги от и за Аристотел, като и заради подготвянето на изложбата, и като ценност сама по себе си, ще направим колкото се може по-пълна библиография на тема:
Аристотелизмът в България
Преводи, интерпретации, дисертации.
Ето нейната първа част:
Ето нейната първа част:
А. Изцяло преведени съчинения:
Аристотел. Атинската
държавна уредба. С., 1904, Българска библиотека №5, превод, коментар и
предговор Гаврил Кацаров. Факсимилно преиздадено в: Гаврил Кацаров. Избрани
съчинения. Том ІІ, съставител доц.д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент
Охридски”, С., 2004, 803-899. Трето електронно издание:
Поетиката на Аристотеля. Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев.
С., 1943, 1947. Второ поправено и допълнено издание. Книгоиздателство „Хемус”.
Аристотел. За
поетическото изкуство. Превод и
встъп. ст. Александър Ничев, С.,1975 г. “Наука и изкуство”. Второ изд. СОФИ-Р,
1993. Трето изд. „Захарий Стоянов”, 2013.
Аристотел. За
душата. “Наука и изкуство”, С., 1979. Превод: д-р Марко Марков.
Всъпителна студия Ради Радев Второ изд. ЛИК, 2006.
Аристотел. Реторика.
Превод и встъп. студия Александър Ничев, С., 1986 г. Изд. “Наука и изкуство”. Второ изд. СОФИ-Р, 1993. Трето изд.
„Захарий Стоянов”, 2013.
Аристотел. Категории. Превод, встъпителна студия
и коментар Иван Христов, С., 1992 г. Изд. “Наука и изкуство”; Фондация Отворено
общество. Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 1, „Захарий
Стоянов”, С. 2008.
Аристотел.
Аналитики. Том първи. С., 1997, ИК „Христо Ботев”, съдържа За тълкуването и Първа аналитика. Превод, предговор, коментар и библиография Иван
Христов.
Второ изд. в двуезичното
издание на ОРГАНОН, част 1, „Захарий Стоянов”, С. 2008.
Аристотел. Топика.
Превод и коментар Иван Христов, С., 1998 г. Изд. “Захарий Стоянов”. Като
приложения съдържа статии на Лео Елдърс, А. Фрагщайн, Сузан Мансион, Дж. Е. Л.
Оуен, дьо Патер, Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел.
Второ изд. в двуезичното
издание на ОРГАНОН, част 2, „Захарий Стоянов”, С. 2009.
Аристотел. Атинската
полития. С., 1993, изд. "Христо Ботев", превод Цветана Панициду и Хари
Паницидис. Предговор и коментар Хари Паницидис.
Аристотел. Никомахова етика. С., 1993 г.,
Изд. ГАЛ – ИКО. Превод Теменуга Ангелова, ред. Искра Генчева. Научна редакция и
коментар Ради Радев.
Аристотел. Политика.
Превод Анастас Герджиков, Издателство Отворено общество, С., 1995.
Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон.Коментар и индекси Анастас Герджиков.
Аристотел. Физиогномика,
С., 1998 г. Превод и послеслов Хари Паницидис. Изд. ЛИК и Вермеер. Второ изд.
ЛИК 2006.
Аристотел.
Метафизика. С., 2000, изд.
СОНМ, превод Николай Гочев (книги І-ІІІ, Х-ХІV) и Иван Христов (книги ІV-ІХ). Предговори:
Димка Гочева, Николай Гочев, Иван Христов.
Аристотел. За небето. За възникването и загиването. Превод, бележки и индекс на За небето - Димка Гочева; превод, бележки и
индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев. Ред. Владимир Маринов.
Послеслов Мария Николова. Встъп. студия
и библиография Димка Гочева. С., СОНМ, 2006 г.
Аристотел,
псевдо-Аристотел, Ксенофонт и Хиерокъл. В: Икономика. Антични автори за стопанството. прев. Георги
Гочев, редакция Николай Гочев.
Библиотека “ДЕЛОС”, С.,
2006, СОНМ.
Аристотел. Съчинения в шест тома. Том І Органон,
част І: Категории, За тълкуването и Първа аналитика (2007); част ІІ: Втора аналитика, Топика и За софистическите опровержения (2009).
С., Изд. “Захарий Стоянов”. Превод,
коментар, индекс и библиография Иван Христов.
Том II, част I. Физика. Превод и
предговор Цочо Бояджиев. С., 2012, „Захарий Стоянов”. Предговор и бележки Иван Христов.
***
Очаквайте скоро продължение на библиографията със следващите ѝ части - интерпретации, монографии, дисертации.
За всички забелязани грешки, пропуски и непълноти, моля, пишете ми.
Ето това е първото съчинение на Аристотел, преведено и издадено на български преди 112 години, през 1904 г., от младия тогава учен и преподавател Гаврил Кацаров.
***
Очаквайте скоро продължение на библиографията със следващите ѝ части - интерпретации, монографии, дисертации.
За всички забелязани грешки, пропуски и непълноти, моля, пишете ми.
Ето това е първото съчинение на Аристотел, преведено и издадено на български преди 112 години, през 1904 г., от младия тогава учен и преподавател Гаврил Кацаров.
No comments:
Post a Comment