човекът - свободен и несвободен

    През този семестър, при това само за няколко седмици от началото на учебната година до Рождественско-новогодишната ваканция се проведоха няколко философски конференции.
    Шест философски или по-точно не изключително философски, но преобладаващо философски конференции плюс още няколко семинара.
    При толкова много събития и в паралелно протичане на рутинната ни, но всъщност най-важната ни работа - преподавателската, за съжаление за мнозина от нас не беше възможно не само да се включим с доклади, но и да присъстваме на повечето от тези събития.      

    Единственото, което беше по силите ми като организатор на една от тези конференции, бе да съобщя и за останалите, както на този блог, така и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование: https://aaduce.wordpress.com/2016/10/06/%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8/
и на тематичния сайт на конференцията за Аристотел.

    Много съжалявам, че пропуснах да се включа с доклад в конференцията Човекът - свободен и несвободен, която беше организирана от катедра Философия в чест на проф. дфн Александър Андонов. Тя се проведе на 3 и 4 ноември в Ректората и на сайта, създаден за нея от ас. Цена Желязкова, може да си припомните нейната програма и да се запознаете с част от резюметата на докладите:
http://freedom-non-freedom.weebly.com/

     Когато работата и събитията са били толкова много, едва в почивните дни на ваканцията можем да споделим впечатления и снимки от някои от тях.
      Встъпителният доклад на проф. Андонов, както и няколкото други доклади, които успях
да чуя, бяха много интересни. От резюметата, публикувани на специално създадения сайт, разбирам колко интересни са били и някои други.

     Ще завърша този пост с една битова бележка от рубриката "споделяне на опит от организиране на конференции в Ректората". Колегите-организатори на конференцията Човекът - свободен и несвободен се бяха обърнали към единствената фирма, която според Закона за обществените поръчки има право да осигурява кетъринг за кафе-паузите за събития в Ректората. Те не бяха доволни от нея, но кафето, което се сервираше в кафе-паузите на Аристотеловата конференция и което купувахме от друго място, беше хем по-скъпо, хем по-слабо и почти прозрачно. Така че да не съжаляват, а да се радват, че всичко в тяхното академично събитие - от разнообразието на докладите до вкуса на кафето - беше на висота.
   
     Проф. Александър Андонов заслужаваше конференция на такава висота. Ще очакваме докладите от нея в сборник, включен в издателския план на УИ "Св. Климент Охридски" за следващата година.
    

храм "Свети Стефан"

Да, в София ще има храм на свети апостол първомъченик и архидякон Стефан.
Засега от първоначалния замисъл е осъществена само една част: камбанарията и параклисът, който е посветен на св. Максим Изповедник.
Храмът, който засега е само параклис с камбанария, се намира в Южния парк.
Случайно се озовах в близост до него в един късен съботен следобед през октомври на връщане от Витоша.
Затова снимката е тъмна.

Строителството напредва бавно през последните единадесет години по причини, за които е лесно всички да се досетят.
Повече за проекта и за развитието му, както и за дарителската инициатива за доизграждането на храма, вижте на сайта на Софийската епархия и Софийската митрополия:

http://mitropolia-sofia.org/index.php/novini/novini-ot-mitropoliyata/881-daritelska-kampaniya-za-doizgrazhdane-na-hram-sv-stefan-v-yuzhniya-park

Честит празник на Стефан Гърдев, на Стефан Стефанов, на Стефан Иванов, на Стефан Калпачев, на Стефани Данева, на Стефан Пеев, на Стефан Манчев и на свещеника Стефан Димитров, когото не познавам лично.

***

Вечна памет и блажен покой на Стефан Чурешки и на Стефан Хинков.

***

Първият мъченик на вярата да сияе сред светиите със саможертвата си.

поезия от архимандрит Серафим

Стиховете са на архимандрит Серафим Алексиев,
и на втория ден на Рождество ги споделям с благодарности
към Боил Мусев, защото той ми го разкри като автор.

ТВОЯТ ПЛУГ


О, Господи, корава е земята
на нашите души! Не се оре!
Ако не мине Твоят плуг в сърцата
не никне семето, а съхне, мре…
Сеячите на словото Ти живо
вървят и пръскат чудни семена.
Но там се зеленее Твойта нива,
де Ти орал Си Свойта целина!
Аз знам, щом Ти ореш, кърви душата!
Сълзи блестят по бледото лице.
Ала след туй беритба е богата!

О, преори и моето сърце!

КЪМ ПРИРОДАТА

Природо, майко-хубавице,
с очи — небесна синева,
с одежди светли на царица
от мак, лютиче и трева!
Ти денем с чудна си украса
от облаци, моря, води,
а нощем тъмен плащ намяташ,
ушит с брилянтени звезди.
На твоето чело красиво
са планините син венец.
Към твойта красота отива
дори най-дребният цветец!
Ти и в голямото си чудна,
и в малките неща трептиш.
В ливадите си изумрудна
и във светулките блестиш.
Когато пролетните бури
ни сепнат с първия гърмеж,
ти в дъжд се къпеш, и в лазури
изгрява образът ти свеж.
Природо, майко наша златна,
показвай свойта красота!
И свойта тайна благодатна
разкривай ни във самота!
От теб утеха пий сърцето,
кога духът ни е унил.
Хвала на Господа, задето
тъй дивно те е сътворил! 

ПРОБУЖДА СЕ ГОРАТА

Брезата е нагиздена със накит от ресни.
Но още дреме букът и сънна е гората.
Сегиз-тогиз се стъпки дочуят от сърни,
и пак заглъхне всичко далече в тишината.
На припек са излезли цветенца тук-таме.
Лъх топъл сред дървята се тихичко разхожда.
Под храсти теменужки ухаят насаме,
и минзухар земята размекната пробожда.
А над гората пъстра от бук, леска и бор,
от дъбови дървета, от брястове и ясен
белей се планината. И целият простор
е пълен със покоя на този ден прекрасен.
През мрежата от клони лазурът чист блести.
И толкова е глухо, че свойте тихи стъпки
как в шумата потъват дочуваш ясно ти,
и нежно се заглеждаш в набъбналите пъпки.
Скалите са покрити тук с кадифе от мъх.
Безшумно пеперуда из въздуха политва.
А косът черен кацва на боровия връх
и пролетта посреща с възторжена молитва.
И в този ден и мирен, и слънчев чувстваш ти,
че нещо дивно става! Ръката Божа свята
докосва всяко клонче. То почва да трепти,
и ти си шепнеш тихо: Пробужда се гората!... 

ДВАМАТА СЛЕПЦИ

Сговориха се двама души слепи
да си направят за обяд сърми.
Доколкото можа, помогна всеки,
и ето че обядът се стъкми.
Устроиха гуляй богат на двора.
За маса бе им пънът край стобора.
Те седнаха спокойно да обядват.
Ала единият започна да покрадва.
Сърмичките видяха му се вкусни,
и както сладко мляскаше със устни,
вместо една, той взимаше по две...
А там съсед из двора си снове,
с внимание следи, какво тук става,
и все изпод око ги наблюдава.
Сърмите пущат хубав аромат
и още повече възбуждат глад.
А лакомият гълта ненаситно
и все слухти към брата любопитно.
Но колкото по-лакомо ядеше,
той толкова се повече боеше,
че другият надхитря го все пак
под щита на обгърналий ги мрак.
“Що правиш? — той извика изведнъж —
По две сърми ти взимаш наведнъж!”
На другия това се странно стори
и, както дъвчеше, му отговори:
“Не, братко, взимам само по една
и ям я пестеливичко със хляб!
А как видя ти моята вина,
когато също като мен си сляп?”
Тогаз съседът някъде отзади
съвсем се неочаквано обади:
“Той мисли, че ядеш по две, защото
сам прави тъй! Закон е туй на злото:
Нечестният нечестни вижда всъде.
По себе си за другите той съди!”

19 декември 1977.

ЩУРЕЦЪТ И МРАВКАТА

Край нежно цъфналата незабравка
щурецът срещна мъничката мравка.
Тя бързаше кой знае накъде.
Но той я спря и разговор поде:
“Постой, съседке, моля те горещо!
Отдавна искам да ти кажа нещо.
Аз гледам те и чудом ти се чудя.
Ти все работиш, тичаш като луда,
все мъкнеш нещо: сламчици, трошици,
зрънца, умрели някакви мушици
отпадъци на никой непотребни
и разни още други вещи дребни...
Защо е тая вечна суетня
без радости, без песен, без свирня?
Нима затуй сме ние сътворени
да бъдем роби вечно уморени
и жертви жалки на храни, имоти
без други идеали във живота? 
Ти луташ се между треви, цветя,
без тяхната да виждаш красота!
Забола поглед само във земята,
дори не забелязваш небесата!
Около теб са хубости незнайни,
а ти във суетните си безкрайни
едно мечтаеш — повеч да сбереш,
в мравуняка си да го отнесеш.
И казваш, че ще дойде тежка зима,
храната сбира се докле я има!
Но мислиш ли, че аз това не зная
и че за бъдещето си нехая?
И аз си сбирам лятото зърна
и всяка зима имам си храна.
Сам свойте грижи досега съм носил,
от никого до днеска не съм просил.
И ако съм известен във света
като безделник, то е клевета.
Ти пръсна по света за мен мълвата,
че аз ленив съм, че е веселбата
единствената моя занимавка,
че да не беше мъничката мравка,
загинал бих в студа от глад и мраз.
Но я кажи, кога съм просил аз
от теб каквото ще и да било?
Не съм ли носил своето тегло
без чужда помощ? Знаеш, — туй лъжа е,
че щурчо само пее и играе.
Не скитам аз със просешка торба,
а трудя се за своята съдба.
Но аз не мисля само за храната.
Мен радват ме тревите, небесата.
За мене е животът труд и песен.
Така трудът ми тежък става лесен.
Събудя ли се, почвам да си пея
и цял ден с песен и със труд живея.
Пък вечер, щом застана пред вратата
на моя дом, притулен сред цветята,
кога ти спиш, сънувайки зърна
аз бдя, опит от лятна тишина..
И щом през стърковете на тревите
погледна към небето и звездите,
обхваща ме такъв голям възторг,
че като чувствам как велик е Бог,
не мога да се въздържа от песен
в прослава на Твореца ни небесен!
Аз знам, над мене Промислител има
и в знойно лято, и в студена зима.
Той всякога над мене с обич бди
и пази ме от зло и от беди. 
Без Неговите непрестанни грижи
що значат наште труд, имоти, хижи?
Отдръпне ли Той Свойта благодат,
измрели бихме всички ний от глад!...
Аз смятам, че далеч си ти от Бога
и затова във вечна си тревога.
Ти мислиш, че трудът те е създал.
Аз чувствам пък, че Бог е всичко дал.
Затуй безгрижно трудя се и пея
и да се радвам знам и да живея!
У теб трудът не радост е, а страст.
Зла корист те държи във свойта власт.
Излъга ти големите поети,
че фар на трудолюбие в теб свети!
Безкрайна алчност всъщност те гнети
и нейна жалка си робиня ти!...
За тебе, както суха си и дребна,
тъй мъничко храница е потребна!
Защо тогаз се толкоз пристрастяваш
и мъки лишни си сама създаваш?
О, теб те блазни славата, с която
човеците обсипват те богато.
Но що за полза е да те възпяват
и с похвалите да те заслепяват,
та да не виждаш своите пороци,
а да се мислиш годен и уроци
да даваш по морал, света да смаеш,
когато сам се от урок нуждаеш!
Тоз, който мисли, че е образец,
за своите недъзи е слепец.
На славата ти, вярвай, не завиждам —
нещастието твое ясно виждам.
А туй, за мен че никой не тръби,
сърцето ми не прави да скърби.
Защото както тез, що те възпяват,
не могат с похвали да те направят
по-малко алчна, повече щастлива,
така и тез, що в басни ме осмиват,
не могат да ми вземат песента,
не могат ме лиши от радостта.
Щастлив съм аз, доволен съм от всичко
и затова си пея като птичка.
Аз радост съм за малките деца,
покой — за изнурените сърца.
А ти кому си радост и какво
до днеска си направила добро?”...
Щурецът млъкна и така погледна
през сламките съседката си бедна,
че тя се вцепени, потъна в срам.
Изобличена, дишаше едвам. 
А той ù рече: “Мравке моя славна,
издумах, що тежеше ми отдавна.
Прощавай, ако съм те оскърбил!
Аз всякога приятел съм ти бил.
Такъв и занапред ще си остана,
в мир да живея с теб не ще престана,
но знай, че жребият прехвален твой
дори за ден не щè да бъде мой!”

с. Черни Осъм,
септември 1970 г.

песен за Рождество

Празникът става наистина празник, когато за него се чуе поздравът от Драгалевския манастир. 

И тази година песента е композирана и изпълнена от игуменката майка Серафима по стихове на монахиня Йоана.

Честито Рождество Христово!

На многая и благая лета!

и зимата дойде

пак за "Метафизиката"

паметникът на Философа в двора на Аристотеловия университет в Солун

Първият български превод на Метафизика: закъснял, но безукорен

     Той зарадва мнозина почитатели на философията и разгневи неколцина силни на деня в края на юни 2000 г. Книгата бе напълно изчерпана дори от антикварните книжарници в София още преди десет години и чрез поръчка може да бъде намерена с помощта на опитни антиквари в страната за суми от 150 лева нагоре. Повече от десет години по различни причини беше осуетявано преиздаването ѝ, като така беше опровергана една от мантрите на пазарната икономика, че търсенето определя предлагането.

       Първият български превод на цялата Метафизика, на всичките ѝ 14 книги излезе в края на юли 2000 г. и е дело на Иван Христов, превел ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ книга, и на Николай Гочев – превел от A/І до B/ІІІ и от I/Х до N/ХІV книга. Нашият беше един от последните европейски езици, на които все още не беше преведена тази толкова важна книга.

       “Защо чак сега?”, “Защо толкова късно получаваме на български тази “философска Библия”?”, бяха въпроси, задавани непрекъснато в началото на новото хилядолетие. Още повече, че преводът на Метафизика беше ни повече, ни по-малко ключът, който трябваше да отключи множество затворени врати, препятстващи превеждането на всички важни произведения на философията на природата. За небето, За възникването и загиването, Физика – не е случайно, че и трите се появиха след превода на Метафизика и до голяма степен са повлияни от нея. Сред причините за повече от закъснялата поява на първия българския превод на Метафизиката могат да се посочат например:

1.                   Сложните българо-гръцки политически, църковни и културни отношения. Нашето съседско съ-битие има хилядолетна драматична, а в някои периоди дори трагична история. То е наситено - от създаването на българската държава през VII век до трите войни, които сме водили помежду си през първата половина на ХХ век - с  исторически събития с диалектически-антиномична същност. Като следствие според едни или съ-причина според други за драматичното съ-битие на двата съседни християнски народа до началото на третото хилядолетие у нас имаше: а) оскъдица от преводи на гръкоезичното  антично философско наследство; и също така, б ) оскъдица от преводи на Отците на Църквата и на по-сетнешните средновековни мислители, писали на гръцки език. За щастие, от началото на новото хилядолетие в това отношение настъпи чувствително подобрение и преизобилие от нови издания започва да радва нашите читатели.

2.         Сътресенията в класическото образование у нас – и на нивото на средното образование, и в сферата на висшето. До 1948 г. у нас е имало 3 класически и 11 полукласически гимназии (в които се е изучавал само латински, но затова пък през целия 5-годишен гимназиален курс на обучение). В края на 40-те години на миналия век от тези класически и полукласически гимназии не остава нито една, като закриването на повечето от тях предшества дори приемането на новата социалистическа Димитровска конституция през 1947 г. От 1978 г. насам има една-единствена класическа гимназия у нас: НГДЕК, симптоматично преименувана преди няколко месеца.

3.            Десетилетният партийно-идеологически диктат в тоталитарния период, насадил с пропаганда и репресии невежеството и атеизма, унищожил не малко традиции на класическото и хуманитарното образование у нас, подменил хуманитаристиката с обществознание, отделил Богословския факултет като обособена Духовна академия. През последния четвъртвековен период у нас отново виждаме партийно-идеологически диктат, който отново, но с друга, този път с либерално-пазарна пропаганда и с инструментите на финансовите репресии насажда невежество и атеизъм. Отново, макар и по друг начин, се унищожават традиции на класическото и хуманитарното образование, като понякога се погребват добри меритократични практики от времето на социализма, а за разнообразие този път хуманитаристиката се подменя с катехизиса на политическата коректност.

4.          Университетското преподаване на хуманитарните науки: те са все още парцелизирани като в гробищен парк и така requiescunt in pacem – почиват във мир. Интердисциплинарни учебни планове за бакалаври почти няма. „Коридорното образование“, за което със сарказъм говореше проф. Богданов, драматично преобладава: в траекториите на движението си по непресичащи се успоредни прави всички хуманитарни дисципини са самоизолирани от останалите. 

     На междата между двете хилядолетия, в годината, когато бе публикувана Метафизиката, на български език притежавахме за щастие най-важните произведения от канона на високата художествена антична литература, но имахме преводи на български език на може би не повече от 1/10 от античното философско, научно (математическо, медицинско, астрономическо и пр.), религиозно и прочие литературно наследство в широкия смисъл на думата. Количеството им в страници и знаци можеше да се изчисли от обемите, които се съдържат например в компакт-дисковете “Thesaurus linguae graecae”  и “Thesaurus linguae latinae” или в класически многотомни чуждоземни издания.

      През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и средновековието започна да се смалява.

Многозначието при Платон и Аристотел

      Първият превод на диалог на Платон на български е направен в годината на откриването на Висшето училище у нас: през 1888 г. И. Държилов превежда Критон[1], а през последните десетилетия у нас видяха бял свят всички диалози и най-важното от писмата му – Седмото писмо. Няколко различни преводачи създадоха първото поколение преводи, а наскоро към тях се появиха авторедакции на преводи на някои от диалозите, преведени от Богдан Богданов, и нов, различен превод на Държавата. Всеки от преводачите на Платон се е отнасял доста свободно, творчески и индивидуално към терминологията, ако изобщо е допустимо да употребим названието „терминология“ за полифонията на Платоновата лексика, запазила многогласието си и на български благодарение на Александър Милев, Георги Михайлов, Богдан Богданов, Петър Димитров, Донка Марковска, Цочо Бояджиев, Николай Гочев, Невена Панова и Георги Гочев. Трима от тях са превеждали и Аристотел на български: Цочо Бояджиев, Николай Гочев и Георги Гочев, а Богдан Богданов е преводач на Теофраст[2].

      Различните преводачи на диалозите на Платон са превеждали по различен начин думите, термините и понятията, като даже в някои диалози едно и също философско понятие е било превеждано от преводача по няколко различни начина. Не просто защото така му се е искало, а защото така е трябвало. Текстът и контекстът са изисквали това.  Както е написал Богдан Богданов в коментара си към преведения от него Теетет, думата λόγος в неговия превод е преведена като: слово, дума, смисъл, теза, аргумент, обяснение, обяснение на смисъла и беседа. (с. 594 в ІV том на Диалозите).

    При превеждането на Аристотел и на математическите текстове към тази палитра при превеждането на λόγος се прибавя, разбира се, и определение, формула, пропорция и съотношение, стойност, величина, дължина (на отсечка/линия), площ (на равнинна геометрична фигура), обем (на пространствена фигура). В Никомахова етика превеждането на λόγος трябва да стане по същите тези начини, както и в Теетет, като особено в Книга Eпсилон “математическите” значения изцяло доминират, и много често има непреводима игра на думи с “логос”, “аналогия” и “аналогично”.

   

    Цялата история на философията е била задвижвана от тази многозначност на Платоновите и Аристотеловите “термини” и “понятия”: като семена, които са дали най-различни кълнове и разбирания в различни езици и реалии. Не само при спора за универсалиите, но и в класическата, и в новата, и в най-новата философия. Поради това няма нито едно тълкувание в аристотелознанието от Теофраст до днес, което да е останало като абсолютно меродавно, като “единствено правилното и вярното”.  Уеднаквяване на терминологията при превеждането на Платон и Аристотел не само на български, а и на какъвто и да било друг език е невъзможно.

      Когато някои колеги говорят за “необходимостта от уеднаквяване” на терминологията при превеждане на Аристотел, всеки отлично си дава сметка, че тук не става дума нито за философия, нито за преводи, а за власт, монопол и за омаловажаване на огромния труд на няколко преводачи, философи и класически филолози – както от миналото, така и от съвремеността.

      Уеднаквяването на терминологията при превеждането на Платон и Аристотел нито е възможно, нито е необходимо, нито е желателно. При това не от езикова, а от философска перспектива. Както е написал Иван Христов в предговора си към двуезичното издание на Първа част от І том на “Органона”, и в предговорите си към“Метафизика”-та и “Категории”, всички тези понятия са многозначни и трябва да се превеждат според контекста. 

    “Своите виждания за принципите на превода съм изложил във встъпителните студии към “Категории” (1992) и “Метафизика”(2000). Тук само ще ги повторя: (1) превод по смисъл, предполагащ интерпретиране на многозначните гръцки думи според контекста – чрез понятия и тропи на нашето модерно езиково съзнание, но и при отчитане на опита на средновековната традиция; (2) търсене на езикова съизмеримост на превода на Аристотеловите текстове със стойностните български преводи на философска класика; (3) съобразяване с модерната практика на превода на Аристотел на основните европейски езици, а оттам и стремеж (доколкото е възможно) към единство на терминологията.[3]” 

     Единството на терминологията не е възможно нито при Платон, нито при Аристотел. Затова в книга Делта на Метафизика има речник на 30-те най-важни онтологически понятия на Аристотел и всички те имат най-малко по четири значения, а някои от тях имат и над осем!

     Епохалният първи превод на “Метафизика”, осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г., продължи традицията на християнска Европа, която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години – при превода на Библията и на основната богослужебна литература св. Методий и св. Кирил, св. Климент и св. Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин, но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa. За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера, а през последните 1150 години вж. Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите, направено от княз Борис І, ноември 866 г[4].                              

      Светите Седмочисленици преди повече от хилядолетие  са поели отговорността и са изградили “понятийния апарат” за превеждането от гръцки на старобългарски. Няма нито една дума от богословската, философската и езикословната лексика, която да не е била преведена от тях и която да не се говори от езика ни чрез нас и днес. И понеже в молитвата Отче наш казваме “... хлябът наш насъщен дай ни днес...”, а не “... хлябът наш насубстанциален дай ни днес”, и понеже те са превели някои думи съответно като “подлог”, “сказуемо” и “съществително име”, а не като “субстанциално име”, от тях е създадена една книжовна традиция на превеждане от гръцки на български, която вече има над 1100 годишни корени.

     Разбира се, когато става дума за Аристотел, на континента на който сме, от столетия се разпространяват и четат и латински преводи. Първо на няколко малки, но важни логически трактати, придружавани от Въведението на Порфирий към Категории и от Коментар на Боеций към неговия собствен превод на това въведение. От началото на второто хилядолетие започва усвояването на всичко останало от корпуса – първо в преводи на преводи от арабски, а после и от гръцки. Това е имало огромни последици и за теологията, и за философията, и за университетите като енциклопедични институции на знанието, и за цялата човешка цивилизация.

    Тази традиция на “Латинския Аристотел” също няма как да бъде изличена. Това е историята на нашия европейски континент, на нашия смаляващ се християнски свят, но и на нашия книжовен език. Никой не може да преобърне,  да разцепи и да промени тези две истории, сдвоени преди 1150 години.

    Затова превеждането на Аристотел на български ще има винаги (най-малко) две съвършено оправдани терминологични опции. Колегата Иван Христов в преводите си на Светите отци превежда термините по един начин, в съответствие с традицията на Светите седмочисленици, а в преводите на логическите трактати и шестте книги на Метафизика на Аристотел приема, че трябва да латинизира.

                      За частичните преводи

      Така както се издават отделни диалози на Платон, така и отделни книги от някои произведения на Аристотел се публикуват с много голям придружаващ ги апарат. И понеже наистина той е най-трудният философ за разбиране и превеждане, отдавна се е наложило мнението, че един превод в никакъв случай не може да се налага. Точно обратното.

     Затова я има поредицата Clarendon Aristotle Series, в която се издават преводи на отделни книги на важни текстове. Както казва една поговорка “За умния стига”. От една или две, или три книги, преведени по съответния начин, интелигентният читател ще разбере. Студентите също ще разберат.

     Та, Кларендонската серия предлага, например и без да сме изчерпателни:

1.      Книги  Гама, Делта и Епсилон на Метафизика на Кристофър Къруан. 1971, 1993 и 1998.

2.     За душата. Книги Бета и Гама, и някои пасажи от Алфа в превод на Д. Хамлин. 1968, 1993, 2001.

3.     Седма и осма книга на Политика в превод на Ричард Краут, 1997.

4.     Осма и девета книга на Никомахова етика в превод на Майкъл Пачалук. 1998.

5.     Книга Бета, глава 2 и Ета на Метафизика в превод на Дейвид Босток. 1994, 2000.

6.     Физика, книга ІІІ и ІV в превод на Едуард Хъсил 1983, 1983.

7.    Топика, І и VІІІ. Превод на Робин Смит. 1997.

8.     Физика, книга VІІІ. Превод на Даниел Греъм. 1999.

9.     Политика, ІІІ и ІV. Превод на Ричард Робинсън. 1995.

10.   Политика, книги І и ІІ. Превод на Тревор Саундърс. 1995.

11.    Политика, кн. V и VІ. Превод на Дейвид Кийт. 1999.

12.   Метафизика, кн. Бета и Капа, гл. 1-2. Превод на Артур Мадиган. 1999.

13.   За частите на животните, кн. І и За раждането на животните, кн. І, книга ІІ, гл. 1-3. Превод на Дейвид Балм. 1992, 1999.

14.    Физика, кн. І и ІІ. Превод на Уилиам (или Уйлям) Чарлтън. 1970, 1992.

15.    За частите на животните, кн. І-ІV. Превод на Джеймс Ленъкс. 2001.

16. Метафизика, кн. Мю и Ню. Превод и коментар на Джулия Анас. 1975.

     Аристотеловата Оксфордска Кларендонска поредица се прави с цел: академично изучаване на Аристотел и на многосмислието на неговите най-важни термини и понятия. Има и много други частични издания, които са направени освен нея. Като например, тетралогията от книги от Метафизика, преведена от Монтгомъри Фърт, спомената по-напред, изданията на Лео Елдерс на отделни книги[5] и т.н.

     Да не говорим за много други коментари, интерпретации, анализи и прочити на тези текстове[6].  Несъмнено, езикът-шампион в това отношение е немският. С превода на Томас Слезак, публикуван през 2003 г., немските преводи на Метафизика-та, цялостни или частични, но различни, направени от различни преводачи, станаха 22 (словом: двадесет и два)[7].

     Предпоследен пример. През последните 20 години има три различни превода на Никомахова етика на английски: за най-широк кръг читатели трудът на Харис Ракам бе преиздаден през 1996 г.; версията на Роджър Крисп на Никомахова етика бе публикувана в Кеймбридж през 2000 г. и трети цялостен превод, на Кристофър Роу, редактиран от Сара Броуди, излезе в Оксфорд две години след това през 2002 г[8].

     Последен пример. В Съветския съюз, в годините на застоя беше направено почти същото в четиритомното издание на Аристотел. Например, в ІІІ том, където са най-важните текстове от философията на природата, В. П. Карпов е превел най-важните понятия на първата и втората философия във Физика-та по един начин, а Андрей Лебедев – в превода на За небето ги е превел по друг. Тамара Миллер в превода на За възникването и загиването и Нели Брагинская в превода на Метеорологика – по трети, но по-близо до Лебедев, отколкото до Карпов.

     Най-голямото постижение на многозначието на превеждането, обаче, е в четвъртия том, в превода на етическите и политическите трактати. Нели Брагинская е превела основните етически понятия на Аристотел от Никомахова етика по един начин, а съвсем същите в почти дословни съвпадения на текста са преведени по друг начин от Тамара Милер в превода й на Голямата етика. И всичко това е станало благодарение на огромния авторитет на Аристид Доватур, изключителен познавач на Политика и Атинската политейя, който убедил Феохарий Кесиди, че практическата философия на Аристотел и особено етическата терминология трябва да бъде преведена по два алтернативни начина: в единия да се акцентира върху дианоетичността на термините и техния юридическо-правен аспект, а в другия превод интерпретацията е извела напред не правното,  а етическото.

***

          Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика премина през четири авторедакции от 1996 до 2000 г. и в съвместно, понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение. Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г., непосредствено преди появата на текста, който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство „СОНМ“. Отново благодарим на проф. Анастас Герджиков, на проф. Иван Христов, на г-жа Дора Минева и на г-н Веселин Праматаров за отзивчивостта и за плодотворността на съвместните ни усилия при осъществяването на първото българско издание, в което средищните шест книги бяха преведени от Иван Христов, отскоро професор в Богословския факултет на СУ.

          
       Единственото понятие, чийто превод би бил променен в ново издание, е φθορά. В книгата, издадена през 2000 г. на издателство СОНМ, то беше преведено като „унищожение“, в съответствие с една много дълга традиция на предаване на заглавието на текста – и на латински като De generatione et corruptione, и на съвременни езици. Преди десет години, когато работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването, двамата колеги се обединиха около думата „загиване“ като много по-съответно на гръцката дума φθορά: и от гледна точка на онтологията, и от гледна точка на филологията[9]. 

        След първото цялостно издание на Метафизика, освен двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел,  се появиха три тома от мащабния проект на проф. Иван Христов и издателство „Захарий Стоянов“ за двуезично издаване на аристотеловия Корпус – двете части от тома на Органон и Физика[10]. Имаме вече превод и на т. нар. „средна“ реторика: псевдо-Аристотел, Реторика към Александър[11].

      Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги: на Николай Гочев, POIHSIS. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том І: Аристотел и Хегел[12]; изследването на Камелия Спасова върху Реторика  на Аристотел и Федър на Платон, Събитие и пример у Платон и Аристотел[13]; последен в този ред, но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото. [14]

   

София, 1 ноември 2016 г.

Димка Гичева-Гочева   

---

[1] Вж. сайта на проект Тезей: http://theseus.proclassics.org/directory/163

[2] Преводът на Епиномис на Николай Гочев от 2011 г. засега не намира издател и е публикуван само във виртуалното пространство на два блога.

[3]  Иван Христов. Предговор. В: Аристотел. Съчинения в шест тома. Том I, част1. Органон. С., 2008, Изд. "Захарий Стоянов", с. 8-9.

[4] Стъкми за издание и преведе Д. Дечев. С., 1922 г. Печатница на Армейския военно-издателски фонд.  Фототипно издание 1998 г.. ИК “Родина“.

[5]Elders, Leo. Aristotle’s Cosmology. A commentary on the De caelo. Assen, 1966.

Elders, Leo. Aristotle’s Theology. A commentary on Book Lambda of the Metaphysics. Van Corcum, Assen, 1972.

[6] Вижте за тях библиографиите на преводите на логическите трактати, издадени двуезично от Иван Христов, посочени в бел. 17 и библиографията към първото издание на Метафизика, С., 2000, „СОНМ“.

[7] Aristoteles. Metaphysik.Übersetzt und eingeleitet von Thomas Alexander Szlezák. Berlin, Akademie Verlag, 2003.

[8] Вж. Aristotle 2002, Nicomachean Ethics. Translation Christopher Rowe, Introduction and Commentary by Sarah Broadie and Christopher Rowe. Oxford; Aristotle 2000,Nicomachean Ethics. Translated and edited by Roger Crisp. Cambridge University Press.

[9] Аристотел. За небето. За възникването и загиването. Превод, бележки и индекс на За небето - Димка Гочева; превод, бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев. Ред. Владимир Маринов. Послеслов Мария Николова.  Встъп. студия и библиография Димка Гочева. С., СОНМ, 2006 г.

[10] Том II, част I. Физика. Превод и предговор Цочо Бояджиев. С., 2012, „Захарий Стоянов”. Предговор и бележки Иван Христов.

[11] Превод Георги Гочев, ред. Николай Гочев, Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2004, СОНМ.

[12] Гочев, Николай.. С.,  2004, “Сонм”.

[13] Спасова, Камелия.. С., 2012, Фондация „Литературен вестник”.

[14] Манчев, Боян. С., 2012, Фондация за хуманитарни и социални изследвания, изд. „Изток-Запад”.