Google+ Followers

Thursday, December 8, 2016

остава още много







Миналата седмица в сряда, вечерта на Андреевден, завърши голямата конференция Предизвикателството Аристотел. Събитието, с което и нашата академична колегия отбеляза 2 400-ната годишнина от рождението на Философа.

То се случи сравнително добре, защото в продължение на няколко месеца за него работи "великолепната седморка": д-р Камелия Спасова от катедрата по Теория на литературата, г-жа Зоя Христова-Димитрова, хон. ас. по антропология във ФФ, двете колеги-докторантки от катедрата по Логика, етика и естетика - Велислава Тодорова и Елена Чорбаджиева, проф. д-р Хараламби Паницидис и доц. д-р Иван Колев.
В по-късен период на подготовката към екипа се присъединиха докторантът Вихрен Митев, д-р Димитър Илиев и доц. д-р Николай Гочев от катедрата по Класическа филология, и доц. д-р Герасим Петрински от катедрата по Реторика във ФФ.

Проведохме десет работни срещи. Първата от тях беше на 25 януари в "Кривото", а последната - точно десет месеца по-късно, на 25 ноември, на патронния празник, пак в "Кривото". Само протоколите от въпросите, които сме обсъждали и решенията, които взехме, са над 25 страници. Изпратили сме стотици писма. Отначало, още в последната седмица на януари изпратихме покани до почти цялата колегия на преподавателите по философия и на учените от ИИОЗ, чиито адреси всяка година се актуализират в каталога, изготвян от проф. дфн Добрин Тодоров. В края на юни изпращахме напомнящи покани, а в началото на септември - отново напомнящи, този път за резюметата на английски език.

Мнозина от желаещите да участват с доклади се отказаха поради различни професионални или лични причини, но списъкът на останалите като резерви също беше голям и така конструирахме една програма, в която на пленарните доклади беше отделено по 45 минути + 15 минути за дискусия, а секционните доклади бяха в конкуриращи се паралелни секции с по 20 минути на доклад + 10 минути за дискусия.

Програмата включваше 6 пленарни и 48 секционни доклади. Участваха преподаватели, докторанти и изследователи от 6 наши университета и 2 института на БАН, както и проф. Гизела Страйкер (професор емерита от Университета в Харвард), проф. Ищван Боднар (ЦЕУ и Ейотвьош Будапеща), проф. Джон Дъдли ( Университета в Лувен, Белгия), д-р Марк Сентези (Щатски университет на Пенсилвания), д-р Стасинос Ставрианеас (Университет в Патра), докторант Роберта Бонано (Милански университет). За съжаление, проф. Кристоф Рап (директор на ЦАИ в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен) не успя да пристигне поради стачката на пилотите от „Луфтханза“ на 29 и 30 ноември; доц. д-р Павел Грегорич (Университет в Загреб и ИФ в ХАН) отмени участието си заради важно отчетно-изборно събрание в ИФ в ХАН, а г-жа Душица Джокич (Скопие) – поради лични причини. Проф. Иванка Райнова също не успя да се върне в София от чужбина.

Представените доклади бяха много интересни, а дискусиите – много оживени и много продължителни, като понякога навлизаха във времето, отделено за почивка и във времето на следващите доклади. Особено впечатляваща беше дискусията след последния пленарен доклад, изнесен в сряда на 30 ноември от доц. д-р Боян Манчев. Дискусията започна в Конферентната зала, а после беше продължена в Зала 2 и когато след 45 минути обсъждания настъпи време за следващия доклад, един от гостите, а не от участниците в конференцията реши, че той трябва да има последна дума и да представи изказване-доклад, който обаче не беше предвиден в програмата... И така, гост на конференцията започна да се кара на организаторите, че не му разрешават да говори повече от 10 минути по време, когато трябваше да се представи следващият колега.

***

Още през януари на първата работна среща на екипа бе решено, че ще бъде организиран конкурс за ученическо есе на тема Моят Аристотел, заради което специално бе създаден уебсайт за информиране на средношколците и преподавателите по философските дисциплини: https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/
Координатори на този конкурс бяха г-жа Зоя Христова-Димитрова и г-жа Велислава Тодорова.

 Получихме 46 есета, оценени от жури от четирима преподаватели: проф. д-р Хараламби Паницидис, доц. д-р Иван Колев, доц. д-р Николай Гочев и доц. д-р Герасим Петрински. Наградените ученици-първенци получиха грамоти и книги на тържествена церемония на 28 ноември в Аулата.

***

Събитието беше представено на сайта на Университета в рубриката Новини/Календар с подробен анонс и първоначална програма още на 20 септември. Програмата беше актуализирана няколко пъти, а началото и откриването на събитието бяха видими на централно място на университетския сайт в продължение и на трите дни на форума:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/predizvikatelstvoto_aristotel_nacionalna_konferenciya_s_mezhdunarodno_uchastie

Периодично се публикуваше информация за конференцията на сайта на АРУКО: https://aaduce.wordpress.com/

Разбира се, конференцията имаше и свой сайт, създаден още на 25 януари следобеда от д-р Камелия Спасова: https://aristotlesofia.wordpress.com/. Тя създаде и общия адрес за кореспонденция и предвидливо запази достатъчно зали за подреждането на секциите по едно и също време на две различни места. Колегата Елена Чорбаджиева преведе почти всичко на този сайт на английски език.

***


1      Конференцията беше осъществена със сравнително скромен бюджет по проект от ФНИ за частично финансиране на научни форуми и съгласно условията на договор № 209 от 14 април 2016 г. Допълнителни източници на финансиране също бяха използвани:
      1. Целево дарение от г-жа Мария Николова - alumna по философия, която завърши преди 10 години с блестяща дипломна работа за математическите методи в Тимей, Теетет и Менон на Платон. Дарението беше направено чрез Асоциацията за развитие на университетското класическо образование; 
      2. Също така със съдействието на проф. Паницидис и доц. Колев получихме допълнителни средства от бонусите към бюджета на специалност Философия за отличното ѝ представяне в класациите на рейтинговата система по всички показатели. 
*      
       ***

Имахме чудесни плакати, направени от Камелия Спасова и елегантна малка книжка с програмите и резюметата на докладите на повечето от участниците на български и английски език. Това малко информационно бижу бе сътворено от г-жа Велислава Тодорова със специална софтуеърна програма LaTeX и бе отпечатано в УИ "Св. Климент Охридски".

***

Заключителната дискусия беше водена от мен и беше може би най-слабото от всичко, което се случи през трите дни. Направих встъпително изказване за 1100-годишната традиция на аристотелознанието у нас, започнало още на някои от листовете в Симеоновия сборник (подробно за това вижте в предишния пост на блога). След кратичко въведение за няколкото начала на аристотелознанието у нас, споменах и какво все още предстои. Неслучайно дискусията беше озаглавена Аристотел утре. 
А остава още наистина много за превеждане. За малко повече от 100 години след превеждането на Атинската държавна уредба от Гаврил Кацаров, на български вече имаме много от най-важните текстове на Аристотел: https://aristotlesofia.wordpress.com/%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B8/

Своите преводачи и тълкуватели обаче очакват всички работи, посветени на философията на живото: За раждането на животните, За частите на животните, За движението на животните, Описание на животните. Остава Метеорологика - малко като обем, но трудно за превеждане съчинение поради високата степен на интердисциплинарност на тематиката в него.  Остават десетте антропологически трактати, Parva naturalia. Остава и огромният свод от 38 части - Проблемите. Дори и да не е автентично Аристотелов, този свод от списъци от въпроси, повече от 900, за всичко, за което може да се пита във философията, но и във всекидневието, е енциклопедия на неизчерпаемата любознателност и на незадоволимата страст към питането и учудването. Това е профилът на всеки истински аристотелист от древността до днес: любопитство за всичко и непрекъснато задаване на въпроси.

За съжаление, на финала на конференцията не се получи дискусия. Един от гостите, а не участник с доклад в конференцията, започна да прави критичен обзор на онова, което е видял и чул, като при това той съобщи, че не е чул нито един от англоезичните доклади, а половината от представените на български също е нямало как да бъдат чути от него.

И така, конференцията завърши с благодарности, които други, по-любезни колеги отправиха към нас, организаторите на събитието. 


Но тъй като наистина остава още много за превеждане на Аристотел на български език, моята реалистична прогноза е, че най-малко през следващите 50 години, а може би и още 100 години, до големия 2500-годишен юбилей на Философа, у нас ще има какво да се прави за опознаването на създателя на една от най-влиятелните философски традиции в света.

Ще има работа, много работа и за днешните студенти и докторанти, че даже и за техните студенти и докторанти след няколко десетилетия.


За това: честит празник на всички и нека да се веселим!














No comments: